Определение № 13055 от 16.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13055 гр. София, 16.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно частно гражданско дело № 20261100505887 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248, вр. чл. 274 – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 138266/30.04.2026 г., подадена от ищците Д. Г.

П., ЕГН **********, действаща лично и като законен представител на малолетния А. А. А., ЕГН **********, чрез адв. А. М., срещу определение № 15078/21.04.2026 г., постановено по гр. дело № 32564/2025 г. по описа на СРС, 153 състав, с което е оставено без уважение искането им по реда на чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 3272/20.02.2026 г. в частта за разноските.

Частните жалбоподатели считат обжалваното определение за неправилно, тъй като определеният и присъден от СРС размер на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. е несъответен на доказателствения материал, обема на процесуална защита, броя на проведените открити съдебни заседания, приетите и неоспорени експертизи, осъществените разпити на свидетели и материалния интерес по делото. Конкретно се посочва, че в хипотезата на безплатна правна помощ съдът е обвързан от размера на минимално дължимото адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г., а в случай, че се определя по-нисък такъв, то същият е следвало да се обоснове относно възприетия общ размер от 6 000 лв., което в случая не е сторено.

Допълват, че се касае за отделно процесуално представителство, осъществено по предявения от всеки един от ищците иск, поради което уговореното адвокатско възнаграждение съответно от 5 445,26 евро (по отношение на Д. П. и от 5 067,82 евро (по отношение на А.

А.), определени съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г., би било съответно на извършените процесуални действия – събраните доказателства, броя на проведените открити съдебни заседания и материалния интерес по делото. По изложените съображения се отправя искане обжалваното определение да се отмени, като постановеното по делото решение да се измени в частта за разноските и в полза на пълномощника им да се присъди пълният размер на претендираното от всеки един от тях адвокатско възнаграждение за 1 осъществено безплатно процесуално представителство съгласно представения списък по чл.

80 ГПК и сключените договори за правна защита и съдействие от 03.06.2025 г.

Насрещната страна – ДП „Ръководство на въздушно движение“ изразява становище за неоснователност на жалбата и направеното с нея искане. Поддържа, че установените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери въвеждат като единствен критерий материалния интерес по делото, но не и правната и фактическата му сложност и реално извършената от адвоката работа, изразяваща се в подаване на обща искова молба от името на двамата ищци, подаване на уточнителни молби, писмена защита, участие в две открити съдебни заседания, изслушване на експертизи и разпит на двама свидетели, без да може да се разграничи каква част от извършените действия се отнасят за всеки един от тях поотделно, поради което определянето на общо възнаграждение в размер на 6 000 лв. се счита за съответно и справедливо. По изложените съображения се оправя искане частната жалба да се остави без уважение, а обжалваното определение да се потвърди.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателите и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок за обжалване (чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК), изхожда от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред СРС, 153 състав, е образувано по искова молба на Д. Г. П., действаща лично и като законен представител на малолетния А. А. А., срещу ДП „Ръководство на въздушното движение“, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 200 КТ за заплащане в полза на всеки един от ищците на обезщетение в размер от по 150 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука от 10.06.2022 г., която е довела до смъртта на наследодателя А. К. А., призната за такава с разпореждане № 31816/30.03.2023 г. на ТД на НОИ – София град, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 10.06.2022 г. до окончателното плащане.

По делото е постановено решение № 3272/20.02.2026 г., с което предявените искове са уважени частично съответно за размера от 51 129,19 евро (с левова равностойност от 100 000 лв.) – по отношение на Д. Г. П. и за размера от 41 693,79 евро (с левова равностойност от 81 545,97 лв.) – по отношение на А. А. А., като същите са отхвърлени за разликата до пълните предявени размери от 150 000 лв. Съдът се е произнесъл по въпроса относно отговорността за съдебните разноски, присъждайки в полза на адв. А. М. на основание чл.

38, ал. 2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство пред Софийски районен съд в полза на ищците в общ размер на 1 978,15 евро (с левова равностойност от 3 868,92 лв.), съразмерно с уважената част от исковете.

В срока за обжалване на решението ищците Д. Г. П. и А. А. А., чрез адв. А. М., са подали молба по реда на чл. 248 ГПК за изменението му в частта за разноските, с която е направено искане за определяне на отделно адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.

2

2 ЗАдв във връзка с осъществената адвокатска защита в полза на всеки един от тях, както и за увеличаване на размера му съобразно уговорения такъв в представените договори за правна защита и съдействие от 03.06.2025 г., определени по реда на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба за възнагражденията за адвокатска работа, но при съобразяване и на значителния материален интерес по делото, вида и количеството на свършената работа, както и фактическата и правната му сложност.

За да откаже изменение на решението в частта за разноските, с обжалваното определение № 15078/21.04.2026 г. от страна на СРС се приема, че не е обвързан от уговорения по реда на чл. 38, ал. 2, т. 3 ЗАдв. размер на адвокатското възнаграждение от 10 650 лв. – за представителство на единия ищец и 9 911,80 лв. – за представителство на другия ищец, което се претендира от пълномощника им, нито от предвидените такива с Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, позовавайки се на решение на СЕС по дело С-438/22 г. Изложил е съображения, че се касае за извършването на общи и за двамата ищци процесуални действия, които не могат да бъдат разграничени, поради което в полза на адв. М. следва да се определи общо възнаграждение от 6 000 лв., което съразмерно с уважената част от исковете възлиза на 1 978,15 евро (с левова равностойност от 3 868,92 лв.).

В случая изложените мотиви изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, доколкото предвид разрешенията, дадени в решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С438/2022 г., което на основание чл. 633 ГПК е задължително за всички съдилища в Република България, съдът не е обвързан императивно с минимума, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, като това е така включително и в хипотезата на чл. 38, ал. 2, вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв., какъвто е настоящият случай – така определение № 4089/17.09.2024 г. по ч. гр. дело № 2974/2024 г. на ВКС, IV г. о., определение № 4888/29.10.2024 г. по ч. гр. дело № 3551/2024 г. и др., с които се приема, че посочените в НМРАВ № 1/09.07.2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат като ориентир, но не са задължителен критерий, а приложимите критерии при определяне на цената на адвокатските услуги са фактическата и правна сложност на делото, видът на спора, материалният интерес, видът и количеството на извършената работа, като се съобразява и принципът на разумност и пропорционалност. Следва да се отбележи, че след постановяване на посоченото решение на СЕС е постановено определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т. о., в което се застъпва становището относно несъответствието с правото на ЕС на нормата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., препращаща към регламентираните от Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения и се приема, че същите не представляват обвързващи съда правила.

Определянето на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв е изключително правомощие на съда, който следва да съобрази множество фактори, вкл. фактическата и правна сложност на делото, цената на иска, извършените от страните процесуални действия, броя на съдебните заседания. Съдът не е обвързан от посочения от самия адвокат в списъка по чл. 80 ГПК размер, тъй като в случая не е налице договорено и изплатено адвокатско възнаграждение от 3 страната, а оказване на безплатна правна помощ в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. – в този смисъл е определение № 2558/22.08.2025 г. по к. ч. т. д. № 319/2025 г. на ВКС, I т. о.

Следователно, посочените в представения списък по чл. 80 ГПК (л. 222 от делото на СРС) размери на адвокатското възнаграждение на всеки един от ищците, определени по реда на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г., не са обвързващи за съда, поради което преценката следва да се извърши с оглед вида на спора, материалния интерес, продължителността на делото, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на същото.

В случая настоящият съдебен състав намира, че възприетият от СРС размер от 6 000 лв. съответства на значимостта на защитавания интерес по делото и на неговата фактическа и правна сложност с оглед броя на предявените искове и техния размер, както и на обема на осъществената работа в защита на ищците в рамките на производството при съобразяване на проведените две открити съдебни заседания, в които процесуалният представител на ищците е присъствал и са събрани писмени и гласни доказателства и експертни заключения.

Действително, предмет на делото са две отделни искови претенции на значителна стойност, но то не се отличава с необичайно висока фактическа и/или правна сложност в сравнение с други дела от същия вид, доколкото спорен е бил единствено въпросът относно справедливия размер на претендираните обезщетения, без да са заявени оспорвания във връзка с механизма на трудовата злополука и евентуален принос на пострадалия при настъпване на същата, не се касае за необичайно висока продължителност на делото в сравнение с други производства с идентичен предмет, тъй като същото е приключило в рамките на две открити съдебни заседания, а освен това не са настъпили процесуални усложнения, свързани с промяна в страните и/или в предмета му. Във връзка с доводите на двамата жалбоподатели следва да се отбележи, че доколкото процесуалният им представител е подал обща искова молба, имаща за предмет исковите претенции на всеки един от тях, които са с идентичен характер, поради което до голяма степен идентична е била и предоставената във връзка с тях съдебна защита, то определянето на общо адвокатско възнаграждение за всеки един от тях би било оправдано. Отделен е въпросът, че по делото не може да се направи разграничение конкретно кои действия на процесуалния им представител по кой от представените два договора за правна защита и съдействие от 03.06.2025 г. са извършени, респ. преобладаващо в чия полза са предприети те, за да се приеме, че в полза на някой от двамата ищци се следва по-висок размер на възнаграждението.

Изложеното обосновава извод, че СРС се е съобразил с посочените по-горе фактори, обуславящи преценката му за съответност на следващото се полза на ищците адвокатско възнаграждение в общ размер от 6 000 лв. с критериите за справедливост и разумност на разноските, които насрещната страна следва да понесе, продължителността на делото, както и на обема на осъществената работа от процесуалния им представител, поради което не е налице основание за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.