Решение № 255 от 06.06.2023, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно гражданско дело 281/2023
- Вид
- Решение № 255
- Подписан
- 06.06.2023
- Състав
- МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ, НЕДА НЕДЕЛЧЕВА ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА, МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.186 · Кодекс на труда
- чл. 189, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 190, т. 7 · Кодекс на труда
- чл. 193 · Кодекс на труда
- чл. 193, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 225 · Кодекс на труда
- чл.225, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.228 · Кодекс на труда
- чл. 330, ал. 2, т. 6 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1 и т.2 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1 и т.2 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.3 · Кодекс на труда
- §1, т.3 · Кодекс на труда
- §1, т.5 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 255 гр. Перник, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:
НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно гражданско дело № 20231700500281 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното :
Настоящето производство е образувано въз основа на въззивна жалба, подадена от „АИФОРОС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, чрез адвокат Х. М., срещу решение № 167 от 20. 02. 2023г., постановено по гр. д. № 04859 / 2022г. по описа на Пернишкия районен съд, в частта му, с която по исковите претенции на ищеца по чл. 344, ал.1, ал.1, т.1 и т.3 и чл. 225 от КТ, уволнението на ищеца е отменено незаконосъобразно, ищецът е възстановен на предишната заемана от него длъжност и дружеството е осъдено да заплати обезщетение по чл. 225 от КТ в размер на 7 935,20лв. за периода от *** до ***, ведно с акцесорния иск за лихва за периода от 30. 08. 2022г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и в частта, с която дружеството е осъдено да заплати възнаграждение на адвоката на ищеца, разноски на ищеца, както и държавни такси и разноски по сметка на Пернишкия районен съд. Във въззивната жалба се навеждат доводи, че решението в обжалваните му части е незаконосъобразно и необосновано, 1 постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила на ГПК и в противоречие със събраните по делото доказателства и превратното им обсъждане, поради което по обстойно изложени съображения моли то бъде отменено в обжалваните части и същите искови претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Основно оплакванията във въззивната жалба могат да се групират в следните групи : съдът не е обсъдил длъжностната характеристика на ищеца в цялост; съдът не е обсъдил доводите, наведени от ответното дружество в писмения отговор за наличие хипотезите на §1, т.5 и т.3 от ДР на КТ, по отношение заеманата длъжност от ищеца; както и не е обсъдил свидетелските показания на П.А.С. и на Д.П.Ц..
Моли да му се присъдят направените разноски пред двете съдебни инстанции.
Поддържа жалбата си и в съдебно заседание чрез адвокат Х.
Насрещната страна И. В. С., чрез адвокат А. А., е подала писмен отговор. С него оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, като решението в обжалваните му части бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Адвокат А. А. моли да му бъде присъдено възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и процесуално представително пред Пернишкия окръжен съд.
Поддържа писмения си отговор и в съдебно заседание. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
За да постанови решението си, Пернишкият районен съд е приел следното:
Приел е, че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника като е заемал длъжността „***”.
Със заповед № *** на лицата И. И. и Г.Б. на И. В. С. на длъжност „***” е наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение”.
Съдът е обсъдил длъжностната характеристика на ищеца, приложените кантарни бележки, свидетелските показания на четиримата свидетели, като е приел, че свидетелските показания и на четиримата свидетели са заинтересовани и противоречиви, заключението на съдебно счетоводната експертиза, както и заповедта за уволнение. Приел е, че „Интегрирана 2 система за управление - третиране на отпадъците“ и „Интегрирана система за управление на производствените процеси“, няма данни да са сведени до знанието на ищеца. Въз останалите доказателства е приел е, че :
Предявените искове са допустими и са подадени в двумесечния срок от датата на уволнение.
Заповедта е издадена от компетентни лица – надлежно упълномощени.
Е спазена процедурата на чл. 193, ал. 1 от КТ - на работника са поискани писмени обяснения, като работникът изрично е отказал да даде обяснения за вменените му нарушения.
Съдът е приел, че с процесната заповед е наложено наказание на работника за две деяния: за бездействие на дата *** , изразяващо се в това, че „е допуснато да бъде неправомерно натоварен метален скрап от черни метали - 12 260 кг., на превозно средство с рег. № ***, като върху металния скрап е натоварен и друг материал - шлак, за да не се вижда металния скрап от черни метали, а впоследствие трето лице /шофьорът на камиона/ без разрешението на дружеството е опитало да изнесе скрапа от черни метали 12 260 кг. извън територията на дружеството“, което според работодателя е нарушение на трудовата дисциплина, доколкото работникът нарушил трудовите си функции да упражнява контрол и ръководство на трудовия процес в предприятието, доколкото не е осъществил такъв контрол върху трудовия процес - т.е. тежкото нарушение на трудовата дисциплина се изразява в неосъществено ръководство и контрол на трудовия процес в предприятието.
Второто вменено на ищеца нарушение е за действие - че на *** и на *** на работната площадка на дружеството в гр. Перник, ул. Владайско въстание № 1, в нарушение на технологичните правила, работникът е участвал в натоварване и прехвърляне и пренасяне на метален скрап от черни метали от мобилното сито и вагоните и местата, където се събира скрапа към зоната за приемане на шлака /табана/, в нарушение на нормалния работен процес и план за работа т.е. нарушението на трудовата дисциплина се изразява в неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологични правила.
Отбелязал е, че в заповедта за уволнение е посочено, че наказанието се налага на основание чл. 190, т. 7 от КТ - други тежки нарушения на трудовата дисциплина, която формулировка е обща и се нуждае от конкретизиране като 3 липсва вписване на основанието по чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, но независимо от това заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” е обстоятелствена: - има вписана хронология на събитията, момент на извършените нарушения, начин - чрез бездействие, съответно чрез действие т.е. налице е достатъчно информация относно обективните елементи на поддържаните от работодателя нарушения на трудовата дисциплина.
Относно първото нарушение по заповедта - с дата *** Въз основа на събраните по делото доказателства Пернишкият районен съд е приел, че на процесния камион с рег. № *** действително са били натоварени скрап от черни метали, а върху него шлак. Това натоварване е станало на територията на ответното дружество като и двата материала са били преработени от дружеството материали /т.е. сепарирани шлак и скрап/. Отбелязал е, че тези обстоятелства се установяват от кантарните бележки - видно от които камионът е бил с направление „шлак“ и от показанията на свидетелите, присъствали при изсипване на камиона. С оглед изложеното съдът е приел, че целта на това натоварване е било единият материал - в случая металният скрап да бъде изнесен неправомерно от територията на дружеството, което предвид дейността на дружеството е неправомерно и представлява нарушение на трудовата дисциплина.
Съдът е счел, че заповедта в тази част е незаконна, поради липса на доказателства нарушенията на трудовата дисциплина да имат връзка с трудовите задължения на ищеца. Като е изходил от длъжностната характеристика за длъжността „***“, съдът е приел, че ищецът е отговарял за производствения процес и качеството на продукцията т.е. съобразно дадените разяснения от свидетелите - практически за правилното и качествено сепариране на входящия материал и недопускане на повторното му смесване или замърсяване на площадките, както и за правилната експлоатация на съответните машини, извършващи това сепариране, но никъде в длъжностната характеристика на работника не е посочено, че същият има задължения във връзка с износа на готовата продукция. Отбелязал е, че липсва вменено на ищеца задължение да следи за влизащите и излизащите от територията на дружеството камиони, както и липсва задължение ищецът да проверява дали камионите влизат празни или не, от коя площадка и какво товарят, кой служител на ответника товари и какво, къде се придвижват из работната зона камионите, дали мерят товара и дали плащат именно 4 измерения товар при излизане. Приел е, че никъде не е предвидено ищецът да придружава даден камион или да го следи при движението му. Отбелязал е, че ищецът е имал задължение да осигури качествена продукция съобразена със съответните технологични изисквания, а не да контролира продажба, пласмент, товарене на същата или нещо сходно. Посочил е, че подобни задължения за длъжността на ищеца не се установяват и от двата други документа, където са разписани подробно интегрирани схеми за управление на производствения процес, за които няма данни ищецът въобще да е запознат с посочените документи.
Съдът е добавил, че видно от кантарните бележки, в същите са налице известни разминавания досежно часовете на мерене на тара и бруто, т.е. вероятно е налице неизяснено движение на камиона из площадката на ответника.
Поради това и независимо от неправомерното натоварване на двата материала скрап и шлак в един камион с цел неразрешено изнасяне на единия материал, съдът е намерил, че това нарушение няма как да бъде вменено в отговорност на ищеца, тъй като той не е допуснал виновно неизпълнение на трудовите си задължения по смисъла на чл.186 от КТ и в тази насока се е позовал Решение № 339/19.11.2012 г. по гр.д. № 1688/2011 г. на 3-то Г..О. на ВКС.
По второто вменено на ищеца нарушение - че на 13.06.2022 г. и на 24.06.2022 г. на територията на работодателя в нарушение на технологичните правила, работникът е участвал в натоварване, прехвърляне и пренасяне на метален скрап от черни метали от мобилното сито и вагоните и местата, където се събира скрапа към зоната за приемане на шлака /табана/.
В тази част съдът е намерил заповедта за недостатъчно мотивирана, тъй като не става ясно от къде поначало е било движението на материала и към кое направление. Отбелязал е, че в приложените технологични правила се съдържа изискване единствено за несмесване и избягване на замърсяването на вече сепарирани суровини, а не за конкретно място на съхранението им из работната площадка. Отбелязал е, че липсва забрана за местене на готовата продукция из работната площадка, но от друга страна е налице възможност за ръководителя на производството да предприеме мерки, ако е установено недостатъчно добро качество на готовата продукция т.е. ищецът като *** е 5 имал право да осъществи контрол върху процеса на сепариране и да го повтори при необходимост, което според свидетелските показания се е случвало в хода на производствения процес. На последно място съдът е счел и че показанията на свидетеля на ответника по това нарушение будят известни съмнения и не могат да бъдат свързани категорично с поведението на ищеца. Отбелязал е, че доколкото нарушението почива единствено на субективните убеждения на свидетелите, че на камерите на дружеството са видели ищецът във фадрома, натоварена с точно определени елементи, като уж същите елементи били видели на другата площадка, укрити в последствие.
Предвид дейността на дружеството практически по сепариране на отпадъци от маталургията и разясненията на свидетелите, че на т.нар. табан са съхранявали големи количества непреработени отпадъци, както и фактът, че вън от сепарирането отпадъците не се претърпявали друга видоизменяща ги преработка или въобще нещо, което да им придаде отличителен характер, съдът не е възприел възприеме изводите на свидетелите, че се касае за именно едни и същи метални елементи - т.е. че елементите от фадромата, управлявана от ищеца били същите като укритите на табана.
На последно място е отбелязал, че дори да се приеме, че ищецът двукратно неправомерно е извършил някакво смесване на вече сепарирани суровини из работната площадка, то това нарушение няма данни да е довело до вреди за работодателя, да е било необратимо или непоправимо. Няма данни и за количествата, в които това е станало и имало ли е изнесена негодна продукция.
С оглед изложеното и при съобразяване критерия по чл. 189, ал. 1 от КТ , Пернишкият районен съд е намерил, че налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ се явява непропорционално като тежест на това нарушение.