Решение № 712 от 16.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 712 гр. Бургас, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА при участието на секретаря К.М. Андонова като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА Административно наказателно дело № 20262120200386 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на Ц. Й. М., ЕГН ********** против наказателно постановление № 000603/17.10.2025 г. на началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), гр. София, с което, на основание чл.

179, ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 300 лева /153.39 Евро, за нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал.6 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли настоящата съдебна инстанция да отмени наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не изпраща надлежно упълномощен процесуален представител. В писмено становище заявява, че поддържа жалбата. Не ангажира доказателства. Не прави искане за разноски.

Ответната страна по жалбата, отдел „Контрол и правоприлагане“ гр.

Бургас към Агенция „Пътна инфраструктура” гр. София, изпращат представител в съдебно заседание. Не сочат доказателства. Молят НП да бъде потвърдено. Правят искане за разноски и правят възражение за прекомерност на исканите от жалбоподателя разноски.

Жалбата, депозирана пред настоящата съдебна инстанция, е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално допустима.

Районен съд – гр. Бургас, след като анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

При извършена проверка на 24.04.2025 г. в 09:50 часа, на път № 1-1, км.

133+559 на пътно превозно средство е peг. № ***, вид — лек автомобил, марка и модел — *** ***, с обща технически допустима максимална маса до 3500 кг., управлявано от жалбоподателя М., контролните органи установили, че на 13.04.2025 г., в 09:59 часа, горепосоченото пътно превозно средство (ППС) с регистрационен № ***, попада в категорията на пътно превозно 1 средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата (ЗП). Цитираното превозно средство било засечено на 13.04.2025 г., в 09:59 часа, по път № П-99, км. 6+156, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не била заплатена пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 отЗП.

Проверяващите съставили акт за установяване на административно нарушение № 000603/13.04.2025 г. срещу жалбоподателя, за нарушаване разпоредбата на чл. 139, ал.6 от ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствие на нарушителя, като същата го подписала, с уточнение, че ще има възражения.

Въз основа на АУАН на 17.10.2025г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта и на основание чл. 179, ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 300 лева, за нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал.6 от ЗДвП. АНО изрично изложил мотиви, защо приема, че нарушението не е маловажно.

Изложената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитания по делото актосъставител и от писмените доказателства по делото.

Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице, по смисъла на чл.

189е, ал.1, вр. с чл.

167а

ЗДвП.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.

Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. В случая, не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

По същество, няма спор, че пътният участък, по който се е движел автомобилът, управляван от жалбоподателя, попада сред тези, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, в който смисъл са показанията на актосъставителя. Няма спор и че към датата на проверката за автомобила не е имало заплатена т.нар. „електронна винетка“, което се доказва отново с показанията актосъставителя, както и с приложената по делото извадка от Електронната система на АПИ. В случая, по делото не е ангажирано каквото и да е доказателство, санкционираното лице да е изпълнило адекватно задължението си по заплащането на винетна такса, при положение, че изпълнението на посоченото задължение е положителен факт от обективната действителност, който подлежи на доказване от лицето, което черпи благоприятни за себе си правни последици.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че изводите на АНО за липса на доказателства за заплатена винетна такса са правилни, законосъобразни и почиващи на събраните по делото доказателствата.

На жалбоподателя е вменено нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 6 2

ЗДвП, съгласно която, водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата (ЗП) в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал.1, т. 1 ЗП, за преминаване по платената пътна мрежа, се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси, на база време и на база изминато разстояние: такса за ползване на платената пътна мрежа; винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа. Към дата на извършване на проверката, не се доказа закупуването на електронна винетка, поради което, правилно поведението на жалбоподателя е било санкционирано като нарушаващо разпоредбата нас разпоредбата на чл. 179, ал.3 ЗДвП, съгласно която водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв.

Съдът намира, че в случая при доказано административно нарушение, правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като законосъобразно е наложено и предвиденото за това нарушение наказание. Видно от санкционната норма, размерът на наказанието е фиксиран в закона, поради което и не може допълнително да бъде намаляван от съда.

В заключение съдът счита, че не е налице хипотеза на маловажност по чл. 28 от ЗАНН, доколкото допуснатото нарушение не се отличава от останалите нарушения от същия вид, за да се приеме, че обществената му опасност е явно незначителна. В тази връзка съдът напълно споделя и подробните съображения на АНО изложени в НП в тази насока.

Наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, НП е потвърдено, поради което, в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски, които Съдът определи в размер на 60 Евро, които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на АНО, за юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският Районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 000603/17.10.2025 г. на началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), гр. София против Ц. Й.

М., ЕГН **********, с което, на основание чл. 179, ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 300 лева /153.39 Евро, за нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал.6 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Ц. Й. М., ЕГН ********** да заплати на началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), гр. София, сумата от 60 /шестдесет/ Евро, за направени по делото разноски.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред 3

Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 4