Решение № 269 от 07.03.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. Варна, 07.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мая Недкова

Членове:

Константин Д. Иванов мл.с. Ивалена Орл. Димитрова при участието на секретаря Петя П. П. като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20223100500019 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава ХХ-та ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР, адрес: град София, п.к. 1309, ул. „Пиротска“ № 171 А, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 1619/10.11.2021 год., постановено по гр. дело № 20213110106423 по описа на РС-Варна за 2021 год., с което въззивникът Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР, адрес: град София, п.к.

1309, ул. „Пиротска“ № 171 А е осъден да заплати на ДР. Р. ИГН. от гр. Варна сумата от 1 670, 18 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.01.2018 год. – 10.07.2020 год., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от подаването на исковата молба до окончателното и́ изплащане, както и сумата от 340, 62 лева, представляваща общия размер на обезщетенията за забава в размер на законната лихва върху дължимите плащания за периода от датата на падежа на всяко задължение – първо число на месеца, следващ изтичането на всеки един тримесечен период на отчитане, до дата 26.04.2021 год.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно. Оспорен е изводът на съда, че е налице празнота в ЗМВР, която да регламентира изчисляването на положения от служителите на МВР нощен труд чрез преизчисляването му в дневен и отчитането и заплащането му като извънреден, която следва да бъде преодоляна чрез субсидиарното 1 приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Счита, че празнота в ЗМВР няма, поради което и неправилно са приложени нормите на КТ, вкл. и на цитираната Наредба.

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени, ведно с присъждане на сторените в двете инстанции съдебни разноски.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна ДР. Р.

ИГН., чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита обжалваното решение за правилно и настоява да бъде потвърдено.

В съдебно заседание въззивникът не изпраща представител; въззиваемият не се явява, не изпраща представител.

Съдът съобрази следното:

В исковата си молба ищецът ДР. Р. ИГН. от гр. Варна, навежда следните твърдения: В периода 01.01.2018г. до 10.07.2020г. е полагал труд на длъжността „Младши инспектор“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Варна при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР. Ищецът е със статут на държавен служител. За периода 01.01.2018г. до 10.07.2020г. ищецът е полагал труд на 12 и 24 часови смени при сумирано изчисляване на работното време. За същия този период ищецът е положил общо 1512 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1, 143 възлиза на 1728 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до положен извън установената норма труд от 216 часа, за който ищецът твърди, че следва да му бъде допълнително заплатен от ответника, като дължимата сума е в размер на 1670, 18 лева.

Твърди също, че ответникът му дължи и сумата от 340, 62 лева, представляваща сбора от обезщетенията за забава за плащане на дължимите възнаграждения за положения извънреден труд, за периода от първото число на месеца, следващ изтичането на съответния тримесечен период до 26.04.2021 год.

В съответствие с наведените твърдения са и отправените искания – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 670, 18 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.01.2018 год. – 10.07.2020 год., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от подаването на исковата молба /29.04.2021 год./ до окончателното и́ изплащане, както и сумата от 340, 62 лева, представляваща общия размер на обезщетенията за забава в размер на законната лихва върху всяко от дължимите плащания за периода от датата на падежа на всяко задължение – първо число на месеца, следващ изтичането на всеки един тримесечен период на отчитане, до дата 26.04.2021 год.

В писмен, отговор, подаден в срока по 131 ГПК, поддържан в съдебно заседание чрез процесуален представител, ответникът Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР, адрес: град София, п.к. 1309, ул. „Пиротска“ № 171 А не оспорва, че в процесния период ищецът е бил държавен служител по служебно правоотношение в МВР.

2

Оспорва предявения иск. Твърди, че е заплатил всички отработени от ищеца часове нощен труд за процесния период. Навежда, че законодателят изрично е регламентирал, че продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часа, поради което и ищецът няма основание да претендира заплащане на извънреден труд, попадащ извън редовното работно време, с приложение на общите норми на КТ и ЗДСл при положение, че има действащи специални норми. Твърди, че в исковия период Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. на министъра на вътрешните работи не е действала, поради което и липсва основание за преизчисляването на положения от ищеца за процесния период нощен труд в дневен и отчитането и заплащането му като извънреден. Положеният от ищеца нощен труд в процесния период е отчетен правилно, в съответствие със Заповед № 8121з791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи и съответно е заплатен в пълен размер. Счита, че при наличието на специална уредба, нормите на НОСРЗ са неприложими спрямо служителите по служебно правоотношение в системата на МВР.

По тези съображения счита иска за заплащане допълнително възнаграждение за положен в периода 01.01.2018 – 10.07.2020 год. извънреден труд, получен в резултат на преизчисляването на положения нощен труд в дневен и отчитането му като извънреден, за неоснователен и настоява за отхвърлянето му. С оглед неоснователността на обуславящия иск, искът по чл. 86 ЗЗД също е неоснователен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, а това се установява и от събраните писмени доказателства, както и от заключението на вещото лице по ССчЕ, че страните са били в служебно правоотношение в процесния период, по което ищецът е изпълнявал длъжността „пожарникар“ в група „Пожарогасителна дейност“ на Първа районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Варна към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Варна при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР.

Съгласно Заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-791/28.10.2014 г., за всеки отработен нощен час или за част от него между 22, 00 и 06, 00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25 лв., а за работа през дните на официални празници, независимо, дали представлява извънреден труд или не, на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение в размер на удвоения размер на основното месечно възнаграждение. Тази заповед е изменена със Заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-40/15.01.2015 г., съгласно която Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. се изменя в частта относно начинът на определянето на допълнително възнаграждение за работа през дните на официални празници.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза от 11.10.20214 г., кредитирана от съда като обективна и безпристрастна и от изявленията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че за периода 01.01.2018 год. – 10.07.2020 год. ищецът е отработил нощен труд общо в размер на 1512 часа. Установява се още, че тези часове не са 3 преизчислявани с коефициент "1, 143" и не са били включени при изчисляването на общо положения от ищеца за всяко едно тримесечие труд (с оглед преценката налице ли е надвишаване на нормата часове положен труд за периода на отчитането/изчисляването на часовете положен труд, който период в случая е тримесечен). Според вещото лице при преобразуване на нощния труд в дневен чрез преизчисляването му с коефициент "1, 143", отчетените часове са 1728 часа. Налице е разлика от общо 216 часа, които не са заплатени.

Стойността им, изчислена като часове извънреден труд, е в размер на 1670, 18 лева.

Установява се още, че сборът от обезщетенията за забава, изчислени върху всяко неплатено допълнително възнаграждение за положения извънреден труд, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието за което се дължи плащането, до 26.04.2021 год. е 340, 62 лева.

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, в приложимата редакция на нормата ДВ, бр. 81 от 2016 г.

Ищецът е държавен служител в МВР, поради което са приложими разпоредбите на Закона за МВР в редакцията от 27.06.2014 год. (в сила от 01.07.2014 год.), доколкото в този закон не е предвидено друго. ЗМВР е специален по отношение на ЗДСл и в него е уреден статутът на държавните служители, полагащи труд по служебно правоотношение в системата на МВР – арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР.

По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд и през нощта (за времето от 22, 00 часа до 06, 00 часа), съгласно утвърдени графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумирано – за тримесечен период.

За целия процесен период – 01.01.2018 год. – 10.07.2020 год., за който се претендира заплащането на положен извънреден труд, са приложими разпоредбите на чл. 187 ЗМВР в редакцията от ДВ, бр. 81/2016 год. Ал. 3 на чл. 187 ЗМВР предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Според ал. 5 на чл. 187 ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира със: 1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; 2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени. В ал. 9 е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.

4

В периода 01.01.2018 год. – 10.07.2020 год. са действали последователно Наредба № 8121з-776/29.07.2016 год., в сила от 02.08.2016 год. и Наредба № 8121з-36, обн. ДВ, бр.

3/10.01.2020 год., издадени от министъра на вътрешните работи и всяка от тях е уреждала реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

Текстовете на чл. 3, ал. 3 и на чл. 3, ал. 2 в двете наредби са идентични. Според тях при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 06, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Преди процесния период е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, обн. В ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., отм. с ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г.