Определение № 3989 от 29.12.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3989 гр. София, 29.12.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С. П. Г.А като разгледа докладваното от С. П. Г.А Частно наказателно дело № 20221110214944 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.243 и сл. от НПК.

Подадена е жалба от И. Г. З., чрез адв. Г. Г. срещу Постановление от 24.10.2022 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 87/2022 г. по описа на СО-СГП, прокурорска преписка (пр. пр.) №534/2022 г. на Софийска районна прокуратура (СРП). С жалбата се излага, че с оглед съществените противоречия в дадените показания между свидетеля З. и останалите трима свидетели с права по чл.121, ал.1 от НПК: К., С. и П. е следвало да бъдат извършени очни ставки, да бъдат събрани писмени доказателства относно заявените за вписване в ТРРЮЛНЦ промени в обстоятелствата по регистрация на дружествата, представлявани и управлявани от З., за да се установи последователността на събитията и респективно наличието на противоречивост и нелогичност на свидетелските показания, дадени от останалите трима свидетели, поради което се твърди, че обективната истина не е установена и от там са последвали погрешни изводи и незаконосъобразни действия по прекратяване на производството. Моли се за отмяна на постановлението на СРП и връщане делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

Съдът като взе предвид изложеното в жалбата и след като се запозна с материалите по досъдебно производство (ДП) № 87/2022 г. по описа на СОСГП, пр. пр. №534/2022 г. на СРП, установи следното:

1

Досъдебното производство е образувано на 25.02.2022 г. за това, че на 08.04.2020 г. в гр. ................, с цел да принуди другиго – И. Г. З. да се разпореди със свое право го заплашил с насилие и деянието е придружено със заплаха за убийство – престъпление по чл.213а, ал.2, т.1, във вр. с ал.1 от НК.

По време на разследването са събирани писмени и гласни доказателства.

Свидетелят И. Г. З. през 2020 г. бил представител на „ИЗАМЕТ 1991“ ООД, „ИЗАМЕТ 01“ ЕООД, „ИЗАМЕТ 05“ ЕООД, „ИЗАМЕТ ТРАНС“ ЕООД.

През 2019 г. между него и синът му Я. И. З. назрял конфликт, включително и свързан със собствеността и дяловете на „ИЗАМЕТ 1991“ ООД и свързаните с него дружества, чийто представител бил И. З.. Свидетелят З. потърсил правна помощ и за оказване на такава в качеството на доверител между него в лично качество и като представител на „ИЗАМЕТ 1991“ ООД, „ИЗАМЕТ 01“ ЕООД, „ИЗАМЕТ 05“ ЕООД, „ИЗАМЕТ ТРАНС“ ЕООД и като довереник, представляваното от свидетелката Л. П. дружество „Бие б ди-билд ню дей“ ЕООД бил сключен договор за поръчка. За обезпечаване вземанията на довереника била издадена запис на заповед.

През 2019 г. съдружници в „ДЕЛТА ГАРД“ООД били свидетелят Д. С.С. и М. М. Х. като дружеството било с управител А. В.. Във връзка с конфликта между свидетеля И. З. и сина му, първият потърсил помощ и от охранителна фирма. Бил сключен договор №О148/2019 г. от 29.10.2019 г. между „ИЗАМЕТ 1991“ ООД, чрез И. З. като възложител и „ДЕЛТА ГАРД“ООД, чрез А. В., като изпълнител за 24 часова физическа охрана на завод за асансьори в гр.

София, гара Искър, ул. „5007“. Също така бил сключен договор № К050/2019 г. от 13.12.2019 г. между свидетеля И. З., като възложител и „Делта Гард“ ООД, като изпълнител за извършване на консултантски услуги и превантивни действия, които са свързани с личната и фирмената безопасност на възложителя.

В хода на същия конфликт било взето решение свидетелят И. З. да прехвърли дяловете си от дружествата от групата „ИЗАМЕТ“ на св. К.Г. Х..

Като във връзка с подготовката на сделките, което включвало и проучване имуществото им, както и относно гражданските и търговско-правните спорове на дружествата от групата „ИЗАМЕТ“ била упълномощена като процесуален представител от свидетеля И. З. свидетелката Д. М. К..

През м. март 2020 г. „ИЗАМЕТ 1991“ ООД прехвърлило собствеността си 2 върху поземлен имот и находяща се в него сграда на лице, което е извън групата на „ИЗАМЕТ“. Свидетелката Д. К. поискала да се срещне със свидетеля И. З. във връзка с тази продажба.

На 08.04.2020 . в кантората на свидетелката К., намираща се в гр.

.............., дошъл с автомобил, управляван от свидетеля Х. Ат. Х. и придружаван от лични охранители от „ДЕЛТА ГАРД“ООД свидетелите К.

Ас. К. и М. Й. А., свидетелят И. З.. На срещата били поканени и свидетелката Л. П. и свидетеля Д.С.. Те дошли преди свидетеля И. З. и провели тримата разговор относно собствеността и охраната, както и предстоящото прехвърляне на дяловете на свидетеля И. З. от дружествата от групата „ИЗАМЕТ“. След като спрял пред сградата, за да слезе З. и двамата му лични охранители, свидетелят Х. паркирал в близост до сградата и останал в автомобила. Двамата охранители останали да пазят пред сградата, като на срещата в кантората на свидетелката К. свидетелят З. бил непридружен от други лица. В кантората на свидетелката К. по това време била адвокатската сътрудничка свидетелката С. М. която заемала едно помещение с адвокат В.М.В., но която по това време отсъствала от кантората си. Когато дошъл свидетеля З. свидетелката М. влязла при събралите си, за да им предложи нещо за пиене и чула, че си говорят нещо и се смеят. След като се върнала с напитките след малко свидетелката М. излязла и до края на срещата не е посещавала стаята, където са се били събрали, ползвана от свидетелката К.

По време на проведената среща четиримата обсъждали същите аспекти, които и преди идването на свидетеля З., а именно охраната на дружеството и бъдещото прехвърляне на дялове на свидетеля И. З. от дружествата от групата „ИЗАМЕТ“. По време на срещата имало напрежение относно направеното прехвърляне на имущество от „ИЗАМЕТ 1991“ ООД на трето лице през м. март същата година.

След приключване на срещата свидетелят З. напуснал кантората и се качил заедно с личните си охранители в управлявания от свидетеля Х.автомобил, като свидетеля З. споделил на свидетеля Х., че е бил заплашван по време на срещата от свидетелката Л. П., която била потупала с ръка пистолета си.

С Постановление от 24.10.2022 г. на СРП е прекратено ДП с мотива, че не е налице доказаност на обвинението за престъпление по чл.213а, ал.2, т.1, във 3 вр. с ал.1 от НК, а като правно основание за прекратяване на ДП се сочи разпоредбата на чл.243, ал.1, т.2 от НПК.

Съгласно компетенциите си Софийски районен съд е съответния компетентен съд и следва да разгледа подадената жалба.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице: повереник на явяващо се пострадало лице по прекратеното с процесното постановление ДП. Постановлението на СРП е връчено на Пр. З.а - дъщеря на 09.11.2022 г., като жалбата срещу Постановлението е подадена електронна на 16.11.2022 г. и е входена на 18.11.2022 г., ето защо се явява допустима.

След като обсъди всички въпроси по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК, а именно относно обосноваността и законосъобразността на Постановлението на СРП от 24.10.2022 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 87/2022 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. №534/2022 г. на СРП , визираните доводи в процесната жалба, намери следното:

Постановлението на СРП е незаконосъобразно, поради следното:

В мотивната част на атакуваното Постановление на СРП е изследвано противоречието в показанията на двете групи свидетели, относно фактите, които са от предмет на доказване, но липсват мотиви дали не са налице данни не само за това престъпление, за което се води досъдебното производство, но и за друг вид осъществено престъпление, доколкото на досъдебното производство следва да се изследва не само дали е налице престъплението, за което е образувано ДП и се води същото, а изобщо налице ли е каквото да е престъпление. На следващо място не са били изчерпани всички процесуалноследствени способи за събиране на доказателства. Така например в мотивната част на атакувания прокурорски акт се сочи, че е безпредметно осъществяването на очни ставки между двете групи свидетели, но съгласно НПК това действие също се явява източник на доказателства и следва да бъде приложено още повече, когато са налице коренно противоположни твърдения относно главния факт.

Налице са недостатъци на прокурорския акт и на самото разследване, в хода на което не са събрани всички относими доказателства, фактите и изводите, наложили прекратяването на наказателното производство са незаконосъобразни. Липсват аргументи и приема ли се от страна на СРП 4 наличие на данни и за друг вид престъпление/я, които да са установени в хода на проведеното разследване. Не следва да се подмине факта, че изложените в атакуваното прокурорско постановление основания за липса на престъпление по чл.213а, ал.2, т.1, във вр. с ал.1 от НК е само на база твърденията на тримата свидетели П., С. и К., които не са подложени на съмнения, независимо, че са касае за такива, чиито показания следва да бъдат преценяни и на плоскостта на факта, че биха били уязвими, ако посочат факти, които ги уличават пряко или косвено. Не на последно място всеки един от тях е бил в договорни отношения със свидетеля З., като в случая е следвало да бъде изследвано какво е довело до сключването на всеки един от договорите, включително и подписването на запис на заповед, налице ли са висящи съдебни производства между тримата свидетели и З. и на какъв етап са, от кого са инциирани, за да се прецени обективността и безпристрастността на техните показания. На следващо място разпита на свидетеля М. не е бил достатъчно задълбочен и обстоен, тъй като липсват конкретни данни за това, когато на два пъти е влизала в стаята по време на срещата между четиримата свидетели какво конкретно е чула, както и видяла. Не на последно място при преценка на доказателствата не са съпоставяни гласните с писмените такива, включително относно извършени разпореждания, смяна в съдружницитена дружествата от групата „ИЗАМЕТ“, продажби на дружествени дялове в периода около инкриминираната дата. Не са събирани и доказателства относно това кога е напуснал страната свидетеля Златев и дали това е както същия твърди вследствие на отправени му заплахи или това негово решение е взето много преди срещата на 08.04.2020 г., което може да се установи от писмени доказателства (справки от ГД „ГП“, издадени визи, самолетни билети и т.н.), както и от гласни такива, чрез разпит в качеството на свидетели на близки до него лица. Поради което, за да направи изложените изводи прокурора при СРП е следвало да събере всички относими доказателства по делото, включително относно твърдяния факт за носено оръжие от свидетелката Л. П., има ли издадено разрешение за същата, останалите свидетели видели ли са я на въпросната среща да парадира със същото да го показва и т.н.

Поради което се приема, че прекратяването на наказателното производство е незаконосъобразно

- при допуснати нарушения на процесуалния закон (чл.107, ал.3 от НПК и чл.13 и чл.14 от НПК) и на 5 материалния закон (приемайки, че не е осъществено престъпление). Липсват аргументи и приема ли се от страна на СРП наличие на данни и за друг вид престъпление/я, които да са установени в хода на проведеното разследване.Като прокуратурата е длъжна при прекратяване на едно наказателно производство да разгледа и обсъди всички факти, които биха могли да съставляват престъпление от общ характер, с оглед функциите, които са й предоставени от Конституцията и НПК.

Предвид което атакуваното Постановлението на СРП от 24.10.2022 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 87/2022 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. №534/2022 г. на СРП като незаконосъобразно, следва да бъде отменено, като СРП следва да предприеме действия по отстраняване на допуснатите в хода на досъдебното производство нарушения, изложени по – горе, включително и да отстрани по предвидените в НПК способи и чрез средствата на същия противоречията в доказателствата.

По тези мотиви и на основание чл.243, ал.5, във вр. с ал.6, т.3 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ постановление на СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА от 24.10.2022 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 87/2022 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. №534/2022 г. на СРП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.