Решение № 68 от 17.05.2022, Апелативен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Пловдив, 17.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Станислав П. Георгиев

Румяна Ив. Панайотова при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско дело № 20225000500124 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от К. Д. - С.“ – С., Пловдивска област чрез процесуалния й представител адвокат В.А. против решение № 260974/08.11.2021 г., постановено по гр.д. № 180/2021 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ІІ гр.с. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано по изложените в жалбата подробни съображения, поради което моли съда да го отмени и да постанови друго, с което да уважи предявените от него искове за заплащане на сумата 27 149,48 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди от трети лица в резултат на извършено на 15.04.2015 г. с мотоделтапланер третиране с хербицид „Акурат 60ВГ“, за обезщетяването на които кооперацията е осъдена и им е заплатила обезщетение, които вреди са нанесени от ответницата в качеството й на председател на кооперацията.

Претендира всички направени пред двете инстанции разноски, включително адвокатски хонорар.

1

Въззиваемата М. К. Р. чрез процесуалния й представител адвокат Г.Б. оспорва въззивната жалба като неоснователна по изложените в писмения отговор мотиви, като моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. В случай, че съдът отмени решението и уважи предявения главен иск изцяло или частично, моли да бъде уважен предявения от нея обратен иск. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Третото лице-помагач на страната на ответника и ответник по обратния иск „А. д.“ ЕООД – Варна чрез процесуалния му представител адвокат Г.А. оспорва въззивната жалба като неоснователна и счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно като отговарящо на изискванията на материалния и процесуалния закон, за което излага подробни мотиви, и моли съда да остави в сила решението, но ако въззивният съд го отмени и постанови друго в противоположен смисъл, моли да бъде отхвърлен като недопустим, неоснователен и недоказан предявеният против него обратен иск. Претендира разноски.

Третите лица-помагачи на страната на ответника П. ХР. К., АВР. К. К., В. Н. ПР. и М. К. Б. не са взели становище по жалбата.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок против подлежащ на обжалване съдебен акт от лице, имащо право на жалба, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявения от Д. Д. - Д.“ – С., Пловдивска област против М. К. Р. иск по чл. 24, ал. 1 от ЗК. Ищецът твърди, че на 29.04.2010 г. с решение на общото събрание на членкооператорите на ишцовата кооперация ответницата била избрана за неин председател и до 25.05.2018 г. я представлявала, като в това си качество възложила на „А. д.“ ЕООД да извърши въздушно пръскане с хербицид „Акурат 60ВГ“ чрез делтапланер, което било извършено на 15.04.2015 г. на житните насаждения на кооперацията в землището на гр. С., местността „Г.“, но в резултат на извършеното пръскане били нанесени имуществени вреди на трети лица и кооперацията била осъдена да им заплати обезщетения за тях, 2 които заедно с вземанията за лихви и разноски са в общ размер на 27 149,48 лв., посочени подробно в исковата молба, които кооперацията им заплатила, като предвид заеманата от ответницата длъжност и притежаваната от нея професионална квалификация – агроном ищецът намира, че Р. е проявила груба небрежност и не е положила грижата на добрия стопанин, възлагайки третирането на насажденията в нарушение на закона и без да съобрази вредоносните последици от пръскането с препарат „Акурат 60ВГ“ чрез делтапланер, от което за ищеца са настъпили имуществени вреди, като на проведено общо събрание на член-кооператорите на кооперацията на 04.09.2018 г. било взето решение за ангажиране на имуществената отговорност на ищцата за причинените от нея вреди. Предвид изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата 27 149,48 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, които той бил принуден да заплати на трети лица за претърпените от тях имуществени вреди от извършеното на 15.04.2015 г. пръскане с препарат „Акурат 60ВГ“ чрез делтапланер, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

Ответницата М. К. Р. оспорва иска като недопустим, тъй като между страните имало трудово правоотношение и редът за реализиране на имуществената й отговорност трябва да бъде по КТ, а не по ЗЗД, освен ако ищецът смята, че тя е проявила умисъл, каквито твърдения липсват в исковата молба, както и като неоснователен и моли съда да го отхвърли.

Счита, че Управителният съвет е знаел за извършеното на 15.04.2015 г. пръскане, а възлагането на същото от нея на „А. д.“ ЕООД е станало не в качеството й на председател на кооперацията, а като работник на същата в изпълнение на възложени й от Управителния съвет задължения, в което качество подписвала и дневника за проведени химически обработки, самото пръскане било належащо за спасяване на продукцията и ако то не било извършено, тя щяла да бъде унищожена изцяло и последиците за кооперацията щели да бъдат значително по-тежки. Оспорва наличие на нейно виновно поведение, тъй като действията й били съгласувани с Управителния съвет на кооперацията, тя била уверена от фирмата-изпълнител, че пръскането ще бъде максимално точно и няма да се отрази на околните ниви, а на място присъствал членът на Управителния съвет Л. К., който посочвал на 3 пилота къде са очертанията на земите, ползвани от кооперацията. В случай, че съдът уважи иска, предявява против „А. д.“ ЕООД обратен иск по чл. 54 от ЗЗД във вр. с чл. 49 от ЗЗД. Твърди, че през април 2015 г. Д. Д. - Д.“ имала спешна необходимост от запазване на житните си растения в землището на гр. С. и възложила пръскането им с препарати за растителна защита на ответника, то се осъществило на 15.04.2015 г. чрез мотоделтапланер и в резултат на него от служител на ответното дружество били нанесени вреди на трети лица, на които по съдебен ред са присъдени обезщетения, които суми, ведно със законната лихва и разноските, са платени от кооперацията и които суми последната претендира от Р. като вреди по съдебен ред. Ищцата по обратния иск твърди, че „А. д.“ ЕООД при изпълнение на задълженията си по сключения с кооперацията договор за провеждане на химическа обработка не бил положил дължимата грижа и позволил нанесеният препарат да засегне реколтата на стопани, чиито обработваеми земи били в съседство с масивите на кооперацията, и така им нанесъл вреди, като пилотът на делтапланера бил длъжен да съобрази точните ограничения на масивите на кооперацията и да не допуска химическият препарат да се разнася към околните обработваеми земи, поради което моли да бъде осъдено дружеството да й заплати сумите – главница, лихви и разноски, които ищцата бъде осъдена да заплати на Д. Д. Д.“. Претендира разноски.

Третото лице-помагач на ответника и ответник по обратния иск „А. д.“ ЕООД оспорва главния иск като неоснователен и недоказан и моли съда да го отхвърли, като излага мотиви за наличие на валидно трудово правоотношение между ищеца и ответницата, поради която причина евентуалната й имуществена отговорност трябва да бъде реализирана по Кодекса на труда, както и че нанесените вреди на третите лица са в резултат на нормален производствено-стопански риск, а пръскането се е налагало за защитата на интересите на кооперацията и с цел избягване на по-големи вреди. Счита също, че вредите са настъпили в резултат на действия и бездействия на членовете на кооперацията към момента на пръскането, а ако ответницата носи отговорност, то това е само за преките и непосредствените вреди, т.е. за присъдените суми със съдебните решения, но не и за лихви за забава, такси и разноски в изпълнителното производство, резултат от забавеното изпълнение от ищеца на съдебните решения. Оспорва и обратния иск като неоснователен и недоказан и моли съда да го отхвърли, ако уважи главния иск, тъй като 4 ищцата по обратния иск няма право на регрес към дружество, доколкото исковата претенция е за нейни виновни действия или бездействия в качеството й на председател, в резултат на което кооперацията е претърпяла вреди, което е пречка Дочева да претендира безвиновна и гаранционнообезпечителна отговорност от дружеството-изпълнител, изпълнило всички свои задължения по договора, а пръскането трябвало да се ръководи и контролира от възложителя. Претендира разноски.

Третите лица-помагачи на страната на ответника АВР. К. К., В. Н. ПР. и М. К. Б. считат, че за действията, за които се търси имуществена отговорност на ответницата в качеството й на председател на кооперацията, не е било взето решение от членовете на Управителния съвет, тя дори не ги е уведомила за предприетите от нея действия по извършване на въздушно пръскане и то се дължи на нейно еднолично решение, поради което те не са могли да осъществят контрол върху решението й и няма основание за търсене на солидарна отговорност от членовете на Управителния съвет.

Третото лице-помагач на страната на ответника П. ХР. К. счита, че не може да се търси солидарна отговорност от членовете на Управителния съвет, които не са били уведомени за пръскането и не са взели решение за това, което е било еднолично от ответницата в качеството й на председател на кооперацията, а тя е имала правомощията да ръководи текущата дейност на ищеца.

С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от Д. Д. - Д.“ - С., Пловдивска област против М. К. Р. иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 27 149,48 лв., изразяващи се в изплатените на трети лица обезщетения за претърпени от тях вреди от извършено на 15.04.2015 г. въздушно пръскане с препарат „Акурат 60ВГ“ и причинени от ответницата на ищеца в качеството на председател на кооперацията, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, и Д. Д. - Д.“ е осъдена да заплати на М.

К. Р. 2 200 лв. разноски по делото.

Решението е обжалвано от ищеца и то е предмет на въззивното производство изцяло.

С определение № 260025/03.02.2022 г. е допълнено решението в частта за разноските, като М. К. Р. е осъдена да заплати на „А. д.“ ЕООД 1 800 лв.

5 разноски по делото, направени по предявения против дружеството обратен иск.

Това определение не е било обжалвано от страните и е влязло в сила.

При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.

Съдът намира за неоснователно възражението, че главният иск е недопустим, респ. че първоинстанционното решение е недопустимо, поради наличие на трудовоправни отношения между главните страни в производството, които трябвало да доведат до търсене на отговорност на ответницата само по реда на Кодекса на труда.

В настоящото производство ищецът твърди, че Р. е била член на Управителния съвет на кооперацията и председател на същата и именно в това си качество е причинила вреди на кооперацията, независимо дали в същото време е била в трудовоправни отношения с ищеца, като въз основа на посочения фактически състав търси имуществената й отговорност по реда на чл. 24, ал. 1 от ЗК, който иск се явява специален спрямо общия по КТ.

По отношение на правилността на обжалваното решение съдът съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване проверка само в обжалваните части /в случая изцяло/, на оспорените в жалбата фактически констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални нарушения от първоинстанционния съд.