Решение № 1122 от 14.07.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1122 гр. Русе, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20254520100306 по описа за 2025 година

И. В. В. заявява, че на ********г. сключил с „Ай Ти Еф Груп“ АД Договор за потребителски кредит №******* със следните параметри: главница – 2000 лева; годишна фиксирана лихва – 45.56%; ГПР – 65%; срок на погасяване – 22.11.2025г.; размер на погасителната вноска с одобрено обезпечение – 134.71 лева; размер на погасителната вноска без одобрено обезпечение – 257 лева; брой погасителни вноски – 24; общо дължима сума при надлежно и правилно изпълнение на задълженията по кредита – 3233.04 лева.

В погасителния план, кредиторът формирал месечната вноска като сбор от главница, лихва, такса – 6.25 лева, неустойка – 122.29 лева, вследствие което кредитополучателят следвало да върне сума в общ размер 6188.03 лева.

Ищецът поддържа, че в Договора и Приложение №1 към него не била предвидена клауза, която урежда осигуряване от страна на потребителя обезпечение по кредита, от неизпълнението на която да възниква задължение за заплащане неустойка. Според Удостоверение за задължения от 23.12.2024г. кредитът бил активен, а към 02.01.2025г. общият размер на дълга възлизал на 4408.88 лева. След проведена между страните електронна кореспонденция, молителят бил уведомен, че към 09.01.2025г. дължи на дружеството сумата 4438.63 лева, включваща главница и оскъпяване, която следва да бъде заплатена на 24 вноски, всяка в размер на 257 лева. Пояснено е, че до този момент кредитополучателят заплатил 575 лева. Прави извод, че общо дължимата сума включва неустойка за непредоставяне на обезпечение.

Позовавайки се на посочена в исковата молба съдебна практика на СЕС, счита, че Договорът е недействителен, във връзка с което излага следните съображения:

В противоречие с разпоредбата на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, кредиторът не 1 посочил разходите, които са включени при формиране ГПР, което довело до невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, респективно да се установи дали е налице съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. В разрез с нормативно установеното правило, че кредиторът не може да изисква и събира от потребителя разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор, ответникът претендирал такса и неустойка, които не били индивидуализирани по основание, предвидено в контракта, респективно в придружаващите го документи. Сочи, че ГПР не е посочен коректно, тъй като не са включени таксата и неустойката при непредставяне на обезпечение. Твърди, че ако същите са включени, то ГПР би достигнал значително надвишаващия законоустановен лимит от 538%.

Приема, че клаузите на т.4.2., т.7 от Приложение №1 към Договора, както и претендираната такса са нищожни. В тази връзка сочи, че разпоредбата на чл.10, ал.2 ЗПК забранява поведение на кредитора насочено към събиране на лихви, такси, комисиони или други разходи във връзка с кредита, които не са предвидени в сключения договор. В случая не била предвидена неустоечна клауза нито в Договора, нито в Приложение №1 към него, но в погасителния план била включена такава. Излага доводи за нарушаване добрите нрави и наличие на неравноправност, довело до неправилно посочен ГПР по кредита. Счита, че уговореният размер на възнаградителната лихва също е в противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава три пъти законната лихва и в този смисъл цитира практика на ВКС.

Относно допълнителната такса сочи, че същата е определена в противоречие с изискването, визирано в чл.10а, ал.4 ЗПК, поради което приема клаузата за нищожна.

Моли съда да постанови решение, с което да прогласи недействителността на Договор за потребителски кредит №*******/********г., сключен между И. В. В., ЕГН ********** в качеството му на кредитополучател и „Ай Те Еф Груп“ АД, ЕИК ********* в качеството му на кредитор, на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.22, вр.чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

В условията на евентуалност моли съда да прогласи нищожността на клаузата по т.4.2. от Приложение №1 към Договор за потребителски кредит №*******/********г., във връзка с погасителния план към договора, уреждаща размера на погасителната вноска с включена неустойка при непредоставяне на обезпечение, на основание чл.10, ал.2 ЗПК вр.чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, при условията на евентуалност – по чл.143, ал.2, т.5, вр.чл.146, ал.1 ЗЗП вр.чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, при условията на евентуалност – чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД.

В условията на евентуалност моли съда да прогласи нищожността на клаузата по т.7 от Приложение №1 към Договор за потребителски кредит №*******/********г., уреждаща размера на възнаградителната лихва по договора, на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД.

В условията на евентуалност моли съда да прогласи нищожността на такса в общ размер 150 лева, предвидена в погасителния план към Договор за потребителски кредит №*******/********г., на основание чл.10, ал.2 ЗПК, вр.чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, при условията на евентуалност – по чл.10а, ал.4 ЗПК, вр.чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД.

Претендира разноски по делото.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът – „Ай Ти Еф Груп“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно неоснователността на претенциите.

2

Не оспорва релевантен за спора факт – наличието на облигационна връзка, основана н а Договор за потребителски кредит №*******/********г. и параметрите на контракта.

Пояснява, че договарянето между страните се е осъществило чрез средства за комуникация от разстояние и договорът е сключен във формата на електронен документ, при спазване изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУ.

Възразява срещу твърдението, че не са спазени изискванията, визирани в чл.11, ал.1 ЗПК. В тази връзка сочи, че преди подписване на контракта, кредитополучателят е бил наясно с всички условия по кредитното отношение, сам избрал параметрите и условията на договора, предвид което клаузите се явявали индивидуално договорени. На ищеца бил предоставен стандартен европейски формуляр, съдържащ информация за потребителския кредит, а оспорваните от него неустойки, кредиторът описал в Приложение №4 и №5. И. В. се запознал с условията и приложенията и се съгласил със тях.

Ответникът поддържа, че ГПР е изчислен съгласно формулата, посочена в Приложение №1 от ПЗР на ЗПК, а начинът на изчисляване се съдържал в ОУ и стандартния европейски формуляр. Счита, че разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК не изисква изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включени в ГПР, а указва да бъдат посочени единствено взетите предвид допускания при изчисляването му. Излага аргументи относно значението на термина „допускания“, приемайки, че се използва в смисъл на предвиждания за в бъдеще, а не в смисъл на разходи. Счита, че в случая е изпълнено изискването кредитополучателят предварително да се запознае с размера на сумата, която ще върне под формата на ГПР.

Поддържа, че задължението за неустойка не е разход по кредита, който следва да се включи в ГПР, по своята същност представлява обезщетение за неизпълнение. Заявява, че в договора не са посочени взетите предвид допускания на ГПР, доколкото в случая ГПР бил неизменен, формиран от фиксирано вземане – възнаградителна лихва, което не се променяло при никакви условия, т.е. не били взети предвид допускания при изчисляване ГПР, тъй като нямало такива. В контракта нямало никаква неяснота каква сума ще следва да връща длъжника, за да се чувства заблуден от посочения ГПР, чиито размер бил съобразен със закона.

Оспорва твърденията на ищеца, свързани с нищожността на неустоечната клауза и излага доводи досежно валидността й. Сочи, че страните са договорили компенсаторна неустойка за неизпълнение договорно задължение, акцентирайки върху обезщетителната й функция, предвид високо рисковия паричен заем – бързо одобряване, без поръчител, без допълнителни обезпечения, без съгласие за директен дебит от трудово възнаграждение и/или банкова сметка. Поддържа, че клаузата е ясно и точно формулирана, индивидуално договорена между страните (като размер и вреди, които обезщетява), създава равнопоставеност на правните субекти, поради което същата е равноправна, съгласно ЗЗП.

Възразява срещу твърденията, досежно наличието на заблуждаваща търговска практика, като твърди, че е изпълнил изискването да предостави своевременно цялата информация относно кредита, включително обезпечението му и неблагоприятните последици, свързани с непредоставянето му.

3

По изложените съображения моли съда да отхвърли претенциите.

Предявява насрещен иск за заплащане сумата 1425 лева, частично от 2000 лева – съставляваща сбор от непогасена, изискуема и падежирала главница и предсрочно изискуема главница по кредита, ведно със законната лихва, считано от 28.02.2025г. до окончателното й изплащане.

Обосновава претенцията със следните твърдения: На ********г. страните по делото сключили процесния договор за кредит, при спазване изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУ.

Облигационната връзка били инициирана от ответника по насрещния иск, който бил запознат с условията на контракта. В изпълнение на задълженията си, ищецът по насрещния иск предоставил на ответника паричен заем в размер на 2000 лева. Кредитополучателят се съгласил да погаси кредита посредством 24, 30-дневни вноски в срок от 23.11.2023г. до 22.11.2025г. И. В. не заплатил падежирали вноски, поради което, съгласно чл.11, б.“а“ от ОУ кредиторът обявил предсрочната изискуемост на задължението. „Ай Ти Еф Груп“ АД моли предсрочната изискуемост да се счита обявена на длъжника в деня на уведомяването му, чрез насрещния иск.

Претендира разноски по делото.

В срока по чл.131 ГПК, И. В. – ответник по насрещния иск е депозирал отговор, в който оспорва аргументите на дружеството, изложени в отговора на исковата молба и в насрещната искова молба.

Счита, че претенцията по насрещната искова молба е частично неоснователна.

Твърди, че е заплатил 575 лева по процесния договор, при главница в размер на 2000 лева и при обявяване контрактът за нищожен следва да възстанови чистата стойност по договора, т.е. 1425 лева, до който размер намира иска за основателен.

Визира практика на СЕС, касаеща лихва за забава върху главниците по договори за потребителски кредити.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

Страните по делото са били обвързани от облигационно правоотношение, основано на Договор за потребителски кредит №*******/********г. със следните параметри: главница – 2000 лева; годишна фиксирана лихва – 45.56%; ГПР – 65%; срок на погасяване – 22.11.2025г.; размер на погасителната вноска с одобрено обезпечение – 134.71 лева; размер на погасителната вноска без одобрено обезпечение – 257 лева; брой погасителни вноски – 24; общо дължима сума при надлежно и правилно изпълнение на задълженията по кредита – 3233.04 лева.

Според Приложения №4 и №5, кредитополучателят се задължил да заплати 150 лева – такса, за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване за кредит, а при непредставяне обезпечения под формата на: поръчителство на две физически лица, които отговарят на определени условия или банкова гаранция в размер на 3233.04 лева – да заплати неустойка в размер на 4.01 лева средно на ден, за всеки календарен ден, за който не е предоставил обезпечение, като неустойката не трябва да надвишава 1% от главницата по 4 кредита.

В погасителния план, кредиторът формирал месечната вноска като сбор от главница, лихва, такса – 6.25 лева, неустойка – 122.29 лева, вследствие което кредитополучателят следвало да върне сума в общ размер 6188.03 лева.

Ангажирани са доказателства, от които е видно, че на ********г. дружеството превело по сметка на И. В. заемната сума – 2000 лева.

Приложени са стандартен европейски формуляр и Общи условия на „Ай Ти Еф Груп“ АД, приложими към договори за потребителски кредити.

С оглед установяване относими към спора факти е възложена и приета, неоспорена от страните съдебно – счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като ясно, пълно, обосновано и обективно. Вещото лице е установило, че кредитополучателят е заплатил общо 575 лева, които кредиторът отнесъл, както следва: 107.04 лева – главница;