Решение № 7797 от 19.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7797 гр. София, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Виктория В. Грънчарска Въззивно гражданско дело № 20231100510311 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Предмет на въззивното производство е частта от Решение № 11513/03.07.2023 г. на СРС, 28 състав по гр.д. № 43463/22 г., с която е признато за установено, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че К. Г. С., с ЕГН ********** и Г. Г. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. **** дължат на „Топлофикация София“ ЕАД, гр. София, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. Ястребец, № 23, сумата от по ½ от 1383, 53 лева, доставена топлинна енергия за имот на адрес гр. ****, абн. № 374911 за периода от 01.05.2019 г. до 30.09.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.05.2022 г. до окончателното й изклащане на задължението, както и съумата от по ½ от 270,60 лева – лихва за забава за периода от 01.07.2019 г. до 03.05.2022 г, за които суми е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 24762/2020 г. по описа на СРС, ГО, 28 с-в. В частта, в която СРС е отхвърлил предявените искове, като необжалвано, първоинстанционното съдебно решение е влязло в законна сила.

Въззивната жалба е подадена от ответниците К. Г. С. и Г. Г. С.. В нея се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Сочат, че исковите претенции били предявени на извъндоговорно основание – неоснователно обогатяване, като по делото било доказано, че между ищеца и ответниците възникнало договорно отношение, поради което било изключено евентуално имуществено разместване без 1 основание по смисъла на чл. 59 ЗЗД. Молят решението да бъде отменено в обжалваната част, като вместо него бъде постановено друго, с което исковите претенции бъдат отхвърлени.Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ‚Топлофикация София“ ЕАД оспорва изцяло като неоснователна въззивната жалба. Излага, че твърдението на ищците за наличие на договорно отношение между страните в съдебното производство е неоснователно, тъй като между тях няма сключен договор и ответниците били “небитов клиент“ по смисъла на разпоредбата на чл. §1, т. 33а ДР на ЗЕ.

Третото лице-помагач на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД не е заявило становище по жалбата.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение правилността на решението настоящият въззивен състав намира за правилно, солидаризира са с изложените мотиви, като следва да добави следното:

За да се изпълни фактическият състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД трябва да са налице следните елементи: обогатяване на едно лице за сметка на друго; обедняване на това лице, свързано с обогатяване на първото;връзка между обедняването и обогатяването; липса на друг иск, с който обеднилият да се защити. По конкретното дело, с оглед на твърденията на ищеца в исковата молба, ищецът следва да докаже, че на извъндоговорно основание е доставил в имота на ответниците топлинна енергия в твърдените количества и на посочената стойност, с която ответниците се обогатили, тъй като неплащайки цената на доставената в имота им ТЕ си спестили разходи, които следвало да направят.

Неоснователно е възражението въведено с въззивната жалба, с което се оспорва липса на задължение на ответниците, заради съществуваща договорна връзка, а така от така предявеният иск по чл. 59 ЗЗД изключва наличието на договорно отношение между страните. Според настоящата инстанция не би могъл да бъде споделен този довод. Съгласно ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл.

150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за 2 доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1 ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12.

2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09. 2006г.).

В настоящият случай обаче ответницте са в категирията на т.нар. „небитов клиент“ по смисъла на разпоредбата на §1, т. 33а (нова- ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ДР на ЗЕ. Легалната законова дефиниция за небитов клиент“ е клиент, който купува илектрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Законодателят е излозва за разграничителен критерий съответната нужда, за която се потребява топлинната енергия. В конкретният случай, процесният имот е търговско помещение – Магазин 4, с адрес: гр. ****, за което има и представен нотариален акт за продажба на недвижим имот № 69, том IV, рег. № 5310, дело № 589 от 05.10.2020 г.

Разпоредабата на чл. 149, ал. 1 т. 3 приложима по отношение на небитовите клиенти, изисква сключването на писмен договор за продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и книенти на топлинна ененргия за небитови нужди. Разликата между хипотезата на договор за търговска продажба на топлинна енергия за небитови нужди и тази за битови нужди е в начина на сключване. От разпоредбаат ана чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката се заключва, че по отношение на „битовият клиент“ договорът се счита сключен и с конклудентни действия. В този случай топлопреносното дружество задължително публукува одобрените от комисията Общи условия и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.

Съответно договорна връзка се преполага по силата на закона и съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия. По отношение обче на „небитовите клиенти“ не важи. За да възникне догорворно правоотнпошение с небитов клиент следва да има изрично сключване на догорвор, а не чрез конклудентни 3 действия. Т.е. в конкретния случай не са приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди по чл. 150, ал. 1 от ЗЕ. Ето защо между страните по делото липсва валидно договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия и по силаната на което да се ангажира този вид отговорност на ответника за заплащане на претендираните суми.

Възражението, че ответниците не са се възползвали от доставената топлинна енергия, тъй като не са обитавали имота, е въведено за първи път с въззивната жалба, поради което е преклудирано и въззивният съд не може да го разглежда и обсъжда.

С оглед гореизложеното, настоящата въззивна инстанция намира обжалваното решение за правилно на въведените с жалбата доводи, поради което същото следва да бъде потвърдено на основание чл. 272 ГПК, като на основание последната норма настоящият съдебен състав препраща и към мотивите, изложени от първоинстанционния съд.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал.

1 вр. с ал. 8 ГПК вр. с НМРАВ. Пред СГС ищецът е заявил претенция за разноски за юрисконсултско възнаграждение. Настоящият състав на съда намира, че такива не следва да му се присъждат, тъй като ищецът е депозирал бланкетен отговор на въззивната жалба и не е изпратил представител в съдебно заседание, нито е депозирал молба. Поради това съдът намира, че защита от юрисконсулт реално не е осъществена пред настоящата инстанция, поради което липсва основание да се приложат разпоредбите на чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК, вр. с НМРАВ, поради което и съдът не присъжда юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца.

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 11513/03.07.2023 г. на СРС, 28 състав по гр.д. № 43463/22 г., в частта в която е признато за установено, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че К. Г. С., с ЕГН ********** и Г. Г. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. **** дължат на „Топлофикация София“ ЕАД, гр. София, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец, № 23, сумата от по ½ от 1383, 53 лева, доставена топлинна енергия за имот на адрес гр. ****, абн. № 374911 за периода от 01.05.2019 г. до 30.09.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.05.2022 г. до окончателното й изклащане на задължението, както и съумата от по ½ от 270,60 лева – лихва за забава за периода от 01.07.2019 г. до 03.05.2022 г

4

В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.

3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5