Определение № 358 от 12.09.2024, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 358 гр. Смолян, 11.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

ПетрА. Р. Прахова като разгледа докладваното от Петър Хр. Маргаритов Въззивно частно гражданско дело № 20245400500332 по описа за 2024 година Настоящото производство се развива по реда на чл. 274 от ГПК .

Постъпила е частна жалба от адв.Б.М. в качеството му на пълномощник на ищците Е. Й. и А. С. срещу постановено определение № 528/25.07.2024г по гр.дело 793/2024г по описа на РС-Смолян с което исковата им претенция е оставена без разглеждане като процесуално недопустима и е прекратено производството по делото.

В жалбата е посочено, че определението е неправилно и незаконосъобразно, като предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е предявен отрицателен установителен иск за собственост на реална част от поземлен имот, неправилно заснета в кадастралния план и карта като част от съседен имот. Спорната част от 436 кв.м никога не е била собственост на държавата, а е била собственост на наследодателя на ищцата като част от имот съществувал преди образуването на ТКЗС и границите били обозначени с естествени слогове и подпорна стена. Поискана е отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд.

След като се запозна с жалбата , съдът намира че същата е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна , предвид на следното :

Производството пред РС-Смолян е образувано по искова молба на А. С. и Е. Й. срещу МЗХ-гр.София, като е предявен отрицателен установителен 1 иск. Поискано е съдът да признае за установено , че ответникът не е собственик на реална част от имот с идентификатор *** с площ от 436 кв.м.Ищците са наследници на А. А. като по реда на наследяването са придобили собствеността на имот/нива/ с идентификатор *** по КККР на с.К. с площ от 1126 кв.м.Посоченият имот е възстановен с решение по т.15 на ПК от 13.03.2000г.При възстановяване на собствеността не са посочени правилно съществуващите стари реални граници, като на запад старата граница преминавала по ограда и бряг които попадат в средата на имота, който е възстановен. Извън възстановения имот част от имота с площ от 436 кв.м попадала в държавен имот с идентификатор ***, представляващ държавен поземлен фонд, която част е означена в приложена към ИМ скица.Въпросната реална част е съставна част от един имот съществувал преди образуване на ТКЗС, като при трасиране на имота ищците са установили, че и ма неправилно отразяване на старите реални граници. В спорната реална част от имота ищците имали овощна градина, като от ОСЗ е отправено предупреждение че същите са навлезли в имот на държавата и следва да го освободят .

След администриране на ИМ същата е оставена без движение като ищците са задължени да уточнят дали са собственици на процесната реална част от имота и на какво основание е придобита собствеността, както и да впишат ИМ. Ищците вписали исковата молба, като писмено е посочено, че неправилно на място са отразени верните реални граници, като спорната реална част от имота била притежавана от техния баща преди образуване на ТКЗС .

С обжалваното определение първоинстанционният съд приел , че предявеният отрицателен установителен иск е недопустим за разглеждане, предвид липсата на правен интерес. Направен е извод , че при едно позитивно съдебно решение по предявения иск евентуално сочената неточност при отразяване на старите реални граници при възстановяване на имота не може да бъде преодоляна с последващо съдебно решение или с административна процедура .Поради изложеното исковата молба е оставена без разглеждане като процесуално недопустима и производството по делото е прекратено.

Въззивният съд намира, че постановеното определение е правилно и 2 законосъобразно , предвид на следното:

Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника/Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ОСГК ВКС по тълк. д. № 8/2012г/.

В конкретния случай , въпреки дадените указания от страна на първоинстанционния съд , ищците не излагат твърдения, че са собственици са спорния имот/реална част/ на конкретно придобивно основание. Същите се легитимират като собственици на съседен възстановен имот въз основа на постановено решение на ПК от 2000г като твърдят , че неправилно границите на имота са нанесени на терен и това обосновава интереса им от предявяване на отрицателния установителен иск. Ищците не са заявили самостоятелни права върху спорния имот с площ от 436 кв.м, като не е ясно на какво основание / оригинерно или дериватно / претендират собствеността му .

В исковата молба са изложени доводи, касаещи правилността на проведената административна процедура относно границите на възстановената собственост, като неспазването на предвидения административен ред за решаването на този въпрос преклудира възможността им да търсят защита посредством предявения отрицателен установителен иск.

Евентуалното уважаване на исковата претенция няма да даде възможност на ищците да придобият права върху спорния имот .

С оглед на изложеното въззивният съд споделя извода на първоинстанционния съд , че предявеният отрицателен установителен иск е процесуално недопустим , предвид липсата на правен интерес от предявяването му, като обжалваното определение следва да се потвърди .

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 528/25.07.2024г по гр.дело 793/2024г по описа на РС-Смолян .

3

Препис от определението да се връчи на жалбоподателите чрез адв.Б.М..

Определението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му пред ВКС

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4