Решение № 65 от 12.04.2024, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. П., 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П. в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сузана Ем. Полизоева при участието на секретаря Дияна Петкова като разгледа докладваното от Сузана Ем. Полизоева Административно наказателно дело № 20241230200158 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалва се Наказателно постановление №24-0314-000082 от 09.02.2024г. на началника на РУ П. при ОД МВР Б., с което на А. К. С., с ЕГН-**********, и с адрес гр.П., ул.“Я.“ № **, за извършено нарушение н а чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Жалбоподателят моли да се отмени изцяло наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно, поради това, че са налице множество хипотези на деянието, които не са конкретизирани в акта, като е допуснато несъответствие - изложената фактическа обстановка не отговаря на посоченото изпълнително деяние и не е налице описаното нарушение, като счита същото за недоказано. В съдебно заседание се явява лично и с процесуален представител, който доразвива тезата в жалбата, като конкретизира оспорването относно вината на жалбоподателя за знанието му, че автомобила е дерегистриран служебно, като оспорва правилността на цялата процедура и са навеждат доводи за процесуални нарушения, и се обръща внимание на обстоятелството, че издаденото НП касае ненастъпил бъдещ момент, тоест като дата на извършеното нарушени се сочи 25.10.2024г.. Развива доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление поради наличие на този съществен порок. Твърди и че нарушението не е доказано, като това е в тежест на административнонаказващия орган. Претендират се съдебно разноски за адвокатско възнаграждение.

1

В съдебно заседание, ответната страна, не взема участие и не се представлява от упълномощения юрисконсулт.

Териториално отделение – П., към Районна прокуратура – Б., редовно уведомени, не изпращат представител и не заявяват становище по жалбата и наказателното постановление.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от лице с правен интерес, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна, по следните съображения :

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, установяването на което е сторено със заповед №8121з-1632/02.12.2021г. която е приложена по делото.

С атакуваното наказателно постановление жалбоподателя е санкциониран за това че е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, поради което и на осн. чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложена имуществена санкция „Глоба“ в размер на 200 лева, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за това, че на 25.10.2023г., в 16:50 часа в община П., на път Общински № BLG 2169 като водач на лек автомобил, Опел Астра 1.6 и ****, България при обстоятелства: на 25.10.2024г., в 16:50 часа по път 3-198, в района на „*** километър“ /населено място/, в посока гр.П. управлява лек автомобил Опел Астра, с рег.

№****, собственост на А.С.П. от /населено място/, като автомобила е с прекратена регистрация от дата 18.09.2023г. по чл.143, ал.15. По случая е образувана преписка №314ЗМ-445/2023г. по описа на РУ-П. за престъпление по чл.345 НК, която е докладвана на ТО-П. към РП-Б. по компетентност. На 25.01.2024г. е издадено Постановление за отказ да се образува наказателно производство от Н.Ш. - прокурор в ТО-П. към РП-Б., с вх.№9546/2023г., получено в РУ-П. УРИ 314 ЗМ-445/26.01.2024г., в което постановление изрично се сочи, че към момента на извършената от полицията проверка, на автомобила имало поставени регистрационни табели, които са издадени точно за това МПС, а в хода на същата проверка не са се събрали данни за да се установи противното и с оглед на липсата на доказателства, които да наведат към умисъл за извършеното престъпление прокурорът е постановил и своя акт, като е отчел че в закона липсва задължение на контролите органи да изпращат уведомление до собствениците на МПС за предстояща или извършена дерегистрация на МПС-то и реално такова уведомление на собственика не е извършвано.

По повод постановения отказ да се образува наказателно производство е и прекратена преписка вх.№9546/2023г. по описа на РП-Б., ТО-П., препис от постановление е изпратено на началник на РУ-П. за сведение и налагане на 2 адм.наказание по реда на ЗДвП. По повод което последният издал атакуваното НП, което е връчено на наказаното лице на 28.02.2024г..

Акт за установяване на административно след прекратяване на прокурорската проверка не е бил съставен. Видно от съдържанието на процесното НП, същият е съставен действително за това че на 25.10.2023г. в 16:50 часа, в община П. на път общински №BLG 2169 като водач на лек автомобил Опел Астра 1.6 и ****, България, при обстоятелства се сочи че на 25.10.2024г. в 16:50 часа по път 3-198, в район на „*** километър“, /населено място/, в посока гр.П.. Именно тук съдът следва да обърне специално внимание, че наказващият орган не просто е посочил две дати на извършвано нарушение, като двете отстоят във времето с една година, втората от които е още не настъпила такава. Относно посочването на мястото на извършването на управлението следва да се отбележи, че се сочат две различни местоположения, които териториално се намират на противоположни посоки от гледна точка на гр.П.. Напълно невъзможно е в един и същи момент, на една и съща дата нарушителя веднъж да се намира според първо посоченото местоизвършване на Общински Път BLG 2169, който само за конкретика представлява „Отклонение Ч.отклонение К.”, а според второто местоизвършване е на път 3-198, в район на „*** километър“, /населено място/, в посока гр.П.. Много е вероятно да може да се осъществи така описаното в наказателното постановление, но само ако е на различни дати, или така както е описано в различни години, но в случая се касае за бъдещо несигурно събитие, относно което съдът може само да предполага и това е напълно недопустимо при постановяване на съдебно решение.

Предвид изложеното съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение е допуснато процесуално нарушение – сочат се два дати на извършеното нарушение, а именно 25.10.2023г. към която дата се сочи местоизвършване Общински Път BLG 2169, който представлява „Отклонение Ч.отклонение К.” и е в пълно противоречие с обстоятелствената част на наказателното постановление сочещо като местоизвършване път 3-198, в район на „*** километър“, /населено място/, в посока гр.П.. Втората посочена дата-25.10.2024г. пък от своя страна е все още ненастъпила дата, за която няма как да се предполага къде би се намирало лицето и би ли то извършила нещо, за което да бъде санкционирано предварително, т.е. не е посочена точната дата на извършването на нарушението, както и неговото местоизвършване. В тази си част НП действително поставя санкционираното лице в позицията да не знае къде и какво точно е извършило, поради което е напълно логично твърдението на защитата за объркването у жалбоподателя, което възпрепятства значително неговата защита. Тези нарушение не може да се санират на тази етап от производството. Във връзка изложеното съдът намира че в конкретния казус, процесното НП, не отговарят на установените от закона реквизити – липсва посочване на конкретна дата и място на извършване на нарушението, както и на обстоятелствата, при които то е 3 извършено. Касае е се за нарушение на императивните разпоредби на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Посочването на точната дата и мястото на извършване на нарушението, както и на обстоятелствата при които е извършено, са основни признаци от състава на твърдяното нарушение и са абсолютно необходими и задължителен реквизит, както на АУАН, така и на НП видно от цитираните законови разпоредби.

Ясно е в конкретния казус, че НП не дава задоволително обяснение на въпроса кога и къде е извършено твърдяното нарушение. Разпоредбата на закона е ясна, категорична и точна. Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН: „ Наказателното постановление, трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, като се посочи законовата разпоредба която е нарушена“.

Това посочване трябва да е конкретно и небудещо съмнение. Законовата разпоредба която е нарушена, описанието на нарушението и доказателствата, които го потвърждават не може да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните такива и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на засегнатото лице. В този смисъл са без значение индициите, че лицето, на което е наложено административното наказание, вероятно е разбрало кои са фактите и обстоятелствата, въз основа на които е ангажирана административнонаказателната му отговорност, какви са доказателствата, които я обосновават и коя е административнонаказателната разпоредба, предвиждаща наложеното му административно наказание, съответно нарушената материалноправна разпоредба.

Правоприлагането не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни. Административнонаказващият орган е следвало изрично да посочи, коя дата е приел за дата на извършване на нарушението, респективно да посочи кое е населеното място, което приема за място на извършване на нарушението, както и подробно да опише обстоятелства, при които то е извършено.

Необходимо е да се посочи, че доказателства в тази насока, а именно обосноваващи извършеното нарушение, е недопустимо да се събират едва в хода на съдебното производство, тъй като описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е било извършено и доказателства, следва задължително да се съдържат в НП, т.е още от образуването на административнонаказателното производство следва по недвусмислен начин да е ясно, за какво нарушение и въз основа на какви доказателства се ангажира административнонаказателната отговорност на виновното лице.

Липсата на тази конкретна и задължителна минимална информация ограничава съществено правото на защита на санкционираното лице да оспори надлежно всяко от тези обстоятелства, като същото е изначално ограничено още в първата фаза на административнонаказателното 4 производство да събира доказателства в тази насока срещу компетентността на органа и формата на акта за прекратяване, поради което и представлява допуснато съществено нарушение на административно производствените правила във фазата на административнонаказателното производство, което няма как да бъде санирано и отстранено.

Това е така, защото принципно с АУАН се поставя началото на това производство, а с последващият го акт - НП нарушителят следва да има възможност да разбере точно какво административно нарушение му се вменява, че е извършил. В този смисъл наведените в жалбата, а и в съдебно заседание доводи се явяват основателни.

Така констатираните процесуални нарушения допуснати в хода на административнонаказателното производство са от категорията на съществените, опорочават наказателното постановление изцяло и водят до неговата отмяна.

За пълнота на изложението настоящият състав счита за основателно да отбележи, че при разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията посочени от жалбоподателя.

Извън гореизложеното и на самостоятелно основание съдът намира наказателното постановление, предмет на настоящия съдебен контрол за материалноправно незаконосъобразно.