Определение № 11297 от 23.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11297 гр. София, 23.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Ина Бр. Маринова като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно частно гражданско дело № 20261100504587 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3, във вр. с чл. 274 – чл. 278 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба с вх. № 50249/17.02.2026г. по описа на Софийски районен съд (СРС), подадена от „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, ЕИК 208597211 (като правоприемник на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК:131001375) срещу определение № 4718 от 08.03.2026 г., постановено по гр. дело № 45392/2025 г. по описа на СРС, 50 състав.

С обжалваното определение първостепенния съд е допълнил решение № 22412/08.12.2025г. по гр. дело № 45392/2025 г. по описа на СРС, като е осъдил „ЕОС Матрикс“ ЕАД, като правоприемник на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, да заплати на Е.Б.К., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 306,78 евро/600,00 лева – съдебни разноски.

Съдът е осъдил „ЕОС Матрикс“ ЕАД, като правоприемник на „ЕОС Матрикс“ ЕООД да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт и по сметка на Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал.6, във вр. чл. 83, ал. 2 от ГПК, сумата 117,00 евро/228,84 лева за държавна такса по чл. 1 от ТДТГПК и 2,56 евро/5,00 лева за държавна такса по чл. 11 от ТДТГПК в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Жалбоподателят счита определението за неправилно, като твърди, че с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и е признал исковете, поради което не следва да носи отговорност за направените от страна на ищеца разноски за производството. Твърди, че предявеният иск от ищеца е признат безусловно за основателен вземането е признато за действително погасено по давност от дружеството в качеството му на ответник по делото, в срока за отговор на искова молба. Позовава се на съдебна практика на ВКС – определение № 474/07.11.2019г. по гр. д № 3063/2019г. на ВКС, ГК, IV г. о. и определение № 549 от 29.11.2018 г. по ч. гр. д. № 4317/2018 г. на ВКС, IV г. о. Поддържа, че ответникът не само е признал за основателен иска в срока за отговор, но и с поведението си не е дал повод за 1 завеждане на делото.

Моли за отмяна на обжалваното определение и за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, които следвало да останат в тежест на ищеца. При условията на евентуалност иска да намали размера на присъденото в тежест на дружеството адвокатско възнаграждение, като се съобрази Решение от 28.07.2016г. по дело С-57/2015 г., която е задължителна за националните съдилища на държавите членки на ЕС.

Ответникът по частната жалба – ищецът Е.Б.К., чрез упълномощения адв.

В.П.Н. от САК, в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК оспорват жалбата, като неоснователна.

Цитира практика на ВКС - определение № 242 от 31.05.2018г., по ч. гр. д. № 2062/2018г., IV Г.О. на ВКС, както и определение № 1220 от 05.12.2023г. по ч.т.д. № 1809/2023 г. на ВКС, 2-ро ТО; определение № 3252 от 27.10.2023г. по ч. гр. д. № 3618/2023г. на ВКС, 3-то ГО, определение № 2367/15.05.2024г. по ч. гр. д. № 759/2024г., на ВКС, IV Г.О. Излага съображения за правилност на обжалваното определение.

Страните не сочат доказателства и не претендират разноски в производството.

Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени представените доказателства, намира следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск на Е.Б.К. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че ищцата не дължи принудително изпълнение на сумата 4369.05 лева – главница по договор за потребителски кредит от 14.04.2014 г., ведно със законната лихва от 13.03.2016 г. до окончателното изплащане, 148.27 лева – договорна лихва за периода 08.02.2015-10.03.2016г., 513.81 лева – наказателна лихва за периода 08.02.2015-10.03.2016г., и 689.93 лева – съдебни разноски, по изпълнителен лист от 22.03.2016г., издаден по ч. гр. дело № 13947/2016г. по описа на СРС.

С отговора на искова молба ответникът е признал исковата претенция. Заявил е искане за приложение на чл.78, ал.2 от ГПК, като е поддържал, че с поведението си ответникът не е дал повод за предявяване на разглеждания иск. При условията на евентуалност прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

С решението си съдът е признал за установено, че по отношение на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, че Е.Б.К. не дължи сумата 4369,05 лева – главница по договор за потребителски кредит от 14.04.2014 г., ведно със законна лихва от 11.03.2016 г. до окончателното й изплащане, 148,27 лева – договорна лихва за периода 08.02.201510.03.2016 г., 513,81 лева – наказателна лихва за периода 08.02.2015- 10.03.2016 г., и 689,93 лева – съдебни разноски, по изпълнителен лист от 22.03.2016 г., издаден по ч. гр. дело №13947/2016г. по описа на СРС, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. В законовия срок ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е подал молба с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е уважил молбата, като е приел, че съобразно допълнително наведените доводи за извънсъдебното поведение на кредитора и признаването от негова страна на иска, следва да се съобрази наличието на изпълнителен титул. Изложил е мотиви, изпълнителният лист е в държане на кредитора към датата на предявяване на иска, поради което винаги може да предприеме изпълнителни действия за принудителното удовлетворяване на паричните вземания. Приел е, че с извънсъдебното изявление длъжникът следва да се обърне към гражданския съд, за да зачете кредитора неговото възражение за изтекла погасителна давност, като ответникът сам е поставил условие за ищеца да претендира пред съда възражението и да стори съдебни разноски и се е позовал на постоянната 2 практика на ВКС (Определение № 2367/15.05.2024 г. по ч. гр. д. № 759/2024 г., г. к., ІV г. о. на ВКС, Определение № 5/05.01.2026 г. по к. ч. т. д. № 2313/2025 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС). Приел е, че ответникът с извънсъдебното си поведение следва да не е създал никакви предпоставки за предявяване от длъжника на отрицателния установителен иск. Формирал е извод, че освобождаването на ответника от отговорност за разноски не е оправдано.

Процесното определение е надлежно съобщено на „ЕОС Матрикс“ ЕАД и е връчен препис на 09.02.2026г., а на 16.02.2026г., чрез куриерска фирма, е депозирана разглежданата частна жалба, която е заведена в СРС на 17.02.2026г. срещу определение № 4718 от 03.02.2026 г., постановено по гр. дело № 45392/2025 г. по описа на СРС, 50 състав.

С оглед установеното от фактическа страна настоящият въззивен състав достигна до следните правни изводи:

Частна жалба с вх. № 50249/17.02.2026г. по описа на СРС, изходяща от ответника, е депозирана преди изтичането на преклузивния срок по чл. 248, ал. 3, изр.

2 от ГПК. Предявена е от лице имащо правен интерес. Насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Внесена е дължимата държавна такса по сметка на СГС. По изложените съображения съдът приема, че частната жалба е редовна и допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

С Тълкувателно решение (ТР) от 15.01.2019 година по тълк. дело № 6/2017 г., на ОСГТК на ВКС е прието, че ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ от ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба. Съобразявайки изложеното в мотивите на цитираното ТР, въззивният съдебен състав приема, че съдът служебно следва да провери всички правно релевантни факти, като сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, и евентуално тези представени с частната жалба, въз основа на което да разреши въпросите, включени в предмета на производството.

Въззивният съдебен състав приема, че обжалваното определение е правилен и законосъобразен акт, макар и по различни съображения от изложените в мотивите на първата инстанция.

Спорно по делото е доколко ответникът е дал повод за завеждане на исковото производство, респ. следва ли да намери приложение разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК.

Съгласно чл.78, ал.2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. За да се приеме, че е справедливо ответникът да бъде освободен от отговорност за разноски в случаите на постановено против него съдебно решение, трябва да са изпълнени кумулативно двете законови предпоставки - поведение, което да не е станало повод за съдебен спор, както и признание на иска. Целта на разпоредбата по чл.78, ал.2 от ГПК е ответникът да не бъде натоварван с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито по някакъв начин в хода на производството са оспорени правата на ищеца (в този смисъл са Определение № 66 от 12.02.2018 г. по ч. гр. д. № 4770/2017 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, Определение № 709 от 28.12.2012 г. по ч. гр. д. № 592/2012 г., Г. К., І Г. О. на ВКС и мн. др.). В настоящия случай съдът намира, че макар да е осъществена втората предпоставка, т.е. ответникът своевременно да е признал иска - с отговора на исковата молба, то липсва първата предпоставка – ответникът да не е дал повод за завеждане на делото.

Видно от събраните от първостепенния съд писмените доказателства, длъжникът е положил дължимата грижа и е поискал от кредитора извънсъдебно да 3 зачете давността и по този начин да избегне съдебния процес. Ответното дружество в отговор и с нарочно писмо от 25.07.2025 г. е поканило ищеца да сключат споразумение за доброволно изплащането на дълга, а по отношение на наведеното възражение за изтекла давност е заявено, че: „по отношение на релевираното възражение за настъпила погасителна давност във Ваша полза, моля да съобразите, че дали за конкретно задължение е преклудирана възможността за принудително изпълнение, е от компетентността на съответния граждански съд.“ Не се спори между страните, че считано от 24.07.2020 г. няма действия за принудително събиране на погасеното по давност вземане, както и ответникът не е образувал ново изпълнително дело, но и не се спори, че изпълнителният лист, в който са удостоверени процесните, погасени по давност вземания, е в държане на ответника.

Въззивният състав приема, че с уведомяването на ищеца от ответника за наличието на дължимо парично задължение, ответникът-частен жалбоподател е дал повод за образуване на исковото производство. Взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чиито правоприемник е „ЕОС Матрикс“ ЕАД, е обективирал воля за наличие на дължимо вземане и не може да се приеме, че впоследствие се е дезинтересирал от същото и така не е дал повод за водене на делото. Т.е. по делото е установено, че преди образуване на исковото производство кредиторът „ЕОС Матрикс“ ЕООД не само е уведомил длъжника - ищецът Е.Б.К., че има дължими парични задължения, но по отношение на уважаване възражението за погасяването им по давност, е намерил за нужно произнасянето на съд. Следва, че дружеството е дал повод на ищеца да защити правата си в съдебното производство, развило се в гр. дело № 45392/2025 г. на СРС, 50 състав.

Цитираната от ищеца в отговора на частната жалба съдебна практика на ВКС се споделя от въззивния състав, тъй като в процесния случай сезирането на съда е условие за упражняване на субективното право на ищеца да докаже, че вземането за чието плащане е поканен от кредитора, е погасено по давност и не подлежи на принудително изпълнение.

В частната жалба не са изложени никакви доводи за пороци на обжалвания съдебен акт, в частта за допълнително присъдените държавни такси от първостепенния съд, а въззивният състав не намира същите да са определени в нарушение на императивна правна норма.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че съдът е следвало да намали адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца, като приложи чл. 78, ал. 5 ГПК. В обжалваното определение съдът е изложил достатъчно ясни и обосновани мотиви, които се споделят и от този въззивен състав, като се е позовал на цитираното в жалбата решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 и го е уважил, като е намалил адвокатското възнаграждение от 720 лв. на 600 лв.