Решение № 43 от 06.04.2020, Районен съд - Павликени

Р Е Ш Е Н И Е гр.Павликени,

06.04.2020г.

Павликенският районен съд в открито съдебно заседание на девети март две хиляди и двадесета година в състав Председател: Радка

Цариградска

При секретаря Ирена Илиева, като сложи за разглеждане гр.дело N 807 по описа на съда за 2019 год. докладвано от съдията, за да се произнесе съдът взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.123 от ГПК във вр. с чл. 26, ал.2 от ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит. При условията на евентуалност – иск за прогласяване нищожност на част от договора.

Ищецът А.В.Я. ***, излага чрез пълномощника си в исковата си молба, че на 21.12.2017г. е сключил с ответника „Неткредит“ ООД договор потребителски кредит № ***, по силата на който ответникът му е предоставил сумата от 1 200 лв. при годишна лихва в размер на 40,06 %, ГПР от 48,29 % и обща сума за погасяване в размер на 1476 лв., която е следвало да върне в срок от 12 месеца. Излага, че съгласно чл.4, ал.3 от ДПК, кредитополучателят е длъжен да представи до края на следващия ден от сключване на договора банкова гаранция по или гаранция, издадена от небанкова финансова институция за сумата в размер на 1476 лв. и със срок на валидност до 23.12.2018 г., като за неизпълнението на това задължение е предвидена неустойка в размер на 1200 лв. Твърди, че целият договор за кредит е нищожен, тъй като договорения лихвен процент е в нарушение на добрите нрави и установяването му е с неравноправна клауза, като се позовава на надвишаване трикратния размер на законната лихва. Счита, че към размера на лихвата следва да се добави и начислената неустойка, която е скрита лихва, с която кредиторът допълнително се обогатява и това е в нарушение на чл.11, ал.2, т.9 от ЗПК – не е посочен действителния размер на лихвения процент. Счита, че при добавяне на тази сума ГПР е в нарушение на чл.5 и чл.11, т.10 от ЗПК. Излага доводи, че неустойката по договора не притежава характерната за този правен инструмент обезщетителна функция и надвишава максималния размер на обезщетението за неизпълнение по чл.33 ЗПК – законната лихва за забава. На основание многобройните нарушения на императивни изисквания на ЗПК счита, че целият договор е нищожен, съответно ищецът не дължи връщане на договорната лихва и неустойка, а само на платеното по нищожен договор, т.е. връщане на заетата сума. Твърди, че от тази сума е възстановил до момента сумата от 200лв.

Моли съда да постанови решение, по силата на което на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД да прогласи нищожността на договора за потребителски кредит. При условията на евентуалност, ако не бъде уважен този иск, предявява иск за установяване нищожност на клаузите на чл.4, ал.3 и чл.6 от същия договор.

Претендира разноски.

Ответникът „Неткредит“ ООД оспорва основателността на исковете и тяхната доказаност. Излага, че дружеството е финансова институция по смисъла на ЗКИ и като такава е предоставила кредит на ищеца по валидно договорно правоотношение. Счита, че договорените лихва и неустойка отговарят на законовите изисквания, които към сключване на договора са за петкратен размер на законната лихва за ГПР и в същия не следва да се включва неустойката. За последната поддържа, че е с цел реално обезщетяване на вреди, каквито ответникът реално е претърпял в резултат на неизпълнението. Твърди, че на ищеца е била предоставена цялата информация за задълженията му по договора, както и че единственото плащане от ищеца е само в размер на 200лв. При условията на евентуалност, ако съдът приеме клаузата за неустойка и/или договорна лихва за нищожни, счита че това не влече нищожност на целия договор. Счита за неоснователни възраженията за неравноправност на клаузите, предвид одобряване условията на ответника от КЗП. Моли исковете да бъдат отхвърлени изцяло.

Претендира разноски.

Съдът като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 21.12.2017г. страните сключили договор за потребителски кредит № ***, според който ответното дружество предоставило на ищеца сумата от 1200 лева. Уговорено било връщане на сумата за срок от 12 месеца, с размер на вноската по кредита от 123 лева, платима месечно, видно от представения писмен договор за кредит. Съгласно чл.11 от договора, в който е инкорпориран погасителният план, месечната погасителна вноска е анюитетна, включва включваща главница и лихва в размер на 40,06 % годишно, при ГПР от 48,29%, и обща дължима сума по кредита от 1476 лева. Преди сключване на договора на ищеца е предоставена информация под формата на единен Европейски формуляр. Ищецът признава сключването на договора, запознаването му с общите условия и с единния формуляр, както и обстоятелството, че е получил сумата от 1200лв.

Съгласно чл.4, ал.3 от договора, кредитополучателят е длъжен да предостави до края на следващия ден след сключване на договора гаранция по кредита, съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора. Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция трябва да бъде за сума в размер на 1476лв. и срок на валидност до 23.12.2018г. Съгласно чл.6 от договора, при непредставяне на гаранцията, ищецът дължи на дружеството неустойка в размер на 1200лв.

Същевременно ал.2 предвижда, че неустойката се начислява на месец, за периода на напредставяне на гаранция в рамките на срока на договора, а ако месецът е непълен – на ден в размер на 1/30 от месечния размер.

Договарянето е осъществено чрез средствата за комуникация от разстояние, като договора за заем е сключен във формата на електронен документ при спазване изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи и Закона за електронния документ и електронния подпис и Закона за задълженията и договорите и сключването му се признава от двете страни. В изпълнение на задълженията си по договора ответното дружество е предоставило на ищеца паричен заем в размер на 1200 лева по посочена в договора банкова сметка – ***, което също се признава и от двете страни. Съгласно чл.3 от договора ищецът е следвало да върне сумата, ведно с уговорената лихва в срок от една година – до 22.12.2018г.

Предсрочна изискуемост на кредита е предвидена в чл.8 от договора при случаите на неизпълнение по чл.7 – неверни данни или документи при сключване на договора или непогасяване в срок на изискуемо по договора задължение. В чл.12 от договора е предвидено при забава на едно или повече погасителни вноски кредитополучателят да дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода на забавата.

Страните не спорят и признават, че от страна на ищеца е заплатена до момента само сумата от 200лв., изплатена еднократно.

При така установеното от фактическа страна, съдът обоснова следните правни изводи:

Предявен е установителен иск за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД - противоречие със закона /ЗПК/. При условията на евентуалност, ако не бъде уважен този иск, е предявявен иск за установяване нищожност на клаузите на чл.4, ал.3 и чл.6 от същия договор, предвиждащи задължение на кредитополучателя да представи гаранция по кредита и неустойка при неизпълнение на това задалъжение.

От процесния договор за предоставяне на паричен заем се установи, че същият е сключен в предвидената в чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, при ясно постигнато съгласие относно размера на предоставения заем, общ размер на плащанията, лихвеният процент по кредита и годишният процент на разходите, погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Изискването на т.

9а на чл. 11, ал. 1 ЗПК не намира приложение в случая, доколкото с договора не е уговорен референтен лихвен процент, приложим за договори с променлива лихва, какъвто не е настоящия случай. Налага се изводът, че са изпълнени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 ЗПК.

Между ищеца и ответника са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Ищецът оспорва действителността на договора с доводът, че предвидената и начислена от ответника неустойка за непредставена гаранция е по своето естество скрита лихва и размерът й следва да се отчете към този на възнаградителната лихва, при което последната надвишава максималния допустим по закон размер. Съдът не приема за основателни тези доводи на ищеца.

Ясно е посочен размерът на договорната възнаградителна лихва – 40,06% годишно, която не надвишава допустимият по закон размер и ГПР – 48,29%, който като размер също не противоречи на закона. Твърди се приложимост на разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК, съгласно която нищожна е всяка клауза в договор, предвиждаща годишен процент на разходите по-висок от пет пъти размера на законната лихва. В случая ГПР по договора е под този размер, като твърденията, че към този размер следва да се добави и предвидената в чл. 6 неустойка, са неоснователни. Гoдишният пpoцeнт нa paзxoдитe пo кpeдитa пoкaзвa дeйcтвитeлнoтo ocкъпявaнe нa вceки eдин кpeдит, кaтo към лиxвeния пpoцeнт пo кpeдитa ce дoбaвят вcички ocтaнaли paзxoди, cвъpзaни c нeгo, тоест той показва общата цена на кредита за потребителя, изразена като годишен процент. Неустойката от своя страна е отделно задължение, чиято валидност съдът ще обсъди самостоятелно и съществуването на основното задължение за заплащане на възнаградителна лихва не е неделимо от това за неустойка.

По отношение действителността на клаузата за заплащане на неустойка за непредставена гаранция, съдът приема за основателни доводите на ищеца за нейнат анищожнос, поради противоречие с добрите нрави. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./. Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните неустойката може да изпълнява и наказателна функция.

Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Чрез предвиждането на тази разпоредба се цели да се обремени неоснователно заемополучателя с допълнителни парични задължения, без това да бъде ясно отразено в общия размер на подлежащата на връщане сума, а представено като санкция за неизпълнение на задължения на заемополучателя за предоставяне на обезпечение. Налице е противоречие между клаузата за неустойка и добрите нрави още при сключването на договора, от което следва, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка.

Съдът счита за неоснователни твърденията на ответника, че чрез уговаряне на неустойка за неизпълнение на задължение за представяне на гаранция се обезпечават посочените в исковата молба разходи на дружествата. Основание за заплащане на неустойка по чл. 6 от договора не е неизпълнение на същинско задължение за заплащане на главница, вследствие на което за дружеството – заемодател настъпват вреди, а неизпълнение на други задължения по договора, касаещи обезпечаване на вземането. Съгласно чл. 21, ал.