Решение № 18986 от 22.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18986 гр. София, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като р*гледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20241110125363 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Производството по делото е обр*увано по предявени от ЗАД „АРМЕЕЦ”, ЕИК: 121076907 против ЗД „Бул Инс“ АД иск с пр. осн. чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 415.73 лв. главница, представляваща изплатено обезщетение по регресна претенция, както и мораторната лихва върху главницата за период 18.01.2021 г. до 18.01.2024 г. в р*мер на 136.82 лв., ведно със законната лихва за периода от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до датата на окончателно изплащане на сумата. Претендира р*носки.

Ищецът твърди, че по договор за имуществена застраховка „Каско“ е заплатил застрахователна сума в р*мер на 400.73 лв., предсталвяваща застрахователно обезщетение за нанесени на МПС марка „*“ , модел „*“ с peг.

№***, собственост на Д Д.а П щети, настъпили в резултат от ПТП, реализирано на 22.09.2019г. около 13:10 часа, в гр. Б, на ул. „Ц.С.“ №1.

Сторени са и 15 лева ликвидационни р*носки, с което общата сума по щетата възлизала в р*мер на 415,73 лева. Поддържа се, че А. Ю. Р. - водач на лек автомобил марка „Ф“, модел „*“ с peг. № ***, привързал с помощта на жълто полиетиленово въже паркирания автомобил марка „*“ , модел „*“ с peг №**** към своя, подал г*, от което тегления автомобил се засилил, качил се на тротоара и се ударил в стълб. Твърди се, че след това А. Р. излязъл от колата и нанесъл удар с крак но лявата шофьорска врата на лек автомобил марка „*“, марка „*“ с peг. № ****. Излага се, че от инцидента били нанесени материални щети на лек автомобил марка „*“ , марка „*“ с peг. № ***, изр*яващи се в счупена предна броня, ляв калник, ляв подкалник и лява 1 предна врата. Изтъква се, че във връзка със събитието било обр*увано НОХД №14196/2020г., по описа на СРС, за извършено престъпление по чл. 325, ал. 3 във вр., с ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, като А. Р. бил осъден с влязла в сила присъда за деянието си. Твърди се, че виновен за ПТП бил водачът на МПС Ф“, модел „*“ с peг. № ***, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при ответното дружество. Ищецът твърди, че поканил ответника да възстанови изплатената като застрахователно обезщетение сума, с писмо - покана с изх. № Л-5774 от 01.10.2021г., получено от „Бул Инс“ АД на 04.10.2021 г. Доколкото се сочи, че в поканата ищецът предоставил 30дневен срок за доброволно изпълнение на паричното вземане, длъжникът следвало да се счита в забава след изтичане на срока. Поради което претендира мораторна лихва върху главницата в р*мер на 136.82 лв. за периода от 18.01.2021г. до 18.01.2024г. В заключение се моли ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми, както и сторените деловодни р*носки.

Ответникът оспорва частично претенцията по р*мер. Сочи, че по заведената щета отк*ал да заплати претендираната сума с основание за отк*, че нанесените щети на МПС „* *“ са причинени при извършване на престъпление по чл. 325, ал. ал. 3 вр. с ал. 1 от НК от А. Р. и няма допуснати нарушения по ЗДвП. Излага твърдения, че действително виновен за настъпване на процесното ПТП е водачът на МПС „Ф *“ с peг. № ***, но същият при управление на автомобила нанесъл само част от вредите. Счита, че за вредите, които са нанесени от А. Ю. Р. след като е излязъл от автомобила и е нанесъл удар с крак по лява шофьорска врата ответникът не отговаря и не в риск по застраховка „Гражданска отговорност, тъй като деликвента не е причинил щетите при управление на МПС „Ф *" с per. № ****.

Твърди, че във връзка със събитието било обр*увано НОХД № 14196/2020 г. по описа на СРС, 95 състав, за извършено престъпление по чл.

325, ал. 3 във вр с ал. 2, вр. с. ал. 1 от НК, приключило с влязла в сила Присъда № 20138372 от 14.06.2021 г. по описа на СРС - 95 състав, като в нея било описано, че деецът умишлено е предизвикал пътно транспортното произшествие, като дори деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост. По т*и причина счита, че са налице предпоставките и законовите основания за привличане на делинкветна като трето лице помагач и ангажиране на регресна отговорност спрямо него, тъй като умишлено е предизвикал пътно транспортното произшествие на 22.09.2019г. ПТП, което било видно от присъда № 20138372/14.06.2024г., по НОХД № 14196/2020г. по описа на СРС, като предявява обратен иск срещу него, на осн. чл. 500, ал.1, т.4 КЗ.

Третото лице помагач и ответник по обратния иск, в срока по чл. 131 ГПК, депозира отговор на искова молба. В нея излага твърдения, че не дължи на застрахователното дружество претендираната сума, доколкото същата била платена. Сочи, че сумата в р*мер на 650 лв., била предадена на неговият процесуален представител по обр*уваното НОХД № 14196/2020 г. по описа на СРС, а именнот адв. П.Б., който следвало да погаси претендиратана от пострадалата претенция. Сочи, че за предадената от него сума не му бил издаден документ. Моли адв. П.Б. да бъде конституиран като трето лице помагач на негова страна.

С оглед изложеното се моли обратния иск да бъде отхвърлен като 2 недок*ан.

Съдът, като съобр*и правните доводи на страните, събраните писмени и гласни док*ателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 66-ти състав е сезиран с първоначални обективно, кумулативно съединени *жителни, установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, и последващо евентуално съединени обратни осъдителни искове с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. 411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.

Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1 ) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата - арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4 ) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“.

Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите срещу прекия причинител на имуществените вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1 ) наличие на действително застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, имащо за обект управлявания от делинквента автомобил;

2 ) причинени вреди, вследствие от виновно и противоправно поведение на делинквента; 3) застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите да е платил застрахователно обезщетение, лихви и р*носки във връзка с настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) произшествието да е изисквало задължително посещение от органите за контрол на движение по пътищата и делинквентът да е напуснал мястото на настъпването на инцидента преди идването им.

Между страните не спори, поради което и с доклада по делото на 3 основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявено за безспорно: 1) че към датата на ПТП гражданската отговорност на водача на МПС „*“, марка „*“ с peг. № **** е била застрахована при ответника 2) че МПС „*“, марка „*“ с peг. № **** е отремонтирано и ищецът е заплатил сума в р*мер на 415.73 лева с включени ликвидационни р*носки; 3) че относно увреденото МПС „*“, марка „*“ с peг. № **** е налице валиден договор за застраховка „Каско“ и ПТП е настъпило в срока на застрахователното покритие и съставлява покрит риск;

4) че виновен за настъпилото ПТП е А. Ю. Р., водач на лек автомобил марка „Ф“, модел „*“ с peг. № ***; 5) че ищецът е поканил ответника да заплати претендираната сума.

Отделените за безспорни обстоятелства се подкрепят и от представените по делото писмени док*ателствени средства, които съдът кредитира.

От приетата по делото Присъда № 20138372 от 14.06.2021 г. по описа на СРС - 95 състав, влязла в сила на 30.06.2021г., с която третото лице помагач А. Р. е осъден за извършено престъпление по чл. 325, ал. ал. 3 вр. с ал. 1 от НК , както и от приетата по делото и неоспорена от страните САТЕ, се установява, че механизмът на ПТП, който е следния – На 22.09.2019 г. около 13:00-13:15 ч. в град Б л.а. * *, рег.№ ****, бил паркиран от собственика си Д Д.а П на бул.Цар Освободител на паркинг пред Столична община - район Б. Около 15:30 ч. водачът А. Р. с помощта на полиетиленово въже привързал л.а.* *, към управлявания от него л.а.Ф * с рег.№ ***, като започнал да тегли автомобила на П в посока на юг към улица „Ц.С.“. Завивайки на дясно по ул.

„Ц.С.“, водачът Р. подал рязко г* на управлявания от него л.а.Ф, вследствие на което л.а.* * излязъл извън пътното платно, покачил се върху тротоарната площ в дясно на платното и се ударил в стълб. Водачът Р., излизайки от своя автомобил нанесъл удар с крак (ритник) в предната лява врата на л.а. “*“, модел „*“, нанасяйки допълнително материални щети по същата.

От платежно нареждане от 24.10.2024 г. (л. 38 в кориците на делото) се изяснява, че на същата дата, ищецът е заплатил на собственика на увредения автомобил сумата от 400,73 лева.

Прието и неоспорено е заключението на САТЕ се установява т, вредите причинени с ПТП-то п о лек автомобил л.а. „* *“, рег.№ ****, а именно: облицовка предна броня грунд, ляв калник, лява врата, противоударна лайстна, предна лява врата, предна лява джанта, външен десен държач, предна броня, външен ляв държач, предна броня, вертикална конзола, ляв калник, тониране. Вещото лице е посочило, че към датата на ПТП - 22.09.2019 г., р*мерът на щетите по средни п*арни цени, нанесени на процесното МПС * *, рег.№ ***, възлизат в р*мер на

629.53 лв. с включени 15,00 лв. ликвидационни р*носки.

В открито съдебно заседание, провело се на 16.10.2024г., вещото лице уточнява, причинените вреди от А. Р. вследствие на нанесения удар с крак по л.а. *“, марка „*“ с peг. № *** MX се изр*яват в деформиране на предната лява врата, а стойността за възстановяване възлиза в р*мер на 42 лв. Вещото лице посочва още, че стойността на цялата щета без включени 15,00 лв. ликвидационни, възлиза в р*мер на 614,53 лв. по средни п*арни цени. След приспадане на труда за ремонта на предната врата, то възстановителната стойност, вследствие на причинените вреди от удара на автомобила в стълб 4 възлиза в р*мер на 572,53 лв.

Съдът, като извърши преценка на заключението на САТЕ, съобр*но правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е изготвено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсват док*ателства, че експертът е заинтересован от изхода на правния спор или е недобросъвестен.