Определение № 25009 от 09.07.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25009 гр. С, 09.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110150106 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба вх.№ 349823/27.10.2025 г. по описа на СРС, депозирана от КБ ООД, с ЕИК *****************, със седалище и адрес на управление в гр. С, бул.

„ХС“ 8, вх. „А“ ет. 5, ап. 14, представлявано от управителите АС и ВК, чрез адв. А. Н. И., съдебен адрес: гр. С 1000, ***, ет. 4, срещу Р. Х. С., с адрес за призоваване в гр. С 1111, *** (по месторабота – в качеството си на длъжностно лице при ответника), със съдебен адрес: гр. Б, ***, ет. 1, офис 3, чрез адвокат Л. А. Ц., и П. В.

Д.-М., с адрес за призоваване в гр. С 1111, *** (по месторабота – в качеството си на длъжностно лице при ответника), със съдебен адрес: гр. С, ***, ет. 1, ап. 4, чрез адвокат С. Д. И..

В законовия срок са постъпили отговори на исковата молба от ответниците Р. С. и П.

Д.-М..

Съдът, като извърши проверка по допустимост и редовност на исковата молба, приема, че същата е допустима и редовна, като наведените възражения от ответниците касаят проверката по същество на предявения иск за основателност, а не за допустимост. Ето защо, и на основание чл. 140 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 02.11.2026 г. от 10.00 часа, за когато да се призоват страните.

СЪОБЩАВА ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл. чл.45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за причинени от ответниците на ищеца имуществени вреди при условията на солидарност в размер на 1278,23 евро, равностойност на 2500 лева, част от обезщетение за вреди от неправомерен отказ за вписване на обстоятелства по партидата на 1 ищеца в общ размер на 6474,66 евро, равностойност 12663,34 лева, ведно със законна лихва за забава считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата и всички разноски, направени по делото.

В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е с предмет на дейност производство и продажба на крафт бира, развиващо дейност от 2020 г. След първоначалното си утвърждаване на пазара, от началото на 2025 г., дружеството било във фаза на набиране на капитал от нови инвеститори за целите на увеличаване на производствения си капацитет.

След постигната договорка между основателите му и инвеститорите в началото на юни капиталовата структура на дружеството е променена чрез продажба на дялове от основателите на петима нови съдружници. Всички нови 7 съдружници взели решение за извършване на допълнителни парични вноски по реда на чл. 134 от ТЗ в общ размер на 346 040 лв., съразмерно на притежаваните дялове, с оглед покриване на текущите ликвидни нужди на дружеството във връзка с разширяването на неговия капацитет. С оглед сигурността на новите съдружници, съгласно решението, срокът за извършване на вноските е до 5 работни дни от вписването на новата капиталова структура на дружеството в Търговския регистър. В изпълнение на решението и законовите изисквания, на 18 юни 2025 г. дружеството-ищец подало в Агенция по вписванията заявление с вх. № 20250618165559 за вписване на променената си капиталова структура в Търговския регистър, заедно с всички законоизискуеми документи за това. На 20 юни 2025 г. получили указания от длъжностно лице в Агенция по вписванията за актуализиране на датата на декларацията по чл. 129, ал. 2 от ТЗ, както и за следното: „В актуалния дружествен договор е видно противоречие относно съдружниците в дружеството – в уводната част са посочени и документът е подписан само от ВК и АС, а в текста на чл. 7 (1) са изброени имената и на други лица, без ЕГН, което да ги идентифицира. В същото време, към представения протокол, съдържащ решения за промени в дружествения договор, са видни подписи, част от които могат да бъдат копирани и манипулирани.“ Сочи, че със заявление с вх. номер 20250620145041 представил исканата декларация по чл. 129, ал. 2 от ТЗ с дата към момента на подаване, а второто указание, което противоречи на закона, не беше изпълнено. Получил нови указания със следното съдържание: „На заявителя са дадени указания, които са изпълнени частично, поради което повторно се указва да представи валидно подписано решение от съдружниците за промени в дружествения договор; коректен актуален дружествен договор, подписан от всички съдружници и подписан препис със заличени лични данни.“ Твърди, че със заявление с вх. номер 20250620163733 предоставил кратки разяснения на длъжностните лица относно правната уредба и кръга на правомощията им, които не били възприети от длъжностните лица и ищецът получил нови указания със следното съдържание: „В изпълнение на дадените указания с рег.№ 20250618165559-4/20.06.2025 г., с Ж1 отново се представя дружествен договор, който не съдържа всички съдружници в уводната част и същият е подписан само от ВК и АС, а в текста на чл. 7 (1) са изброени имената и на други лица, без ЕГН, което да ги идентифицира. Не е представен протокол с решения за промени в дружествения договор, който да съдържа подписи или да е подписан с КЕП, по начин позволяващ да се извърши проверка на данните и валидността на електронния подпис.“ 2

Сочи, че със заявление с вх. номер 20250621103131 депозирал до длъжностните лица адвокатско становище, в което извършил подробна правна квалификация на фактите и обърнал изрично внимание на длъжностните лица на конкретните вреди, които щели да причинят на дружеството при евентуално постановяване на неправомерен отказ за вписване на заявените обстоятелства, доколкото това вписване е условие за извършване на вноските по чл. 134 от ТЗ. Цитира адвокатското становище в исковата молба, като сочи, че въпреки него на 23.6.2025 г. получил нови указания от длъжностното лице Р. Х. С., ответник в настоящото производство, за изпълнение на неизискуеми от закона указания, като условие за извършване на вписването, които не е изпълнил, поради тяхната незаконосъобразност.

На 24.6.2025 г. му бил връчен отказ за вписване, постановен от длъжностното лице П.

В. Д.-М., другия ответник по делото. Твърди, че неправомерният отказ за вписване блокирал достъпа на дружеството до средствата по чл.134ТЗ, като довел до реална имуществена загуба, изчислима по законна лихва върху невнесените суми. На 25.6.2025 г. депозирал жалба срещу отказ с вх. номер 20250625103632, по която било образувано т.д. № 20251100901276 по описа на СГС, ТО VI-10. На 19.9.2025 г. СГС постановил решение, с което отменил отказа на длъжностното лице като незаконосъобразен по съображения, идентични със съображенията на процесуалния представител на ищцовото дружество в рамките на регистърното производство. Сочи, че процесното вписване било осъществено на 23.9.2025 г., със забава от общо 92 дни.

Ищецът твърди, че СГС отказал да присъди разноски на ищцовото дружество в производството, стъпвайки на разбирането в практиката на ВКС, че макар чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ изрично да предвижда такава, „здравият разум“ предполагал да не се приложи тази ясна законова разпоредба, защото била несъвместима с едностранния характер на производството. Ето защо, ищецът имал правен интерес от воденето на настоящото производство за обезщетяване на вредите, които е претърпял от незаконосъобразните действия на Агенцията по вписванията и конкретните длъжностни лица, които са ги извършили.

Ищецът сочи, че ответниците Р. Х. С. и П. В. Д.-М. носят отговорност в качеството си на длъжностни лица, които са фактически извършители на противоправното действие. За разлика от останалите длъжностни лица, участвали в производството, тези две длъжностни лица са извършили противоправните си действия след ясните разяснения от страна на процесуалния представител на ищцовото дружество относно съдържанието на приложимите правни норми, но и конкретните вреди, които ще понесе дружеството при постановяване на незаконосъобразен отказ. За разлика от останалите длъжностни лица, чиято отговорност, според ищеца, е лимитирана от трудовото законодателство, поради некомпетентността им, за ответниците Р. Х. С. и П. В. Д.-М. такова извинение не било налице, тъй като след като процесуалният представител на ищеца им е обърнал внимание за последиците от евентуално тяхно несъобразяване със закона, поради което действията им били извършени ако не с цел, то при всяко положение с пряк съзнателен риск от увреждане на дружеството-ищец, след изрично уведомяване за последиците. Сочи, че претърпените от дружеството вреди от 3 незаконосъобразния процесен отказ са в общ размер на 12663,34 лева, от които 610 лв. са сторените разноски в производството за отмяна на отказа по т.д. № 20251100901276 по описа на СГС, а останалите 12053,34 лева са размерът на законната лихва върху сумата от 346 040 лв. за периода от 92 дни, считано от 24.06.2025 г., датата, на която е трябвало да бъде вписана промяната по партидата на дружеството, ако ответниците били спазили закона до 23.9.2025 г., датата, на която е извършено вписването след постановяване на решението за отмяна на отказа по т.д. № 20251100901276.

Твърди, че доколкото решението за извършване на допълнителни парични вноски по чл. 134 от ТЗ в полза на дружеството в размер на 346 040 лв. било отложено до вписване на промяната по процесното заявление, незаконосъобразният отказ е лишил ищеца от достъпа до тази сума, като установената законна лихва е нормативно установеният измерител на вредата от невъзможността да се ползва паричен ресурс. Счита, че конкретното проявление на тази вреда е изрично, ясно и недвусмислено посочена на длъжностните лица в хода на регистърното производство. Решението било представено като документ в производството и вредата е била предвидима и съзнателно причинена на доверителя ми от ответниците. Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира и разноски.

Ответната страна Р. Х. С. е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл.

131, ал. 1 ГПК. Оспорва предявените искове, като счита същите за недопустими, като предявени при липса на процесуалните предпоставки, предвидени в нормативната база, както и предявени при липса на правен интерес. Наред с това оспорва исковете и като неоснователни. Моли съда да прекрати производството като недопустимо, а при евентуалност да постанови решение, с което да остави без уважение исковете. Счита, че искът е недопустим, доколкото ищецът предявявайки иск по чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 45 от ЗЗД срещу Агенцията по вписванията, респективно срещу служителите й по чл. 45 от ЗЗД, се опитва да заобиколи закона, и най вече да заобиколи императивната уредба, уреждаща специалната отговорност на Агенция по вписванията уредена в чл.28 ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, съгласно която Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Доколкото в исковата молба се навеждат твърдения, за причинени вреди, от постановен отказ на длъжностно лице по регистрацията то приложим следва да е именно реда предвиден в цитираната по-горе разпоредба. Сочи, че исканията за обезщетения за такива вреди са подсъдни на административните съдилища, съгласно чл.128,ал.1 от АПК. Позовава се на разпоредбата на чл.

28, ал.

2 от

ЗТРРЮЛНЦ.

Моли съда да отхвърли исковите претенции.

Ответната страна П. В. Д.-М. оспорва исковата молба като недопустима и неоснователна. Счита иска за недопустим, поради липса на пасивна процесуална легитимация по отношение на ответницата М., с оглед разпоредбата на чл. 28 ал.2 ЗТРРЮЛНЦ. Моли делото да бъде прекратено, поради липса на правен интерес от страна на ищеца. Излага подробни съображения в тази насока. Твърди, че постановяването на отказ от 4 длъжностното лице по регистрация не е противоправно действие по смисъла на чл. 45 ЗЗД, както твърди ищеца, тъй като това е действие, свързано с регистърното производство, което е възложено по закон на длъжностното лице по регистрация, а именно изпълнение на нормативно вменени служебни задължения. Сочи, че съгласно чл.22, ал. 5, изр. последно от ЗТРРЮЛНЦ, при неизпълнение на дадени указния до изтичане на срока по чл.19, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ, длъжностното лице по регистрация е длъжно да спази закона, като постанови отказ. Твърди, че в качеството си на длъжностно лице по регистрацията, е съобразил действията си изцяло с нормата на чл. 22, ал. 5, изр. последно от ЗТРРЮЛНЦ при постановяване на отказ № 20250618165559-7/24.06.2025 г., тъй като в случая не са били изпълнени указания, дадени в хода на регистърното производство. Предвид това счита, че постановяването на отказ в случая е задължително по закон действие на длъжностното лице, поради което е неоснователно, респективно недопустимо, търсенето на лична отговорност по реда на ЗЗД от ответницата за това, че тя е извършила дължими по закон действия в качеството й на ДЛР, в хода на регистърното производство. Твърди, че не се доказва наличие на настъпила вреда за ищеца. Счита, че длъжностното лице по регистрация не може да носи отговорност за решение на съдружниците да обвържат изпълнението на задължението за внасяне на допълнителни парични вноски с бъдещо несигурно събитие и респ. с настъпването на юридически факт - вписване в ТР на новоприети съдружници, който е извън волята на съдружниците. Сочи, че физическите лица са станали съдружници в дружеството от факта на приемането им като такива, като невписването на новоприетите съдружници в ТР не ограничава правата и задълженията им като съдружници, включително и задължението за внасяне на допълнителна парична вноска. Счита, че в случай, че е била налице действителна нужда за дружеството от допълнителни парични средства, нищо не е препятствало съдружниците да вземат решение за внасянето на допълнителна парична вноска, без това да е обвързано с вписването на обстоятелства в търговски регистър. Сочи, че вписването в ТР на новоприетите съдружници не е правопораждаш за дружеството, а е началния момент от който настъпването на този юридически факт има действие за третите лица по арг. от чл.140, ал. 4 от ТЗ. Счита, че не е налице причинно-следствена връзка между невписването в ТР на приемане на нови съдружници и невнасянето на допълнителна парична вноска, тъй като това решение е единствено и само в кръга от правомощия на общото събрание. В случая решението на съдружниците е внасянето на допълнителна парична вноска да стане след вписването на съдружниците в ТР. Предвид особеностите и сроковете при произнасяне в регистърното производство, възможността производството да завърши с постановяване на отказ и евентуално обжалване на отказа по предвидения за това ред, ОС е поело риска, че вписването може да стане в необозримо бъдеще. Счита, че не може да носи отговорност като длъжностно лице по регистрация за евентуални вреди, настъпили за дружеството вследствие на решенията на ОС, като орган на дружеството.