Определение № 478 от 03.09.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 478 гр. Варна, 03.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Деспина Г. Георгиева като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20263000500356 по описа за 2026 година намира следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 3804/7.07.2026г на М. И. С.

ЕГН ********** от с.Голям извор, общ.Самуил, обл.Разград, чрез адв. И. С.

Ю. от АК–Разград, против Решението на ОС-Разград № 86/16.06.2026 по гр.д.

№ 18/2026г, с което е отхвърлен искът й, предявен против Община Самуил да й заплати сумата от 15 338,76евро /30 000лв/-обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания вследствие на настъпило усложнение в здравословното й състояние – поставена медицинска диагноза захарен диабет, без прогноза за излекуване, в резултат на получено ухапване по левия крак от безстопанствено куче на 16.02.2024г, ведно със законната лихва от 3.07.2025г до окончателно изплащане на задължението.

Излага доводи за неправилност на решението; същото е и незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Счита, че е налице неправилна и едностранчива преценка на събраните доказателства.

От събраните по делото писмени доказателства, вкл. изготвеното от в. лице експертно становище, четири месеца след ухапването от кучето, станало на 16.02.2024г, на 24.06.2024г й било открито ново заболяване на въззивницата – захарен диабет. Заболяване от този тип не възниква от само себе си. Захарният диабет се „отключва“ след остър психо-емоционален стрес, в резултат повишаване на стойностите на кръвната глюкоза. Внезапното ухапване на улицата от бездомно куче е именно такъв стресов момент за пострадалата, причиняващ появата на това заболяване. ОС тенденциозно не е взел предвид фактите и обстоятелствата, обуславящи причинно-следствената връзка между ухапването по крака и установеното впоследствие заболяване.

Съдът неправилно е приел заключението на в. лице в частта, съдържаща вероятност и предположение за наличие на други рискови фактори за отключването на заболяването, без да има категоричен отговор за това, но не 1 възприел отговорите, показващи връзката между болестта и инцидента от 16.02.2024г. От изследваната медицинска документация за предишни заболявания на М. С. в.лице е достигнало до заключението, че симптоми на захарния диабет не са били налице. Нямало и данни за наличието на фактори, които биха довели със сигурност до развиването на захарен диабет. Изводите на лекаря-специалист били единствено в сферата на вероятностите.

Категоричен отговор за липсата на причинно-следствена връзка между болестта и ухапването от куче нямало. Напротив, в.лице е заявило, че „при ищцата липсва фамилност за захарен диабет“, че „към момента на диагностицирането на заболяването не могат да бъдат оценени всички рискови фактори“, както и че „липсва документация за адекватна преценка към 2024г“ относно фактори като тегло, степента на физическа активност и прием на медикаменти. Категорично било изразено от в. лице, че преки данни за отклонения от въглехидратния метаболизъм преди ухапването нямало.

Следователно, инцидентът е станал причинил за дисбаланс в организма на М.

С.. Уплахата, шокът, който преживяла в него момент, болките, които е изпитвала след това, стресът и неудобството от обездвижването и от невъзможността да се справя сама с ежедневните нужди, станали причина да развие и това заболяване.

Според адв. Ю. няма как да се приеме за правилен и мотивиран изводът на съда, че придружаващите болести, възрастта и теглото на въззивницата допринесли за стресогенния диабет. Дори и да са допринесли, това не изключва пряката причинно-следствена връзка между инцидента и заболяването.

Отхвърлянето на иска единствено поради това, че били налице други външни фактори, довели до отключване на болестта, без преки доказателства за това, е съществено нарушение на съда и липса на мотиви в тази връзка.

Съдебната практика приема, че фактори като възраст, тегло, хронични заболявания, не следва да се вменят във вина на пострадалото лице като водещи до съпричиняване на „ексцеса“, тъй като те са естествени биологични и здравословни дадености /в т.см. Определение № 4897/28.10.2025г по гр.д.№ 4085/2024г, І ГО на ВКС/.

Ищцата М. С. не е допринесла за отключването на захарния диабет с виновно поведение, за да се приеме от съда, че няма основание за обезщетяването й вследствие ухапването от куче.

Още по-абсурдно било да се приеме от съда, че счупването на ръката малко преди инцидента на 16.02.2024г също представлявала стресова ситуация с такъв интензитет и че едва ли не имала пряка връзка с болестта.

Двете събития не могат да бъдат сравнени по своя характер, предвид интензитета на причинения страх и стрес от всяко едно от тях, нито пък възрастта и теглото на човек могат да се поставят в основата на такова болестно състояние.

ОС не е взел предвид, че такъв тип диабет са отключва и при малки деца, при млади хора, които цял живот следва да търпят последиците и признаците на заболяването.

Както самата ищца заявила чрез процесуалния си представител и в о.с.з., всеки човек носи риск по всяко време и възраст да преживее подобен внезапен стрес и страх, и да развие впоследствие даден тип диабет и затова не може да се прави погрешният извод за липсата на пряка причинно-следствена връзка 2 между конкретното събитие и отключването на болестта.

ОС не е взел предвид и заключението на в.лице по изготвената СМЕ, приложена по гр.д.№ 206/2024г на РС–Исперих. Въпреки изготвената нова СМЕ, предходната такава, приобщена като част от доказателствения материал, е следвало да бъде съобразена. Именно в нея съдебният лекар е констатирал, че е отключен захарен диабет след инцидента от 16.02.2024г. Дори да не кредитира това заключение, съдът е следвало поне да вземе предвид и анализира приобщените материали по делото и да изложи мотиви защо не го приема. При наличие на противоречащи си експертизи, е следвало да назначи нова експертиза, която да даде категоричен отговор по въпроса за причинноследствената връзка между инцидента и болестта. Като не е сторил това, е допуснал грубо нарушение на съдопроизводствените правила.

Същевременно, съдът е възприел показанията на внука на ищцата М.П.Р., дадени отново в производството по гр.д.№ 206/2024г на РС–Исперих за това, че нямал информация за заболяването на баба си, и с това съдът мотивирал и отказа си да го допуска до разпит понеже не знаел нищо за болестта и не живеел с баба си. Твърди се, че това не отговаряло на действителното фактическо и правно положение и водело до ограничаване на процесуалните възможности за пълно и главно доказване на твърдените факти и обстоятелства. Недопустимо е съдът да прави предварителна преценка какво знае или не даден свидетел. Внукът на М. С. пътувал в чужбина често и не бил постоянно до баба си, но това бил най-близкият човек, с когото тя имала постоянен контакт, чували се по телефона ежедневно, а когато М.Р. бил в България живеели в един дом. Така, нямало кой друг освен внука й /предвид факта, че синът й е с психични заболявания/ да има преки впечатления от състоянието, болестта, болките, страданията и дискомфорта й след инцидента.

Така съдът, от една страна, мотивирал решението си с това, че ищцата не представила достатъчно доказателства за твърдените от нея факти, а от друга не допуснал до разпит искания от нея свидетел.

На сл. място, счита, че съдът е игнорирал задължителната практика на ВКС, според която при фактическия състав на т.нар. „ексцес“ като следствие от деликт, за увредения възниква право на ново вземане за обезщетение.

Прието е от ВКС, че ако здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е било присъдено първоначалното обезщетение, му се дължи ново обезщетение за самото влошаване, ако се дължи на увреждането и не е било предвидено и съобразено от съда. Такова е положението при въззивницата М.С.. Въпреки наличието на доказателства по делото за пряката връзка на захарния диабет с инцидента от 16.02.2024г, съдът погрешно е приел, че тази връзка не е доказана. Всички обстоятелства сочат, че причинените стрес, страх и болки от ухапването, проявили се и в безсъние, кошмари и стряскане при различни ежедневни ситуации, неминуемо са довели до отключването на ново заболяване – стресогенен диабет, който не е бил характерен и очакван с оглед състоянието на М. С. преди това. Най-вероятно то не би настъпило или не с този интензитет, ако въззивницата не бе преживяла такъв внезапен шок. М. С. не е страдала преди това от заболяването захарен диабет, не е имала признаци за какъвто и да е вид диабет. Нейните заболявания до него момент са били от друго естество. Следователно, тези последици от ухапването не са били съобразени от ОС при определяне на обезщетението за вреди по гр.д.№ 206/2024г на РС–Исперих, нито от въззивния съд след това по в.гр.д.№ 187/2025г на ОС – Разград.

3

Краткият период след ухапването – 4 месеца, след който са се проявили симптомите на захарния диабет, отново свидетелства за връзката с инцидента.

Поради изложеното счита, че ОС е направил повърхностен анализ на доказателствата, като не се е съобразил в своите мотиви с изводите и указанията на ВКС в това отношение, въпреки позоваването от страна на ищцата в с.з. на негови решения в този смисъл. ВКС приема, че бъдещите вреди от деликта са естествено продължение на обективния процес на вредоносното проявление на самото увреждане, но ОС неправилно е интерпретирал фактите и връзките между тях, достигайки до необосновани и погрешни изводи.

Моли за отмяната на постановеното решение и вместо него да бъде постановено друго за уважаването на иска й, както и за присъждане на адв. възнаграждение на адв. Ю. за оказаната безплатна адв. помощ за двете инстанции.

В случай, че съдът приеме, че е налице съпричиняване, то искът да бъде уважен съразмерно съпричиняването.

Отправени са доказателствени искания:

1/ за разпит на внука на в-цата М.П.Р. за установяване фактите на търпените от М. С. постоянни болки, страдания, дискомфорт, негативно повлияли върху живота й, настроението и поведението й, и отключения след инцидента стресогенен диабет, както и липсата на симптоми за болестта преди това.

2/ за допускането на СМЕ с оглед противоречията между заключенията на вещите лица, с цел изясняване на причинно-следствената връзка между ухапването от куче и развилото се заболяване при жалбоподателката, за влиянието на инцидента върху психическото и здравословното й състояние, за последиците от това заболяване занапред за М. С., както и дали пострадалата би отключила болестта ако не беше претърпяла този инцидент.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК няма постъпил писмен отговор от въззиваемата страна ОБЩИНА САМУИЛ.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД намира жалбата за подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежщ на обжалване съдебен акт и затова е допустима.

Що се отнася до доказателствените искания :

1/ искането за разпит на М.П.Р. като свидетел в производство пред ОСРазград по гр.д.№ 18/2026 е било направено несвоевременно – същото не е било заявено още с ИМ съобразно чл.127 ал.2 ГПК, а в първото съдебно заседание; същото не е във връзка и с изразено становище или доказателствени искания на ответната страна. Ето защо следва да бъде оставено без уважение

2/ за допускане на нова СМЕ - след приемането заключението на в.л. д-р Ш по СМЕ в първоинст. производство процесуалният представител на ищцата е изразил становище за неговото приемане, няма заявени възражения или оспорване на същото, респ. искане за допълнително или повторно заключение съобразно чл.201 ГПК. При това положение и за това искане настъпила преклузия с оглед разпоредбата на чл.266 ал.1 ГПК, поради което следва да бъде оставено без уважение

4

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на въззивницата М. И. С., чрез адв. Ю., за допускане до разпит като свидетел на М.П.Р. /внук на ищцата/, както и за допускане на допълнителна или повторна СМЕ.