Решение № 116 от 22.02.2023, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. София, 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.

Кирил Д. Павлов при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло П. Г. Въззивно гражданско дело № 20221800500536 по описа за 2022 година

С Решение № 271/31.12.2021г., постановено по гр.д. № 589/2019г. на С.ския районен съд, са отхвърлени предявените от Р. К. Г. и К. С. Г. срещу „П.И.Б.“ АД и срещу търговското дружество „А.Л.К.“ ООД искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 179, ал. 1 от ГПК за установяване по отношение на тези ответници, че в полза на ответника „ПИБ“ АД не съществува ипотечно право по учредената договорна ипотека с Нотариален акт № 197, том ІІІА, рег. № 3957, дело № 573/2007г. на нотариус Борислав Механджийски върху имота на ищците, представляващ самостоятелен обект, находящ се к.к. „Б.“, община С., апартаментен хотел „К.", ет. 1, Студио С-78 с идентификатор № ***, който самостоятелен обект се намира в сграда разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, предназначение на самостоятелния обект - жилище - апартамент, брой нива 1 /едно/, с площ от 32,75 кв.м. и принадлежащите 8,32 кв.м, от общите части на сградата, при съседи: на същия етаж № *** и №

***.П.И.Б., под обекта № ***, над обекта №

***, поР. погасяването му с изтеглянето от банковата сметка на ипотекарния длъжник „А.Л.К.“ ООД на сумата от 6 882 000 лева, представляваща продажна цена на хотел „К.“ и неизпълнението на задълженията по Споразумение от 05.02.2016г., във връзка със сключения между страните договор за специална сметка за намаляване на дълга по договора за банков кредит № 00КР-АА-2978/30.05.2007г., както и със служебното изтегляне от страна на „П.И.Б.“ АД на сумата от 1 356 800 лв. от разплащателна сметка IBAN: ВG68FINV********, с титуляр „А. Б.“ ООД, разкрита в „ПИБ“ АД, която сума е трябвало да бъде отнесена по специална с м е т к а IBAN №ВG23FINV91501016743042 с титуляр „П.И.Б."АД, за 1 намаляване на дълга по Договора за банков кредит № 00КР-АА2978/30.05.2007г. и Договора за финансов лизинг.

Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на Р. К. Г. и К. С. Г. срещу горното решение. Жалбоподателите считат същото за необосновано и неправилно поР. нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Анализират възприетите от районния съд алтернативни условия (наречени от него „общо“и „частно“) за погасяване на ипотечното право, и оспорват извода му, че тези условия не са изпълнени. Твърдят, че ответната банка не е изпълнила задълженията си по сключените между страните договори, събрала е недължими суми от втория ответник, и е осуетила погасяването на дълга, въпреки че сборът от всички събрани суми е бил достатъчен за погасяването му. Описват отношенията между страните и регулиращите ги договори и анекси в хронологична последователност.

Акцентират върху клаузата на чл. 5 от договора за учредяване на ипотека обективиран в Нотариален акт № 197, том ІІІА, рег. № 3957, дело № 573/2007г. на нотариус Борислав Механджийски, съгласно която, ако кредитополучателят продаде обекти, върху които се разпростира ипотеката, независимо, дали на „правото на строеж", или в „груб строеж" или в завършен вид, същият се задължава да погасява части от кредита, изчислени на база 600 евро за апартаменти и студия и 900 евро за търговски помещения, а банката изрично се задължава, да даде необходимото съгласие по чл. 179 от ЗЗД, за заличаване на ипотеката относно продаденият обект. Подчертават, че именно при тези условия те закупили процесното Студио С-78, като „ПИБ“ АД и „А.Л.К.“ ООД изрично били заявили, че след погасяване на части от кредита, изчислени на съответната база за Студио С-78, ипотеката върху този имот ще бъде заличена. Оспорват мотивите на С.ския районен съд, че кредитополучателят „А.Л.К.“ ООД не бил изпълнил така уговорените условия в чл. 5 от договора, и тълкуват неговото съдържание, както и смисъла на задълженията на „А.Л.К.“ ООД, без ограничение в произхода на средствата, с които да се извършва погасяването на кредита. Правят изводи относно последиците от сключеното на 05.02.2016г. споразумение между „А.Л.К.“ ООД, „ПИБ“ АД, две юридически и едно физическо лице, по силата на което „А.Л.К.“ ООД, се задължава да преведе на „ПИБ“АД, сумата от 4031200 лева за погасяване на задълженията по процесния кредит № 00КР-АА2978/30.05.2007г., както и други суми за погасяване на задълженията на същия кредитополучател към същия кредитор, в резултат от което задълженията на „А.Л.К.“ ООД към банката по Договора за кредит № 00КРАА-2978/30.05.2007г. ще остане в размер на 2385000 лева. Сочат, че в изпълнение на това споразумение, на 22.02.2016г. „П.И.Б.“ АД е сключила с „А. Б.“ ООД договор за финансов лизинг, по силата на който дружеството „А.

Б.“ ООД в качеството си на лизингополучател, възлага на „ПИБ“ АД в качеството й на лизингодател, да придобие от „А.Л.К.“ ООД правото на собственост върху 63 от обектите на хотелски комплекс „К.“ и да го предостави за ползване на лизингополучателя. Подчертават, че „А. Б.“ ООД е дружество, създадено от „ПИБ“ АД и „А.Л.К.“ ООД. В изпълнение на горното, „П.И.Б.“ АД закупила от „А.Л.К.“ ООД споменатите 63 обекта за сумата от 6 882 000 лева без ДДС, която цена ведно с дължимия ДДС, била заплатена на два транша (на 12.03.2016г. и на 23.03.2016г.) в новооткрита банкова сметка в същата банка, но веднага била изтеглена от банката, като по тази сметка останала само сумата на ДДС. Това действие било оправдано със 2 споразумението от 05.02.2016г. за намаляване на задължението на „А.Л.К.“ ООД по Договора за кредит № 00КР-АА-2978 с 4 031 200 лева, при което реално банката станала собственик на хотела, без реално да е платила за това.

Провеждат разграничение между уговореното, „А.Л.К.“ ООД да заплати тези суми на банката, и реално извършеното - банката служебно да ги изтегли.

Правят извод, че, при това развитие на обстоятелствата, банката е трябвало да даде съгласие за частично заличаване на договорната ипотека върху продадени от „А.Л.К.“ ООД обекти в хотела. В резултат от редица изчисления достигат до заключението, че дългът по Договор за кредит № 00КР-АА2978/30.05.2007г. е бил намален със сумата 677205,87 лева, а обезпечението също би трябвало да се намали до размера на тази сума, за да бъде адекватно на оставащият дълг. Оспорват мотивите на районния съд, че банката е имала основание да блокира сумата от 1 356 800 лева, представляваща възстановен ДДС по Договора за финансов лизинг, и с нея да погаси задължения на „А.

Б.“ ООД, вместо тези на вторият ответник „А.Л.К.“ ООД по процесния договор за кредит № 00КР-АА-2978/30.05.2007г. Описват действията на страните и на ангажиран от банката съдебен изпълнител във връзка с превеждане на сумата на ДДС по специалната сметка за намаляване на дълга по процесния договор за кредит, като правят извода, че, въпреки отправеното искане, банката не е изпълнила волята на наредителя по договора за специална сметка. Позовават се на заключението по ССЕ относно движението на парични суми по разплащателните сметки на дружествата и по специалната сметка. Правят извод, че ответната банка умишлено е осуетила възможността, постъпилите средства в банковата сметка на „А. Б.“ ООД да бъдат отнесени за намаляване на задълженията съгласно Приложение 1 от Договора за специална сметка. Сочат, че въпреки некоректното разпределяне с 6% по-малко от постъпилите средства за погасяване на дълга по Договора за кредит № 00КР-АА- 2978/30.05.2007г., този дълг е намален с 581739,56 лева, но това не дало основание на банката да заличи ипотеката. Считат, че е налице виновно неизпълнение на задължението на банката да заличи ипотеката на обекти с обща площ 313,81 кв.м., в която попада и процесното Студио С -78. Оспорват извода на първоинстационния съд, че, съгласно Анекс № 5/20.12.2010г. към Договора за кредит № 00КР-АА2978/30.05.2007г., ипотеката може да бъде погасена само след пълно погасяване на дълга, и анализират във връзка с това клаузите на т. 3.1 и т. 3.2 от него. Позовават се на уведомителното писмо, с което заместникдиректорът на отдел „Проблемни активи и провизиране - юридически лица" на банката три години след подписването на Анекс № 5 изпраща по електронната поща до „А.Л.К.“ ООД и И.Ц.Й. уведомление за заличаване на 313,81 кв.м. във връзка с извършените плащания, както и на молба - съгласие от ответника „П.И.Б.“ АД, вписана в Службата по вписванията - С. на 01.04.2013г., за погасяване на ипотеката на друг обект (Студио С-53) поР. погасяване на сума от 24 000 евро. Правят извод, че в Анекс 5 към Договора за кредит № 00КР-АА-2978/30.05.2007г. не е налице договорка между ответната банка и „А.Л.К.“ ООД, съгласно която банката да даде съгласие за заличаване на ипотеките само след пълно погасяване на дълга. Считат, че по този начин се опровергава извода на районния съд в обратен смисъл, както и извода, относно липса на искане до банката от И.Ц.Й. за заличаване на ипотеката върху имота на ищците - Студио С-78. Намират, че действията на банката следва да се окачествят като недобросъвестни по смисъла на чл. 63 от ЗЗД, вр. с чл.12 от ЗЗД, поР. което първоинстационното решение е 3 неправилно и незаконосъобразно.

Молят съда да отхвърли първоинстационното решение и да постанови друго, с което да приеме за установено в отношенията между страните, че ипотечното право на „П.И.Б.“ АД по отношение на имота на ищците Студио С-78, е погасено с извършените плащания.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от „П.И.Б.“ АД, с който жалбата се оспорва. Въззиваемият поддържа изцяло всички съображения изложени в представените пред първата инстанция отговор на исковата молба и писмени бележки и моли съда да ги съобрази. Намира за недоказано да са предприемани действия съобразно разпоредбата на т. 5 от Нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека, както и да е преведена съответната сума за конкретния имот от продавача по сметка на банката, което да обуслови искане за заличаване на ипотеката. Сочи, че към момента на прехвърлянето на правото на строеж на процесното студио заплатената сума не покрива изискванията за минимален размер от 600 евро на квадратен метър от площта на студио С-78 ведно с общите части от сградата по смисъла на т. 5 от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №197, том III A, per. № 3957. Изразява несъгласие с доводите на жалбоподателите. Твърди, че плащанията от трети лица, извършени по договора за специална банкова сметка от 02.08.2016г., не попадат в хипотезата на уговореното по смисъла на т. 5 от Нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека, тъй като произходът на тези суми не е от извършени продажби на имоти в сградата, поР. което за банката не е възникнало задължение да заличава частично ипотеки на самостоятелни обекти от хотела. Изтъкват, че, при липса на конкретна продажба, е невъзможно да се индивидуализира и конкретен имот, чиято ипотека да се заличи. Още повече, че тези суми били преведени не от кредитополучателя „А.Л.К.“ ООД, а от трети лица, които не са страни по кредитното правоотношение. Сочи, че продажбата на обекти от сградата през 2016г. е реална (независимо че продажната цена била преведена на два транша), както и че процесното студио С-78 не е част от предмета й, поР. което не може въз основа на това да се претендира погасяване на ипотечното право за това студио. Описва начина на разпределяне на постъпилите суми за извършени погасявания и счита, че по този начин е изпълнил изцяло поетите ангажименти по

Споразумението от

05.02.2016г.

Анализира извънпроцесуалните отношения между страните и прави извод, че е спазил всички поети ангажименти. Позовава се на клаузи от договора за встъпване в дълг от 28.11.2012г. Оспорва твърденията на жалбоподателите за намаляване на дълга в повече със сумата 677205,87 лева. Изразява несъгласие и с тезата на жалбоподателите във връзка със сумата 1356800 лева, както и с тезата им относно правомощията на А.К. и А.Г. и предприетите от тези лица действия и финансови операции. Позовава се на т. 15.1 от договора за встъпване в дълг, съгласно която банката ще даде съгласие за заличаване на вписаните обезпечения само след като кредитополучателят и поемателите изпълнят всички свои задължение по настоящия договор, както и на уговорки в същия смисъл в Анекс №6 и Анекс №7 към Договор за банков кредит № 00КР-АА2978. Поддържа, че ипотеката върху недвижим имот е неделима, откъдето прави извод, че частичното погасяване на вземането, което тя обезпечава, не води до пропорционално намаляване на обема на ипотечното право върху имота, а и в такъв случай не може да се определи ипотеките, върху кои самостоятелни обекти в сградата следва да бъдат заличени, и върху кои – не.