Решение № 492 от 13.12.2018, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№… гр. Плевен, 13.12.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-ІV гр.с. в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА

2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА при секретаря ДАФИНКА БОРИСОВА и в присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ

ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 647 по описа за 2018 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 667/11.05.2018 г. по гр.д.№ 8839/2017 г. по описа на ПлРС е признато на осн. чл.

422 вр. чл. 124 от ГПК по отношение на ответника М.П.Й., че дължи на кредитора “***” ЕООД със седалище гр.София сумата 5 934.96 лв., от която главница в размер на 4 000 лв., представляваща неизплатено задължение по отпусната в заем сума, 1 934.96 лв., представляваща неизплатено задължение за договорно възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 15.08.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № 399/16.08.2017 г. по ч. гр.д.№

6194/2017 г. на ПлРС, като за разликата до 8 934.96 лв. е отхвърлил предявеният иск като неоснователен и недоказан. Осъдил е на осн. чл.78, ал.1 от ГПК М.П.Й. да заплати на “***” ЕООД със седалище гр.София сумата общо 218.64 лв., представляваща деловодни разноски, по настоящето дело съобразно уважената част от иска.Осъден е М.П.Й. да заплати на “***” ЕООД със седалище гр.София сумата 152.23 лв. разноски по ч.гр.д.№ 6197/2017 г. по описа на ПлРС.

Депозирана е въззивна жалба от *** ЕООД със седалище гр.София, чрез пълномощник, срещу решение № 667/11.05.2018 г. по гр.д.№ 8839/2017 г. по описа на ПлРС в частта му, в която е отхвърлен като неоснователен и недоказан част от иска, с който се иска да се признае за установено, че М.Й. дължи сумата от 3 000 лв. съгласно споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към договор за потребителски кредит № **********, като за посочената сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 6194/2017 г. по описа на ПлРС.За да отхвърли иска за търсеното възнаграждение за споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги съдът е приел, че същото е нищожно, като противоречащо на чл.10а ЗПК.Излагат се доводи, че решението в обжалваната му част е неправилно и се прави искане да се отмени същото в тази му част и да се постанови друго, с което да се уважат исковите претенции като основателни.

Въззиваемата страна - М.П.Й. не изразява становище.

Въззивната жалба е процесуално допустима.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и допустимо в обжалваната му отхвърлителна част, по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Съгласно т.1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по т.д.№ 1/2013 г., ОСГТК, при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори и нейното нарушение да не е въведено като основание за обжалване. Чл.24 ЗПК препраща и към разпоредбите на чл.143-148 ЗЗП.При преценка за неравноправни клаузи и прилагането на закона съдът не е ограничен от доводите на страните, а и служебно следи за тях (решение № 23/07.07.2016 г. по на ВКС по т.д.№ 3686/2014 г., І т.о., решение № 237/20.01.2017 г. на ВКС по т.д.№ 2927/2015 г. - І т.о.).Съгласно чл.143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а с аргумент от чл.143, т.19 ЗЗП се приема, че изброяването не е изчерпателно, а примерно.

Настоящата инстанция приема за установено следното от фактическа страна.

Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение на 16.08.2017 г. по ч.гр.д.№ 6194/2017 г. по описа на ПлРС за сумата от 8 959.81 лв., от която 8 934.96 лв. главница; 24.85 лв. лихва за забава за периода 06.08.2016 г. - 11.10.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.08.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, като вземането произтича от неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит № **********/23.06.2016 г.

Не е спорно, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № ********** (стр.58 - 60 от първоинстанционното дело) за сумата от 4 000 лв., която ще бъде върната на 24 месечни вноски, всяка от които по 247.29 лв.Със сумата от 2 377.18 лв. е рефинансирано старо задължение на кредитополучателя по договор с **, а със сумата 1 496.76 лв. е рефинансирано задължение на кредитополучателя към **АД.Видно от договора страните са уговорили лихвен процент в размер на 41.17%, и ГПР 49.90%, като крайната дължима сума по кредита е в размер на 5 934.96 лв.Кредитополучателят дължи сумата от 3 000 лв. по закупен пакет от допълнителни услуги, а вноската за закупения пакет е в размер на 125 лв.Общият размер на задължението по кредита и по пакета от допълнителни услуги е 8 934.96 лв., общия размер на вноската е 372.29 лв.От приложените доказателства е видно, че заедно с договора е изготвен погасителен план, стандартен европейски формуляр, споразумение ОУ, споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.

Няма спор и относно обстоятелството, че искането за отпускане на потребителски кредит е направено на 22.06.2016 г., а кредитът е отпуснат на 23.06.2016 г.Видно от стандартния европейски формуляр за предоставянето на кредита не се изисква друг договор за допълнителна услуга, като в този случай е основателно възражение на въззивника в жалбата, че сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги не е задължително за отпускане на кредита.

Няма спор и относно обстоятелството, че въззиваемият е пожелал да закупи пакет от допълнителни услуги.От допълнителната преддоговорна информация към него, както и от споразумението за предоставяне на пакет за допълнителни услуги е видно, че той включва: 1.Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит;

2.Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3.Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4.Възможност за смяна на дата на падеж; 5.Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

В споразумението страните са уговорили, че 15% от възнаграждението по закупения пакет от допълнителни услуги, посочени в точка VІ на този ДПК, но не повече от 300 лв., представляват стойността на разходите за предоставената услуга приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит.

Решението се обжалва частично в отхвърлителната му част.Първоинстанционният съд е приел, че възнаграждението по споразумението за допълнителни услуги е нищожно, като противоречащо на чл.10а от ЗПК.Приел е, че не се касае за допълнителни услуги, а за забранена такса за действия свързани с управлението на кредита, или дори за скрита наказателна лихва, поради което не се дължи сумата в размер на 300 лв.

Настоящата инстанция приема следното въз от правна страна.

Относно възраженията по т.1.1 и т.1.2 от въззивната жалба, настоящата инстанция приема следното.

Първоинстанционният съд не е приел, че клаузите, определящи задължението за заплащане на закупения пакет от допълнителни услуги, противоречат на разпоредбите на чл.19, ал.4 във вр. с ал.1 ЗПК.

Съгласно чл.19 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, който се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като той не може да бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС.В §1, т.1-3 от ДР на ЗПК са дадени дефиниции на понятието „общ разход на потребителя“, “обща сума, дължима от потребителя“ и „общ размер на кредита“.В §1, т.1 е посочено, че в общият разход по кредита за потребителя се включват “разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по - специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.В чл.10а, ал.1 ЗПК е посочено, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.В този смисъл би могло да се приеме, че тези разходи за допълнителни услуги могат да бъдат част от общия разход по кредита за потребителя, но в процесния случай това е правноирелевантно, защото съгласно чл.19, ал.5 от ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4, се считат за нищожни, а данни по делото за такова превишение липсват.

Въззивникът се позовава и на §22 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (Директива 2008/48/ЕО).Според тази разпоредба Държавите-членки следва да останат свободни да запазят или въвеждат национални разпоредби, които забраняват на кредитора да изисква от потребителя във връзка с договора за кредит да открие банкова сметка, ***слуга или да заплати разходите или таксите за такива банкови сметки или други допълнителни услуги.В държавите - членки, в които са позволени такива комбинирани предложения за сключване на договор, потребителите следва да бъдат информирани преди сключването на договора за кредит относно допълнителните услуги, които са задължителни за получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия.

С оглед и на възражението му по т.1.2 от въззивната жалба, то няма спор и пред настоящата инстанция, че сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги не е задължително за отпускането на кредита, а то е по избор на потребителя и зависи от неговата воля, като такъв избор е направен от въззиваемия.Пакетът за допълнителни услуги е закупен по избор на потребителя М.Й., видно от заявеното от него в искането за отпускане на потребителски кредит, който пакет от допълнителни услуги включва горепосочените пет услуги.В процесния случай следва да се прецени обаче дали сумата е дължима въз основа на валидна договорна клауза, тъй като в чл.21, ал.1 ЗПК е посочено, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна, както и приложимостта на разпоредбите на чл.143-148 от ЗЗП във връзка с препращащата разпоредбата на чл.24 от ЗПК, за което ще се изложат доводи от настоящата инстанция.

Относно възражението по т.2.1. от въззивната жалба, то съгласно §12 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО договорите за продължително изпълнение за предоставяне на услуги или за доставка на стоки от един и същи вид, при които потребителят заплаща за тях през целия период на предоставянето им чрез вноски, могат значително да се различават по отношение на интересите на страните по договора и условията и изпълнението на сделките от договорите за кредит, които са обхванати от настоящата директива, поради което следва да се уточни, че такива договори не се смятат за договори за кредит за целите на настоящата директива, като такива видове договори включват например застрахователния договор, при който застраховката се заплаща чрез месечни вноски.

Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.Договорите за предоставяне на услуги в горепосочената хипотеза не представляват договор за потребителски кредит.