Решение № 4979 от 31.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4979 гр. София, 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело № 20251100500645 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на М. М. И., ищец в първоинстанционното производство, представляван от адв. Д. П., срещу решение № 20723 от 15.11.2024 г., постановено по гр. д. № 40040/2024 г. по описа на СРС, 165- ти състав, с което е отхвърлен предявеният от И. срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 7 505,36 /седем хиляди петстотин и пет лева и тридесет и шест стотинки/ лв., представляваща начислена служебно цена на електроенергия при корекция за минал период, на основание Констативен протокол № 2003445/22.05.2024 г., за която е издадена фактура № 0003539453/27.05.2024 г., за обект в общ. Божурище, с. Храбърско, махала „Старо село“, с абонатен №0102705050, като неснователен. Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, както и е съобразена с изискванията на чл. 260 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което същата се явява допустима. В жалбата са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение като постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че процесната корекция е извършена при допуснати съществени пороци в корекционната процедура, тъй като не е направена метрологична проверка на СТЕ, третото лице – 1 представител на Федерация на потребителите, присъствало при извършване на проверката, не е независим свидетел, а служителите на ответното дружество не са уведомили МВР чрез подаване на сигнал на тел. 112. Навежда се, че при изготвяне на приетото по делото заключение на СТЕ вещото лице не е взело предвид липсващите показания от еталонния уред при изчисленията си и не е извършило лично оглед на процесното СТЕ. Посочва се, че първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост доводите на ищеца. Моли се съдът да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да уважи предявения иск. Искане за събиране на доказателства не е формулирано.

Претендират се разноски. В срока по чл. 263 ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба от ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, в който е изразено становище за нейната неоснователност. Моли се съдът да отхвърли въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение.

Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата инстанция намира следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по подадена искова молба от М. М. И. срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 124 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника парична сума в размер на 7505,36 лв., представляваща цена на преизчислено по реда на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ вр. чл. 56 ПИКЕЕ количество електроенергия за обект с абонатен №012707050 и клиентски №110118058 с адрес: с. „Храбърско“, обл. София, махала „Старо село“, за което вземане е издадена фактура №0003539543/27.05.2024 г.

В отговора си по чл. 131 ГПК ответникът е оспорил иска, като е изложил своите доводи за законосъобразност на проведената процедура по преизчисляване на доставеното количество електроенергия до процесния обект.

За да постанови своя акт по същество, Софийски районен съд е приел, че в хода на производството ответникът е доказал правно основание за начисляване и дължимост на сумата по корекционната сметка, за която е издадена процесната фактура. Счел е, че липсата на протокол за метрологична проверка на БИМ по отношението на процесното СТИ не съставлява съществен недостатък, който се отразява на процедурата по корекция на сметката за елекетрическа енергия за минал период. Като краен извод е намерил, че са спазени прoцедурните правила относно реда и начина за преизчисляване на количеството електрическа енергия, уредени в Раздел IX, 2

ПИКЕЕ (обн. ДВ. бр.35 от 30 април 2019г., изм. ДВ. бр.57 от 9 юли 2021г.), поради което отрицателния установителен иск за недължимост на начислената сума следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, които очертават предмета на въззивния контрол съобразно задължителните разрешения, постановени с Тълкувателно решение №1/2013 г. тълк.д. №1/2013 г., и по свое вътрешно убеждение намира следното.

Установеното в чл. 269, ал. 2 ГПК процесуално правило предпоставя, че въззивният съд е ограничен да се произнесе само по оплакванията в жалбата, като не може да променя обективираните в мотивите на първоинстанционното решение фактически изводи, като приема за установени факти, които първата инстанция е приела за неосъществили се и обратното (така Решение №50191/26.04.2023 г. по гр. д. №2624/2021 г., IV г.о. на ВКС, Решение №97/15.09.2020 г. по гр. д. №2749/2019 г., IV г.о. на ВКС, Решение №122/06.06.2014 г. по гр. д. №6600/2013 г., I г.о. на ВКС). В случай, че в жалбата или в писмения отговор на въззиваемия няма позоваване на допуснатите от първата инстанция нарушения относно фактите и/или за необоснованост на направените в първоинстанционното решение фактически констатации, въззивната инстанция е длъжна да възприеме фактите по същия начин, по който го е направил първоинстанционния съд.

С оглед изложеното, на първо място, следва да бъде посочено, че м ежду страните във въззивното производство не се спори относно фактическите изводи на първоинстанционния съд относно обстоятелствата, че между страните М. М. И. и „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД е налице валидно облигационно правоотношение по предоставяне на услуги за достъп и пренос до разпределителната мрежа за обект с. Храбърско, махала „Старо село“ с абонатен №0102705050. Безспорно е, че на 22.05.2024 г. служители на ответника са извършили техническа проверка на СТИ с фабричен №2182007560, обслужващ обекта, като за същата е издаден Констативен протокол №2003445/22.05.2024 г., подписан от двама служители на „Електроразпределителни мрежи Запад“ и от представител на Федерация на потребителите- св. В.П.. Не се спори, че клиентът е бил уведомен с изпратено до него писмо за изготвената справка за преизчислените количества енергия, както за издадената фактура №0003539453/27.05.2024 г.

Спорът, пренесен пред въззивната инстанция се концетрира върху неговата правна страна, а именно дали поддържаните от въззивника пороци при извършването на проверката, водят до незаконосъобразност до начислената сметка за минало време, по които въпроси въззивният съд приема следното.

На първо място следва да бъде разгледано оплакването, че липсата на 3 извършена метрологична проверка на СТИ е съществен порок на корекционната процедура, водещ до незаконосъобразност на преизчисляването.

Съгласно чл. 49, ал. 5 ПИКЕЕ, когато при проверка се установи несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско измерване с нормираните, нарушения в целостта и/или функционалността на средството за търговско измерване, съмнения за добавяне на чужд за средството за търговско измерване елемент, същото се демонтира и се поставя в безшевен чувал, който се затваря с пломба със знака на оператора на съответната мрежа и уникален номер. Номерът на пломбата и уникалният номер се записват в констативния протокол. Операторът на съответната мрежа изпраща демонтираното средство за търговско измерване на компетентния орган за метрологичен контрол в срок до 14 дни от датата на проверката.

Чл. 49, ал. 8 ПИКЕЕ предвижда, че когато при проверката се установи добавяне на чужд за системата елемент или друга намеса, представляваща промяна на схемата на свързване, което не влияе на изправността на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа възстановява правилната схема на свързване, без да демонтира средството за търговско измерване.

При анализ на горните разпоредби се налага извод, че след като при проверка се установи намеса, представляваща промяна на схемата на свързване и доколкото това не се отразява на изправността на средството за търговско измерване, то няма изискване последното да бъде изпращано на компетентния орган за метрологичен контрол.

В настоящия случай от съставения Констативен протокол №2003445/22.05.2024 г. се установява, че при извършената на 22.05.2024 г. проверка е установено, че е пробит допълнителен отвор от ляво на клемния блок на електромера, странично на входящата токова клема на фаза „R” (първа) и е поставен допълнителен меден проводник. От събраните свидетелски показания на св. С. и св. П., които са присъствали на проверката, се установява, че при включване на входящия предпазител за измерване на средството за търговско измерване с еталонен електромер е се е получило се е получило късо съединение и поставеното СТИ се е запалило, което е наложило и аварийното му демонтиране. Установява се, че пламъкът е бил голям, силен като взрив. От изготвеното по делото заключение по назначената съдебнотехническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че посоченото в констативния протокол представлява извършена промяна в свързването на СТИ. Установява се, че през пробития отвор на клемния блок от страната на първа фаза е достигната втора фаза, замостени са с проводник входящата и изходящата клеми на първа фаза, което е довело до схема на свързване, при която електромерът не е отчитал изцяло потребяваната електрическа енергия.

4

Налага се извод, че доколкото СТИ изцяло не е отчитало потребяваната електрическа енергия и се касае до промяна в схемата на свързване, а не до несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско измерване, то този нерегламентиран достъп не се отразявал на измервателната способност на електромера, поради което в случая е неприложима хипотезата на чл. 49, ал. 5 ПИКЕЕ за изискването същото да бъде предоставено за метрологична проверка.

В допълнение следва да бъде посочено, че настоящия случай се е наложил демонтаж на СТИ поради възникналото късо съединение и възпламеняване на електромера, за да бъде възстановено аварийно напрежението.

Неоснователно е и второто възражение, касаещо присъствалите на проверката лица и наведения довод, че представителят на Федерацията на потребителите няма качеството независим свидетел.

Съгласно чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ п ри отсъствие на ползвателя или на негов представител при съставянето на констативен протокол или при отказ от тяхна страна да го подпишат протоколът се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който не е служител на оператора.

Видно от съставения КП№2003445 на проверката са присъствали двама служители на оператора „Електроразпределителни мрежи Запад“ и един свидетел. От дадените от св. П. свидетелски показания, които съдът кредитира като достоверно дадени, се установява, че именно тя е била човекът, присъствал на проверката и подписът в протокола на мястото за свидетел е неин. Същата заявява, че работи за Федерация на потребителите. Сочи, че ответникът- „ЕРМ Запад“ не й заплаща възнаграждение за участието в проверки. Доколкото между ответника и участвалия свидетел не е налице обвързаност по трудово или облигационно отношение, както и с оглед, че по делото не са налице данни за заинтересованост на П. от резултатите на извършената проверка, както и от изхода на делото, то съдът намира, че същата отговаря на критериите по чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ.