Определение № 1055 от 26.09.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1055 гр. Благоевград, 26.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Миглена Кавалова-Шекирова

Крум Динев като разгледа докладваното от Миглена Кавалова-Шекирова Въззивно частно гражданско дело № 20241200500889 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по депозирана частна жалба с вх.

№ 11342/26.08.2024 г., подадена от адв. И. Ю., пълномощник на „ВИКИ СПА“ ЕООД, ЕИК *, представлявано от управителя Н.К., против Протоколно Определение № 648, постановено в съдебно заседание на 28.06.2024 г. по гр.д.

№ 72/2023 г. по описа на РС – Разлог.

В жалбата се сочи, че с атакуваното определение в настоящото производство е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за освобождаването на „ВИКИ СПА“ ЕООД от заплащането на разноски по делото - определения депозит от 600, 00 лв. по допуснатата съдебнооценителна експертиза. Твърди се, че атакуваното определение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, доколкото е трябвало да да се изследва въпроса дали търговското дружество притежава активи, а в практиката си ВКС приема, че дружество, което не притежава активи, следва да бъде освободено от заплащането на указаната му държавна такса /в т.см.

Определение № 170/15.04.2020 г. постановено по ч.т.д.№ 209/2020 г. по описа на ВКС, II ТО/. Твърди се, че „ВИКИ СПА“ ЕООД е в състояние на свръхзадлъжнялост, което е установено с влязло в сила Решение № 1

1257/20.10.2023 г., постановено по т.д. № 1272/2023 г. по описа на СГС, TO, VI-2 състав, с което по отношение на дружеството е открито производство по несъстоятелност, същото няма възможност да заплати определения от съда депозит по посоченото дело по описа на РС – Разлог. Предвид гореизложеното моли въззивният съд да постанови определение, с което да отмени обжалваното Определение от о.с.з., проведено на 28.06.2024 г. по гр.д.№ 72/2023 г. по описа на РС - Разлог.

Ответните страни по частната жалба, не са депозирали отговор на същата в указания им от съда срок.

Съдът след запознаване с материалите по делото, намира следното:

Частната жалба е допустима - подадена в срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията за редовност по чл. 275, ал. 2 вр. с чл. 260 и чл. 261 ГПК.

По същество, въззивният съд я намира за неоснователна, по следните съображения:

Атакуваният съдебен акт е правилен, но по други мотиви, неизложени от районния съд.

Съображения:

Районният съд е мотивирал отказа си да освободи жалбоподателя в настоящото производство с приложение на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК само по отношение на физическите лица, но не и на юридическите такива.

По приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК относно възможността за освобождаване на страна по делото - юридическо лице, от задължението за внасяне на държавна такса по производството е постановена многобройна практика на ВКС - определение № 66 от 04.04.2017 г. по т. д. № 1274/2016 г., II т. о., определение № 78 от 31.01.2013 г. по ч. т. д. № 595/2012 г., II т. о . , определение № 755 от 14.11.2013 г. по ч. т. д. № 4049/2013 г., II т. о . , определение № 446 от 24.06.2013 г. по ч. т. д. № 2300/2013 г., II т. о . , определение № 581 от 13.09.2013 г. по ч. т. д. № 2906/2013 г., I т. о., определение № 651 от 12.11.2015 г. по ч. т. д. № 3157/2015 г., II т. о. и други, която е в смисъл, че нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК има социален характер и затова се явява своеобразна гаранция за реален достъп до правосъдие и е приложима само по отношение на физическите лица при 2 наличие на посочените изисквания в чл. 83, ал. 2, т. 1 - т. 7 ГПК. Когато не е налице някоя от изключителните хипотези на разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, на чл. 84 ГПК или на особена разпоредба в друг закон (напр. чл. 620, ал.

1 и, ал. 5, чл. 649, ал. 6, чл. 694, ал. 2 ТЗ), то търговецът - ЕТ или юридическо лице, дължи заплащане на дължимата държавна такса.

В по-новата практика на ВКС, обективирана в определение № 562 от 25.10.2022 г. по ч. т. д. № 2220/2022 г., II т. о., определение № 285 от 05.07.2019 г. по ч. т. д. № 1234/2019 г., I т. о., определение № 193 от 24.04.2019 г. по ч. т. д. № 810/2019 г., I т. о., определение № 141 от 20.02.2019 г. по ч. т. д.

№ 52/2019 г., II т. о., определение № 122 от 12.02.2019 г. по ч. т. д. № 114/2019 г., II т. о., определение № 427 от 13.11.2020 г. по ч. т. д. № 1925/2020 г., I т. о . , определение № 170 от 15.04.2020 г. по ч. т. д. № 209/2020 г., ІІ т. о., определение № 524 от 30.07.2019 г. по ч. т. д. № 908/2019 г., ІІ т. о. и др.), която е последователна и е съобразена с практиката на ЕСПЧ (решение от 24.12.2009 г. по дело "Агромодел" ООД срещу България, решение от 26.07.2005 г. по дело Podbielski и PPU Populare срещу Полша, решение от 10.01.2006 г. по дело Teltronic - CATV срещу Полша), както и с практиката на Съда на ЕС (напр. решение от 22 декември 2010 по дело С 279/09, определение от 13.06.2012 г. по дело С-156/12 , решения по дела С69/14 и С571/16, се приема, че в определени случаи е възможно освобождаване от държавна такса на юридически лица, въпреки отсъствието на разпоредба в националното законодателство на държавата членка, признаваща на юридическите лица правото на освобождаване от държавна такса за производствата пред съда. С нея е възприето разрешението, че за юридическите лица, извън споровете за нарушаване на правото на ЕС, освобождаването от законовото задължение за внасяне на държавна такса не е гарантирано от императивни норми на правото на ЕС и е възможно по изключение тогава, когато внасянето на таксата ще представлява за лицето непреодолимо препятствие за достъпа до съд и изискването е несъвместимо с принципа на ефективната съдебна защита, закрепен в чл. 47 от ХОПЕС. За да се произнесе дали е налице основание за освобождаване от такса, националният съд следва да провери дали условията за изискуемата такса от юридическото лице представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата същност на това право, дали са насочени към постигане на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на 3 пропорционалност между използваните средства и поставената цел. В рамките на преценката си националният съд може да вземе предвид предмета на спора, доколко има основания да се очаква, че лицето, което иска освобождаване от такса, ще спечели делото, значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право и възможността лицето да защити ефективно позицията си по делото, размера на разноските/таксите, които трябва да се платят предварително, и дали те представляват непреодолимо препятствие пред достъпа до съд. Когато юридическото лице е търговец и преследва стопанска цел, преценката на съда следва да обхване не само неговите финансови възможности и платежоспособност, но и финансовите възможности на съдружниците / акционерите да набавят необходимите средства за предявяване на иска или за подаване на жалбата. Тези правни разрешения се споделят от настоящия съдебен състав.

Съгласно константната практика на ВКС в производството по искане за освобождаване от държавна такса по делото съдът следва да извърши преценка на обстоятелства, които са относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавни такси, като и разноските за производството по делото. Съгласно практиката, обективирана в определение № 369/17.05.2013 г. по ч. т. д. № 2110/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 318/12.07.2012 г. по ч. гр. д. № 293/2012 г. на КС, ГК, II г. о., определение № 866/27.12.2012 г. по ч. гр. д. № 740/2012 г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 612/12.08.2010 г. по ч. т. д. № 564/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл.

274, ал. 3 ГПК, в производството по чл. 83, ал. 2 ГПК имущественото положение на молителя следва да бъде съобразено с оглед доказателствата за горното, като ако такива не са представени, съдът следва да извърши преценка дали представянето на доказателства е необходимо и в този случай да даде указания за представянето им. Преценката се извършва, за да се отстрани съществуващата неяснота относно тези обстоятелства преди постановяване на определението по молбата за освобождаване.

Пред районния съд са били налице данни, респ. има и доказателства за конкретните възможности на ищеца – молител да внесе определения от съда депозит – видно от представеното от самия ищец Решение № 1257/20.10.2023 г., постановено по т.д. № 1272/2023 г. по описа на СГС, TO, VI-2 състав, молбата му за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството, 4 поради изпадането му в състояние на свръхзадлъжнялост е отхвърлена, а не както се твърди в частната жалба – че поради свръхзадлъжнялостта му е открито производство по несъстоятелност. В мотивите на посоченото решение се сочи, че от извършена служебна справка в ИИСКИР ИКАР се установява, че „ВИКИ СПА“ ЕООД е собственик на недвижим имот, разположен в гр.

Добринище като същия по своята характеристика съставлява дълготраен материален актив на стойност не по-малко от 805 хил. лв., тъй като това е сумата, при която този актив е бил реализиран на проведена през 2020 г. публична продан, която обаче към момента на постановяване на решението не е завършила с влязло в сила постановление за възлагане, поради настъпило спиране на изпълнителното дело след провеждане на проданта. Отделно от горното за периода от 2020 -2023 г. се констатира, че „ВИКИ СПА“ ЕООД разполага с краткотрайни активи изчерпващи се до сума в размер на 1 000 лв. на каса. Тоест не може да се направи извод за основателност на искането по чл. 83, ал. 2 ГПК на жалбоподателя предвид установеното му имуществено състояние.

Предвид съвпадане крайния извод на въззивния съд с този на районния за неоснователност на искането на жалбоподателя по чл. 83, ал. 2 ГПК, макар и по различни мотиви, атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, ОС – Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Протоколно Определение № 648, постановено в съдебно заседание на 28.06.2024 г. по гр.д. № 72/2023 г. по описа на РС – Разлог.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му с частна жалба на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5