Разпореждане № 323 от 16.01.2026, Районен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 323 гр. Варна, 16.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова като разгледа докладваното от Ивелина Димова Наказателно дело частен характер № 20263110200143 по описа за 2026 година като се запозна с материалите по делото, установи следното:

На 22.08.2025 г. в Районен съд - Добрич е депозирана тъжба от Е. Х. М. срещу Г. И. Г., в която се съдържат твърдения за извършено от последния престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.4 от НК. След отвод на всички съдии от РС-Добрич, с Определение №29/13.01.2026г. на ВКС, III-то наказателно отделение, делото е изпратено за разглеждане в Районен съд-Варна.

След запознаване със съдържанието на постъпилата тъжба съдът намира, че същата не съставлява годно основание за образуване на наказателно производство от частен характер и наказателното производство подлежи на прекратяване, по следните съображения:

В тъжбата се излагат твърдения, че Г. Г. е осъществил спрямо тъжителя състава на посоченото престъпление, чрез постановяване на актПостановление №515/25.03.2025г. на РП-Добрич.

От данните по делото е видно, че Г. И. Г. заема длъжността *** в ***Добрич, Териториално отделение Каварна. В тази връзка следва да се има предвид, че за произнасянето си по конкретни наказателни производства, магистратите не носят наказателна отговорност, предвид това, че се ползват с функционален имунитет. Съгласно разпоредбата на чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Република България, при осъществяване на съдебната власт съдиите, ***ите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.

Конституцията на Република България, по силата на чл. 5, ал. 2 вр. ал. 1 от 1 същата, представлява върховен закон, ползващ се с непосредствено действие.

Конституционният съд на Р България е имал повод да изрази становище, че имунитетът, установен в нормите на Конституцията за определени лица (между които са съдиите, ***ите и следователите), представлява съвкупност от права, изразяващи се в тяхната наказателна неотговорност и наказателна неприкосновеност. Наказателната неотговорност включва забрана за търсене на наказателна отговорност от тези лица за техните действия и актове при и по повод изпълнение на функциите им, което често се определя като функционален имунитет. Неговото действие не е ограничено по място и време, и е валидно както през периода на изпълнение на функциите им като магистрати, така и след прекратяването им.

В разглеждания случай с частната тъжба срещу *** Г. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.4 от НК, извършено от него при изпълнение на служебните му задължения (при издаване на постановление, копие от което е приложено към самата тъжба).

Претендираното престъпление не е умишлено такова от общ характер (а представлява престъпление от частен характер), поради което качеството „***“ н а Г. се явява абсолютна процесуална пречка за провеждане спрямо него на наказателно производство по повдигнатото обвинение. Повдигането на обвинение от частен характер срещу ***, във връзка с постановен от него ***ски акт, е процесуално недопустимо и образуваното наказателно производство подлежи на незабавно прекратяване. Поради това е безпредметно оставянето на делото без движение, с оглед заплащане на държавна такса и прецизиране на частното обвинение.

Така мотивиран и на основание чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Република България, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НЧХД № 143/2026 г. по описа на ВРС – І-ви състав.

Препис от настоящото разпореждане да се връчи на частния тъжител Е.

Х. М. и на Г. И. Г..

Разпореждането подлежи на обжалване пред ВОС в 15- дневен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 2