Решение № 108 от 12.11.2021, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Свищов, 12.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Пенка Б. Йорданова при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело № 20214150100115 по описа за 2021 година за да се произнесе, взема предвид:

Искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл. 232 ал.

2 от ЗЗД и с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът Община Свищов, представлявана от Кмета Генчо Генчев, твърди, че на 01.03.2016г. сключили с ответника въз основа на Заповед за настаняване № 381-РД.0103/25.02.2016г. на Кмета на Община Свищов, договор за наем № 94-2-283/29.09.2014г.. По силата на този договор, Общината предоставила на ответника за временно и възмездно ползване общинско жилище, находящо се в гр. Свищов, ул. ******, при месечна наемна цена в размер на 98,87 лева без ДДС /чл. 3 ал. 1 от договора/, която цена впоследствие била изменена през различни периоди от време, съгласно условията от договора. Същата следвало да се изплаща до 25-то число на текущия месец. Договорът бил сключен като безсрочен /чл. 6 ал. 1 от договора/. Сочи, че предаването на имота ставало чрез приемнопредавателен протокол, като на 01.03.2016г. бил подписан протокол – опис между страните, като наемателят лично разписал описа на даваното под наем имущество. Със Заповед № 104РД-01-03/31.01.2020г. било прекратено наемното правоотношение между страните тъй като лицето имало просрочени задължения. Заповедта била връчена на брата на ответника- И. Н. и не била обжалвана. Заявява, че на 30.11.2020г. след прекратяване на наемното правотношение било извършено плащане по дължимия наем с цел погасяване на стари задължения, което плащане обхващало частичен наем за м.май 2018г.. и частичен наем за м.юни 2018г.., като плащането било в размер на 45,72 лева. Твърди, че предявили 1 претенцията си по реда на чл. 410 от ГПК, като заповедта по ч.гр.дело № 939/2020 г. по описа на РС Свищов била връчена на ответника по реда на чл. 47 ГПК. Посочва, че за претендирания период от време, ответникът дължал наем, съобразно договорената месечна цена в размер на 1530,78 лева /при месечен наем 98,87 лева ичастичен наем за м.февруари 2020г. – 47,73 лева/. В чл. 3 от договора било предвидено, че месечния наем се променял автоматично при промяна на минималната работна заплата, което правило било разписано и в Наредба за условията и реда за управление и разпореждане с общинския жилищен фонд, приета с Решение № 354/16.02.2005г. . С новата Наредба за условията и реда за управление и разпореждане с общински жилищни фонд, приета с Решение № 79/30.01.2020г.. на ОбС Свищов били предвидени същите правила за определяне на месечния наем. Тези наредби били общодостъпни и поместени на страницата на Община Свищов. Наемът бил дължим до 25-то число на текущия месец, следователно от 26-то число на всеки месец същият изпадал в забава и дължал законна лихва от датата на забавата на всяко плащане до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а именно 23,98 лева за процесния период до 24.09.2020г… Моли да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 1530,78 лева – главница – незаплатени задължнеия за наем за периода м.ноември 2018г.. – 14.02.2020г.. и 23,98 лева – лихва за забава от датата на забавата на всяко едно плащане до датата на подаване на заявлението – 24.09.2020г.., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски за исковото и заповедно производство.

Ответникът К. П. Н. в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, чрез назначения му особен представител по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК, в който оспорва исковете. Прави възражение, че не било налице писмено предупреждение , след което да се пристъпи към разваляне на договора. В случая след като нямало подобно писмено предупреждение липсвало разваляне на действащия договор. Позовава се, че в договора не била извършена индивидуализация на наемателя посредством посочване на ЕГН, адрес, а едиствено посочена била лична карта, договорът носел подпис на лице, сочено за пълномощник, но не били представени доказателства за обема на представителната власт на същия. Счита, че ответникът не бил обвързан от представения наемен договори и същият не бил страна по наемно правоотношение. Моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. В хода на устните състезания не взема становище.

Съдът, като обсъди представените по делото доказателства, намери за установено следното:

Видно от Заповед № 381-РД-01-03 от 25.02.2016г. на Кмета на

Община Свищов, ответникът и членовете на семейството му от 3 души били настанени в жилище в гр. Свищов, ул. Стоян Ников № 10, бл. 9А, вх. В, ет. 1, ап. 1, като наематели, при 2 месечен наем определен съгласно чл. 32 ал. 1 от НУРУРОЖФ. Видно от разписката, заповедта е получена на 29.02.2016г. от М.В.М. –пълномощник, с пълномощно от 11.01.2016г.. .

Приложен по делото е договор за наем № 94-Д-283/02.03.2016г. от 01.03.2016г. , сключен между Община Свищов, като наемодател и К. П. Н., като наемател с предмет : наемодателят отдава под наем на наемателя следния общински недвижим имот :

Тристаен 78 кв.м. общо полезна площ, находящ се на адрес гр. Свищов, ******. Посочени са и лицата, които се настаняват като членове на семейството на наемателя – майката и синовете на последния. В чл. 3 ал. 1 от договора, страните по него постигнали съгласие, че месечния наем е в размер на 98,87 лева без ДДС. В чл. 3 ал. 2 от договора постигнали съгласие, че месечния наем се променя автоматично при промяна на минималната месечна работна заплата за страната, а в ал. 3 било уговорено, че наемателят е длъжен до 25-то число на текущия месец , а ако това е неработен ден, най-късно до следващия го работен ден да заплати дължимата за месеца наемна цена на наемодателя. Съгласно чл. 6 ал. 1 от договора, същия се сключва за срок от безсрочен, считано от 01.03.2016г.. и влиза в сила от датата на приемане на общинското жилище от наемателя с подписване на приемнопредавателния протокол. Според чл. 6 ал. 2 от договора, ако през последния месец преди изтичане на срока по договора, нито една от страните по него писмено не възрази, срокът на договора се счита за автоматично удължен с още една година. Съгласно чл. 8 от договора, при несвоевременно плащане от страна на наемателя , наемодателя има право на неустойка за забава в посочен размер в договора. В чл. 7 от договора било уговорено задължението на наемодателя да предостави на наемателя описания в чл. 1 ал. 1 от договора общински жилищен имот,като за предаването се състави приемно – предавателен протокол, който се подписва от двете страни. В чл. 12 ал. 2 от договора, страните по договора постигнали съгласие, че същият може да бъде прекратен едностранно и безвиновно от наемодателя при неизпълнение на някои от задълженията на наемателя – т. 1 – при неплащане на наемната цена или на консумативните разноски за повече от срока предвиден в ЗОС и т. 2 – при системна забава на плащането от страна на наемателя. В чл. 12 ал. 3 от договора уредили, че наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа издал настанителната заповед. С приложен протокол – опис от 01.03.2016г. се установява предоставянето на наемателя на имота, предмет на договора за наем. В протокола подробно е описано състоянието на имота. Отразено е, че същият е част от договора за наем. Протоколът има подписи за наемател и предал имота. Съгласно пълномощно рег. № 67 от 11.01.2016г. на Нотариус Н.Г. – Нотариус в района на РС Свищов, ответникът упълномощил М.В.М. да го представлява пред Община Свищов, отдел ОС, като от негово име сключи договор за наем на общинско жилище – апартамент, находящ се в гр. Свищов, ***** при цена, срок и условия по нейна преценка, както и да го представлява пред Енерго-Про и ВиК Свищов , като от негово име смени партидите на описания имот и подписва всички необходими документи за това.

Със Заповед № 104-РД-0103 от 31.01.2020г. на Кмета на Община Свищов 3 била отменена Заповед за настаняване № 381-РД-01-03/25.02.2016г. , с която К. П. Н., С.П. и С.П. и К.П. били настанени в жилище – частна общинска собственост, находящо се в гр.

Свищов, ул. ***** и е разпоредено прекратяване наемното правотношение възникнало межде Община Свищов и К. П. Н. въз основа на заповедта за настаняване. Разпоредено е доброволно освобождаване и предаване на жилището с двустранно подписани протоколи в 14 дневен срок от получаване на заповедта. Посочени са мотиви за прекратяване на наемното правоотношение- поради неплащане от наемателя на наемната цена или консумативни разноски за отдаденото под наем жилище за повече от три месеца съгласно чл. 46 ал. 1 т. 1 от ЗОС. Отразено е в заповедта, че за наличието на просрочени задължения за наемна цена за повече от три месеца наемателят бил уведомен с писмо от 11.11.2019г., с което му била отправена покана за доброволно плащане в 10 дневен срок. Видно от долния край на документа е, че заповедта е получена от И. П. Н. – брат на К.П..

Според докладна записка от 31.01.2020г. от гл.експерт НОЖП при Община Свищов, по наемното правотношение с ответника за предоставения под наем имот е дължим месечен наем от 98,87 лева, но още от началото на договорните отношения задълженията за наем системно се заплащали със закъснение и с нарушена ритмичност, поради което многократно към наемателя били отправяни писмени и устни покани за заплащането, а поради натрупани задължения била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Отразено е, че във връзка с годишната инвентаризация на разчетите в Община Свищов на ответника била изпратена молба за потвърждаване на задължението за наем към 31.10.2019г.. /изх. № 08-001676/11.11.2019г../. Описано е, че към момента на изготвянето на докладната записка, дължими са 33 наема – за периода от м.май 2017г.. до м. януари 2020г.. и е изразено становище за прекратяване на договора за наем и изземване на имота.

Видно от протокол – опис от 14.02.2020г. , подписан от ответника като наемател , е прегредано състоянието на наетия апартамент, направен е подробен опис на помещението. На протокола фигурира и подпис на приел наемател и предал наемател.

Съгласно фактура № 0000090782 от 30.11.2020г. , на ищеца била заплатена сумата 45,72 лева, с посочен получател К. П. Н., с отразяване, че представлява частичен месечен наем за месец май – 20,59 лева и частичен масечен наем за месец юни 2018 г. – 25,13 лева.

Вложено в настоящото дело е ч.гр.дело № 939/2020г. на СвРС, по което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК № 260061от 19.10.2020 г. срещу ответника за заплащане на сумата 1530,78 лева главница и 23,98 лева лихва за периода 25.11.2018г. до 24.09.2020г., като са присъдени и разноски в размер на 31,10 лева. Заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК.

При тези данни от фактическа страна, съдът намира предявения иск по чл. 422 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 вр. вр. чл. 232 ал. 2 от ЗЗД – установителен иск, за основателен. В производството по този иск, ищецът цели да установи, че ответникът К. П. Н. дължи сумата 1530,78 главница, представляваща неплатени наемни вноски за ползвано под наем общинско 4 жилище за периода м.ноември 2018г. до 14.02.2020г. , за която сума главница е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 260061/19.10.2020г. по ч.гр.дело № 939/2020г. на СвРС. Искът е допустим, тъй като е предявен от заявителя в законоустановения срок, при наличие на правен интерес, с указването на ищеца, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК.

Разгледан по същество, същият се явява основателен.

За да се докаже предявения иск, ищецът следва да докаже фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция в т.ч. наличието на сключен договор за наем, съобразно твърденията в исковата молба, изпълнение на договорните си задължения, като изправна страна и респективно неизпълнението от страна на ответника на поетите от него насрещни задължения – предмет на претенцията и размера им. Липсата на плащане от страна на ответника е отрицателен факт, поради което е достатъчно само ищецът да го твърди, доказването на обратното тежи върху ответника. В тази връзка ищецът следва да докаже факта на предаване на държането на наетата вещ на наемателя при сключването на договора.