Протокол № 1576 от 04.12.2024, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1576 гр. Пазарджик, 03.12.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: К. Лесенски при участието на секретаря Д. Г. М.

Сложи за разглеждане докладваното от К. Лесенски Административно наказателно дело № 20245220201143 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Жалбоподателят Й. Н. Т.- редовно уведомен се явява лично и с адв. Г. С.Ц. от АК Пазарджик, надлежно упълномощенa, редовно уведомена.

Ответникът А. Н. С. – редовно уведомен се явява лично.

Свидетелите Д. С. П., В. Д. Т. и Г. П. К. - при режим на довеждане от процесуалния представител на жалбоподателя се явяват лично.

Свидетелят И. Г. – редовно призован се явява лично.

Свидетелят С. М. – редовно призован се явява лично.

Свидетелят Г. К. – редовно призован се явява лично.

Свидетелят В. Б.- редовно призован не се явява.

АДВ. Ц.: Да се даде ход на делото.

ОТВЕТНИКЪТ: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Снема самоличността на явилите се свидетели, както следва:

Д. С. П. – на 72 години, българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, пенсионер, Й. ми е зет, без родство с 1 ответника и служебни отношения с полицията.

В. Д. Т. - на 40 години, българка, българска гражданка, с висше образование, омъжена, неосъждана, работеща, жалбоподателят ми е съпруг, без родство с ответника.

Г. П. К. – на 42 години, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, работещ, без родство със страните.

И. А. Г. - на 42 години, българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, работещ, без родство с жалбоподателя, в служебни отношения с ответника.

С. А. М. – на 44 години, българин, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, работещ, без родство с жалбоподателя, в служебни отношения с ответника.

Г. Л. К. – на 57 години, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, работещ, без родство с жалбоподателя, в служебни отношения с ответника.

Свидетелите предупредени за отговорността по чл.290 от НК.

Свидетелите обещаха да говорят истината и напуснаха с. зала.

Съдът ДОКЛАДВА постъпило писмо от РУ на МВР Пазарджик, ведно със заповед за задържане на лице, декларация за правата на задържано лице и протокол за обиск на лице.

АДВ. С.-Ц.: Запозната съм с преписката -новото и единствено, което е представено е заповедта за задържане, протокол за обиск, и една декларация.

Да се приемат.

ОТВЕТНИКЪТ: Да се приемат.

Съдът счита, че така постъпилите материали са относими, поради което ОПРЕДЕЛИ

ПРОЧИТА И ПРИЕМА като доказателство по делото - писмо от РУ на МВР Пазарджик, ведно със заповед за задържане на лице, декларация за правата на задържано лице и протокол за обиск на лице.

В залата виза св.П..

Пристъпи се към разпит на св.П..

СВ.П.: Знам за случая. На ... се случи това, тази година, около ... часа там 2 някъде. Бяхме у нас в Ц. и децата се приготвяха да си ходят, но аз се сетих, че бях в съседния двор на моята друга дъщеря, бях пуснал вода да поливам и се сетих дали съм го спрял и тръгнах натам. Тръгнах натам, излизам зад читалището с моя л.а. и на 50 метра след читалището излезе полицая от ъгъла и ме спря. Поиска ми документите на колата, аз му дадох документите на колата и започнах да си търся портмонето, за да дам книжката, отпред пред жабката. В тъмното обаче не виждам без очила и викам сигурно съм я забравил и понеже живея на 30 метра им казвам ако нещо да я донеса. Той вика- стой тук и отиде при неговия колега да занеса талона. Аз рових, не мога да я намеря. По едно време как бях клекнал до колата се изправям и виждам съседите подминават вече този полицаи /св. сочи ответника/, аз тръгнах да им кажа да кажат у нас да донесат документите, но той ме хвана и ме тръшна и взе да се бори с мен. Другият дойде, хванаха ме, тръшнаха ме на земята и ми сложиха белезници. После ме изправиха. Аз изпитвах болка, защото бях на бордюра. Изправиха ме и в това време минаваше другият съсед Г., когато ме изправиха и аз му казах да се обади у нас да дойдат да ми донесат документа.

Дойде дъщеря ми и вика- няма го. Тя дойде най малко след 5 -10 минути. Беше с децата -с малкия и на другата ми дъщеря синът. И нещо започна с тях да говорят, каза, че ми няма книжката, при което аз казах – а, бе, виж пак в колата и тя отиде и я намери, и я даде на другия полицай. Й. мисля, че след дъщеря ми дойде да пита защо така, какво. Вече те се разправяха там. Той пита защо, какво съм направил, защо съм в това съС.ие- такива работи. Аз целият бях в рани от това дето ме тъпкаха на земята. Рани имах на коляното на главата и 2 удара, мисля, че той беше /св. сочи ответника/. Й. поиска обяснения от тях защо. Мен ме бяха оставили до колата, те се разправяха на около 5 метра от мен, движеха се. Искаха обяснение и причина. Й. не съм го видял да бута полицейските служители, той не псува и не съм чул да ги псува.

Обидни думи не съм чул. Полицаите казаха, че чакат колеги и после ще му обясняват. После мен ме качиха в колата, дойдоха колегите им - мериха какво мериха за алкохол и мен ме качиха в колата и ме докараха тук в болницата, а те преди мен са дошли. Качиха ме, за ме да ме арестуват. Аз ги заварих пред болницата -дъщеря ми и зет ми и там с други хора имаше. Мен ме вкараха вътре, после ме закараха в РУ и ме задържаха. Й. го видях в полицията може би 3 часа след това, когато по едно време той отиде до тоалетната, даже не бях сигурен. Аз не съм разбрал, че той е задържан. В полицията го видях за първи 3 път, за последно пред бърза помощ. В полицията бяхме на един етаж с него.

Й. като е бил в полицията седеше на стола, не сме контактували, само от далече го видях. Не съм чул той докато е бил в полицията да са му разяснявани правата.

По време на задържането ... часа е тъмно. Мен ме бяха закарали и него после го докараха в полицията. После дойде ответника и каза - не може да бъдете в една килия двамата. В една килия с Й. бяхме за няма и 5 минути, но не сме си говорили защо е задържан. Той видимо беше в нормално съС.ие.

Нямаше нещо, не изглеждаше като мен. След задържането ми мен ме викаха по жалбите, нищо не е водено, никой не ме е търсил. Й. не знам дали е търсен.

В залата влиза св.Т..

Пристъпи се към разпит на св. Т..

СВ.Т.: Във въпросният ден бяхме на гости на майка и татко в с.Ц.. Бях се качила горе да оправям багажа, за да си тръгваме към С. и към 8 часа вечерта, когато слязох надолу дойде комшията Г. К., който каза, че полицаи са спрели баща ми и му трябват документите за проверка, да му ги намерим, защото не са в него. Ние с майка ми започнахме да търсим, но никъде не ги намерихме и аз реших да отида да го питам къде да търсим за някакви насоки, защото той нямаше телефон в него, беше до на сестра ми къщата, за да спре водата, че поливаше там. Понеже големият ми син много се възхищава на полицаите и иска да стане полицай, аз реших да го взема с мен, взех бебето на ръце и племенника ми реши да дойде с нас, и аз с 3 деца тръгнахме. То е в непосредствена близост до нашата къща, където бяха паркирали полицаите и бяха спрели полицаите баща ми и като отидохме останах в пълен потрес и шок, като видях баща ми арестуван с белезници и целият в кръв. Веднага казах на племенника ми да иде да извика съпруга ми, аз останах при баща ми, защото не знаех какво може да се случи. Веднага се обърнах към полицаите и ги питах какво се е случило и какво е наложило баща ми да е с белезници и защо е в кръв, окървавен и с охлузни рани. Те казаха, че бил буйствал, не бил спазил полицейско разпореждане. При което аз им казах - моля ви се, кажете сериозно защо баща ми е арестуван, защото това, което говорите са абсолютни небивалици и глупости. Аз познавам баща ми и знам, че той не е способен на подобно нещо, на това буйство, да удря, защото те бяха най-различни от този сорт обяснения - от този сорт, че не бил спазил полицейско разпореждане.

4

Питах какво е било полицейското разпореждане, но аз така и не разбрах от хилядите обяснения. Аз не разбрах какво той не е спазил. В последствие, защото много дълго продължи това нещо- някъде 30-40 минути от моето идване до идването на следващия патрул. Моят съпруг дойде може би 5-10 минути след това. След като дойде моят съпруг той се поинтересува като директно попита, като мисля, че се обърна първо към по-възрастния полицай, който е до мен /св. сочи ответника/ защо баща ми е в това съС.ие. Аз през това време говорих и търсих обяснение на създалата се ситуация и се задаваше един въпрос защо, защо и какво го е наложило. Като адекватен отговор аз не получих за себе си. Съпругът ми говореше с другия полицай и той му задаваше въпроси. По едно време чух, че съпруга ми крещи– "В., просто махни децата от тук, детето реве, махни го от тук и го заведи в нас" при което аз се осъзнах и чух, че собственото ми дете ревеше и пищеше. Хванах за ръка детето, като в този момент съм с другото дете в ръце и ги оставих при майка ми. В този момент, не повече от 5 минути, племенникът ми снима през цялото време и аз се върнах. Не съм видяла моят съпруг да е бутал или обиждал полицейските служители. Не се е държал агресивно и не ги е псувал. Аз говорих с по-младия полицай и не съм чула да ги е обиждал и псувал. Има клип през цялото време, който се заснема от племенника ми и на който може да се чуе. Аз не съм чула такива реплики, съпругът ми да се държи по някакъв начин щеше да ми направи впечатление, все пак се случва около мен. Гледах го веднъж първоначално клипа, но не съм имала желание да го гледам втори път. В самото начало го гледах. Аз се върнах, защото бях много притеснена за баща ми, предвид неговото съС.ие и възрастта му искам да остана там докато го пуснах. Аз не осъзнавах, че той ще бъде задържан и отведен. След това всичко беше нормално, разговарях с баща ми. Търсих документите и ги намерих в колата, и ги предадох на полицаите. Междувременно явно полицаите се бяха обадили на друг патрул- не знам защо и като ги питах какво следва от тук нататък те казаха, че чакат друг патрул. Дойде другият патрул и моето очакване, че ще пуснат баща ми не беше така. Те казаха, че го задържат и го водят в Пазарджик в спешното, за да бъде прегледан. Полицаите проведоха много разговори и обикаляха. Моят съпруг разговаря с тях със съвсем нормален тон. Въпреки, че моят тон –считайки от клипа, който изгледахме, не считам, че е бил спокоен в никакъв случай, защото аз бях по– емоционалната от двамата, а той си беше спокоен. Разговаряше нормално с 5 тях, нямаше за какво да се кара. След това дойде втори патрул, при което двамата якички полицаи се втурнаха към племенника ми, като видяха, че снима с телефона- затваряй веднага телефона, тук не е разрешено да се снима при което детето се уплаши и махна телефона. Баща ми беше отказал на полицаите да даде проба за алкохол, защото си имал неговите си причини, за да го направи. Ние като бяхме на място полицаите, които дойдоха обясниха на баща ми и на нас, че е по-добре да даде алкохолна проба, защото иначе ще бъдат свалени номерата на колата. Бяха спокойни, възпитано говорихме с тях, при което баща ми даде проба, която алкохолната проба беше отрицателна.

Извърши се проверка на документите, които аз бях дала и те го задържаха.

Като отидохме пред болницата със съпруга ми, бяхме пристигнали преди полицаите, но там имаше друг патрул пред болницата. Аз отидох и исках информация от регистратура дали има човек с имена Д. П., но те казаха –не. Попитах мисля и полицаите дали има друг патрул и те казаха, че другия патрул все още не идвал. Вкараха баща ми вътре, той влезе с младия полицай, а по-възрастния остана вън. Ние със съпругът ми се седяхме отстрани. Това вече след като те и дойдоха с баща ми.

След като баща ми влезе полицаите първо разговаряхме, после те отидоха и си говореха с третите полицаи, които бяха там. Върнах се при нас, казаха на съпруга ми -сваляй си часовника и халката, давай ги на жена ти - по добре да не ти правим обиск и го задържаха тези, които бяха дошли в Ц., като същите тези полицаи, които бяха в Ц. и там питаха двамата полицай като дойдоха -има ли някой друг за задържане освен баща ми, те му отговориха- не.