Решение № 5206 от 13.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5206 гр. София, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА Административно наказателно дело № 20221110207434 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Х. К. Л. срещу наказателно постановление № 21-4332-018734/15.09.2021г. на Началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което за нарушение на чл.25, ал.2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв., на основание чл.179, ал.2 вр. ал.1, т.5, пр.4 ЗДвП. Съгласно мотивите на обжалваното наказателно постановление на 27.08.2021г., около 13,10 часа, Х. К. Л., управлявайки лек автомобил **********, собственост на ск, в гр.София, по бул.”Мадрид”, с посока на движение от бул.“Ситняково“ към ул.”Мърфи”, и при № 25, при маневра „частично навлизане в съседна пътна лента” - от дясна в лява, не пропуснал и реализирал пътно-транспортно произшествие с движещия се по нея лек автомобил ******** Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като твърди, че при издаването му били допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален закон – липса на достатъчно обстоятелства по нарушението, което водило до неправилна констатация за виновно поведение от негова 1 страна. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателно постановление № 21-4332-018734/15.09.2021г. на Началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, като неправилно и незаконосъобразно.

Жалбоподателят се явява в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, поддържа депозираната жалба и моли наказателното постановление да бъде отменено. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

ВъззИ.емият СДВР-ОПП не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по делото.

Съдът приема за установено:

По допустимостта на жалбата:

Наказателно постановление № 21-4332-018734/15.09.2021г. е връчено на нарушителя на 13.05.2021г. Жалбата е депозирана в деловодството на СДВР на 27.05.2021г. – в законния срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

По фактическата обстановка

На 27.08.2021г., около 13,10 часа, Х. К. Л. управлявал лек автомобил **********, собственост на ск, в гр.София, по бул.”Мадрид”, с посока на движение от бул.“Ситняково“ към ул.”Мърфи”. В един момент, минавайки до № 25, по неясни причини, водачът на лекия автомобил навлязъл в съседната лява лента за движение, по която се движил лек автомобил ******** управляван от свидетеля А. А. Г., с което предизвикал настъпването на пътнотранспортно произшествие между двата автомобила. На подадения сигнал за възникналото ПТП били изпратени полицейските служители - свидетелите И.

Л Х. и И. И. Б., които извършили проверка на място. След проведените разговори с двамата водачи на автомобили свидетелят Х. съставил Протокол за ПТП № 1779971. Въз основа на скицата от протокола за ПТП и декларациите на двамата участници в пътно-транспортното произшествие свидетелят Б. съставил акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 445818/27.08.2021г., в който описал извършеното нарушение и субсумирал същото под текста на чл.25, ал.2 ЗДвП. Актът за установяване на административното нарушение бил връчен на жалбоподателя на датата на съставянето му. Жалбоподателят не възразил при връчването на АУАН. Не се възползвал от правото на възражение срещу АУАН в срока по чл.44, ал.1 2

ЗАНН. Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно-наказващият орган издал наказателно постановление № 214332-018734/15.09.2021г., с което за нарушение на чл.25, ал.2 ЗДвП наложил на Х. К. Л. глоба в размер на 200 лв., на основание чл.179, ал.2 вр. ал.1, т.5, пр.4 ЗДвП.

Видно от представените в хода на съдебното производство доказателства по отношение на материалната компетентност на административнонаказващия орган /Заповед 8121з-515/14.05.2018г. и Заповед № 8124К-13318/23.10.2019г., и двете – на Министъра на МВР, и Заповед № 513з-960/13.02.202.17г. на Директор СДВР/, акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 445818/27.08.2021г. и наказателно постановление

№

21-4332-018734/15.09.2021г. са издадени от оправомощените за това длъжностни лица.

Актът за установяване на административно нарушение съдържа реквизитите по чл.42 ЗАНН. Издаден е в срока по чл.34, ал.1 ЗАНН и е предявен на жалбоподателя. Наказателно постановление № 21-4332018734/15.09.2021г. на Началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ при СДВР, е издадено в 6 месечния срок по чл.34, ал.3 ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.2 ЗДвП при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.

Законодателят не изследва причината за навлизането на МПС в съседната лента за движение – предполага се, че водачът управлява МПС с необходимата съобразена скорост и на необходимата дистанция от движещото се пред него МПС, която скорост би му позволила да предприеме маневрата по начина, указан в разпоредбата на чл.25, ал.2 ЗДвП.

Едно от съществените обстоятелства, характеризиращи пътнотранспортното произшествие, е мястото на възникване му – обстоятелството е от съществено значение при анализиране на нарушението по чл.25, ал.2 ЗДвП. В това се изразява и разликата в скиците, които са част от декларациите на двамата участници в пътно-транспортното произшествие – в скицата към декларацията си жалбоподателят Х. К. Л. показва за място на възникване на пътно-транспортното произшествие пътната лента, по която се 3 е движил управлявания от него лек автомобил **********. В жалбата срещу наказателното постановление Л. твърди, че водачът на лекия автомобил ******** движейки се по лентата, обособена за движение на релсови превозни средства, навлезнал в лентата за движение, по която се е движил лекият автомобил ********** - т.е. след като лекият автомобил, управляван от него, вече е завършил маневрата „частично навлизане в съседна пътна лента” - от дясна в лява.

Видно от Протокол за ПТП № 1779971, описвайки мястото на настъпилото съприкосновение между двата автомобила, свидетелят И. Л Х., в кръга на служебните задължения на полицейски служител, по същество отразява, че пътно-транспортното произшествие е настъпило в лентата, по която се е движил лекият автомобил ******** Отразеното в протокола за ПТП е в синхрон и с констатациите в акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 445818 /27.08.2021г., за който съставителят – свидетелят Б. твърди, че е съставен след „проведен разговор с двамата водачи”. Важно е да се отбележи, че нарушителят не е възразил при връчването на АУАН, както и че никъде в хода на административното производство не е въвел довод за различно от посоченото в акта за установяване на административно нарушение, инкорпориран в обжалваното наказателно постановление, място на възникване на пътно-транспортното произшествие, а именно – при частично навлизане в съседна пътна лента - от дясна в лява, респ. в лентата за движение на лекия автомобил ******** Свидетелите Х. и Б. потвърждават констатациите, отразени в Протокол за ПТП № 1779971 и акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 445818 /27.08.2021г. Свидетелите дават показания относно обстоятелства, проверени от тях в кръга на служебните им задължения, техните показания са потвърдени от показанията и на пострадалото лице – свидетеля А. А. Г.. От друга страна жалбоподателят не представя доказателства в подкрепа на направеното твърдение за различно от отразеното в административните актове място на възникване на пътнотранспортното нарушение, поради което съдът кредитира показанията, дадени от свидетелите Х. и Б..

В случая, налице е хипотезата на чл.25, ал.2 ЗДвП - при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лент – в случая от дясна в лява, или от лентата, по която се е движил лекият 4 автомобил **********, навлизайки в лентата, по която се е движил лекият автомобил ******** водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.

Съдът приема, че по отношение на съставомерността от субективна страна на извършеното нарушение - същото е извършено виновно, при форма на непредпазлИ.стта – небрежност. Субектът действа при небрежност, когато не предвижда настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен да ги предвиди. Дори и в съзнанието си жалбоподателят да не е формирал представа, че с поведението си извършва правонарушение, това не изключва неговата отговорност, освен ако е налице някое от изрично предвидените в закона обстоятелства, които изключват същата. В случая жалбоподателят като правоспособен шофьор е бил длъжен да познава правилата за движение по пътищата и да съобрази поведението си с тях. От представените доказателства по делото няма сведения за съществуването на каквито и да е обективни пречки, които да препятстват възможността на жалбоподателя да извърши маневрата в съответствие с правилата за движение по ЗДвП.

Съгласно санкционната разпоредба на чл.179, ал.2 ЗДвП, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал.1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер на 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. Видно е, че размерът на санкцията за този вид нарушение е посочен в абсолютен размер и няма законова възможност за нейното намаляване.

Съдът приема, че констатациите по обжалваното наказателно постановление са безспорно и по несъмнен начин доказани от административнонаказващия орган, поради което наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332018734/15.09.2021г. на Началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ 5 при СДВР, с което на Х. К. Л. от гр.*********, за нарушение на чл.25, ал.2 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лв., на основание чл.179, ал.2 вр. ал.1, т.5, пр.4 ЗДвП.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд – София-град в 14 дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6