Решение № 3513 от 29.07.2019, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 616/2018
- Вид
- Решение № 3513
- Подписан
- 29.07.2019
- В сила
- 16.01.2020
- Състав
- КАМЕЛИЯ ДИЯНОВА ВАСИЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.145,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47,ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47,ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.50,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.62,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38,ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 50 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. Варна, 29.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично съдебно заседание на трети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА при участието на секретаря Елица Т. след като разгледа докладваното от съдията гр. дело №616 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК от „ Л.к.С.Л.“ ЕАД срещу Д.П.Г. за признаване на установено в отношенията между страните, че ответницата дължи заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение №1763/26.11.**., издадена по ч.гр.д. №**/**. по описа на ВтРС, 6 с. в полза на ищеца, а именно : сумата от 7 549.41 евро, дължима по запис на заповед, издаден на 05.12.2013г. в гр.София, с падеж на предявяване, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението-06.10.**. до изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че претендираното вземане произтича от валидно издаден на 05.12.2013г. запис на заповед, издаден без протест и разноски, платим при предявяване в срок до 4г. и 4м. от издаването, за сумата от 18 009. 05 евро. Сочи се, че издател по записа на заповед е „**“ЕООД, а поръчители по него са Д.К.Т.и Д.П.Г.. Излага се, че записа на заповед съдържа всички необходими реквизити по ТЗ и е редовен менителничен ефект, който установява наличието на ликвидно и изискуемо вземане на ищеца против издателя и авалистите. Твърди се, че с нотариална покана с рег.№5497/ **., том 2, акт №**на нот. Дочка Тютюнджиева с рег.№582 ищецът поканил длъжника да заплати дължимата от него сума, като бил посочен точния размер и записа на заповед бил предявен за плащане. С поканата издаденият запис на заповед бил валидно предявен за сумата от 7 549.41 евро. Поканата била валидно получена от длъжника на 05.10.**., като била връчена чрез залепване на уведомление.
След запознаване с отговора на исковата молба ищецът признава, че има сключен Договор за лизинг като подробно е описал правоотношенията по сключения договор, при твърдение, че същият по отношение на лизинговия автомобил „Пежо“ модел „Боксер“ е бил сключен с „**“ ЕООД на 10.10.2012г., като в последствие - на дата 05.12.2013г., е сключено споразумение между „Л.К.С.Л.“ ЕАД, „**“ ЕООД и „**“ ЕООД, с което лизинговия договор е прекратен по взаимно съгласие, като част от заплатеното от „**“ ЕООД по договора, е уговорено да се счита за плащане по Лизингов договор, който се сключва между „Л.К.С.Л.“ ЕАД и „**“ ЕООД, като на същата дата – 05.12.2013г. е сключен Договор за лизинг с „**“ ЕООД. Ищецът твърди, че този договор е прекратен, поради виновно неизпълнение на „**“ ЕООД на 09.09.2014г., при връщането на автомобила от лизингополучателя.
Твърди също, че задълженията на лизингополучателя по договора възлизат в общ размер на 7 549,41 евро, от които 3 508,07 лв. е цена по Договор за лизинг, лизингови вноски за периода от 01.06.2014. до 09.09.2014г.; 2466,01 лв. е неустойка за неизпълнение на парично задължение съгласно раздел ІV, т. 6.1 от Договора за периода от 06.04.2014г. до 09.09.2014г.; и сумата от 8 791,27 лв. е дължима неустойка за разваляне на договора по вина на лизингополучателя по раздел 11.3 във връзка с т. 1 от договора.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата Д.П.Г. е депозирала писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище за недопустимост и неоснователност на иска.
Излага, че исковата молба била подадена от юрисконсулт без доказано качество за образователен критерий и действително заемана длъжност в предприятието на ищеца. Оспорва, че подалият исковата молба може да бъде представител по пълномощие по чл.32.т2 ГПК.
Твърди,че исковата е молба е просрочена.Сочат се „озадачаващи“ обстоятелства около връчване на заявителя на съобщението до него за подаденото от ответницата възражение, като изпратеното съобщение било след цели шест месеца след входиране на възражението й. Възражението било подадено през месец май 2017г., а съобщението до кредитора било изпратено на 23.11.2017г. От предишни справки на ответницата в деловодството на ВтРС била сигурна, че имало по-ранно оформяне на връчване, данните за което били премахнати и липсвали. Била убедена, че срокът за завеждане на установителния иск е изтекъл, но твърди, че впоследствие било оформено ново връчване, което способствало възтсановяването на пропуснатия срок. Липсвал номер на листа, съдържащ съобщението на заявителя да предяви иска. Следователно този документ бил добавен по-късно- след приключване на прономероването на делото. Твърди се, че е преправена датата на връчване в съобщението. Било просрочено и представянето на доказателствата за завеждане на иска в заповедното производство. Оспорва качеството на пощенски оператор на „Стар пост“. Това дружество не притежавало действащ лиценз съгласно ЗПУ и се явявал неприложим чл.62,ал.2 ГПК, а издадените от това дружество документи имали качеството на частни такива. Оспорва датата и съдържанието на представените разписки за приемането на тези документи, като ги счита за непротивопоставими спрямо нея при доказването на срок по чл.145,ал.2 ГПК.
Оспорва претенцията като неоснователна по основание и размер. Твърди, че ЗЗ е ненастъпил падеж.Издаден е като платим на предявяване каквото се твърди,ч е не е направено нито на издателя, нито на авалистите. Към настоящия момент правото на ищеца било преклудирано заради препратката на чл.537 ТЗ към чл.531 ТЗ. Твърди се, че нотариалната покана не е връчена, тъй като не са спазени изискванията на чл.47,ал.1 и ал.2 ГПК. Липсвали данни за залепване на уведомление от страна на нотариуса и по този начин не можела да се извърши преценка кога е започнал да тече срока п о чл.47,ал.2 вр.чл.47,ал.5 ГПК.
Не било ясно кога този срок е изтекъл.
Излага, че дори и да се счете за предявен, ЗЗ е негоден като основание по чл.417 ГПК. Ако за дата на предявяването му се зачетяла 18.09.**. , то в този случай бил изтекъл срокът по чл.487,ал.1 ТЗ. Той отпочнал на 05.12.2013г. и изтекъл непрекъснато на 05.122014г. повече от 9 месеца преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. По този начин поемателят бил изгубил исковете си на основание ЗЗ и можел да заведе дело за неоснователно обогатяване.
Твърди се, че издател на
ЗЗ бил физическото лице И.И.Г., така както било записано изрично в ръкописния ред на документа. И.Г. никъде на бил вписан, че се подписва като управител на „**“ ЕООД и очевидно имал намерение да се задължи като физическо лице, като в противен случай щял да сложи печат на дружеството какъвто липсвал. И.Г. бил вписал имената си без да упомене някакво друго качество, в което се подписва. При това всякакво връчване на ЗЗ на адрес, различен от постоянния на И.Г., а на лице различно него, било нередовно и не произвеждал ефекта на предявяването. Исковата молба също не можела да се счита за предявяване, тъй като издателят не бил страна в производството.
Твърди се, че ЗЗ няма самостоятелно значение, а имал обезпечителна функция по договор за лизинг на МПС. Излага, че тъй като не е страна по този договор не е запозната със съдържанието му и датата му. Твърди се, че „**“ЕООД няма непогасени задължения по този договор и не държи лекия автомобил и договорът за лизинг е прекратен. С молба от 01.09.2018г. с оглед на дадената възможност за изразяване на становище след направените уточнения от ищеца, докладвани и приети в първото по делото съдебно заседание ответницата твърди, че договорът за лизинг не бил развалян. Същият бил прекратен без вина поради връщане на лизинговия автомобил на 09.09.2014г. Твърди се, че двете неустойки са недължими, тъй като договорът не бил развален, а прекратен, нямало налице пълно неизпълнение и поради нищожност с оглед размера й, който бил прекомерен.
Моли за отхвърляне на предявения иск и претендира присъждане на разноски.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното :
Със Запис на заповед, издадена на 05.12.2013г. „**“
ЕООД, представлявано от И.Г. се задължило неотменимо, безусловно и без протест да заплати на Л.к.С.л. ЕАД сумата от 18 009.05 евро при предявяване. За авалисти в записа на заповед са вписани Д.П.Г. и Д.К.Тодоров.
Представена е нотариална покана, заверена с рег.№5497/16.09.**. от нот. №151- Лили Лакова от Л.к.С.л. ЕАД до „**“ ЕООД, с която дружеството е поканено да заплати сумата от 7 549.41 евро по запис на заповед от 05.12.2013г. Нотариалната покана е оформена като връчена на дата 05.10.**. със залепване на уведомление на адреса на „**“ ЕООД в гр.Велико Търново, ул.“ **“ №5, ет.1.
Съгласно Договор за лизинг №29024/10.10.2012г. Л.к.С.л. ЕАД е отдало за ползване срещу възнаграждение от 28 679. 81 евро, платими по погасителен плана на „**“ЕООД един брой нов автомобил, описан подробно в спецификация – Приложение №1- л.а. марка Пежо, модел Боксер с ДК №** СМ.
Със споразумение от
05.12.2013г, сключено между Л.к.С.л. ЕАД,
„**“ЕООД и „**“ ЕООД е прекратено действието на Договор за лизинг
№29024/10.10.2012г., като автомобилът предмет на този договор е предаден на „**“ ЕООД като нов лизингополучател.
На 10.12.2013г. е сключен Договор за лизинг №33875 между Л.к.С.л. ЕАД и „**“ ЕООД за л.а. марка Пежо, модел Боксер с ДК №** СМ срещу лизингово възнаграждение от 21 280.28 евро с включен 20 % ДДС. Посочено, че договорът е без първоначална вноска като лизингополучателят заплаща дължимия върху лизнговата цена ДДС в размер на 3 721.21 евро, а остатъкът от 18 009.05 евро се изплаща на 47 равни месечни вноски, всяка в размер от 383.17 евро без ДДС съгласно погасителен план, като за първа падежна вноска е посочена датата 05.12.2013г., а за последна
05.10.2017г. Посочено е също, че сумата се състои от финансирана сума 16 356.09 евро и лихва 1652.96 евро. Представен е погасителния план.
С писмо изх.№111/28.01.2014г. Л.к.С.л. ЕАД е уведомило „**“ ЕООД, че дължимите суми по договор №33875 не са платени, като за това е начислена неустойка. Дружеството е поканено да заплати задълженията си в тридневен срок като е посочено, че при неизпълнение Л.к.С.л. ЕАД има право да развали договора. Писмото е връчено на И.Г. на 28.01.2014г. съгласно представената обратна разписка. В Приемо-предавателен протокол от 09.09.2014г. е отразено предаването на л.а. марка Пежо, модел Боксер с ДК №** СМ на Л.к.С.л. ЕАД . Съобразно заключението на вещото по изготвената единична ССчЕ за периода 05.12.2013г. до 09.09.2014г. по лизингов договор №33875 лизингополучателят е извършил плащания в размер на 12 647.78 лева :
1313.68 лева – главница; 745.86 лева – договорна лихва; 10 573.42 лева – неустойка и 14.82 лева – данък за МПС. За периода 01.06.2014г. до 09.09.2014г. неплатените задължения са в размер на 5434.62 лева по 8 вноски по погасителен план в т.ч. непогасена главница от 560.71 лева от осма вноска с падеж 05.07.2014г. За периода 06.04.2014г. до 09.09.2014г. забавените плащания по договора са от 398 дни, за периода
01.04.2014г. до 09.09.2014г. – 562 дни. Дължимата неустойка забава за периода 06.04.2014г. до 09.09.2014г. е в размер на 3191.48 лева. С кредитно известие №78651/07.11.2014г. за минус 33 886.70 лева е преустановено отчитането на задълженията за „**“ ЕООД и е осчетоводено връщането на автомобила. Неплатените задължения по договора за периода 01.06.2014г. до 09.09.2014г. са 5434.62 лева по осем вноски по погасителен план в т.ч. непогасена главница от 560.71 лева от осма вноска с падеж 05.07.2014г.
Съобразно заключението на проведената по делото единична ССчЕ се установява, че за периода 05.12.2013г. до 09.09.2014г. по договора за лизинг са извършени плащания в размер на 12 647.78 лева, като е платена главница в размер на 1313.68 лева, договорна лихва в размер на 745.86 лева, неустойка в размер на 10573.42 лева и данък за МПС в размер на 14.82 лева. Неплатените задължения по договора за периода 01.06.2014г. до 09.09.2014г. са в размер от 5434.62 лева, които представляват осем вноски по погасителен план в т.ч. непогасена главница от 560.17 лева по осма вноска с падеж 05.07.2014г. За периода 01.04.2014г. до 09.09.2014г. забавените плащания на лизинговите вноски са 562 дни. Отчитането на задълженията по договора е преустановено на с издаването на кредитно известие №78651/07.11.2014г. за минус 33 886.70 лева.
Разпечатката съдържа 34 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9eb3b745-7bd7-4f19-86b5-c7877c05a3ed