Решение № 353 от 07.05.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 353 гр. Бургас, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Р.а П. И.ова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20252100500588 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.435, ал.1, т.3 от ГПК.

Подадена е жалба от адвокат И. Т. в качеството му на пълномощник на Г. В. Г., ЕГН:

********** от ***** – взискател по изпълнително дело № 20257030400058 по описа на ЧСИ Георги Михалев с рег.№ 703 в регистъра на КЧСИ против постановление изх.№ 2413/24.03.2025г., с което ЧСИ Михалев спира изпълнението по изпълнително дело № 20257030400058 на основание чл.432, ал.1, вр. чл.229, ал.1, т.3 от ГПК и определение по гр. д. № 1366/2024г. на Окръжен съд – Бургас.

Жалбоподателят твърди, че постановлението е издадено по молба на длъжника З. С.

Г. без да му е дадена възможност да изрази становище по молбата. Той въвежда оплакване, че посоченото в постановлението правно основание на чл.229, ал.1, т.3 от ГПК не е приложимо в конкретния случай. Според него, до произнасянето на компетентния съд по молбата за запрещение, лицето, чието запрещение се иска, е напълно дееспособно и не може да бъде ограничавано в правните си действия. Да се приеме противоположното разбиране, означава да се даде възможност за злоупотреба с производството по чл.336 и сл. от ГПК. В допълнение към това, жалбоподателят посочва, че производството за поставянето му под запрещение е инициирано от длъжника по изпълнителното дело З. С. Г., след неуспешно проведено от нея обжалване на заповед за изменение на КККР на гр. Бургас, касателно съсобствения им недвижим имот с идентификатор № ***. Г. В. Г. иска от съда да отмени обжалваното постановление за спиране на изпълнителното дело.

Ответната страна З. С. Г. подава писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Г. твърди, че Г. Г. е „продал“ единственото за себе си и майка си жилище в гр. Бургас в полза на трето лице и тя не може да осъществи връзка с него.

Едновременно с това, за нуждите на изпълнителното дело, Г. е предоставил пълномощно на адвокат и се е отказал от правото си да получи разноските, които са му присъдени. Г. иска от 1 съда да потвърди постановлението за спиране на изпълнителното дело.

ЧСИ Георги Михалев представя мотиви по обжалваното постановление, в които описва извършените от него изпълнителни действия и изразява становище за неоснователност на жалбата.

Като взе предвид твърденията на страните, мотивите на съдебния изпълнител и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:

ФАКТИ:

На 04.03.2025г. Административен съд – Бургас издава изпълнителен лист № 80/04.03.2025г., с който осъжда З. С. Г., ЕГН: ********** от ****** да заплати на Г. В. Г., ЕГН: 7305170756 от ***** сумата от 4 000 лева, представляваща съдебни разноски.

На 07.03.2025г. Г. В. Г. чрез процесуалния си представител адвокат И. Т. подава молба до ЧСИ Георги Михалев с рег.№ 703 в КЧСИ за образуване на изпълнително дело. Молбата съдържа: 1) искане да се приеме платения от Г. адвокатски хонорар за сметка на длъжника и да се изпрати покана за доброволно изпълнение на длъжника и 2) възлагане на съдебния изпълнител на правомощията му по чл.18, ал.1 от ЗЧСИ. Към молбата е приложен изпълнителния лист и договор за правна защита и съдействие, сключен между Г. и адвокат Т. на 05.03.2025г. с инкорпорирано в него пълномощно.

С разпореждане от 07.03.2025г. ЧСИ Георги Михалев образува изпълнително дело № 20257030400058, възлага проучване на имуществото на длъжника в Агенция по вписванията, БНБ и КАТ и проверка за трудовите правоотношения на длъжника и на участията му в търговски дружества.

С постановление от 10.03.2025г. ЧСИ Георги Михалев приема като разноски по делото адвокатски хонорар в размер на 540 лева.

На 10.03.2025г. ЧСИ изпраща на З. С. Г. покана за доброволно изпълнение с изх.№ 1978/10.03.2025г. Поканата е връчена лично на Г. на 19.03.2025г.

Със съобщение изх.№ 2109/13.03.2025г. ЧСИ налага запор върху банковите сметки на длъжника в „Централна кооперативна банка“ АД до размера от 5 132 лева. Запорът е вдигнат на 19.03.2025г. (съобщение изх.№ 2293/19.03.2025г.)

Със съобщение изх.№ 2110/13.03.2025г. ЧСИ налага запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, дължимо от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД. Запорът е вдигнат на 19.03.2025г. (съобщение изх.№ 2292/19.03.2025г.)

Със съобщение изх.№ 46477/18.03.2025г., „Централна кооперативна банка“ АД уведомява ЧСИ, че дължимата по запора сума в размер на 5 132 лева е преведена по сметка на ЧСИ. Съобщението е получено от ЧСИ на 24.03.2025г.

На 20.03.2025г. З. С. Г. подава молба до ЧСИ Георги Михалев, с която иска спиране на изпълнителното производство на основание чл.432, ал.1, вр. чл.229, ал.1, т.3 от ГПК. В молбата, Г. твърди, че взискателят е неин първи братовчед, но от дълго време няма никаква връзка с него. Тя посочва, че през 2024г. е инициирала производство за поставянето му под ограничено запрещение, по което е образувано гр. д. № 1366/2024г. по описа на БОС. В подкрепа на твърдението си, Г. представя определение № 2957/20.11.2024г., постановено от Окръжен съд – Бургас по гр. д. № 1366/2024г.

С постановление изх.№ 2413/24.03.2025г. ЧСИ Георги Михалев спира изпълнението 2 по изпълнително дело № 20257030400058 на основание чл.432, ал.1, вр. чл.229, ал.1, т.3 от ГПК.

Въз основа на изложените факти, които се установяват от приложените по делото доказателства, съдът достигна до следните

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.1, т.3 от ГПК взискателят може да обжалва спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение.

В конкретния случай жалбата е подадена от адвокат И. Танев от БАК, който е упълномощен от взискателя Г. В. Г. да обжалва действията на съдебния изпълнител (чл.2, вр. чл.1 от договор за правна защита и съдействие и пълномощно). Следователно, жалбата изхожда от лице с процесуална легитимация по чл.435, ал.1 от ГПК. Жалбата е подадена в законоустановения срок и е насочена срещу постановление на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол. Поради това, жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1, т.3 от ГПК, изпълнителното производство се спира в случаите по чл.229, ал.1, т.3 от същия кодекс – когато е необходимо да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните. Анализът на цитираните правни норми и на съдебната практика, формирана по приложението им, обуславя извод, че основанието за спиране на изпълнителното производство е осъществено с факта на настъпване на недееспособността на страната. Този факт може да не е известен на съда, респ. на съдебния изпълнител или на страните, подобно на основанието за спиране на производството при смърт страната. Спирането на производството в хипотезата на чл.229, ал.1, т.3 от ГПК настъпва по силата на закона от деня, в който е настъпил факта на недееспособността. Дали и кога ще бъде назначен настойник или попечител е без значение за осъществяването на основанието по чл.2229, ал.1, т.3 от ГПК. В този смисъл са мотивите на определение № 414/05.10.2012г., постановено от ВКС по ч. гр. д. № 423/2012г., с което е преодоляна практиката на ВКС в противоположния смисъл, застъпена в определение по ч. гр. д. № 179/2009г., ІІІ ГО и в определение по ч. гр. д. № 312/2006г., V ГО. От изложеното следва, че за да постанови спиране на изпълнителното производство, съдебният изпълнител е достатъчно да установи, че страната не може да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Не е необходимо да е налице влязло в сила съдебно решение за поставяне под запрещение. В посочения смисъл е актуалната съдебна практика на ВКС, обективирана в определение № 382/25.07.2017г., постановено от ІV ГО по ч. гр. д. № 2758/2017г., определение № 43/18.01.2017г., постановено от ІV ГО по ч. гр. д. № 67/2017г., определение № 53/07.03.2019г., постановено пот ІІ ГО по ч. гр. д. № 303/2019г. и определение № 326/03.08.2020г., постановено от ІІІ ГО по ч. гр. д. № 1453/2020г. Като е постановил спиране на изпълнителното производство въз основа на представените от молителя доказателства за образувано съдебно производство за поставяне на взискателя под ограничено запрещение, съдебният изпълнител е постановил правилен акт, по отношение на който не са налице основанията за отмяна, въведени в жалбата.

Възражението на жалбоподателя за злоупотреба на длъжника с правото по чл.336 от ГПК, е неоснователно. Това възражение се основава на твърдението, че до поставянето му под запрещение с влязло в сила съдебно решение, лицето е напълно дееспособно и не може 3 да бъде ограничавано в правните си действия. Подобно разбиране действително е било възприето в практиката на ВКС, но както бе посочено по-горе, това разбиране е преодоляно и изоставено с постановяването на определение № 414/05.10.2012г. по ч. гр. д. № 423/2012г.

Според утвърдената към настоящия момент съдебна практика, недееспособността на страната в производството настъпва по силата на закона, поради което не е необходимо да е образувано производство по чл.366 от ГПК или да е налице влязло в сила съдебно решение, с което да е финализирано това производство. По аргумент от изложеното, следва, че възражението на жалбоподателя за допуснато от ЧСИ процесуално нарушение, изразяващо се в невръчен препис от молбата на длъжника за спиране на изпълнителното производство, също е неоснователно. След като спирането в хипотезата на чл.229, ал.1, т.3 от ГПК настъпва по силата на закона, възражението което взискателят би противопоставил в конкретния случай, не би променило основанието за спиране на изпълнителното производство.

По изложените съображения, жалбата на Г. В. Г. е неоснователна и трябва да се остави без уважение.

Мотивиран от това, Бургаският Окръжен съд, V I въззивен състав РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 2230/26.03.2025г., подадена от адвокат И.

Танев в качеството му на пълномощник на Г. В. Г., ЕГН: ********** от ***** – взискател по изпълнително дело № 20257030400058 по описа на ЧСИ Георги Михалев с рег.№ 703 в регистъра на КЧСИ против постановление изх.№ 2413/24.03.2025г., с което ЧСИ Георги Михалев спира изпълнението по изпълнително дело № 20257030400058 на основание чл.432, ал.1, вр. чл.229, ал.1, т.3 от ГПК и определение по гр. д. № 1366/2024г. на Окръжен съд – Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4