Решение № 622 от 16.05.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 622 гр. Пазарджик, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20225220104077 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен e иск с правно основание чл.45 от ЗЗД - за обезщетени e за неимуществени вреди и по чл.86 от ЗЗД - за законна лихва.

Подадена е искова молба от С. Г. Б., с ЕГН ********** от с.Главиница, ул.“****** против З. И. Ч., с ЕГН ********** от гр.В., ул.“******, в която ищецът твърди, че на 12.11.2020г. ответникът му причинил лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето престъпление по чл.130 ал.1 от НК. Твърди, че първоначално, с решение на РС - Пазарджик по АНД №1928/2021г. Ч. е признат за виновен в извършено престъпление по чл.131 ал.1, т.12 от НК. Впоследствие, с присъда на ОСПазарджик, по ВАНД №348/2022г. ответникът бил признат за невиновен да е извършил деянието по хулигански подбуди и бил оправдан. Изрично, в мотивите на въззивната инстанция било отбелязано, че няма съмнение относно авторството на деянието и безспорно е доказано, че телесното му увреждане е причинено от ответника. Единствено липсата на процесуална възможност съдът да постанови присъда по основния състав на чл.130 ал.1 от НК, което е престъпление от частен характер, е ангажирала съда с оправдаването на Ч. за деянието по първоначално повдигнатото му 1 обвинение. Тъй като е изтекъл срокът за предявяване на тъжба от негова страна, а и практически бил лишен от такава процесуална възможност, единственият ред за защита на правата му е този по чл.45 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че работел като водач на фадрома в „Заводски строежи”, гр.Пазарджик. Базата им се намирала на Синитевско шосе. В съседство със същата бил разположен цех за дограма, стопанисван от ответника. На 12.11.2020г. - четвъртък, както обичайно ищецът изпълнявал служебните си задължения, а именно прекарвал различни строителни материали в базата. Тъй като фадромата била с големи габарити, при маневра назад използвал не само огледалата за задно виждане, но и камери. Именно като давал на заден ход и на огледалата и на камерата видял на поне четири метра, ако не и повече, спрял л.а. марка „Опел”, управляван от ответника Ч..

Ищецът дал напред и наляво, за да откара товара на мястото, закъдето бил предназначен. След около двадесет минути бил слязъл от машината и стоял изправен близо до нея. При него дошъл ответникът, придружен от началника на ищеца - Л. К., с който били познати от преди. Л. отишъл някъде, а с ищеца останал Ч.. Започнал да му се кара, затова че не бил видял автомобила му.

Ищецът му обяснил, че го е забелязал своевременно и че колата му е била на достатъчно голямо разстояние и не е имало някаква опасност за нея или него.

Ищецът бил с пъхнати в джобовете ръце. Понеже ответникът се приближил плътно до него, го попитал „Ти какво? Сега ще ме биеш ли?”. Внезапно, без абсолютно никаква причина, Ч. започнал да го удря по лицето. Нанесъл му около 4-5 удара. Ищецът усетил, че му потекла кръв. В този момент дотичал Л. К. и го издърпал настрани. Наблизо се намирали и други негови колеги - Г.

В. А. и Й. В. М., които станали очевидци на случилото се. Ищецът твърди, че на следващия ден си извадил Медицинско удостоверение №48/2020г., в което подробно са описани нараняванията му - отток и червеникаво кръвонасядане по лява буза, отточни долна и горна устна, цепковидна рана на горната устна с размери 0.8 на 0.8 см., разклатен от първа - втора степен първи горен ляв зъб. Тъй като следващите дни зъбът продължил да го боли силно и на практика не можел изобщо да се храни с него, а и челюстта също го боляла при отваряне и дъвчене, на 18.11. отишъл на преглед при специалист стоматолог хирург д-р В. Г.. Той му обяснил, че няма никакъв начин зъбът да бъде запазен и вариантите са два - или да го извади той или да изчака известно време, за да падне сам, като през този период практически няма да 2 може да си служи с него. На 22.02.2021г. ищецът посетил отново д-р Г.. Той констатирал силна болезненост на първия горен ляв зъб /21-ви/, като поставил диагноза „остър гноен периодентит”. Зъбът бил изваден по спешност, поради невъзможност за лечение и възпалението. За последващо лечение му бил изписан антибиотик.

Твърди, че вследствие на получените телесни увреждания претърпял неимуществени вреди - нарушаване на телесния интегритет, много силни и дълго продължили във времето болки, стрес, както и срам и унижение от нанесения му побой.

Твърди, че в хода на досъдебното производство заплатил адвокатско възнаграждение за повереник в размер на 600 лв., което е видно от приложения договор за правна помощ и претендира този разход като имуществени вреди.

В резултат на получените телесни увреждания претърпял неимуществени вреди - физически и психически болки и страдания, първите продължили много дълго време, нарушаване на телесния интегритет, стрес, унижение, които оценява на 8000 лв.

Предвид изложеното и на основание чл.45 от ЗЗД моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди, резултат от причинена му от ответника на 12.11.2020г. в гр.Пазарджик комплексна лека телесна повреда, изразяваща се в отток и червеникаво кръвонасядане по лява буза, отточни долна и горна устна, цепковидна рана на горната устна с размери 0.8 на 0.8 см., разклатен от първа - втора степен първи горен ляв зъб /21-ви/, ведно със законната лихва, считано от 12.11.2020г., до пълното изплащане на сумата.

Моли да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение в размер на 600лв. за причинените му имуществени вреди от престъплението.

Моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания.

С Определение №133 от 17.01.2023г., постановено в производството по делото, влязло в законна сила, на основание чл.232 от ГПК е прекратено производството по гр. дело №4077/2022г. по описа на Пазарджишкия районен съд в частта относно предявения иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на 600 лв., поради оттеглянето на този иск от ищеца с молбата с вх.

3

№1152/17.01.2023г. и преди първото по делото съдебно заседание.

Производството по делото е продължило по предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.11.2020г. до пълното изплащане на сумата.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва изцяло предявения иск по основанието му и размер, като счита същият за недължим, неоснователен и недопустим. И в условията на алтернативност за допустим, но прави възражение за съпричиняване, на основание чл.51 ал.1 от ЗЗД.

Сочи, че основният фактическия състав на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД включва наличието на три кумулативни предпоставки: причинена вреда, противоправно поведение, причинна връзка между вредата и противоправното поведение и вина в поведението на причинителя на вредата. На обезщетение подлежат, както имуществените, така и неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Посочва, че съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд, се ползва със задължителна за гражданския съд сила относно авторството, противоправността и вината, в които предели съдът е длъжен да приеме за доказани предпоставките на чл.45 от ЗЗД.

Сочи, че престъплението се установява по надлежния ред (по НПК) - с влязла в сила присъда, която има задължително действие за гражданския съд (чл.300 от ГПК). Твърди, че гражданският съд няма компетентност да установи дали има извършено престъпление, дори когато престъплението е факт от значение за гражданското право, предявено с иска. За гражданския съд е задължително съобразяването с присъдата на наказателния съд и то по въпросите, изрично посочени в чл.300 от ГПК. Всички останали факти, имащи отношение към гражданските последици от деянието, респ. деликта следва да бъдат установени с допустими доказателствени средства в рамките на гражданското производство - с оглед на принципа на непосредственост и равенство на страните в процеса. Затова, независимо дали по отношение на едни и същи факти са събирани доказателства в хода на досъдебно, респ. наказателно производство, тези факти подлежат на доказване и в гражданския процес /с изключение на обясненията на странните, дадени в хода на 4 наказателното производство, тъй като същите представляват частен свидетелстващ документ, подписан от страните и удостоверяващ неизгодни за тях обстоятелства /.

Моли съда да има предвид всички онези свидетелски показания, подписани лично от свидетелите - очевидци в досъдебната фаза на процеса и свидетелските показания, дадени пред съдия пред първоинстанционното разглеждане на делото, а именно: Районен съд Пазарджик, XIII наказателен състав (това са свидетелите С. Б., Л. К., В. Г., Й. М., Г. А. и М. К.).

Твърди, че наличието на влязла в сила оправдателна присъда, в която задължителен реквизит е въпросът дали инкриминираното деяние съставлява престъпление (чл.301 ал.1, т.2 от НПК), не изключва възможността гражданският съд да разглежда дали деянието не е извършено при условия на неизбежна отбрана, тъй като едно от твърденията в отговора им на исковата молба е, че причинените телесни увреждания са извършени от ответника Ч. при самозащита - заплашван от ищеца Б.. Цитира буквално казаното от Б. в съдебното заседание от 09.03.2022 год., на стр.6 от Протокола: „Той започна да ме натиска с неговото ляво рамо, по моето дясно рамо и му казах „Ти ще ме биеш ли ..., както са ми моите ръце в гащеризона и той се извъртя пред мен и стана за бързо всичко, и започна да ми тече кръв от устата. Това се случи може би половин час след като дадох назад“. От всички присъстващи на инцидента се установява съприкосновението между тях, комуникацията, натисканията с рамената и ръкомаханията с ръце на Б.. Точно в този момент Ч. се е почувствал застрашен, като го отблъсква с един единствен удар с ръка срещу Б., за да не го доближава. Твърди, че от този извод следва, че е приложима разпоредбата на чл.12 ал.1 от НК, която изключва обществената опасност на деянието извършено при неизбежна отбрана. Липсата на един от елементите на престъплението по чл.9 ал.1 от НК - обществената опасност, обоснова ненаказуемост на дееца (тъй като извършеното деяние няма да съставлява престъпление), а доколкото има оправдателна присъда на ОСПазарджик, то това означава, че не са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на Ч..

Сочи, че в действителност в мотивите си ОС-Пазарджик приема друга фактическа обстановка за това, че деянието на процесната дата не може да се квалифицира като „хулиганство“, тъй като счита, че Ч. е действал с пряк 5 умисъл да нанесе телесно увреждане на пострадалия, за което е имал личен мотив, а не с цел да демонстрира явно неуважение към обществото.

В исковата си молба ищецът Б. сочел, че единствено липсата на процесуална възможност съдът да постанови присъда по основния състав на чл.130 ал.1 от НК, което е престъпление от частен характер е, тъй като не е сезиран с такова обвинение. Възразява, че това не било вярно, тъй като в производството пред първоинстанционния съд делото е разглеждано в присъствието на прокурор, а Б. е бил конституиран в процесуалното качество на свидетел и съгласно действащото ни законодателство, той можел да се яви с процесуален представител, който да го съветва и да защитава неговите права и законни интереси.

Сочи, че съгласно императивната норма на чл.287 ал.5 от НПК - когато на съдебното следствие прокурорът или частният обвинител установи, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, и наказателното производство е образувано преди изтичане на срока по чл.81 ал.3, прокурорът на основание чл.48 или частният обвинител може да поиска съдът да се произнесе с присъдата и за престъплението, което се преследва по тъжба на пострадалия.