Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 174 от 08.12.2025, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 437/2025
Вид
Решение № 174
Подписан
08.12.2025
В сила
04.03.2026
Състав
Христо Иванов Крачолов, Веселин Ганчев Ганев, Иван Христов Ранчев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Пловдив, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Марина В. Белчева като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255000600437 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на гл. 21 НПК.

С присъда № 21/24.07.2025 г., постановена по НОХД № 560/2025 г., Хасковският окръжен съд е признал подс. В. С. Г., със снета по делото самоличност, за ВИНОВНА в това, че на 26.05.2023 год. в с. *, община * област * дала подкуп /дар/ - парична сума в размер на 1000 /хиляда/ лв. - 20 бр. банкноти с номинал от по 50 лева със серийни номера: ГЕ 86795025, БН 5376686, ГИ 13922239, БВ 0842062, БД 8162744, ББ 8110740, ББ 3219354, БД

9285989, ГЛ 37514189, БЗ 9278843, ГА 89060978, БН 4302930, ГА 11072846,

ГК 41420289, ГГ 16048934, БУ 6655419, ГИ 31593082, ГЛ 85913966, БФ

0015731, ГА 72215489 на длъжностни лица - полицейски органи, а именно: на Е. Й. Д. и И. Д. П., и двамата разузнавачи VI степен в група „Противодействие на криминалната престъпност“ на Сектор „Криминална полиция“ към РУ – Свиленград при ОД МВР – Хасково, със специфично наименование на 1 длъжността „инспектор“, за да не извършат действия по служба – да не довършат започната полицейска проверка по Закона за ЗМВР и да не предприемат действия по уведомяване на компетентните органи за допуснати от нея нарушения по Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, поради което и на осн. чл. 304а вр. чл. 304 ал.1 вр. чл. 58а ал. 1 и вр. чл. 54 ал.

1от НК я е ОСЪДИЛ на наказание ”ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 2 /две/ години, чието изтърпяване, на осн. чл. 66 ал.1 от НК, е ОТЛОЖИЛ със срок от 4 /четири/ години, както и на наказание „ГЛОБА“ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лв.

На осн. чл. 53 ал. 1 б. ”б” вр. чл. 307а от НК съдът е ОТНЕЛ в полза на Държавата предмета на престъплението – 20 бр. банкноти с номинал от по 50 лева със серийни номера: ГЕ 86795025, БН 5376686, ГИ 13922239, БВ 0842062, БД 8162744, ББ 8110740, ББ 3219354, БД 9285989, ГЛ 37514189, БЗ

9278843, ГА 89060978, БН 4302930, ГА 11072846, ГК 41420289, ГГ 16048934,

БУ 6655419, ГИ 31593082, ГЛ 85913966, БФ 0015731, ГА 72215489.

С така постановената присъда съдът се е произнесъл и по направените разноски по делото.

От така постановената присъда недоволна е останала подсъдимата В. Г., която чрез защитника си обжалвала същата с искане наказанието да бъде определено с приложение на чл. 55 ал. 1 т. 2 б. Б НК.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът дава заключение, че жалбата е неоснователна, а наложеното на подсъдимата наказание справедливо.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания във въззивната жалба, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред окръжния съд е протекло по реда на Глава двадесет и седма от НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, като стриктно от съда са приложени установените правила на диференцираната процедура 2 на съкратеното съдебно следствие.

В рамките на проведеното по инициатива на защитата и на подсъдимата предварително изслушване на страните, последната е признала пред съда изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е изразила съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

При съблюдаване на предпоставките, регламентирани в чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът в мотивите на присъдата е приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направеното от подсъдимия самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.

Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него анализ на наличните писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, правилно е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимата В. Г. живее в с. *, община *, област *. От години няма постоянна работа. Предвид близостта на местоживеенето с Турция, започнала да се занимава с т.нар. „куфарна“ търговия, внасяйки различни стоки, които продавала у нас с печалба. Не се е регистрирала като търговец. Установила, че има търсене на лекарствени продукти, които в Турция са по-евтини. Насочила се към търговия предимно с такива, в това число неразрешени за употреба в България, и без да е притежавала издадено от Изпълнителната агенция по лекарствата разрешение за внос, съхраняване и търговия с тях. Внесените от Турция медицински препарати и медикаменти изпращала по куриерски фирми на поръчалите ги крайни потребители от цялата страна.

Извършваната от подсъдимата дейност била противоправна и осъществявала състави на административни нарушения по чл. 284 ал. 1 и чл.

282 ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.

На 26.05.2023 год. полицейските служители от РУ – Свиленград планирали специализирана полицейска операция, за която бил разработен нарочен план рег. №351р-12114 от същата дата. Съгласно същия, този ден полицейски служители от състава на „Криминална полиция“ и група „Охранителна полиция“ при РУ-Свиленград следвало да извършат проверки в търговски обекти и частни домове, вкл. обитавания от подсъдимата жилищен имот, за държане и продажба на забранени от закона стоки. Операцията трябвало да се проведе от 6:30 часа на 26.05.2023 год. до приключването под 3 ръководството на началник сектор „Криминална полиция“ свид. А. О.. За участие били определени полицейските служители – свидетелите И. Т., Г. Б., Е. Д. и И. П., последните двама на длъжност разузнавачи VI степен в група „Противодействие на криминалната престъпност“ на Сектор „Криминална полиция“ към РУ – Свиленград при ОД МВР – Хасково, със специфично наименование на длъжността „инспектор“.

Сутринта на 26.05.2023 год., след проведен инструктаж, полицейските служители пристъпили към изпълнение на планираните проверки. Разделили се на два екипа, като свидетелите И. Т. и Г. Б. се отправили към адрес ул. “*“ № 6 за проверка на друго лице, а свид. Е. Д. и свид. И. П. – към ул. “*“ №3, където им било известно, че живее подсъдимата. Там заварили свид. С. П., с когото тя съжителствала на семейни начала. Той ги уведомил, че в момента ремонтират къщата и поради това живеят под наем в съседство – на ул. “*“ № 2, където могат да намерят подсъдимата.

Около 10:30 часа, съпровождани от него, свидетелите Д. и П. посетили имота на ул. “*“ № 2 и влезли в двора. Заварили подсъдимата на двора, пред маса в близост до помощна постройка. На масата били поставени два запечатани кашона. Полицаите се легитимирали и я уведомили за целта на посещението си.

Подсъдимата В. Г. веднага признала, че двата кашона на масата съдържат лекарства, които са закупени и внесени от Турция и ще бъдат изпратени по куриер на неназовано от нея лице. Свидетелят Д. и свидетелят П. влезли в помощната постройка, където установили още няколко кашона, както и полиетиленови торби, пълни с различни лекарствени средства и продукти. В тяхно присъствие подс. Г. заявила, че всички медикаменти са нейни, а съжителят - свид. С . П. няма нищо общо с тях, като признала, че няма необходимите разрешителни за внос, държане и търговия с тях в страната.

Свидетелите Д. и П. уведомили подсъдимата, че за констатациите си ще уведомят преките си ръководители, както и компетентните органи , за преценка на евентуални нарушения по Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина /ЗЛПХМ/. Разяснили, че проверката ще завърши със съставяне на протокол и изземване на държаните от нея лекарствени продукти.

4

След като узнала това, подсъдимата си дала сметка, че я грозят сериозни неблагоприятни за нея последици – значителна административна санкция и загуба на скъпоструваща стока. Решила да ги предотврати, като подкупи полицаите и се обърнала към тях с думите: “Дайте да се разберем, ще измислим нещо. Само двамата сте. Ще си остане между нас.“ Не последвала положителна реакция от страна на полицейските служители, но подсъдимата не се отказала, а отправила конкретно предложение да им даде 1000 лв., за да не я закачат.

Не последвала реакция от страна на свидетелите Д. и П., поради което подсъдимата направила ново предложение - да даде по 1000 лв. на всеки от тях, за да не вземат стоката, която струва много пари. Същевременно им казала, че е братовчедка на служител от отдел „Вътрешна сигурност“ при МВР и ако продължат действията си, ще му се обади.

Свидетелите заявили, че не са подчинени на споменатия служител на „Вътрешна сигурност“, а на преките си ръководители, изпълняват техните нареждания и ще ги уведомят за констатациите си.

Тогава подс. В. Г. влязла в помощната постройка и взела оттам сумата от 1000 лв. в банкноти от по 50 лв. – 20 броя със серийни номера - ГЕ 86795025, БН 5376686, ГИ 13922239, БВ 0842062, БД 8162744, ББ 8110740, ББ 3219354,

БД 9285989, ГЛ 37514189, БЗ 9278843, ГА 89060978, БН 4302930, ГА

11072846, ГК 41420289, ГГ 16048934, БУ 6655419, ГИ 31593082, ГЛ 85913966,

БФ 0015731, ГА 72215489, свити на руло. Донесла ги и за пореден път казала на полицаите „Вземете тези пари да се почерпите и не пипайте стоката“.

След това се насочила към свид. И. П., който отстъпил назад и заявил, че това няма как да стане. Подсъдимата обаче още веднъж настояла да вземат парите, като добавила, че е съгласна да плаща всеки месец, за да не я закачат.

В този момент покрай нея преминал свид. Д., който искал да отиде до колегата си, отдалечен на известно разстояние, а подсъдимата пъхнала свитите на руло банкноти, които държала в ръка, в десния джоб на якето, с което той бил облечен.

Полицейските служители отказали да се възползват от предложения дар.

Свидетелят Д. уведомил подсъдимата, че стореното от нея е престъпление, след което незабавно информирал за случилото се прекия си началник свид. А.

О. и началника на РУ - Свиленград. Поискал и съдействие от останалите 5 полицейски служители, които в момента били на територията на с. *. Скоро и те се отзовали на адреса.

На място пристигнала оперативно-следствена група. Извършен бил оглед на местопроизшествие, с което по реда на чл. 212 ал. 2 от НПК е започнало ДП по настоящото дело. Иззети били като веществени доказателства и двадесетте банкноти с номинал от по 50 лв. всяка с гореописаните серийни номера. С протокол за доброволно предаване от същата дата подс. Г. предала всички, намиращи се в имота на ул. “*“ № 2 в с.

*, лекарствени препарати.

От изготвено на досъдебното производство заключение на оценителна експертиза е видно, че общата им стойност възлиза на 101 758.83 лв. Окръжна прокуратура – Хасково сезирала Изпълнителна агенция по лекарствата за случая, с оглед данни за осъществени от подсъдимата административни нарушения по чл. 284 ал. 1 и чл. 282 ал. 1 от ЗЛПХМ, а така също и Патентното ведомство, доколкото част от лекарствените продукти били със знаци на защитени марки, но не последвала никаква реакция от тези ведомства и за този случай административнонаказателна отговорност от подсъдимата не била понесена.

На 04.06.2024 год. бил установен друг, последващ случай на държане и съхраняване на лекарствени продукти от подсъдимата в дома на ул. “*“ № 2 в с. *, за което бил съставен АУАН от 14.11.2024 год.

Служебното положение на свидетелите Е. Д. и И. П. се установява от приобщените на ДП писмени доказателства. Към 26.05.2023 год. двамата са били назначени на служба в МВР на длъжност разузнавачи VI-та степен в група „Противодействие на криминалната престъпност“ на Сектор „Криминална полиция“ към РУ – Свиленград при ОД МВР – Хасково, със специфично наименование на длъжността „инспектор“. Поради това са имали качеството „длъжностно лице“ по смисъла на чл. 93 т. 1 б.“а“ от НК, но така също и качеството „полицейски орган“. До този извод води и тълкуването на чл. 56 във вр. чл. 37, както и на чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР.