Решение № 6039 от 02.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6039 гр. София, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Златка Чолева

Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско дело № 20241100503151 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20078 от 05.12.2023 г., постановено по гр.д. № 14248/2022 г. по описа на СРС, 47 състав, съдът е осъдил З. Б. Н., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. ****, да заплати на В. В. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.

София, ж. к. ****, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата от 500,00 лева (петстотин лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на личния авторитет, психологически дискомфорт и здравословни проблеми, причинени от отправени срещу ищеца жалби от ответника, въз основа на които са били образувани пр. пр. № 27292/2019 г., ДП № 15178/2019 г. по описа на 05 РУ – СДВР, и преписка № 513000-43350/2019 г. по описа на ОИП – СДВР, като е отхвърлил предявения иск за разликата над присъдената сума от 500,00 лева до пълния предявен размер от 1000,00 лева като неоснователен.

Със същото решение съдът е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, З. Б. Н., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. ****, да заплати на В. В. В., ЕГН:

**********, с постоянен адрес: гр. София, ж. к. ****, сумата от 225 лева (двеста двадесет и пет лева), представляваща сторени от ищеца разноски в хода на производството, съобразно уважената част от предявения иск.

Със същото решение съдът е осъдил на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, В. В. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. София, ж. к. ****, да заплати на З. Б. Н., ЕГН:

**********, с постоянен адрес: гр. София, ул. ****, сумата от 150 лева (сто и петдесет лева), представляваща сторени от ответника разноски в хода на производството, съобразно отхвърлената част от предявения иск.

1

Срещу така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответницата З. Б. Н. в частта, в която е уважена претенцията за сумата от 500 лв. В жалбата са развити оплаквания за недопустимост на обжалваното решение, евентуално за неговата неправилност поради необоснованост на формираните от СРС изводи, нарушение на процесуални правила и нарушение на материалния закон. Въззивницата иска обезсилване на решението в обжалваната част, тъй като според нея районният съд се е произнесъл по непредявен иск. Поддържа, че исковата молба е била нередовна и впоследствие ищецът е допълнил твърденията си след запознаване с изисканата прокурорска преписка. При условията на евентуалност иска отмяна на решението като неправилно и отхвърляне на иска. Твърди, че подаването на сигнал до компетентен орган представлява упражняване на конституционно право, че не е доказана недобросъвестност от нейна страна и че районният съд неправилно е възложил да докаже истинността на изложеното в сигнала. Оспорва доказването на вредите и на причинната им връзка със сигнала.

Прави възражения относно преценката на свидетелските показания, медицинските документи и значението на други наказателни производства, отнасящи се до ищеца.

Претендира разноски.

Въззиваемият – ищец В. В. В. в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозирал отговор, с който оспорва оплакванията в жалбата и иска решението да бъде потвърдено.

Поддържа, че сигналът съдържа неверни твърдения, довели до проверка и досъдебно производство, а преживените от него притеснения са установени със свидетелски показания. Претендира разноски по производството пред въззивната инстанция.

В хода на въззивното производство, на 20.10.2024 г. В. В. В. е починал, поради което с определение № 4779 от 11.03.2025 г. съдът е конституирал на негово място като страни по делото по реда на чл. 227 ГПК законните му наследници И. В. В. и В.

В. В., които не са изразили становище по жалбата.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Настоящият въззивен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

По повод взраженията на вззивницата, следва да се отбележи следното:

На първо място, оплакването за произнасяне по непредявен иск е неоснователно. Предметът на делото е претенция за обезщетение за неимуществени 2 вреди, които ищецът свързва с подадени от ответницата сигнали относно запис на заповед от 07.05.2018 г. и с последвалите действия на компетентните органи. Ищецът е посочил търсената сума и вида на твърдените вреди. Допълнителните му молби от 05.05.2023 г. и 09.05.2023 г. конкретизират изложените обстоятелства, включително след като по делото са постъпили материали от прокурорската преписка.

Конкретизирането на съдържанието на вече посочения сигнал не означава непременно въвеждане на различно увреждащо деяние или предявяване на нов иск. Ответницата е взела становище по тези твърдения и е изложила възраженията си срещу тях.

На следващо място, районният съд се е произнесъл с диспозитива си по иск за парично обезщетение по чл. 45 ЗЗД, какъвто е бил предявен. Обстоятелството, че в мотивите е използвал понятията „клеветнически“ и „позорящи“ и е обсъдил наказателноправни признаци, не променя предмета на постановения диспозитив. Дали тези мотиви са правилни е отделен въпрос, който подлежи на проверка по съществото на спора.

Не на последно място следва да се посочи, че липсата на точно посочен ден, в който ищецът е узнал всяко от изявленията в сигнала, също не прави иска недопустим.

Този момент е относим към установяването на конкретни преживявания, техния период и причинната връзка с твърдяното поведение. Той не препятства индивидуализирането на претенцията чрез посочените сигнал, проверка, вреди и размер. Възраженията срещу допускането и обхвата на свидетелския разпит се отнасят до доказателствата и тяхната оценка, а не до съществуването на годен предмет на делото.

По съществото на спора съдът намира следното:

По делото няма спор, а и от събраните доказателства се установява, че между ищеца В. В. и лица, сочени за наследници на С.С., е възникнал спор във връзка със запис на заповед от 07.05.2018 г. за сумата 170 000 лв. По повод търсеното плащане от страна на ищеца, З. Н., посочена като една от наследниците, е подала сигнал с вх. № 15169 от 31.05.2019 г. В него е изложила, че ищецът се е държал грубо и заплашително, че според нейното убеждение починалият родственик не е дължал посочената сума и че е възможно да се касае за измама и фалшификация. Поискала е компетентните органи да извършат проверка.

По сигнала е образувана прокурорска преписка № 27292/2019 г. и досъдебно производство, свързано с въпроса дали записът на заповед е неистински частен документ. Производството е било водено срещу неизвестен извършител. От представените материали не се установява В. В. да е бил привлечен като обвиняем по него. С постановление от 19.10.2020 г. прокурорът е прекратил производството, като е съобразил и заключението на изготвено изследване относно авторството на документа.

Това постановление установява резултата от извършената наказателна проверка.

То не разрешава всички въпроси относно съществуването и размера на вземането по записа на заповед, нито относно правоотношенията между страните по другото гражданско дело. Преди всичко постановлението не установява какви сведения е имала З. Н. към 31.05.2019 г., когато е подала сигнала си.

При оценката на сигнала следва да се разграничат отделните му изявления.

Думите относно грубо и заплашително поведение са изложени като лични впечатления на подателката. Думите относно дълга и евентуална фалшификация изразяват нейното убеждение и подозрение във връзка с противопоставен на наследниците документ. Сигналът завършва с искане органите да извършат проверка.

3

Използването на категоричен израз като „аз съм сигурна“ може да има значение при оценката на достоверността и добросъвестността, но само по себе си не доказва, че подателката е знаела обратното на заявеното от нея.

Районният съд е възложил на ответницата да докаже верността на заявеното в сигнала. След като е приел, че разследването не е установило съставянето и използването на неистински документ, е извел извод за невярна информация, за противоправно поведение и за причинени вреди. Такъв подход не отчита разграничението между непотвърден сигнал и злоупотреба с правото на сигнал.

Гражданите имат право да подават жалби и сигнали до държавните органи, но не могат да злоупотребяват с това право. Правото на жалба и забраната за злоупотреба следва да се прилагат заедно при преценката на иск за вреди от подаден сигнал.

Самото прекратяване на проверката или установяването, че подозрението не се е потвърдило, не доказва противоправност на поведението на сигналоподателя. За да се приеме злоупотреба, следва да е установено, че при подаването на сигнала той е знаел за неистинността на изложените съществени факти и е използвал правото си с цел увреждане на другото лице, вместо за проверка на обстоятелствата и защита на действителен или предполагаем законен интерес.

От доказателствата по делото не следва сигурен извод, че към датата на сигнала З. Н. е знаела, че записът на заповед е автентичен и въпреки това е съобщила обратното единствено за да увреди В. В.. Тя е била въвлечена като наследник в спор за значителна сума въз основа на документ, издаден от починалия родственик. Това обстоятелство не би оправдало съзнателно неверен сигнал, но представлява обясним повод да се поиска проверка. Не са представени доказателства, че преди подаването на сигнала тя е разполагала с експертно заключение или с друга информация, която категорично да е опровергавала съмненията .

Също така прекратяването на производството поради липса на данни за неистински документ не доказва, че З. Н. е излъгала съзнателно за твърдяното от нея грубо или заплашително отношение. Това са различни фактически въпроси. Наличието на имуществен конфликт между страните може да се отчете при общата оценка на поведението им, но само по себе си не установява, че тя е използвала прокуратурата единствено за да увреди насрещната страна.

Не се споделя обаче доводът на въззивницата, че гражданският съд изобщо не може да изследва добросъвестността на подаден сигнал, ако няма влязла в сила присъда за клевета или друго престъпление. В настоящото производство съдът не се произнася по наказателната отговорност. Той може и следва да прецени дали са доказани елементите на твърдения граждански деликт. Нито липсата на присъда изключва по принцип деликтна отговорност, нито прекратяването на разследването срещу неизвестен извършител я поражда автоматично.

Неоснователно е и възражението, че З. Н. не може да бъде ответник по иска, защото прокурорът и разследващите органи сами са решили да образуват производство и да призовават В. В.. Действията на органите действително са извършени по тяхна преценка. Това обаче не изключва по принцип отговорност на лице, което би ги сезирало чрез доказана злоупотреба с право.