Определение № 1043 от 21.11.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1043 гр. Габрово, 21.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500649 по описа за 2025 година

Производството е по чл.274, ал.2 вр. с чл.413, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Разпореждане рег.№2625/24.09.2025г. по ч.гр.д.№2467/2025г. от РС Габрово, с което е отхвърлено изцяло заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника П. В. П. за присъждане на сумата от 1010,07-главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, сумата 203,68лв – договорна лихва за периода 03.08.2023г. – 05.04.2025г., сумата 197,38лв – мораторна лихва за периода от 04.08.2023г. до 19.09.2025г. и разноските в заповедното производство.

Твърди се, че обжалвания акт е неправилен и незаконосъобразен. Чл.10 А от ЗПК позволявал на кредитора да събира такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Не можело да бъде споделена тезата на заповедния съд, че посредством договора за застраховка се целяло увеличаване размера на кредита. В ЗПК се съдържала легална дефиниция на понятието ГПР, който включвал всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси и др., пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят следва да заплати, вкл. и застрахователни премии, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита. В процесия случай сключването на застрахователен договор не било предпоставка за отпускане на кредита и размера на застрахователната премия не следвало да бъде включван в размера на ГПР. Излагат се подробни доводи относно пределите на дължимата то заповедния съд проверка по чл.411 ГПК Моли да се отмени обжалваното разпореждане и да се постанови друго, с което да бъде издадена заповед за изпълнение на всички вземания на жалбоподателя, претенидрани със заявлението по чл.410 от ГПК.

Съдът след като обсъди доводите на страната изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимиран страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника П. В. П. за присъждане на сумата от 1010,07-главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на 1 вземането, сумата 203,68лв – договорна лихва за периода 03.08.2023г. – 05.04.2025г., сумата 197,38лв – мораторна лихва за периода от 04.08.2023г. до 19.09.2025г. и разноските в заповедното производство.

Първоинстанционният съд приел, че клаузата на чл.7.2.3 от Договора е неравноправна. Същата не била индивидуално уговорена и предвижда, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от Кредитора при условията на чл.19, частта от средствата по кредита, представляваща дължима застрахователна премия за конкретната застраховка/застраховки, да се превеждат от Кредитора за сметка на Потребителя, по банковата сметка на съответния застраховател, респективно– по банковата сметка на съответния застрахователен посредник.

По този начин ГПР и общата сума за плащане не съответстват на действителните, тъй като още при сключването на договора, е предвидено сумите по уговорени застраховки, да се плащат разсрочено във времето, заедно с погасителните вноски като част от главницата и върху тях да се начислява възнаградителна лихва.

По този начин се постига скрито оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване за кредитора. Налице била и невярна информация относно общите разходи по кредита, което представлява нелоялна и заблуждаваща търговска практика по см. на чл.6, §1 от Директива 2005/29/ЕО, а това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят – 1 448.43лв., при кредит от 988.89лв. и годишна лихва от 21.57 % е неравноправна по смисъла на чл.4, §1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.

Реално посочения в договора ГПР не е действителният, т. к. при определянето му застраховките като разход по кредита съгл. §1, т.1 от ДР на ЗПК, не са били взети предвид, защото са посочени като част от главницата, което е нарушение на ЗПК и в разрез с изискването за добросъвестност между страните и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца. Сумите за застрахователна премия никога не били предоставяни на разположение на длъжника, той не е имал възможност да избира с кое лице да бъде сключена застраховка, при какви рискове и за каква сума, а „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД има пряка полза от застрахователното правоотношение, поради получаваната комисионна в качеството на застрахователен посредник и увеличаването на сумата, върху която начислява възнаградителна лихва, респективно на получената печалба.

Съгласно Решение от 21.04.2024г. по дело С-714/2022 на СЕС, чл.10, §2, б.ж/ и чл.23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в чл. 3, б. ж от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

С оглед на изложеното съдът приел, че Договора за потребителски е недействителен като на основание чл.23 от ЗПК на връщане подлежи само неплатената главница /чистата стойност на кредита/ в размер на 988.89лева. и именно това вземане би могло да бъде предмет на цесия.

От представеното депозираното заявление по чл.410 от ГПК било видно, че длъжника е извършвал погашения на вноски по кредита, а в тези вноски освен главница са включени и погашения на възнаградителна лихва, такси и застраховки. В заповедното производство съдът не може да извърши преизчисления на задължението, с оглед което депозираното заявление следвало да бъде отхвърлено изцяло.

Настоящият състав на съда намира, че доколкото процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, спрямо него са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП и съдът следва да се произнесе по същество на направеното искане.

От представения към заявлението договор за потребителски паричен кредит е видно, че на длъжника е отпуснат кредит в размер на 988,89лв., която да бъде погасен на 24бр. вноски от по 60,35лв., при лихвен процент от 21,57 и ГПР – 23,26%.

Видно от чл.7.2.2 от договора, когато кредитополучателя е избрал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от Кредитора при условията на чл.19, частта от средствата по кредита, 2 представляваща дължима застрахователна премия за конкретната застраховка/застраховки, да се превеждат от Кредитора за сметка на Потребителя, по банковата сметка на съответния застраховател, респективно– по банковата сметка на съответния застрахователен посредник.

Горното навежда на извода, че застрахователната вноска е включена в размера на погасителната вноска, което обаче не е отразено в договора, при посочване на компонентите формиращи размера на ГПК, поради което следва да се приеме, че вписания в договора размер на ГПР не отговаря на действителния.

Предвид изложеното по-горе съдът намира, че макар договорения ГПР да съответства на законновите размери, същият очевидно не е в посочения в договора размер.

Невключването на някои компоненти в ГПР, които обаче потребителят следва да заплати на кредитора създава невъзможност или поне значително затруднява потребителя при извършване на преценка относно финансовата тежест, която ще понесе сключвайки договора. Вписването на различен от действителния ГПР въвежда в заблуждение кредитополучателя.

Безспорно в настоящото производство съдът няма възможност да изчисли дали ако към договорения ГПР бъде включена и застрахователната премия би се надвишил определения в закона максимален размер.

С горните действия кредитора се опитва да заобиколи императивни изисквания на закона. Това нарушение води до недействителност на договора за кредит, на осн. чл.21, ал.1 ЗПК, при което потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита.

Видно от представените доказателства длъжника е извършвал погашения на част то вноските по договора, но не е посочен техния размер по делото не се претендира целия размер на главницата по договора, а само част от нея, то очевидно длъжника е извършил плащания, чиито размер заявителя не е посочил, поради което е невъзможно в настоящото производство да се определи непогасената част от чистата стойност на кредита От заявлението не става ясно върху каква главница се начисляват сумите по претендираните лихви - дали само върху предоставената и невърната на падежа сума, или и върху застрахователните вноски. Като не са посочени размерите на главниците върху които са начислени лихвите за посочените периоди се препятства преценката за съответствие на искането с чл.411, ал.2, т.2 от ГПК с размера на законната лихва и лихвата за забава.

Предвид размера на сумите по неравноправни клаузи и обстоятелството, че очевидно длъжника е заплатил част от вноските, съдът счита, че е вероятно заплатената сума да покрива изцяло чистата стойност на кредита, поради което правилно заповедния съд не е присъдил претендираната главница.

Поради съвпадане на крайния извод на двете инстанции, разпореждането на РС Габрово, с което е отказано издаването на заповед за изпълнение, следва да бъде потвърдено, като правилно

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане рег.№2625/24.09.2025г. по ч.гр.д.№2467/2025г. от РС Габрово.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1043 гр. Габрово, 21.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500649 по описа за 2025 година

Производството е по чл.274, ал.2 вр. с чл.413, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Разпореждане рег.№2625/24.09.2025г. по ч.гр.д.№2467/2025г. от РС Габрово, с което е отхвърлено изцяло заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника П. В. П. за присъждане на сумата от 1010,07-главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, сумата 203,68лв – договорна лихва за периода 03.08.2023г. – 05.04.2025г., сумата 197,38лв – мораторна лихва за периода от 04.08.2023г. до 19.09.2025г. и разноските в заповедното производство.

Твърди се, че обжалвания акт е неправилен и незаконосъобразен. Чл.10 А от ЗПК позволявал на кредитора да събира такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Не можело да бъде споделена тезата на заповедния съд, че посредством договора за застраховка се целяло увеличаване размера на кредита. В ЗПК се съдържала легална дефиниция на понятието ГПР, който включвал всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси и др., пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят следва да заплати, вкл. и застрахователни премии, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита. В процесия случай сключването на застрахователен договор не било предпоставка за отпускане на кредита и размера на застрахователната премия не следвало да бъде включван в размера на ГПР. Излагат се подробни доводи относно пределите на дължимата то заповедния съд проверка по чл.411 ГПК Моли да се отмени обжалваното разпореждане и да се постанови друго, с което да бъде издадена заповед за изпълнение на всички вземания на жалбоподателя, претенидрани със заявлението по чл.410 от ГПК.