Определение № 766 от 10.07.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 766 гр. Бургас, 10.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ангел Д. Гагашев

Съдебни

КОСТАДИН Г. ШУМАНОВ заседатели: ДИМИТРИНКА В. ГАНЕВА при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова в присъствието на прокурора Димитрина Г. Црънкова като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Наказателно дело от общ характер № 20252100200318 по описа за 2025 година

Подсъдимият М. А. С., редовно призован, се явява лично и с адвокат С.

К. от Адвокатска колегия – гр. Бургас, редовно упълномощен от досъдебното производство като негов защитник.

Подсъдимият О. И. М., редовно призован, се явява лично.

В залата се явяват адвокати В. К. и К. Т. – и двете от Адвокатска колегия – гр. Бургас, като надлежно упълномощени от досъдебното производство защитници на подсъдимия М..

Пострадалите Х. Х. Х. и И. Х. Х., редовно призовани, не се явяват.

За Окръжна прокуратура – гр. Бургас се явява прокурор Ц..

Председателят на съдебният състав ПРИКАНИ явилите се страни да изразят становищата си по даване ход на разпоредителното заседание.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

АДВОКАТ К.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

АДВОКАТ Т.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

АДВОКАТ К.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

ПОДСЪДИМИЯТ С.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

ПОДСЪДИМИЯТ М.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

Съдът, след като изслуша становищата на лицата по чл. 247в, ал. 1 и ал.

2 от НПК и с оглед материалите по делото, намери, че не са налице процесуални пречки за даване ход на разпоредителното заседание, поради което

1

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.

СНЕ СЕ самоличността на подсъдимите, както следва:

М. А. С. – роден на ****.

О. И. М. – роден на ****.

Съдът ПРОВЕРИ връчени ли са на лицата по чл. 247в, ал. 1 и ал. 2 от НПК преписите и съобщенията по чл. 247в от НПК.

ПОДСЪДИМИЯТ С.: Получил съм своевременно препис от обвинителния акт и съобщението на съда за насрочено разпоредително заседание, и за въпросите, които ще се обсъждат в него.

ПОДСЪДИМИЯТ М.: Получил съм своевременно препис от обвинителния акт и съобщението на съда за насрочено разпоредително заседание, и за въпросите, които ще се обсъждат в него.

ПРОКУРОРЪТ: Получила съм своевременно съобщението на съда за насрочено разпоредително заседание и за въпросите, които ще се обсъждат в него.

АДВОКАТ К.: Получила съм своевременно съобщението на съда за насрочено разпоредително заседание и за въпросите, които ще се обсъждат в него.

АДВОКАТ Т.: Получила съм своевременно съобщението на съда за насрочено разпоредително заседание и за въпросите, които ще се обсъждат в него.

АДВОКАТ К.: Получил съм своевременно съобщението на съда за насрочено разпоредително заседание и за въпросите, които ще се обсъждат в него.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ на съдебния състав разясни на страните правото им на отвод по смисъла на чл. 274, ал. 1 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отвод на състава на съда и съдебния секретар.

АДВОКАТ К.: Нямам искания за отвод на състава на съда, прокурора и съдебния секретар.

АДВОКАТ Т.: Нямам искания за отвод на състава на съда, прокурора и съдебния секретар.

АДВОКАТ К.: Нямам искания за отвод на състава на съда, прокурора и съдебния секретар.

ПОДСЪДИМИЯТ С.: Нямам искания за отвод на състава на съда, прокурора и съдебния секретар.

ПОДСЪДИМИЯТ М.: Нямам искания за отвод на състава на съда, прокурора и съдебния секретар.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ на съдебния състав прикани лицата по чл. 247б, ал. 2 2 от НПК да изложат становищата си по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че делото е подсъдно на Окръжен съд – гр.

Бургас. Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. На досъдебното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите лица, на пострадалия и неговите наследници. Към настоящия момент не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила. Не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия или съдебен заседател, назначаване на резервен защитник, вещо лице, преводач, преводач на български жестов език и извършване на следствени действия по делегация. Не са определени мерки за процесуална принуда. Към настоящия момент нямам искания за събиране на нови доказателства. Предлагам на съдебния състав да насрочи съдебно заседание за разглеждане по същество.

АДВ. К.: Делото е подсъдно на съда. Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство. Нашето становище обаче е, че в хода на досъдебното производство са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които ограничават правото на защита на С. и това е така, тъй като обвинителният акт не отговаря на императивните изисквания на чл. 246 от НПК.

В обстоятелствената част на обвинителния акт твърде пестеливо е изложено чисто фактологично поведението на М. С. и съвсем хаотично, и в противоречие на моменти в съставките, са посочени много на брой правни норми, като по наше мнение от една страна е налице противоречие между факти и правни норми, на следващо място е налице неотносимост на конкретни правни норми към поведението на С., и на трето място, има правни норми, които не предвиждат императив. При всички случаи обаче говорим за липса на факти, които да бъдат подведени под тази правна норма. Какво имам предвид в конкретика.

Твърди се в обстоятелствената част на обвинителния акт, на стр. 4 и стр.

27, че М. С. е провел инструктаж, че с това е започнал неговият ден, работният ден започнал, както обикновено в 08:00 ч. с инструктаж от обвиняемия М. С.. Същото твърдение е налично и на стр. 27, където е записано, че обвиняемият О. М. е бил инструктиран в началото на работния ден от обвиняемия С.. В същото време, ако отидем към нормите, които се твърди, че са нарушени или неизпълнени, защото ще взема становище понататък, че е налице и друго противоречие, когато се описва деятелността на С.. Ако започнем от стр. 8, чл. 10, ще видим, че имаме една поредица от правни норми, касаещи провеждането на инструктаж и задълженията на С. като технически ръководител. За нас е неясно, след като той е провел инструктаж и това се твърди в обстоятелствената част на обвинителния акт, как тогава е нарушил тези правни норми, липсват фактически твърдения, за да разберем ние, както фактическата, така и правната страна на обвинението. И 3 когато говорим за липса на фактология, няма как да не насоча Вашето внимание и към твърденията за това, че той не е осигурил лични предпазни средства, т.е. че нормите, които касаят предоставянето на лични предпазни средства имат фактологична обстановка в обстоятелствената част и тя е относима към поведението на М. С.. В тази обстоятелствена част няма каквито и да било фактологични твърдения в тази част и относими към тези правни норми. Когато пък проследим правните норми за тези лични предпазни средства, там има толкова общи норми, че ние не знаем нито кой е адресатът, нито какво е съдържанието им. Примерно чл. 246 от Наредба № 7 – на работещите се осигуряват необходимите лични предпазни средства и специални работни облекла, ама как това е относимо към поведението на М.

С. и как тази норма, нейното нарушение или неизпълнение е в причинноследствена връзка с настъпилия резултат. Много са нормите, касаещи личните предпазни средства, но ще си позволя, без да се занимавам с анализ на всяка една от тях, още нещо да кажа – чл. 17, ал. 1 от Наредба № 3 – работодателят определя работните места и видовете работа, в които се използват лични предпазни средства, само че М. С. не е работодател. Как да разберем ние фактическата страна на тази правна норма, кои факти се субсумират по нея.

Ако започнем норма по норма ще видите, че там има една правна норма, примерно чл. 33 от ЗБУТ – всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си. Съжалявам, но тази норма може да бъде отнесена към поведението на самия пострадал и в никакъв случай към поведението на М. С., а чл. 163а, ал. 4, изречение 1 от ЗБУТ – техническият ръководител е строителен инженер, архитект или строителен техник. Ние можем да гадаем само, твърди ли обвинението, че всъщност М. С. няма необходимия ценз, че не е нито строителен инженер, нито архитект, нито строителен техник и именно липсата на този ценз и фактическото изпълнение на длъжността, е в причинно-следствена връзка с резултата. Ако проследим всяка една от нормите ще видим, че всъщност или има липсваща фактология, която да бъде субсумирана по тези правни норми, или е противоречива, както говорихме за инструктажа. Тук въобще няма да навлизам в това, че са цитирали Приложение № 2, който казва лични предпазни средства за защита на горните крайници са ..., там е предвидено какви са личните предпазни средства, ама какво от това, кой е адресатът на тази правна норма, дали е подсъдимият, и пак говорим за причинно-следствена връзка. Цитират се едни списъци, които само пораждат въпроси и ние сме в невъзможност да дадем конкретните отговори, лично аз като защитник да посъветвам С. какво поведение на защита да има, защото не само той, но и аз не мога да разбера фактическата страна на обвинението. Когато говорим за противоречивост във фактическото и правно изложение на обвинителния акт, ще си позволя да насоча Вашето внимание към стр. 17 и стр. 29. Твърди се, че М. нарушил изброените по-горе правила, а малко по-долу се твърди – като не е изпълнил задълженията си по непредпазливост. За да нарушиш една правна норма, трябва да имаш действие, а тогава, когато не изпълняваш определени свои задължения, ти 4 бездействаш. Имаш задължението да направиш нещо, но не го правиш. Тук практиката на ВКС и въобще съдебната практика е безспорна, че трябва да има ясно и безпротиворечиво изложение на самото изпълнително деяние. Така е записано и в диспозитива на обвинителния акт.

Затова моето искане към Вас е да прекратите съдебното производство и да върнете делото на прокурора за изготвяне на нов обвинителен акт, в който да има ясно изложение на фактите и правото, за да можем да реализираме адекватно правото на защита. Ако не уважите това наше искане, ние желаем делото да се разгледа по общия ред с призоваване на всички свидетели и вещи лица.

Не са налице хипотезите, които са предвидени в т. 5. Няма основание за някаква процесуална активност, касаеща мерките за процесуална принуда.

Нямаме искане за събиране на нови доказателства на този етап и ако решите да не прекратявате съдебното производство, Ви моля за насрочване на съдебно заседание с призоваване на лицата, посочени в списъка към обвинителния акт.

АДВ. К.: Делото е подсъдно на Окръжен съд – гр. Бургас. Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство. Ние също считаме, че на досъдебното производство е допуснато остранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правата на обвиняемите, респективно изготвен е обвинителен акт, който е неясен в обстоятелствената част. Правото на защита е винаги нарушена при недостатъци при изготвянето на обвинителния акт, а именно неясноти в обстоятелствената част, които касаят описанието на съществените обективни признаци на деянието, обосноваващи правната му квалификация. Съгласно разпоредбата на чл. 246 от НПК, както и трайната съдебна практика, с обвинението следва да се конкретизира престъпното деяние, като се посочи както времето и мястото на извършване на деянието, така и на неговите фактически обективни и субективни признаци, т.е. обвинението следва да е формулирано така, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление, участието на обвиняемия в него и по-точно да се поставят основните рамки на предмета на доказване и осъществяване правото на защита. Липсата на посочване на всички факти, които обуславят съставомерността на деянието в обстоятелствената част на обвинителния акт, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване на правата на страните в съдебното производство. Трябва да бъдат гарантирани правата и задълженията на съответното привлечено към наказателна отговорност лице, както и да се установи каква е причинно-следствената връзка на всяко едно от посочените нарушения за вредоносния резултат. Както посочи адвокат К., посочени са множество текстове от законови, подзаконови и устройствени правила за работа в конкретните условия, като не са налице посочване на факти, които да свързват конкретно извършване на действия или бездействия с настъпилия вредоносен резултат. Поради това ни е много трудно и нашият подзащитен не може да разбере точно какви нарушения е извършил, които да са довели до 5 причиняване на вредоносния резултат.