Решение № 8 от 23.04.2023, Районен съд - Златоград

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Златоград, 23.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Ив. Димчева при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Веселина Ив. Димчева Административно наказателно дело № 20235420200002 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от А. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Л. Г“, бл. *, вх. *, ет.*, ап. * против Наказателно постановление № *****/08.12.2022 г., издадено от началник група в ОДМВР-С., РУ-З. с което на жалбоподателя на основание чл. 53 и чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв., за извършено нарушение по чл. 150А, ал. 1 ЗДвП и на осн. чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 10 лв., за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

В жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на атакуваното НП, като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Оспорва се фактическата обстановка описана в атакуваното НП, като се излагат и съображения и за маловажност на извършеното и съответно прилагане на чл. 28 ЗАНН, което не било обсъдено от АНО. Сочи се, че никой не е обяснил на жалбоподателя, че дори да намери документа, то същият вече ще е невалиден и не може да се ползва от него, поради което, след като го намерил се „успокоил“ и не заявил издаването на ново СУМПС. По тези съображения моли НП да бъде отменено и претендира разноски за производството.

В съдебното заседание жалбоподателят не се явява, представлява и не изпраща представител.

Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител.

1

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

На 28.11.2022 г. свидетелите Й. Д. Б. – мл. полицейски инспектор в РУЗ. и Е. В.Ч. – полицейски инспектор в РУ-З., изпълнявали служебните си задължения на територията на община З. във връзка с провеждана СПО по линия миграция, с приоритет извършване на проверки на товарни автомобили и такива със затворени пространства. Около 14,15 часа, свидетелите се намирали в гр. З., на ул. „Б.“ № *, когато забелязали към тях да се приближава товарен автомобил марка „М.“, с рег. № ***** и спрели същия за проверка. В хода на проверката св. Ч. изискал необходимите документи от водача, а св. Б. пристъпил към извършване на справка чрез РСОД (работна станция за отдалечен достъп), при която установил, че документите на автомобила са изрядни, но при справка за водача, чрез АИС „П.п.“, констатирал, че представеното СУМПС е обявено за невалидно. При това положение полицейските служители извършили допълнителна справка чрез ОДЧ З., както и чрез служител в звено „Български документи за самоличност“. При допълнителните справки се установило, че жалбоподателят е подал декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи с вх. № 3435 от 22.10.2021 г. по описа на 02 РУ СДВР, поради което издаденото му СУМПС е обявено за невалидно. Водачът обяснил, че действително преди време е подал такава декларация, но впоследствие намерил документите си и не е сметнал за необходимо да уведоми компетентните органи, а продължил да използва свидетелството си. В хода на проверката, жалбоподателят не представи контролен талон към СУМПС.

За констатираните нарушения св. Й. Д. Б. – мл. полицейски инспектор в РУ-З. в присъствието на нарушителя и св. Е. В.Ч., съставил АУАН серия GA № **** от 28.11.2022 г. Жалбоподателят получил препис от акта и подписал същия без да сочи възражения.

В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН не са постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН.

Въз основа на АУАН серия * № **** от 28.11.2022 г. началник група в ОДМВР-С., РУ-З. е издал атакуваното Наказателно постановление № ***/08.12.2022 г., с което на жалбоподателя на основание чл. 53 и чл. 177, ал.

1, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв., за извършено нарушение по чл. 150А, ал. 1 ЗДвП и на осн. чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 10 лв., за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

В приложената към наказателното постановление разписка е отбелязано, че същото е връчено на жалбоподателя на 19.12.2022 г., лично и срещу подпис.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетели Й. Д. Б. – мл. полицейски инспектор в РУ-З. и Е. В.Ч. – полицейски инспектор в РУ-З., както и от 2 приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: копие от НП № *****/08.12.2022 г., издадено от началник група в ОДМВР-С., РУ-З. АУАН серия GA № *** от 28.11.2022 г. началник група в ОДМВР-С.; Заповед на Министъра на вътрешните работи № ****/02.12.2021 г. за определяне на служби по контрол по ЗДвП и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят АУАН, да издават НП, да използват технически средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП; разпечатка от ел. поща на РУ-З., ОДМВР-С., Справка за нарушител/водач на жалбоподателя А. М. Д., както и приложена към писмо вх. № 108/17.01.2023 г. на началника на РУ-З. – декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи, подадена от А. М. Д. на 22.10.2021 г.

Показанията на св. Б. и св. Ч., са последователни, логични и безпротиворечиви и кореспондират със събраните по делото писмени доказателства, поради което съдът ги постави в основата на своите фактически констатации.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 19.12.2022 г., а жалбата е от 03.01.2023 г. по ел. поща), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображенията:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочени от жалбоподателя основания.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и атакуваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, съобразно приложената по делото Заповед № ****/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Лицата, заемащи длъжност "младши автоконтрольор" в ОДМВР и в техните териториални структурни звена имат право да съставят АУАН, а наказателни постановления могат да бъдат издавани от началника на РУ при ОДМВР на обслужваната територия. В този смисъл актосъставителят и АНО са материално и териториално компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно наказание.

На следващо място, същите са в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл.

34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Спазена е и законова предвидената процедура за съставянето и връчването, като в съставения АУАН актосъставителят е 3 отразил фактическите обстоятелства на твърдяното нарушение и обстоятелствата по извършването му. АУАН съответства на предвидените с чл. 42 ЗАНН изисквания, като нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно с посочване времето и мястото на извършването му, както и конкретните действия, с които жалбоподателят е нарушил законовите разпоредби. Съгласно изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел – очевидец, присъствал при извършването и установяването му.

Императивно установените реквизити, които наказателното постановление задължително следва да съдържа са изчерпателно изброени в чл. 57 ЗАНН. Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на индивидуализация на процесното нарушение. Както в АУАН, така и в НП са посочени всички релевантни за административнонаказателното обвинение факти, като нарушението е описано ясно и точно. Цитирана е декларацията по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи, подадена лично от жалбоподателя А. М. Д. на 22.10.2021 г. пред 02 РУ ОДМВР, в която същият собственоръчно е вписал, че на 22.10.2021 г. е изгубил чанта с пари и лични документи – лична карта и шофьорска книжка. Видно от приложената по делото декларация, жалбоподателят с полагане на подписа си, е декларирал, че му е известно, че при намирането на документа е длъжен да го предаде незабавно на органите на МВР, както и че с подаване на декларацията е уведомен, че СУМПС ще бъде обявено за невалидно. В този смисъл неоснователни са и възраженията в жалбата, че никой не е обяснил на лицето, какви са послЕ.ците от подаване на декларация за изгубен/откраднат документ. Напротив – послЕ.ците, произтичащите от декларираните факти (за истинността на които впрочем изрично е посочено, че се носи наказателна отговорност по чл. 313 НК), са нарочно вписани в бланката, приложение към чл. 17, ал. 1 ПИБЛД. Противно на соченото в жалбата, както в АУАН, така и в НП изрично е посочено обстоятелството въз основа на което, СУМПС на водача е обявено за невалидно – подадената от същия декларация.

Съдът не намира за необходимо да обсъжда въведените с жалбата възражения, относно непълното съдържание на АУАН и това, че същият е нечетливо изписан, доколкото съдържанието на АУАН и оспореното НП са идентични, а актът не е изписан ръкописно от полицейски служител в бланка, а е разпечатан от мобилно устройство в патрулния автомобил, т.е. текстът е печатен, а възраженията са бланкови и не кореспондират с фактите по делото.

В случая съдът намира, че съдържанието на атакуваното НП отговаря изцяло на законоустановените изисквания.

С оглед изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.

За нарушението по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП.

4

Настоящият съдебен състав намира, че от събрания по делото доказателствен материал се установява, че жалбоподателят А. М. Д. е осъществил от обективна и субективна страна административното нарушение по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП.

Съдът приема, че от доказателствената съвкупност може да бъде направен категоричен извод, че от обективна страна на посочените дата и място жалбоподателят А. М. Д., като водач на лек автомобил марка „М.“, модел „ЦДИ *** С.“, с рег. № ***е управлявал същия със СУМПС №****, което е обявено за невалидно – изгубено/откраднато с декларация № *** от 22.10.2021 г. по описа на 02 РУ СДВР.

От субективна страна, деянието е извършено виновно. Нарушителят в качеството си на правоспособен водач на МПС е запознат с разпоредбите на ЗДвП, поради което е могъл и е бил длъжен да съобрази поведението си със забраната за управление на МПС с МПС, което е обявено за невалидно. Съдът не намира за необходимо да повтаря подробно изложените по-горе съображения, които безспорно установяват виновното поведение на жалбоподателя, нарочно запознат с последиците от подаване на декларация за изгубен/откраднат документ- в случая СУМПС.

Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП, размерът на санкцията за установеното нарушение е глоба от 100 лв. до 300 лв., като в случая, на жалбоподателя е определено наказание в минимален размер, поради което същото не подлежи на изменение от съда.

За нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП водачът на МПС е длъжен да носи в себе си контролен талон към СУМПС. В случая жалбоподателят не е носел контролен талон, което се установява от показанията на разпитаните свидетели. От изложените в жалбата твърдения е видно, че жалбоподателят е считал, че след като е намерил изгубеното СУМПС, не е имало основание да не се ползва от него („успокоил се“), поради което същият е следвало да носи и издадения към него контролен талон. Независимо от субективното отношение към законосъобразността на невалидното СУМПС от което се е ползвал, водачът е не е носил контролен талон, нито такова издадено към него, нито към ново СУМПС, с каквото безспорно е следвало да се снабди преди да пристъпи към управление на МПС.