Решение № 365 от 29.05.2024, Районен съд - Силистра
- Съд
- Районен съд - Силистра
- Дело
- Гражданско дело 377/2022
- Вид
- Решение № 365
- Подписан
- 29.05.2024
- В сила
- 05.07.2024
- Състав
- Жанет Иванова Борова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал.1, т.3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26,ал. 1, т. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 365 гр. Силистра, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Жанет Ив. Борова като разгледа докладваното от Жанет Ив. Борова Гражданско дело № 20223420100377 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по чл. 248 от ГПК.
С Решение № 136 / 26. 02. 2024 г., постановено по гр.д. № 377 / 2022 г. по описа на СсРС, съдът е признал за установено по отношение на ответника - „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД с ЕИК, че ищцата не му дължи сумата от в общ размер на 1 188,48 лв.
/хиляда сто осемдесет и осем лева и 48 ст./, начислена съразмерно и добавена в погасителните вноски неустойка в размер на 99,04 лв. месечно за периода 18.05.2020 г. до 18.04.2021 г., тъй като клаузата за заплащане на неустойка за непредставяне на обезпечение противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, и води до заобикаляне на закона (Закон за потребителския кредит), поради което същата се явява нищожна на основание осн. чл.26,ал. 1, т. 1 от ЗЗД. Преценил е, че са налице основанията за присъждане на разноските по производството в тежест на ответника, но предвид липсата на доказателства за извършени разноски, не се е произнесъл по това искане.
Със същото решение, по насрещна претенция, ищцата е осъдена на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД да заплати на ответното дружество сума в размер от 972.32 / деветстотин седемдесет и два лв. и 32 ст. / лева, представляваща главница, дължима по договор за потребителски кредит № 373903 / 18. 04. 2020 год. и Анекс № 384623 / 21.
07. 2020 год. към него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба - 19. 05. 2022 год. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлена претенцията в останалата част. Съобразно уважената част от претенцията е присъдил в тежест на ответницата по насрещния иск разноски в размер на 256.57 лева.
Постъпил е молба по реда на чл. 250 от ГПК от процесуалния представител на ищцата – адв. П. Н. за допълване на постановеното решение, предвид обстоятелството, че в производството по делото ищцата е представлявана при условията на чл. 36 от ЗА, поради което моли с оглед изхода на спора, да му бъде присъдено адвокатско 1 възнаграждение в размер на 450.00 лева.
Постъпила е и молба от ответника – ищец по насрещния иск за изменение на решението в частта за разноските, които счита, че са неправилно изчислени.
СЪДЪТ, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, прие за установено следното:
Производството е за допълване на решение в частта за разноските по чл.248 от ГПК.
Всяка от насрещните страни в процеса е уведомена за инициираното производство, като в срока по чл.248, ал.2 от ГПК от страна на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД е постъпило становище, с което се обосновава неоснователност на искането на процесуалния представител на ищцата.
Видно от представените по делото доказателства, ищцата е представлявана от процесуален представител при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА, като съобразно представеният списък на разноските по чл. 80 от ГПК, размерът на адвокатското възнаграждение по основната претенция е 450.00 лева. В мотивите на решението си съдът е преценил дължимост на разноските от ответника.
Предвид изложеното, съдът приема, че на ищеца по основния иск в производството следва да се присъдят извършените разноски, които са в размер на 450.00 лева – за адвокатски хонорар за исковото производство на основание чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗА, определен по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗА.
Цитираната разпоредба установява правото на процесуалния представител на страната, получила безплатна правна помощ да получи адвокатско възнаграждение, при това в размер, не по – нисък от определения в Наредба № 1 / / 09. 07. 2004 г. за МРАВ, като по силата на разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 / / 09. 07. 2004 г. за МРАВ съдът определя възнаграждението на процесуалния представител в размер на 418.80 лева, но като отчита правната сложност на спора, съдът присъжда възнаграждението в определения от процесуалния представител размер.
По отношение на искането на ищеца по насрещния иск, след като се запозна с представените по делото доказателства, съдът намира същата за основателна предвид неправилното изчисляване на присъдените му разноски. Като прецени, че насрещната искова претенция е предявена в размер на 1739.47 лева, като разноските за същата са в размер на 1354.00 лева и е уважена в размер на 972.32 лева и като съобрази направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът счита, че на ищеца по насрещния иск следва да бъдат присъдени разноски в размер на 351.01 лева – съобразно уважената част от исковата претенция. За да достигне до този извод, съдът намалява поради прекомерност адвокатското възнаграждение, като определя същото в размер на 473.95 лева съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 / / 09. 07. 2004 г. за МРАВ и прибавя сумата от 154.00 лева – платената ДТ по насрещната искова молба. По този начин разноските на ищеца по насрещния иск действително са в размер на 627.95 лева, но именно тази сума следва да бъде намалена предвид наличието на отхвърлена част от претенциите.
В тази връзка, на адв. П. Н. следва да бъде присъдено и възнаграждение съобразно отхвърлената част от насрещните претенции в размер на 152.55 лева.
Като прецени, че при постановяван на решението съдът не се е произнесъл напълно и точно по въпроса за разноските, счита че са налице предпоставките на чл.
248, ал. 1 от ГПК и постановеното решение следва да бъде изменено в частта за разноските.
2
Мотивиран от изложеното, Силистренският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение № 136 / 26. 02. 2024 г., постановено по гр.д. № 377 / 2022 г. по описа на СсРСв ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, КАТО
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК размера на адвокатското възнаграждение на адвокат С. У. - САК, пълномощник на ищеца по насрещния иск „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД с ЕИК , по гр.д. № 377 / 2022г. по описа на СсРС, съгласно пълномощно от 28. 04. 2022 год. от 1 200.00 лева на 473.95 лева, поради прекомерност и
ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК 202255877 със седалище и адрес на управление гр.С., р-н „В.”, ул. „А. С.” № , бл. Бизнес център „У. М., ет. , представлявано от Ф. Г. Д. и С. Ю. А. да заплати на адвокат П. Й. Н. – АК – Варна, гр.
В., бул. Ц. О. № , ет. , офис , сумата от 450.00 / четиристотин и петдесет / лева, представляваща определено от съда възнаграждение за предоставена в полза на ищеца К. И. Г. с ЕГН ********** безплатна адвокатска помощ по исковото производство по гр. дело № 377 / 2022 г. по описа на СРС, на осн. чл. 38, ал.1, т.3 ЗА, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 / / 09. 07. 2004 г. за МРАВ.
ОСЪЖДА К. И. Г. с ЕГН ********** да заплати на „Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК със седалище и адрес на управление гр.С., р-н „В.”, ул. „А. С.” № , бл. Бизнес център „У.М., ет. , представлявано от Ф. Г. Д. и С. Ю. А. сумата от 351.01 / триста петдесет и един лв. и 01 ст. / лева, представляваща разноски по производството.
ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК . със седалище и адрес на управление гр.С., р-н „В.”, ул. „А.С.” № , бл. Бизнес център „У. М., ет. , представлявано от Ф. Г. Д. и С. Ю. А. да заплати на адвокат П. Й. Н. – АК – В., гр. В., бул. Ц. О. № , ет. , офис , сумата от 152.55 / сто петдесет и два лв. и 55 ст. / лева, представляваща определено от съда възнаграждение за предоставена в полза на ищеца К. И. Г. с ЕГН ********** безплатна адвокатска помощ по исковото производство по гр. дело № 377 / 2022 г. по описа на СРС, на осн. чл. 38, ал.1, т.3 ЗА, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 / / 09. 07. 2004 г. за МРАВ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
3