Определение № 374 от 20.09.2023, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 374 гр. Сливен, 20.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Мая П. Величкова

Галина Хр. Нейчева като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно частно наказателно дело № 20232200600517 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл.243 ал.8 от НПК.

Образувано е по частна жалба от М. А. В. срещу Определение № 255/22.08.2023г., постановено по ЧНД № 435/2023г. по описа на РС Нова Загора, с което е оставена без разглеждане жалба на М. А. В. срещу постановление за прекратяване на наказателно производство от 12.07.2023г. на РП Сливен, ТО Нова Загора по следствено дело № 12/2023г. по описа на ОСлО при ОП Сливен, пр.пр.№ 207/2023г. по описа на РП Сливен, ТО Нова Загора и производството по ЧНД № 435/2023г. на НЗРС е прекратено.

В жалбата се поддържа, че обжалваното определение е постановено по несъотносим въпрос и е налице лъжесвидетелстване по смисъла на чл.290 от НК, тъй като твърденията на свид.Славов не отговарят на истината. Твърди се, че цялото разследване не е извършено обективно и в противоречие със закона. Моли въззивната инстанция да отмени атакувания съдебен акт и РС Нова Загора да разгледа по същество постановеното постановление от РП Нова Загора.

Съдът, след като взе предвид доводите на страната и събрания по делото доказателствен материал, прие за установено следното:

Досъдебното производство - следствено дело № 12/2023г. по описа на ОСлО при ОП Сливен, пр.пр.№ 207/2023г. по описа на РП Сливен, ТО Нова 1

Загора, е образувано с постановление на прокурор при РП Нова Загора от 13.03.2023г. за това, че на 07.12.2021г. в гр.Нова Загора, пред съд – РС Нова Загора, от лице в качеството на свидетел по НЧХД № 443/2021г. по описа на съда, устно съзнателно е потвърдена неистина – престъпление по чл.290 ал.1 от НК.

В хода на досъдебното производство са извършени процесуалноследствени действия, а именно разпитани са в качеството на свидетели М. А.

В., С.В.В. М.С.С., Р.Ц.Г. Н.И.Я., И.И.С., Д.В.С., П.Г.Г., Д.Т.Д., както и са приобщени писмени доказателства – Протокол № 560/07.12.2021г. по НЧХД № 443/2021г. на НЗРС, Присъда № 32/14.06.2022г. по НЧХД № 443/2021г. на НЗРС и мотиви към нея, Решение № 79/14.10.2022г. по ВНЧХД № 369/2022г. на СлОС, кадрова справка на Д.В.С., типова длъжностна характеристика, справка от ОДМВР Стара Загора и справка за съдимост.

С постановление на прокурор при РП Сливен, ТО Нова Загора, от 12.07.2023г. наказателното производство е прекратено на основание чл.243 ал.1 т.2 от НПК по съображения за недоказаност на обвинението. По делото няма привлечено обвиняемо лице.

Производството пред първата инстанция е образувано по жалба, подадена от М. А. В. срещу горепосочения прокурорски акт. С обжалваното определение районният съд е оставил без разглеждане сезиращия го процесуален документ, тъй като е приел, че с оглед характера на засегнатите обществени отношения при обвинение за престъпление по чл.290 ал.1 от НК не възниква фигурата на пострадал и е прекратил производството пред него.

Настоящият съдебен акт споделя становището на първата инстанция, че жалбата срещу постановлението на РП Сливен не е подадена от лице, което има правен интерес да претендира отмяна на прокурорския акт. За определяне на кръга на лицата, които са активно легитимирани да оспорят прекратяването на наказателното производство, значение има обекта на посегателство. В случая досъдебното производство е образувано и водено за престъпление по чл.290 ал.1 от НК, чийто обект на защита са обществените отношения, гарантиращи правилното и обективно осъществяване на правосъдната дейност, а не охранява лични или имуществени права на физическите лица. В тази връзка не е предвиден съставомерен вредоносен резултат за конкретен субект на правото като елемент от обективната страна 2 на престъплението, поради което се изключва възможността жалбоподателката М. В., както и което и да е било лице, да се явява пострадал по смисъла на чл.74 от НПК, от престъплението с правна квалификация чл.290 ал.1 от НК. Жалбоподателката не търпи съставомерни общественоопасни последици от инкриминираното деяние, уредено от законодателя като такова на просто извършване.

Въззивната инстанция е длъжна да отбележи, че систематическото място на цитирания престъпен състав в Глава VIII, Раздел ІІІ от Особената част на НК - Престъпления против правосъдието, както и формалният му характер, изключват наличието на пострадал, тъй като за осъществяване на лъжесвидетелстване е ирелевантно дали се засягат права или законни интереси на отделната личност. Както беше посочено, обществените отношения, свързани с неприкосновеността на системата от лични права и законни интереси на отделния човек, се намират извън родовия и непосредствения обект на престъплението по чл.290 ал.1 от НК, поради което тяхното евентуално нарушаване не намира пряка наказателноправна защита.

По тази причина и на жалбоподателката В. не е признат правен интерес да атакува пред съда произнасянето на прокурора, досежно прекратяването на наказателното производство.

Ето защо, съдът счита, че жалбоподателката В. няма самостоятелни права в процеса в качеството на пострадал и не разполага със самостоятелни права на участник в досъдебното производство, които да подлежат на съблюдаване от разследващите органи, респ. от съда в правомощията му по контрола за законосъобразност на постановлението за прекратяване на наказателното производство. С други думи, жалбоподателката няма качеството на пострадало лице и не е активно легитимирана страна да оспорва прокурорския акт, посредством който е сложен край на досъдебното производство (в т.см. Решение № 389/06.07.2004г. по н.д.№ 1033/2003г., II н.о., ВКС).

С оглед изложените съображения двете съдебни инстанции не разполагат с възможност да се произнесат по същество относно законосъобразността на посоченото по-горе постановление, тъй като производството пред първия съд е образувано по жалба, подадена от нелегитимирано лице, което обуславя извод за процесуална недопустимост на 3 същата. В случая жалбоподателката би могла да инициира единствено служебна проверка на законосъобразността на прокурорския акт от погорестоящата прокуратура по реда на чл.243 ал.10 от НПК, както правилно е посочила първата инстанция.

При тези съображения съдебният състав намира, че обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран Сливенски окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 255/22.08.2023г., постановено по ЧНД № 435/2023г. по описа на РС Нова Загора.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4