Решение № 1424 от 28.07.2017, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№……………/ ,гр.Варна

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд - Варна, седемнадесети състав на двадесет и осми март две хиляди и шестнадесета година, в открито в съдебно заседание в следния състав:

Председател:

М. И.а - Даскалова

Секретар:

Оля Й.

Като разгледа докладваното от административния съдия Административно дело №3000 по описа за 2015г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.233 от ЗМВР, във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба вх.15783/2015г. на Д.Г.А. *** срещу Заповед №442з-319/09.09.2015г. на ВПД Началник на Четвърто РУ-Варна, с която на основание чл.194 ал.2 т.1, чл.197 ал.1 т.2, чл.199 ал.1 т.5 предл.ІІ и чл.204 т.4 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение" за срок от три месеца, считано от датата на връчването й. В Заповедта е посочено, че на 12.08.2015г. към 15.25часа мл. инспектор Д. А. - мл. автоконтрольор в група "ОП" при Четвърто РУ МВР-Варна извършвал контрол на скоростния режим с камера TFRM №601 на южен пътен възел при вход за гр.Варна без да е обозначил мястото с пътен знак Е24, с което нарушил чл.7 ал.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. на МВР за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. За това виновно нарушение на технологичния ред за използване на автоматизирани технически средства и системи, съставляващо нарушение на служебната дисциплина по чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР на основание чл.199 ал.1 т.5 от ЗМВР със Заповедта на Д. А. е наложено дисциплинарното наказание.

В жалбата се твърди, че Заповедта е незаконосъобразна и необоснована, издадена при съществено нарушение на процесуалните правила в ЗМВР и АПК, от некомпетентен орган. Не съдържала реквизитите изискуеми от ЗМВР и АПК. Фактическите основания били бланкетни и неконкретизирани. Наказващият орган се произнесъл в нарушение на чл.206 - 210 от ЗМВР и в несъответствие с целта на закона. Неправилно не били взети предвид възраженията на жалбоподателя, те не били обсъдени и по тях не са събрани доказателства. Нарушението било квалифицирано само от формална страна като такова по чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР, без преценка на всички доказателства. Моли Заповедта да бъде отменена. В съдебно заседание се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата. Оспорва описаната в Заповедта фактическата обстановка. Твърди, че на 12.08.2015г. не е извършвано заснемане с камера на южен пътен възел, поради което не се е налагало да се обозначава и с пътен знак Е 24 извършване на такъв контрол. В съответствие с изискването на Наредбата на сайта на МВР посочвали датата и часа на извършване на такъв контрол. Такова съобщение в случая липсвало, тъй като контрол не бил предвиден и екипа не извършвал. В хода по същество пълномощникът счита, че не са представени доказателства жалбоподателя да е извършил нарушението, за което е наказан. Моли Заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна и на жалбоподателя да бъдат присъдени направените по делото разноски. В писмени бележки подробно излага съображенията, поради които счита за доказано, че жалбоподателят не е нарушил технологичния ред за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, тъй като на 12.08.2015г. в 15,25часа на посоченото място не е извършвал видеозаснемане чрез което се осъществява контрол на скоростния режим по смисъла на Наредба №8121з-532/12.05.2015г. на МВР, а преглеждал заснети по-рано видеоклипове. Поради допуснати съществени нарушения на производствените правила били направени неверни установявания и изводи, довели незаконосъобразно издаване на Заповедта, с която необосновано му било наложено дисциплинарно наказание.

Ответникът - Началникът на четвърто РУ при ОД на МВР-Варна представя в цялост административната преписка по издаване на Заповедта. В съдебно заседание изпраща представител, който оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че Заповедта е правилна и законосъобразна и моли да бъде потвърдена. Намира за доказано с приетите по делото доказателства, че Заповед №442з-319/09.09.2015г. е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му и при спазване на процедурата в ЗМВР.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, като съобрази изявленията на страните, разпределението на доказателствената тежест и приложимите правни норми, достигна до следните фактически установявания и правни изводи:

Жалбата е депозирана по пощата на

28.09.2015г., а Заповед №442з- 319/09.09.2015г. е връчена на 12.09.2015г. на Д.Г.А. срещу подпис /л.55 и 10/. Тъй като 14-тия ден считано от 12.09.2015г. е 26.09.2015г. - неработен ден, срокът за оспорване на Заповедта за А. изтича в първия работен ден след тази дата - т.е. на 28.09.2015г. Жалбата се явява подадена в срок и при наличие на правен интерес и активна легитимация за оспорването за подателя й, тъй като със Заповедта се налага дисциплинарно наказание на Д. А., с което се засяга неблагоприятно правната му сфера. С жалбата е сезиран териториално и родово компетентния съд, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Проверка за законосъобразност на Заповедта съгласно чл.168 от АПК се извърши по оплакванията в жалбата и служебно - на всички основания в чл.146 т.1 до т.5 от АПК, като се има предвид редакцията на ЗМВР, действаща към датата на издаването й.

Към 09.09.2015г. когато е издадена Заповед №442з-319 действа Закона за министерството на вътрешните работи, в редакцията след изменението обнародвано в ДВк, бр.56 от 24.06.2014г. Съгласно чл.194 ал.1 от ЗМВР държавните служители в МВР, които са нарушили служебната дисциплина, се наказват с предвидените в този закон дисциплинарни наказания, сред които е „писмено предупреждение " посочено в чл.197 ал.1 т.2 от ЗМВР, каквото е наложено с оспорената Заповед. Това наказание е наложено на основание чл.199 ал.1 т.5 предл.ІІ от ЗМВР, която предвижда „писмено предупреждение“ да се налага за пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. Освен нея като правно основание за издаване на акта е посочена разпоредбата на чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР, която дефинира като дисциплинарно нарушение - неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. В чл.195 ал.1 от ЗМВР е регламентирано, че дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Компетентността е определена в чл.204 от ЗМВР с оглед наказанието, което се налага и категорията на служителя, който се наказва.

В случая Заповед №442з-319/09.09.2015г. е издадена от ВПД Началник на Четвърто РУ-Варна и с нея е наложено дисциплинарно наказание по чл.197 ал.1 т.2 от ЗМВР на младши автоконтрольор в група "Охранителна полиция" в повереното му РУ. Заповедта е издадена от заемащият длъжността «началник на РУ», който е служител на висша ръководна длъжност. Като такъв издателят има компетентност да налага наказания по чл.197 ал.1 т.1-т.3 от ЗМВР по силата на чл.204 т.4 от ЗМВР, който го оправомощава да налага наказания от вида на процесното, квалифицирано по чл.197 ал.1 т.2 от ЗМВР. От приетата по делото Заповед №8121К-1764/28.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи /л.76/ се установява, че на основание чл.165 от ЗМВР главен инспектор С. Д. Т.– началник на сектор “КП” към Първо РУ-Варна при ОД на МВР-Варна временно е преназначен за срок от една година на ръководна длъжност “началник І степен на Четвърто РУ-Варна при ОД на МВР-Варна” считано от датата на встъпване в длъжност. Именно в качеството ВПД началник на Четвърто РУ С. Т. е упражнил правомощията които има по закон и в съответния териториален обхват, като е постановил Заповед №442з-319/09.09.2015г. и не е налице основанието по чл.146 т.1 от АПК за обявяването й за нищожна поради некомпетентност на издателя й.

Волеизявлението формално отговаря на изискването на чл.59 от АПК - наименовано е заповед, издадено е в писмена форма и съдържа фактически и правни основания за постановяването му със съответния диспозитив. В Заповедта обаче не са изложени мотивите, с които е определен вида и размера на наложеното наказание, както изисква чл.206 ал.2 от ЗМВР. Цитиран е само текста на тази разпоредба: че е съобразена тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Няма констатации и изводи на издателя на заповедта за тежестта на нарушението, за това настъпили ли са от него и какви последици, при какви обстоятелства е извършено, за формата на вината и за цялостното поведение на Д. А. по време на службата. Това обуславя извода за наличие на основание за отмяната й на основание чл.146 т.2 от АПК.

Основателно в жалбата се твърдят допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в производството по издаване на Заповедта, тъй като не са взети предвид обясненията на жалбоподателя, не са обсъдени възраженията в тях и не събрани доказателства по спорните факти и обстоятелства, а именно: извършван ли е към момента на проверката от автопатрул 414 контрол за спазване на скоростния режим чрез заснемане с камерата с която е оборудван служебния автомобил, за да е възникнало за полицаите задължението да обозначат с преносим знак Е24 началото на мястото на контрола, за неизпълнение на което задължение е наложено дисциплинарното наказания. В Заповедта е посочено, че за формиране на извода, че е извършено нарушение на служебната дисциплина от Д. А. е взето предвид установеното с докладната записка рег.№8121з-31742/19.08.2015г. и становището №442р-11872/09.09.2015г. на извършилият проверката, възложена със заповед от 01.09.2015г. Наказващият орган възприел изцяло изнесеното в докладната записка на проверяващите, че на 12.08.2015г. в 15.25часа камерата, монтирана в служебния автомобил на автопатрул 414 е била включена, от което е направен извода, че служителите от състава на автопатрула са извършвали контрол на скоростния режим на точка за контрол /т.к./ южен пътен възел при вход за гр.Варна, без да са обозначили мястото с пътен знак Е24, в нарушение на чл.7 ал.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. на МВР за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В случая не е било спорно времето и мястото, където служителите на автопатрула са били паркирали служебния автомобил, който е бил оборудван с т.нар. камера /АТСС/; не е било спорно, че камерата на TFRM №601 е била включена към момента на проверката – на 12.08.2015г. в 15.25часа. Спорно, неизяснено и недоказано по време на проверката е било обстоятелството - в какъв режим е работела камерата и извършван ли е с нея към момента на проверката контрол на скоростния режим на преминаващите превозни средства чрез записване на тези от тях, които превишават максимално разрешената скорост за този пътен участък от двамата полицейски служители, или те са гледали записи, които са били направени с нея часове и дни преди това.

Тези спорни факти и обстоятелства са останали неизяснени при проверката и въпреки това е издадена Заповедта, в която е направен извода, че Д. А. като служител в състава на автопатрул 414 е извършвал контрол за скорост в посоченото време и място с камера TFRM №601, без да изпълни нормативно установеното си задължение да обозначи с преместваем знак Е24 началото на мястото за контрол.

От ангажираните от ответната страна - наказващия орган и от жалбоподателя и представителя му писмени и гласни доказателства не може да се направи извода, че е доказано по несъмнен начин възприетото в Заповедта, че на 12.08.2015г. в 15.25часа Д. А. като служител на автопатрул 414 от Четвърто РУ е извършвал с камера TFRM №601 контрол за спазване на скоростния режим на преминаващите превозни средства на т.к.Южен пътен възел при входа за гр.Варна.