Решение № 93 от 27.04.2026, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Девня, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЮЛИЯН НИКОЛОВ при участието на секретаря И. МАРКОВА като разгледа докладваното от ЮЛИЯН НИКОЛОВ Гражданско дело № 20253120100745 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Ш. А. К. , ЕГН ********** чрез процесуален представител адв. Л. Г. от АК София, съдебен адрес *** против "БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК 201513004 със седалище и адрес на управление *** за прогласяване на недействителност на договор за потребителски кредит №МАХ 300916109 като проитворечащ на императивните изисквания на ЗЗК и ЗПК.

В исковата молба се твърди, че на 27.05.2025 г. ищецът е сключил с ответното дружество „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД договор за кредит, по силата на който са му предоставени заемни средства в размер на 1300, 00 лева, който ищецът усвоил изцяло.Освен главницата от 1300 .00 лева.Била договорена и лихва в размер на 461.60 лева, като била начислена и такса „динамично плащане“ в размер на 1721.60 лева. Твърди, че с договорената такса се нарушават добрите нрави и се накърнява договорното равноправие между страните.

Ответникът „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД оспорва заведения иск като го приема за недопустим и неоснователен.

Съдът след като се запозна със становището на страните и заключението на в.л по назначената СЧЕ, намира за установено следното: На 27.05.2025г. между страните Ш. А. К. и „БИ ЕНД ДЖИ КВЕДИТ“ ООД бил 1 сключен Договор за потребителски кредит №МАХ 300916109. По силата на договора е предоставена на кредитополучателя главница в размер на 1300.00 лева. Била договорена и лихва в размер на 461.60 лева, като била начислена и такса „динамично плащане“ в размер на 1721.60 лева.

Съгласно чл. 21,ал. 1, от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на ЗПК е нищожна.В случая начислената такса е скрито възнаграждение за кредитора , което му е предварително известно, тъй като то се начислява веднага след отправяне на искането за сключване на договор за кредит.

Следователно тази такса се явява разход по кредита, който е следвало да бъде посочен в ГПР и общата дължима сума по кредита. При отчитане на тази такса към ГПР се получава, че действителният ГПР е силно завишен – 431.80 % при зададен размер на кредита 1300.00 лева, срок за връщане – 16 месеца и месечна вноска 217.70 лева. При тази разлика между договореният ГПР58.75% и действителният договорената клауза за допълнителна услуга „динамично плащане“ се явява нищожна, като заобикаляща нормата на чл.19, ал.4 ЗПК и надвишаваща определените в чл. 19 ал.4 размери. Очечидно таксата „динамично плащане“ представлява начин за действителният размер на дължимото възнаграждение в процесния договор за кредит. Не еспазена и разпоредбата на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК, тъй като не е посочен действителният ГПР и не са посочени изчерпателно какви са всички разходи, които длъжникът ще направи при погасяването на кредита. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11 ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. В случая кредиторът се задоволява с посочване на размер на ГПР без да пояснява как е определен този размер и какви допускания съдържа. По този начин таксата по договора за кредит представлява разход, който следва да бъде включен при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита /ГПР/. което не е сторено. При положение че таксата бъде включена от кредитора в ГПР, то нормативно установения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК максимален размер на ГПР ще бъде надвишен. Кредиторът не включва таксата „динамично плащане“ към ГПР с единствения стремеж да заобиколи нормата на чл. 19. ал. 4 от ЗПК. В ГПР с необходимо да бъдат описани всички разходи, които се възлагат в тежест на длъжника, като таксата „динамично плащане“ същопредставлява разход по кредита за кредитополучателя.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора тъй като липсва информация колко точно, включително като сума в лева, е оскъпяването по кредита.

Същото виждане е възприето и в актуалната практика на ВКС, обективирана в решение № 50013/05.08.2024г. по т. д. № 1646 2022г. на ВКС, II ТО, според което установената недействителност (нищожност) на 2 съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочения в договора ГПР съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това води до недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване на този компонент от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит има същата последица, както и непосочвансто му.

Нещо повече, при съобразяване размера на неустойката, ГПР по договора значително би надхвърлил установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК горен праг на този компонент.

Съдът приема също така, че таксата към договора за кредит недействителен на основание чл. 26, ал. 1, ЗЗД. от 27.05.2025г. г., го прави

Съдът приема с оглед на нищожността на договора за кредит, че кредиторът се е обогатил неоснователно, събирайки от потребителя сумата в размер на 650 лева над главницата по договора за кередит. Настоящия иск предявявам ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на дължимата сума.

Договорът за потребителски кредит е недействителен поради нарушаване на изискванията на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 2 и чл. 10 а, ал. 4 ЗПК.

Кредиторът е нарушил изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК и не е записал действително приложимият в кредитното правоотношение лихвен процент.

В процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита / кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР. Във величината на ПГР като глобален израз на всичко дължимо по кредита следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно обстоятелствата по чл. 19, ал. 1 от ЗПК липсват. Посочен е лихвен процент по заема - 23,33 %, /който е фиксиран/, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Съгласно чл. 10, ал. 2 и чл. 10 а, ал. 4 ЗПК, видът, размерът и действието, за което се събират такси и / или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора и кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане за разходи, свързани с договора, които не са предвидени в него. Освен възнаградителната лихва в съдържанието на договора не са включени други 3 разходи, поради което ответникът не е имал право да формира размер на ГПР от 49, 66 %. ГПР се определя по точно определена методика, регламентирана в чл. 19, ал.1 и по силата на ал. 2 от същия член по алгоритъма, уреден в Приложение №1 към закона и само въз основа на такси и други разходи, изрично уговорени между страните и включени в договорното съдържание /арг. от чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК/. Законодателят задължава кредитодателите да включват в текста на договорите за потребителски кредит размера на ГПР и данни за разходите, които го формират, тъй като от него потребителите могат да получат информация за стойността на всички плащания, които ще направят за срока на действие на договора и така да вземат информирано решение дали кредитът съответства на техните потребности и на финансовите им възможността да го обслужват. В този смисъл е и съдебната практика, която приема, че когато договор за кредит не съдържа компонентите, от които се състои ГПР поставя потребителя неравностойно положение и го възпрепятства да разбере икономическите последици на поетото от него задължение.

Договорът за кредит е недействителен и на основание нарушаване на изискването на чл.11, ал. 1, т. 9 ЗПК кредиторът да включи в договорното съдържание условията за прилагането на лихвения процент. Не става ясно как се начислява този процент за възнаградителна лихва: дали върху цялата сума по кредита, дали върху остатъка от главницата при отчитане на извършените погасявания от длъжника в определен срок или по някакъв друг свободно избран от страните начин, дали годишният лихвен процент съставлява фиксирана цена на кредита или е референтен процент. Налице е неяснота върху каква стойност се изчислява този процент, което е необходимо, за да може както потребителят да извърши самостоятелна преценка за правилността на този указан размер. Тази информация е от съществено значение за защита интересите на потребителя, тъй като от нея зависи каква ще бъде реалната цена, която той ще заплати за предоставения му заем.

Предвид гореизложеното съдът намира за установено по делото , че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит, като същият е нищожен като противоречащ на изискванията на ЗЗП и ЗПК.Тези изводи налагат уважаването на исковата претенция на ищеца към ответника по делото като основателна.

При този изход на делото ответника следва да бъде осъден да заплати направените разноски от ищеца за адвокатско възнаграждение, както и разноски за заплатена държавна такса.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

4

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по отношение на „БИ ЕНД ДЖИ

КРЕДИТ“ ООД, ЕИК 201513004 със седалище и адрес на управление ***, на договор за предоставяне на потребителски кредит №МАХ 300916109 сключен с от Ш. А. К. , ЕГН **********, поради непредоставянето на информация на потребителя за стойността на финансовата услуга преди сключване на договора и невключването и в условията на договора, като проитворечащ на императивните изисквания на ЗЗК и ЗПК.

ОСЪЖДА „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК 201513004 със седалище и адрес на управление *** да заплати на Ш. А. К. , ЕГН **********, сумата от 205.00 евро за разноски за адвокатско възнаграждение, сумата от 44.65 евро за заплатена държавна такса и сумата от 200 .00 евро представляваща депозит за възнаграждение на вещо лице по назначената СЧЕ или общо 449.65 евро.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - гр. Варна в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 5