Решение № 4021 от 19.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4021 гр. София, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Теодора М. Петрова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Теодора М. Петрова Въззивно гражданско дело № 20221100502405 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20214570 от 22.11.2021 г. по описа на СРС, ГО, 63 състав, са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „**** срещу В. К. К., с ЕГН **********, с адрес ул. **** искове по чл. 59, ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответната страна да заплати на ищеца следните суми: 1009,61 лв. – сума, с която ответникът се е обогатил неоснователно като е ползвал доставената му от ищеца топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „**** и представляващ мазе № 7, което заедно с още 11 мазета е реконструирано и обособено в заведение с отделен вход, за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 12.03.2020 г. до окончателното й изплащане, 159,95 лв. – лихва за забава за периода от 31.01.2017 г. до 06.01.2020 г., 5,62 лев – цена на услугата дялово разпределение за периода 01.12.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 12.03.2020 г. до окончателното й изплащане и 0,97 лв. – лихва за забава за периода от 1

31.07.2017 г. до 06.01.2020 г. Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД – „Техем съврисис“ ЕООД.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца – „Топлофикация София“ ЕАД, чрез процесуалния му представител – юрк.

А.Т.. Излага доводи, че с решението първоинстанционният съд неправилно е приел, че дружеството не е доказало обогатяване на ответника за сметка на ищеца. Твърди, че между собствениците на топлоснабдения имот, представляващ дванадесет мазета, реконструирани и обособени в заведение с отделен вход, и „К.Ф.“ ЕООД са сключени договори за наем от 09.06.1998 г. и от 31.06.2006 г. Поддържа, че между последното и дружеството-ищец е сключен договор за продажба на топлинна енергия за срок от 5 години, който е прекратен с изтичането на срока му през 2011 г. Сочи, че наемното правоотношение между „К.Ф.“ ЕООД и собствениците на процесния топлоснабден имот е прекратен, считано от 10.06.2008 г. с едностранно волеизявление от наемателя. Излага доводи, че за исковия период между ответника и „К.Ф.“ ЕООД не са съществували облигационни правоотношения и в този смисъл ползватели на топлоснабдения имот за този период са собствениците на дванадесетте мазета. Поддържа, че между дружествотоищец и ответника няма подписан договор за продажба на топлинна енергия, поради което последният се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца.

Твърди, че е без правно значение обстоятелството на чие име се води партидата, по която се начисляват сумите за потребена топлинна енергия.

Излага доводи за основателност на исковата претенция обоснована от доказване на реалното доставяне на топлинна енергия и незаплащането й от страна на ответника.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника – В. К. К.. Излага доводи, че искът по чл. 59 ЗЗД е субсидиарен и може да бъде предявен само ако за ищеца не съществува друг способ за защита. Твърди, че доколкото в хода на първоинстанционното производство е доказано, че стойността на потребената топлинна енергия е начислена по партида на „К.Ф.“ ЕООД, то не са налице предпоставките на чл. 59 ЗЗД. В този смисъл, поддържа, че за ищеца съществува възможност да претендира вземането си на договорно основание от „К.Ф.“ ЕООД. Оспорва факта на прекратяване на договора за продажба на топлинна енергия, сключен между 2 дружеството-ищец и „К.Ф.“ ЕООД, доколкото представените в хода на първоинстанционното производство са неприложими към този договор.

Излага договори, че по реда на чл. 59 ЗЗД, ищецът може да претендира единствено сумата, която е напуснала неговия патримониум, а именно себестойността на топлинната енергия, а не нейната цена, в която се включват и други компоненти, а именно печалба. Поддържа, че не е налице твърдяното от ищеца обедняване, тъй като в патримониума на ищеца е възникнало вземане за доставената топлинна енергия срещу „К.Ф.“ ЕООД. Оспорва и факта на обогатяване, доколкото не се установява процесното мазе да е топлоснабдено, нито че в същото да е ползвана топлоенергия. Твърди, че мазето не притежава самостоятелен статут, а е придадено към друг обект, а именно – апартамент № 10, то ползваната топлоенергия следва да се начисли към абонатен № 14904, определен за съответния апартамент. Сочи, че с оглед липсата на изпращане на покана за плащане до ответника, същият не е изпаднал в забава и искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е неоснователен. Поддържа заявеното с отговора на исковата молба погасяване по давност на процесното вземане с кратката тригодишна давност, тъй като се касае за периодични плащания.

Не е постъпил отговор от третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД в срока по чл. 263 ГПК.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради което същата е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, в които следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че 3 първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По изложеното във въззивната жалба от ищеца доводи относно неправилността на решението, въззивният съд намира следното:

Съгласно чл. 59 ЗЗД всяко лице, което се е обогатило без основание за сметка на другиго, дължи връщане на онова, с което се е обогатило, до размера на обедняването. Законът предвижда възникването на това право в хипотезите, когато ищецът не разполага с друг иск, с който да защити правата си.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд относно обстоятелствата, включени във фактическия състав на неоснователното обогатяване, а именно: 1). имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2). връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили обогатяването и обедняването; 3). липса на правно основание за имущественото разместване; 4). липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

Ищецът носи доказателствената тежест да установи при условията на пълно и главно доказване обедняването си до размера и количеството на доставената топлинна енергия до имота на ответника за исковия период, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяването на разходи в тази връзка, както и връзка между обогатяването и обедняването, изразяваща се в случая в доставяне на топлинната енергия в имота на ответника при липса на валидно основание за това имуществено разместване.

Ищецът претендира вземане за абонатен № 343271 за топлоснабден имот – дванадесет мазета, реконструирани и обособени в заведение с отделен вход, находящ се на адрес в гр. София, ул. „****.

В настоящия случай страните не спорят, а и от събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства, се установява, че ответникът, в качеството си на наследник на С.К.И. е собственик на апартамент № 10, находящ се е гр. София, ул. „****, ведно с мазе № 7 и 1.826% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху парцел 4

VIII, кв. 471 по плана на гр. София.

При съвкупния анализ на всички представени по делото доказателства не се установява на първо място фактът, че процесното мазе е топлоснабдено, включително и като част от един цял топлоснабден имот, респективно няма данни до него да е доставяна топлинна енергия. На следващо място, ищецът не е ангажирал доказателства относно обстоятелството, че ответникът е собственик на имота, за който се претендират от него част от сумите във връзка с доставена и потребена топлинна енергия за небитови нужди, нито за това, че същият е ползвал имота. Изложеното се подкрепя и от изготвената в хода на първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза.

Същата се отнася за топлоснабден имот с посочен в експертизата адрес: гр.

Софи, ул. „****, ап. 1, като титуляр на абонатния номер, по който се начисляват суми за топлоснабдения имот е трето за спора лице, различно от ответника, а именно – „К.Ф.“ ЕООД.

В действителност по делото са налични доказателства, че процесното мазе е отдадено за ползване на трето за спора лице. Този извод е обоснован от представения и приет по делото договор от 09.06.1998 г. От същия се установява, че десет лица, сред които и праводателката на ответника, са предоставили в качеството си на наемодатели на „К.Ф.“ ООД за ползване собствените си избени помещения, находящи се в гр. София, ул. „****, като в договора е предвидено, че отдадените помещения ще се реконструират и обособят като самостоятелен обект, с отделен вход и ще се полза за заведение за обществено хранене. Договорът е сключен за срок от 10 години, като същият е прекратен, считано от 10.06.2008 г. с едностранно писмено предизвестие от страна на наемателя.

Следва да се вземе предвид обстоятелството, че периодът, през който избеното помещение, собственост на ответника, е било отдадено под наем е извън исковия период. От друга страна, по делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърдението, че предвидената в наемния договор реконструкция е извършена и отдадените избени помещения са превърнати в едно ново помещение за задоволяване на небитови нужди. След като такова преустройство не е извършено, от една страна, а от друга страна по делото не са ангажирани доказателства процесното избено помещение, включително и като част от един цял топлоснабден имот, да задоволява небитови нужди, то следва да се приеме, че същото продължава да съществува като прилежаща част към самостоятелния обект, който обслужва, и в този смисъл, дори и топлоснабдено, сумите за доставена и потребена топлинна енергия следва да се начисляват по абонатния номер на съответния апартамент.

В този смисъл правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че не е доказано при условията на пълно и главно доказване, че ответникът се е обогатил за сметка на ищеца и е отхвърли предявения иск по чл. 59 ЗЗД. Правилен и обоснован е и изводът за неоснователност на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, доколкото се касае за акцесорна претенция.

5

По разноските:

При този изход на делото, разноски се следват на въззиваемата страна на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. С отговора на исковата молба своевременно е отправено искане за присъждането им. С оглед обаче липсата на доказателства страната да е сторила такива в хода на въззивното производство, съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Воден от гореизложеното, съдът:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20214570 от 22.11.2021 г., постановено по гр.д. № 13743/2020 г. по описа на СРС, 63 състав.

Решението не подлежи обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6