Решение № 315 от 17.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 315 гр. Пловдив, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря Вера П. Узунова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20255330200104 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от „ОЗИРЕС“ ЕООД, ЕИК 206364991, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Водолей“ № 18А, ет.1, представлявано от ** М.Б.Б., против електронен фиш серия Г № 0064435 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР гр. Пловдив, с който на основание чл.638, ал.4 вр. чл.638, ал.1, т.2 вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/, на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева, за извършено нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, вр. чл.638, ал.4 вр. чл.638, ал.1, т.2 вр. чл.461, т.1 от КЗ.

Жалбоподателят, в жалбата и в депозирана от процесуалния му представител писмена молба, оспорва издадения електронен фиш /ЕФ/ като незаконосъобразен и неправилен, като излага аргументи за това. Моли съда да го отмени. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител. Редовно 1 призован, не се явява и процесуалния му представител.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирано писмено становище пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна и потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен. Прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски по делото с искане за намаляване на техния размер под минимално предвидения в нормативната уредба размер, позовавайки се на Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22г.

Алтернативно пледира разноските на насрещната страна да бъдат определени съобразно нормативно предвидения минимален размер. Претендира направените разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като се запозна с материалите по делото и прецени законосъобразността на обжалвания електронен фиш с оглед произнасяне по същество, намира за установено следното:

В приложения по преписката електронен фиш серия Г № 0064435 се сочи, че на 11.04.2024г. в 10:18 часа в гр. Пловдив на ул. „Васил Левски“ 226, посока север, максимална скорост за населено място 50 км/ч и отчетен толеранс на измерена скорост от минус 3 км/ч, с АТСС ARH CAM S1 № 120сса8 било установено управление на МПС – специален автомобил „Мерцедес Е 250 Д“ с рег.№ **, регистрирано в Република България, което не било спряно от движение и за което собственикът не бил сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

С електронният фиш била ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството жалбоподателя „ОЗИРЕС“ ЕООД като собственик, на когото било регистрирано МПС за установеното нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, вр. чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ като на основание чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ на същия било наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото, които съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви – извлечение от АИС АНД, снимков материал към ЕФ, серия Г, № 64435 от 11.04.2024г. – снимка № 120ССА8/0211834, Протокол за използване на автоматизирано техническо 2 средство или система /АТСС/ с рег.№ 1030р-9102/12.04.2024г., снимков материал на разположение на АТСС, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г., Протокол № 130-СГИСИС/19.09.2023г. от проверка на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, данни от служба КАТ за служебна промяна на регистрация на МПС и собственици на превозното средство, справка от извършена в сайта на Гаранционен фонд проверка за валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към 11.01.2024г., към 11.04.2024г. и към 20.12.2024г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, като това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор. За неизпълнението на това задължение от собственика на моторното превозно средство и установяването на нарушението с автоматизирано техническо средство или система разпоредбата на чл.638, ал.4 от КЗ предвижда налагане на глобата или имуществената санкция по ал. 1. В хипотезата на чл.638, ал.1, т.2 от КЗ, когато лицето по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ е юридическо лице или едноличен търговец, то се санкционира с имуществена санкция в размер на 2000 лева. Съгласно чл.647, ал.3 от КЗ „Когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава 3 електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.

Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6. Член 189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата не се прилага.“

Гореизложените принципни положения отнесени към установената по делото фактология и събраната доказателствена съвкупност, формират у съда извод за осъществен от дружеството жалбоподател „ОЗИРЕС“ ЕООД състав на вмененото му с оспорения ЕФ нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, вр. чл.638, ал.4 вр. чл.638, ал.1, т.2 вр. чл.461, т.1 от КЗ. Като собственик на специален автомобил „Мерцедес Е 250 Д“ с рег.№ ** към датата на нарушението /видно от данни от служба КАТ за служебна промяна на регистрация на МПС и собственици на превозното средство/, жалбоподателят се явява годен субект на нарушението по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. На следващо място от обективна страна липсват данни процесният специален автомобил да е бил спрян от движение към датата на констатиране на нарушението 11.04.2024 г. Следователно спрямо жалбоподателя са се осъществили фактите, предвидени в разпоредбата по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, и за него е съществувало задължението да сключи договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В тази връзка от справка в сайта на Гаранционен фонд се доказа, че към датата 11.04.2024 г., жалбоподателят е нямал сключен и действащ договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. При това положение правилно е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател за неизпълнение на вмененото по закон задължение, след като на процесната дата и час посредством автоматизирана система, която е одобрен тип средство за измерване, е установено, че автомобилът се е движил в гр.Пловдив, последното видно от приложения по преписката снимков материал към ЕФ, серия Г, № 64435 от 11.04.2024г. – снимка № 120ССА8/0211834.

В конкретния случай административното наказание на дружеството жалбоподател е наложено с електронен фиш, каквато възможност е предвидена в горецитираната разпоредба на чл.638, ал.4 от КЗ. Оспорваният електронен фиш съдържа предвидените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, 4 поради което същият отговаря формално на предвидените в цитираната разпоредба изисквания. При издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения и материалният закон е приложен правилно. Видно е, че ЕФ е издаден в рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател – ОДМВР гр.Пловдив, доколкото нарушението е извършено в гр.Пловдив. Поради това и възражението в тази връзка се приема за неоснователно.

При описание на нарушението действително се съдържа израза „Максимална скорост за населено място 50км/ч. Отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч.“, което според изложеното в жалбата е водело до неяснота на нарушението и описание на два състава на административно нарушение. Липсват обаче отразени обстоятелства за установена скорост на движение и установена стойност на превишение на скоростта, които биха били от значение за квалифициране на изложеното в ЕФ и като друго нарушение, различно от дадената в случая словом и цифром правна квалификация, като например нарушение за превишена скорост, в каквато насока е възразено в жалбата. Допълнително включване в ЕФ на цитираните по-горе изречения според съда не са довели до съществено нарушение на процесуалните правила и не са осуетили правото на защита на жалбоподателя да разбере при каква фактическа установеност е санкциониран, доколкото електронният фиш съдържа всички онези съставомерни елементи на изпълнителното деяние по смисъла на чл. 483, ал.

1, т. 1 от КЗ, от които става ясно, че вмененото нарушение се състои в управление на МПС, за което не е сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Точно и конкретно е посочено констатирано управление на конкретно МПС, описано е, че същото е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, отразено е обстоятелството, че за МПС не е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като е посочен и кой е собственик на специалния автомобил. Всички тези обстоятелства, отразени като фактическа обстановка в електронния фиш категорично сочат, че спрямо жалбоподателя са се осъществили фактите, предвидени в разпоредбата по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, и за него е съществувало задължението да сключи договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, каквато той не е сключил към процесната 5 дата.

В тази връзка напълно неоснователно е и възражението за неяснота за коя от хипотезите е ангажирана административно наказателната отговорност на дружеството жалбоподател – при управление на МПС или в покой. Видно от съдържанието на ЕФ ясно и конкретно е посочено, че се касае за нарушение при „установено управление на МПС“, т.е. изпълнителното деяние на нарушението в тези случаи е "управление" на МПС, а несключената застраховка е елемент от фактическия състав на нарушението.

Издаването на електронния фиш отговаря на процедурата по чл. 647, ал.

3, вр. чл. 638, ал. 4 от КЗ, в която е предвидено установяване с АТСС на факта на управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор, и издаване на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител.

С цитирания текст на чл. 647, ал. 3 от КЗ, законодателят е въвел особен ред за установяване на административно нарушение, изразяващо се в управление на МПС, за което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, за налагане на административно наказание и за заплащане на определения размер на наказанието. В случая с АТСС е установено именно управление на МПС, поради което и е спазен процесуалният ред за ангажиране на съответната административнонаказателната отговорност, а именно чрез издаване на електронен фиш.