Решение № 112 от 20.01.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Пловдив, 20.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20225330206603 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1030-006705, издадено от Началник сектор към ОДМВР-ПЛОВДИВ, Сектор Пътна полиция, с което на И. М. Г. е наложена:

- глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДвП;

-глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 103 ЗДвП;

- глоба в размер на 10лв. за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски. По конкретно се сочи, че:

-в АУАН и НП не са достатъчно конкретно описани фактическите параметри на допуснатите нарушения;

-оспорват се фактическите констатации в АУАН и авторството на деянието;

-автомобилът бил собственост на трето лице, като по делото не била приложена декларация по чл. 188 ЗДвП, поради което липсвало основание за 1 ангажиране отговорността на жалбоподателя;

- описаните в АУАН и НП факти не съставлявали нарушение по чл.

104б, т.2 ЗДвП;

-деянието по чл. 103 ЗДвП не било извършено виновно;

-санкцията за нарушението по чл. 103 ЗДвП необосновано било наложена в максимален размер;

-деянието по чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП било несъставомерно, доколкото към момента на проверката жалбоподателят нямал качеството водач на МПС.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Моли за потвърждаване на НП. Не претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТАТА

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 23.08.2022 г. в 21:54 часа в гр. Пловдив, на кръстовището на бул.

„Княгиня Мария Луиза“ и бул. „Източен“ И. М. Г. управлява лек автомобил Ауди А4 с ******* като извършва следните нарушения:

1. Използва пътищата за обществено ползване за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, а именно умишлено принуждава автомобила да превърта гуми и го поднася по време на обратен завой.

2. Водачът не спира на подаден сигнал със стоп палка, а увеличава скоростта си и продължава движението си направо.

2

3.Не носи контролен талон към СУМПС.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното.

В конкретния случай констатациите в АУАН не само, че не са опровергани, но и изцяло се подкрепят от събраните по служебна инициатива на съда доказателства- разпит на актосъставителя и на свидетеля по акта, които не само с категоричност потвърдиха отразеното в акта, но и разкриха конкретни подробности относно точното поведение на дееца, начина на установяване на нарушението и на самоличността на нарушителя, както и относно проявената от него упоритост в стремежа да избегне извършването на полицейска проверка и да се укрие от органите на реда.

Презумптивната доказателствена сила на АУАН не е опровергана и от жалбоподателя, който не е ангажирал каквито и да било доказателства за оборване на отразеното в АУАН.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН

Противно на възраженията в жалбата, както в АУАН, така и в НП в достатъчна степен са изложени съставомерните факти досежно всяко едно от допуснатите нарушения, като така изложените факти сами по себе си са достатъчни за преценка за съставомерност на деянията по възведената от наказващия орган правна квалификация, с което се явяват изпълнени и задължителните указания, дадени в ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020.

ПО ВЪЗРАЖЕНИЕТО, ЧЕ ДЕЕЦЪТ НЕ Е ГОДЕН СУБКЕТ НА

ИЗВЪРШЕНИТЕ НАРУШЕНИЯ ПОРАДИ ЛИПСА НА ПОПЪЛВАНА

ДЕКЛАРАЦИЯ ПО ЧЛ. 188 ЗДвП.

Действително не съществува спор по делото, че процесното МПС е собственост на трето лице-съпругата на жалбоподателя.

Не съществува спор и че собственичката не е попълвала декларация по 3 чл. 188 ЗДвП. Посоченото, обаче не се явява пречка пред ангажиране отговорността на дееца.

В чл. 188 ЗДвП е предвидена презумпционна отговорност за собственика на МПС. Тя обаче е приложима само в случай, че контролните органи не са установили кой е действителния водач. Именно затова в закона е предвидена възможност за собственика да снеме отговорността от себе си като попълни декларация, в която да посочи на контролните органи кое е действителното лице, управлявало автомобила.

Законът не поставя никаква пречка обаче, в случай че контролните органи непосредствено са възприели действителния нарушител и лично са установили самоличността му (както е в процесния случай), АУАН и НП да бъдат издадени директно на него, без да се преминава през усложнената процедура по чл. 188 ЗДвП, която както се каза, е приложима, когато нарушението е установено по такъв начин, че самоличността на действителния нарушител е останала неизвестна за контролните органи, поради което именно и се налага тя да бъде „декларирана“ от собственика на МПС.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН ОТНОСНО

НАРУШЕНИЕТО ПО ЧЛ. 104Б, Т.2 ЗДВП.

При вярно установена фактическа обстановка, правилно е приложен материалния закон, доколкото противно на възражението в жалбата описаните в АУАН и НП факти сочат на извършено нарушение по чл. 104б, т.2 ЗДвП.

Съгласно вменената за нарушена норма на чл. 104б, т.2 ЗДвП водачите нямат право да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Законовата формулировка не е безкрайно прецизна, което е обяснимо и с приемането на новелата между първо и второ четене на ЗИД на ЗДвП, ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., без да са изложени писмени мотиви към законопроекта в частта за приемането на новия чл. 104б. т.2 ЗДвП.

Съдебната практика на Административните съдилища от цялата страна, обаче е последователна в разбирането, че пътят се използва за други цели 4 освен в съответствие с предназначението му , когато с МПС се извършват такива действия, операции, техники и маневри, които са непривични и неприсъщи на МПС, което извършва движение с цел превоз на пътници и товари.

Според трайната практика на Административен съд Пловдив такива примерни действия, които сочат на използване на пътя не по предназначение са:

- форсиране на двигателя и рязко подаване на газ, последвано от умишлено въртене на гуми или презавИ.е и извършване на кръгови движения с МПС;

- съзнателно блокиране движението на колелата на МПС;

-преднамерено извеждане на МПС от сцепление, което води до поднасяне и отклонение на предната или задната му част от равнината на движение.

Независимо дали са извършени поотделно или в комбинация помежду си, тези действия представляват т.нар. „дрифт“, като еманация на използването на пътищата не по предназначение.

В този смисъл са Решение № 2015 от 28.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 2076 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1949 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1930 / 2021 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив , Решение № 1940 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1509 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1932 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1768 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1288 от 23.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 1118 / 2021 г. на XXII състав на Административен съд Пловдив , Решение № 37 от 07.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2405 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2038 от 12.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 1970 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 386 от 22.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3031 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 126 от 18.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2663 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 315 от 12.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3201 / 2020 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 386 от 22.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3031 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2287 от 5

10.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 2649 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив.

В тази връзка съдебната практика е категорична, че деянието би било съставомерно, ако се установи някоя от гореизложените форми на използване на пътя не по предназначение за придвижване от едно място до друго, независимо:

- дали са изпълнени всички от гореописаните техники, характерни за дрифта или само някои от тях;

- дали изпълнението им е успешно и професионално и -дали МПС разполага със здравината, мощността и оборудването за дрифтиране.

Така Решение № 1216 от 16.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 946 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 931 от 10.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 613 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив.

Предвид виновния характер на административно наказателната отговорност ( чл. 7 ЗАНН) от съставомерните по чл. 104б, т.2 ЗДвП деяния следва да се отграничават случаите, при които до някои от гореописаните резултати (въртене на гуми, поднасяне на автомобила, загуба на сцепление с пътя и др. ) се достига не поради виновните действия на водача, а поради особеностите на пътната обстановка (например хлъзгав терен, радиус на завоя) и други обективни фактори. В тези случаи деянието е несъставомерно по чл. 104б, т.2 ЗДвП.