Решение № 46 от 06.02.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Плевен, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Н. Петкова при участието на секретаря Иглика Ив. Игнатова като разгледа докладваното от Теодора Н. Петкова Административно наказателно дело № 20254430202439 по описа за 2025 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е жалба от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя О.Х.Х., чрез пълномощника адв. Н. Д. от *** против НП № 15-2500231/06.11.2025г. издадено от *** на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Плевен, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.128, т.2 от Кодекса на труда /КТ/, във вр. с чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ и на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/.

Жалбоподателят твърди, че НП е незаконосъобразно поради нарушение на материалноправни и процесуалноправни норми, поради което същият моли за отмяна на оспореното НП.

В съдебно заседание ж-лят редовно призован, представлява се от адв. Н.

Д. от ***, който твърди, че НП е незаконосъобразно, като преповтаря и доразвива изложеното в жалбата, поради което и моли за неговата отмяна.

Алтернативно моли за намаляване на наложената имуществена санкция до законовия минимум.

1

Ответникът по жалбата – *** на Дирекция „Инспекция по труда“Плевен, редовно призован, представлява се от юрк. З.Е., който моли за потвърждаване на НП като излага подробни аргументи.

Съдът като съобрази изложените в жалбата доводи, становището на страните, събраните по делото гласни и писмени доказателства и Закона, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ

ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

СРОК,

РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО СЪЩАТА СЕ ЯВЯВА ЧАСТИЧНО

ОСНОВАТЕЛНА.

„***“ ЕООД, ЕИК *** е със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя О.Х.Х., ЕГН ********** и за това не се спори.

В офиса на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Плевен актосъставителят Д. И. Й., *** в Д“ИТ“-Плевен и свидетелите П. М. Т. и П. Н.

И. извършили документална проверка на изисканите и представени документи от работодателя „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:

***, представлявано от управителя О.Х.Х.. В хода на проверката длъжностните лица констатирали нарушение на трудовото законодателство, а именно установили, че в разплащателната ведомост за м. Май 2025г. на Д. И.

С., работил в дружеството като „***“ е начислено основно трудово възнаграждение, пропорционално на отработените дни – в размер на 56,68 лв., като до приключване на проверката не са представени документи, удостоверяващи изплащане на чистата сума за получаване в размер на 43,98 лв. (след приспадане на личните осигуровки и данък.

Сочи се в АУАН, ч съгласно сключения трудов договор № 069/30.05.2025г. трудовото възнаграждение се изплаща „ежемесечно“, а съгласно Вътрешните правила за работна заплата – чл.4: „Работната заплата се изплаща не по-късно от 30 число на месеца, следващ месеца, за който се начислява работната заплата, през който се полага трудът“.

В резултат на горните констатации актосъставителят Д. И. Й. приела, че е извършено нарушение от работодателя на 01.07.2025г. и в присъствието на 2 свидетелите П. М. Т. и П. Н. И. съставила АУАН № 15-2500231/10.10.2025г., като въз основа на него било издадено оспореното НП.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства – изцяло кредитираните като обективни, логични и последователни показания на свидетелите Д. И. Й., П. М. Т. и П. Н.

И., приложените към делото писмени доказателства: заверено копие от Заповед № 38/01.06.2025г., издадена от фирма „***“ ЕООД /л.7/; заверено копие на Заповед №3/05.08.2025г. от работодателя /л.8/; Протокол за установяване на вреди от 05.08.2025г.; Протокол за направени разходи /л.9/;

АУАН № 15-2500231/10.10.2025г. /л.10-11/, НП № 15-2500231/06.11.2025г.

/л.12-13/; Заповед на наказващия орган № 3-0693/25.08.2022г. /л.16-17/;

Длъжностна характеристика за длъжност „***“ на ДИТ-Плевен /л.18-19/;

Вътрешни правила за работна заплата /л.19-23/; пълномощно /л.23 гръб/; фиш за заплати и разчетно-платежна ведомост протокол на „***“ ЕООД /л.24/;

Трудов договор № 069/30.05.2025г. /л.25 гръб/; Длъжностна характеристика за длъжност „***“ на ДИТ-Плевен /л.26-31/.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Така издадените актове /АУАН и НП/ следва да съдържат всички факти и обстоятелства констатиращи нарушението. В конкретния случай АУАН е съставен на 10.10.2025г., предявен е на нарушителя чрез пълномощника му С.О. Т. на същата дата да се запознае със съдържанието му и да напише или направи обяснения. Дружеството, чрез пълномощника си С.О. Т. към момента на предявяване на АУАН не е направил възражения. Не се е възползвал и от правото си в законоустановеният 7-дневен срок от връчването на акта да направи писмени възражения по същия и да приложи писмени доказателства, ако има такива.

Съдът извърши проверка за законосъобразност на обжалваното Наказателно постановление и установи, че същото съдържа изискуемите от закона, в конкретност в чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити, с изключение на този по т. 5 на чл.57, ал.1 от ЗАНН. В наказателното постановление са посочени имената и длъжността на лицето, което го е издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на който е издадено НП, както и името, 3 длъжността и местослуженето на актосъставителя, посочени са данните на сочения като нарушител, визирани в т.4 на чл.57 от ЗАНН, вида и размера на наказанието, дали НП подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд. Не е описано обаче в пълна степен извършеното нарушение. В НП се сочи задължение за изплащане на съответното трудово възнаграждение, след като то е било правилно начислено и в съответния размер. Описва се че не са били представени документи които да удостоверят изплащане на същото, но никъде в НП, в конкретност в неговата обстоятелствена част не се посочва в какво се изразява самото нарушение, т.е. никъде не е посочено, че всъщност нарушението се състои в „неизплащане“, което създава неяснота за наказаното лице да разбере за какво нарушение е санкционирано и да организира защитата си. И това не е прекомерна формалност, тъй като създадената неяснота нарушава правото на защита на наказаното лице, а освен това създава затруднение и за осъществяването на съдебния контрол върху така издаденото НП водещо до съмнение каква точно е била волята на наказващия орган

По отношение на съставения АУАН, тук е допуснато същото нарушение на процесуалните правила, което е съществено, като описаното в акта е пренесено като фактология, констатации и правна квалификация без никакво различие в издаденото въз основа на него НП. В конкретност същият съдържа реквизитите, посочени съответно в чл.42, ал.1 от ЗАНН, но отново липсва описание на нарушението, като не е посочено „неплащане на възнаграждение“, с което е нарушена разпоредбата на чл.42, ал.1 т.4 от ЗАНН.

Иначе АУАН е издаден от оправомощено лице – свидетелят Д. И. Й., работещ на длъжност „***” в Дирекция „Инспекция по труда” гр. Плевен, който е оправомощен да съставя АУАН за нарушения по КТ на основание чл.416, ал.1 от КТ, във вр. с чл.20, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна Инспекция по труда”. Следва да се посочи и че наказателното постановление също е подписано от длъжностното лице, което го е издало.

Спазен е и визираният в чл.34, ал.3 от ЗАНН срок за издаването на наказателното постановление. Съдът счита, че ***ът на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Плевен е оправомощен да издава наказателни постановления, с оглед разпоредбите на чл.416, ал.5 от КТ, чл.47, ал.2 от ЗАНН и съгласно Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна Инспекция по труда”. Съдът счита, че при издаване на наказателното постановление не е 4 нарушена разпоредбата на чл.52, ал.1 от ЗАНН за произнасяне на наказващия орган в едномесечен срок от получаване на административнонаказателната преписка, тъй като този срок е инструктивен.

С други думи – налице е съществено нарушение на процесуалните правила, по подробно посочените по-горе съображения, като очевидно както АНО, така преди това и актосъставителят незаконосъобразно са приравнили действието по неизплащане от страна на работодателя на уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, на непредставяне на документи от същия, от които да е видно, че е изплатил горепосоченото трудово възнаграждение. И ако АНО е имал намерение да санкционира ж-ля за това, че не е представил документи, от които да е видно, че е изплатил горепосоченото трудово възнаграждение – така, както е посочено в текстовата част, то е следвало да приложи не разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ, като съдържаща нарушеното правило за поведение, а разпоредбата на чл.403, ал.1 от КТ която създава задължение за работодателя да оказва съдействие на контролните органи и да им представя всички необходими документи, сведения и обяснения, свързани с осъществявания контрол. Съответната санкционна разпоредба и тук ще е същата - съответно чл.414, ал.1 от КТ, но обвързана с чл. 403, ал.1 от с.н.а./ Т.е. приложена е недопустима компилация между различни административни нарушения, и макар че за всяко от тях при индивидуализиране следва да се приложи една и съща санкционна разпоредба, то при съобразяване на обстоятелството, че санкцията е в широки граници/от 1500 до 15000 лева/, видът на нарушението и неговата тежест, следва да обосноват и конкретния размер на наказанието, което да бъде наложено.

Описаното нарушение при издаване на акта и НП е съществено до степен, че е нарушило правото на защита на ж-ля да разбере за какво точно нарушение е санкциониран и да организира надлежно защитата си, като това обезсмисля обсъждането и решаването на спора по същество.

Предвид изложеното съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство по издаване на обжалваното наказателно постановление е допуснато съществено нарушение на 5 процесуалните правила, описано по-горе, което води до незаконосъобразност на наказателното постановление и съответно до неговата отмяна.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 15-2500231/06.11.2025г. на *** на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище гр. Плевен, с което на жалбоподателя „***“ ЕООД, ЕИК *** е със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя О.Х.Х., ЕГН **********, за нарушение на чл.128, т.2 от Кодекса на труда /КТ/, във вр. с чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ и на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред РАС – гр.

Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за постановяването му от страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Плевен, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Н. Петкова при участието на секретаря Иглика Ив. Игнатова като разгледа докладваното от Теодора Н. Петкова Административно наказателно дело № 20254430202439 по описа за 2025 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е жалба от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя О.Х.Х., чрез пълномощника адв. Н. Д. от *** против НП № 15-2500231/06.11.2025г. издадено от *** на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Плевен, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.128, т.2 от Кодекса на труда /КТ/, във вр. с чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ и на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/.