Решение № 780 от 04.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 780 гр. София, 04.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-25, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Весела Тр. Живкова Офицерска като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Търговско дело № 20251100900831 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по Жалба с вх. № 20250419000453, подадена от „ЛигълТрек“ АД, ЕИК 203192547, срещу Отказ № 20250407200333-2/11.04.2025 г. на длъжностно лице по регистрацията (ДЛР) при Агенция по вписванията (АВ) - Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ), постановен по Заявление вх. № 20250407200333 за вписване по партидата на „ЛигълТрек“ АД на обстоятелства по чл. 63, ал. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП).

Жалбоподателят счита отказа за незаконосъобразен. Посочва, че със заявлението е представена изискуемата се съгласно чл. 63, ал.4 ЗМИП нотариално заверена декларация и са приложени документи, които удостоверяват и доказват съществуването на посочените в декларацията обстоятелства. Сочи, че отказът е основан на обстоятелството, че от заявителя е представена декларация по чл. 64, ал.4 ЗМИП, която не съответства на приетия образец според неговата актуална редакция съгласно Постановление № 150 от 29 април 2024 г., без преди това да са дадени указания за порок на декларацията. Освен това, новия образец не бил оповестен никъде, а и промЯ.та била редакционна, като не се изисква декларирането на други или повече обстоятелства.

Иска отмЯ. на отказа и задължаване на АВ – ТРРЮЛНЦ да впише заявените обстоятелства.

Съдът като се запозна с материалите по делото и доводите на длъжностното лице по регистрацията (ДЛР), намира за установено следното:

Производството пред Агенцията по вписванията е образувано по електронно Заявление Б7 с вх. № 20250407200333, с което по партидата на „ЛигълТрек“ АД се иска: 1) вписване на промени относно представителството на вписаното юридическото лице, осъществяващо пряк контрол върху заявителя и неговите законни представители в поле „537“ – „Юридическо лице или друго правно образувание, чрез което пряко се упражнява контрол“ и 2) заличаване на вписаните обстоятелствата в поле „550“ – „Действителни собственици – физически лица, участващи пряко или косвено в дружеството“ и вписване на Д.С.М. като действителен собственик – лице, което притежава повече от 25% от капитала на дружеството.

Към заявлението са приложени адвокатско пълномощно, Декларация по чл. 63, ал.4 от 1

ЗМИП от представляващия - с нотариална заверка на подписа, документи по чл. 63, ал.5 от ЗМИП, Декларация по чл. 13, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ.

С Указания № 20250407200333/09.04.2025г. ДЛР е указало заявителят да представи книга на акционерите на „ЛигълТрек“ АД, от която е видно, че заявените за вписване лица са действителните собственици.

В изпълнение на указанията, със Заявление Ж1 № 20250411130531 заявителят е представил Удостоверение – извлечение от книгата на акционеритекъм 07.04.2025 г., видно от която Д.С.М. притежава 36227 акции, представляващи 41,35% от капитала.

С обжалвания Отказ № 20250407200333-2/11.04.2025 г. ДЛР е отказало вписването на заявените обстоятелства с доводи, че представената със заявлението декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП не съответства на приетия образец според неговата актуална редакция съгласно Постановление № 150 от 29 април 2024 г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари.

След указания в настоящото производство жалбоподателят е представил нотариално заверена декларация по чл. 63, ал.4 от ЗМИП, приложение № 3 към чл. 38 към Постановление № 204 от 19 октомври 2023 г. за изменение на Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари (Обн., ДВ, бр. 3 от 2019 г.; изм. и доп. Бр. 12 и 21 от 2020 г., изм. и доп. Бр. 89 от 2023 г., изменено и допълнено съгласно Постановление № 150 на МС от 29.04.2024 г.)

При така установеното се налагат следните правни изводи:

Видно от приложените писмени доказателства, жалбата е процесуално допустима, тъй като:

- изхожда от активно легитимирана страна в процеса (заявител в производството по вписване пред Агенцията по вписване);

- насочена е против акт, който подлежи на съдебен контрол (чл. 25, ал. 1 от ЗТР);

- подадена е в преклузивния 7- дневен срок за обжалване по чл. 25, ал. 1 от, ЗТР – жалбата е подадена с електронен подпис на 18.04.2025 г. в 23:41 часа.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Обхватът на извършваната проверка от длъжностното лице по регистрацията при подадено заявление за вписване в ТРРЮЛНЦ на обстоятелства или обявяване на актове, е регламентиран в разпоредбата на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ и чл. 21, ал.3 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър. Така, длъжностното лице извършва проверка на редовността на подаденото заявление - дали то изхожда от оправомощено лице и е изготвено при спазване на предвидените в закона форма и ред, дали заявените за вписване обстоятелства подлежат на вписване, дали към заявлението са представени изискуемите по закон документи, както и за това дали последните удостоверяват съществуването на заявените за вписване обстоятелства и съответстват ли на закона, т. е. че не противоречат на императивни правни норми (чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ).

Съответно това е и проверката, която се извършва от съда при обжалване на отказ.

Проверката на условията по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ се извършва на база представените документи, без да е нужно изследване в регистърното производство на тяхната истинност – тя подлежи на проверка единствено в спорно исково производство по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ.

Съгласно чл. 59, ал. 1, чл. 61, ал. 1 и чл. 63, ал. 1 от ЗМИП, в съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма (Директивата) се въвеждат задължение за идентифициране на физическите лица, действителни собственици на юридическо лице или друго правно образувание и ред за събиране на съответните данни, и задължение за предоставяне от учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания на подходяща, точна и актуална информация относно такива действителни собственици чрез вписване на информацията и данните по 2 партидите, включително в ТРРЮЛНЦ.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, в съответния регистър се вписват следните данни съгласно декларация: 1) действителните собственици - физически лица, 2) юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол. За вписване на тези обстоятелства в ТРРЮЛНЦ е утвърден образец на Заявление Б7, който включва обстоятелства по чл. 63, ал. 4, вр. ал.1 ЗМИП, както следва: поле „550“ - „Действителни собственици – физически лица“, поле „537“ - „Юридически лица или други правни образувания, чрез които пряко се упражнява контрол“, поле „538“ „Юридическо лице или друго правно образувание, чрез което непряко се упражнява контрол“.

Разпоредбата на чл. 63, ал.4 от ЗМИП предвижда, че вписването на данните се извършва въз основа на декларация (с нотариална заверка на подписа на представляващия юридическото лице, чието съдържание е уредено в чл. 38 ППЗМИП и приложение № 3 към същия), приложена към подадено заявление по чл. 50а и приложение № Б7 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. С новата ал. 5 на чл. 63 от ЗМИП, в сила от 14.07.2023 г., е въведено изискване към декларацията по ал. 4 да се прилагат документи, от които може да бъде установено, че физическите лица, посочени за действителни собственици, попадат в обхвата на съответните дефиниции по § 2 от допълнителните разпоредби.

От съдържащата се в чл. 3, т. 6 от Директивата легална дефиниция, която е възпроизведена и в § 2 от ДР на ЗМИП, както и от изричните разпоредби на чл. 61, ал. 1 ЗМИП и чл. 65а, ал. 1 ТЗ се налага извод, че "действителен собственик" може да бъде само физическо лице (едно или повече), което в крайна сметка притежава или контролира юридическото лице, като подробно са описани различни хипотези, вкл. при косвено притежание или контрол чрез друго (или други) юридически лица. Съгласно тази дефиниция всяко юридическото лице има действителен собственик – физическо лице, като правилата уреждат всяка възможна хипотеза на такъв действителен собственик по смисъла на закона (на качеството „действителен собственик“). При неприложимост на всички предходни описани хипотези, съгласно чл. 3, т. 6, буква "а" – ii от Директивата, § 2, ал. 5 от ДР на ЗМИП за действителен собственик следва да се счита физическото лице (лица), което изпълнява длъжността на висш ръководен служител на същото юридическо лице, т. е. членовете на неговия управителен орган. Следователно, съобразно тези разпоредби, действителен собственик не може да бъде друго юридическо лице.

Съгласно чл. 63, ал.6, от ЗМИП, учредените на територията на Република България юридически лица са длъжни да заявят за вписване съгласно ал. 1 действителните си собственици по § 2 от допълнителните разпоредби, ако същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по партидите им. Когато като съдружници или еднолични собственици на капитала са вписани юридически лица или други правни образувания, задължението по предходното изречение възниква: 1. ако действителните собственици по § 2 от Допълнителните разпоредби не са вписани в регистрите по ал. 1 като съдружници и/или еднолични собственици на капитала по партидите на участващи във веригата на собственост юридически лица или други правни образувания, учредени на територията на Република България, или 2. ако тези юридически лица или други правни образувания не са учредени на територията на Република България.

Приложима в настоящия случай е първата хипотеза, при която за „ЛигълТрек“ АД съществува задължение да заяви за вписване действителните си собственици. Такива са вписани по предходно заявление, а от представената книга на акционерите се установява промЯ. в собствеността на акциите, като посоченото физическо лице Д.С.М. притежава акции, формиращи повече от 25% от капитала.

Представена е декларация по чл. 63, ал.4 ЗМИП, в която заявителят е декларирал тези обстоятелства.

3

При това положение длъжностното лице по регистрацията не е имало основания да откаже вписване на заявените промени, още по-малко – при липсата на конкретни указания и неяснота относно съществуването на нов образец на декларацията.

По изложените съображения съдът намира, че доводите на ДЛР за постановяване на обжалвания отказ са незаконосъобразни. При приложение на цитираните разпоредби и с оглед заявените обстоятелства и представените доказателства съдът намира, че са заявени подлежащи на вписване обстоятелства, заявителят е измежду лицата, задължени да декларират действителните си собственици, заявил е надлежно подлежащите на вписване обстоятелства и настъпилите в тази връзка изменения на вече вписаните обстоятелства, касаещи действителните собственици. Приложена е декларация по образец, утвърден с Правилника за приложение на Закона за мерките срещу изпиране на пари. Поради това отказът следва да бъде отменен.

Относно разноските:

В настоящото производство разноски не подлежат на присъждане, който извод произтича от характера на производството като охранително такова и установеното правило в нормата на чл. 541 ГПК, съобразно която разноските са за сметка на молителя, независимо от изхода на производството, която настоящият съдебен състав намира за приложима, въпреки измененията с новата чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ /ДВ бр. 105 от 11.12.2020 г. /. Тази норма единствено препраща към уредбата на ГПК, или в приложимата и част за процесното охранително производство, съобразно която уредба, както беше посочено, разноски не се присъждат нито в полза, нито в тежест на компетентния да се произнесе по молбата за съдействие орган, включително и в производството по обжалване на постановен отказ по молбата.