Решение № 426 от 11.10.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 426 гр. Пазарджик, 11.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лина Ат. Грозданова като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20265200500587 по описа за 2026 година

Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№ 3033 по описа за 2025 година е прието за установено по отношение на ДФ „Земеделие“ София, с адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ №136, че С. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. П., бул. „Х. Б." №**, не дължи на ответника изпълнение на паричното задължение за сумата от 7909,69 евро /15470 лева/ главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 27.04.2001 г., до окончателното и изплащане, както и сумата от 212,19 евро /415 лева/, представляваща мораторна лихва, за периода от 20.02.2001 г. до 27.04.2001 г., предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 207/2025 г. по описа на ДСИ при РС Пазарджик, за които суми е издаден изпълнителен лист от 04.07.2001 г. по гр.д. № 03235/2001 г., по описа на СРС,.

Осъден е ДФ „Земеделие“ София, с адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ №136, да заплати заплати на С. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. П., бул.

„Х. Б." №**, разноски в размер на 825,18 евро.

В срок решението е обжалвано с въззивна жалба ДФ „Земеделие“.

Считат, че решението е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, несъобразено със съдебната практика и необосновано и молят да бъда отменено.

1

Възпроизведени са съображенията на първоинстанционния съд , като е изразено несъгласие с изводите на съда относно началния момент , от който започва да тече давност. Съдът неправилно приел, че новата погасителна давност за процесното вземане е започнала да тече от датата 26.06.2015 г. датата на постановяване на Тълкувателно решение №2/2015 г. по тълк. д.

№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Този извод бил неправилен. Съгласно трайната съдебна практика, включително Решение №170/17.09.2018 г. по гр. д. №2382/2017 г. на ВКС, както и множество последващи решения на ВКС, тълкувателното решение не създавало ново право, а само разяснявало съществуващата правна норма.

Началният момент на давността не можел да бъде поставян автоматично към датата на постановяване на тълкувателния акт.

Преценката следвало да бъде извършвана с оглед извършените изпълнителни действия по конкретното изпълнително производство. В хода на изпълнителното производство, видно от събраните в хода на съдебното производство доказателства се установило, че от 18.09.2008 г. до 14.03.2018г са събирани регулярно суми от ищеца от запор върху трудови възнаграждения. Неправилно било прието от съда, че последното плащане по изпълнителното дело е извършено на 15.06.2015 г.

Оттам е следвала и неправилна преценката на съда относно прекъсването на давността. Извършените плащания по изпълнително дело представлявали признание на задължението и водели до прекъсване на давността. Съдът приел още, че по изпълнителното дело е настъпила перемпция по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, считано от 2018 г. Това обстоятелство било ирелевантно.

Прекратяването на изпълнителното дело през 2021 г. не означавало автоматично погасяване на правото на принудително изпълнение.

Считат ,че с извършените действия по изпълнителното дело и регулярните плащания давността е прекъсвана, поради което към момента на образуване на новото изпълнително дело през 2025 г. не е изтекъл пълният давностен срок. Действително било налице постановление от 08.06.2021г., влязло в сила на 06.07.2021г. и от 30.11.2015 г. за прекратяване на изпълнителното производство по първото изпълнително дело.С молба от 30.05.2025г. било поискано образуване на ново изпълнително дело , направени били искания за извършване на изпълнителни действия по него и са предприети такива.

Считат ,че предявеният иск с правно основание чл.439 от ГПК е неоснователен.

Молят решението да бъде отменено и предявеният иск – отхвърлен.

Претендират разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от С. Г. Г..

Счита ,че жалбата е неоснователна и моли решението да бъде 2 потвърдено.

Първоинстанционният съд съобразил всички събрани по делото доказателства и ги обсъдил в съответствие със закона.

Не било спорно ,че с определение на Софийски районен съд постановено по гр.д.№03235/2001г.. ответника бил осъден, на основание чл.237 буква "в" от ГПК. да заплати на ДФ“Земеделие“ София, сумата от 15 470 лева - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 27.04.2001 г.. до окончателното и изплащане, както и сумата от 415 лв.. представляваща мораторна лихва, за периода от 20.02.2001 г. до 27.04.2001 г.

Издаден бил и изпълнителен лист от 04.07.2001 г. за тези суми, по силата на който едва през 2006 г по молба от 14.07.2006г„ на тогавашната Агенция за държавни вземания, било образувано изпълнително дело №1103/2006г., по описа на ДСИ при РС- Пазарджик. за събиране на вземането.

Първото изпълнително действие по изпълнително дело №1103/2006г., по описа на ДСИ при РС-Пазарджик било извършено по молба на взискателя едва на 13.06.2008г„ с искане принудителното изпълнение да бъде насочено върху ремарке за лек автомобил, с рег.№*******, собственост на длъжника, с налагане на запор върху същото, опис и оценка. С молба от 07.07.2008 г„ взискателят по изпълнителното дело е поискал на основание чл.512 от ГПК и налагане запор на трудовото му възнаграждение,а с молба от 15.08.2008г. е поискал и принудително изпълнение върху притежавания от него земеделски имот .

Изпълнителни действия били предприети по отношение на движимата вещ и вземанията у представляващи трудовото възнаграждение .

Последното изпълнително действие , предприето от ДСИ бил извършения на 20.08.2008 г., опис на ремарке. На 15.06.2015г., последно била удържана сума от 137лв., като цялата изплатена сума от 2008г. до 2015г била в размер на 27667,14лв., която според взискателя представлява единствено събрана дължима лихва.

Именно поради бездействието на вискателя на 08.06.2021г., с постановление на ДСИ било прекратено изпълнително дело №1103/2006г., по описа на ДСИ при РС-Пазарджик.

Представен е същия изпълнителен лист и по молба на НАП от 04.06.2025г. е образувано ново изпълнително дело №20255220400207г., по описа пак на ДСИ при РС-Пазарджик, като е изпратена нова покана за доброволно изпълнение ,въпреки ,че вземането е погасено по давност.

Съгласно разясненията в решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, IV г. о„ указанията в ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г„ ОСГТК имат действие и се прилагат от момента на обявяване на тълкувателното решение и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това. До датата на обявяване на ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д.

3

№ 2/2013 г., ОСГТК приложение намира ППВС № 3/18.11.1980 г„ съгласно което погасителната давност спира да тече входа на изпълнителното производство.

Излага доводи ,че с изтичане на две годишния срок по чл. 433, ал. 1, т.8 от ТПК на 16.06.2018г. изпълнителното производство е прекратено по право и е започнал да тече нов 5-годишен давностен срок по чл. 117. ал. 2 ЗЗД, който е изтекъл на 16.06.2023г. С изтичането на този срок било погасено и правото на принудително изпълнение за събиране на процесното вземане.

Молбата за образуване на второто изпълнително дело била подадена едва на 04.06.2025 г.

Съдът като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение ,за да се произнесе ,взе предвид следното:

В исковата си молба против ДФ „Земеделие“ ищецът С. Г. твърди,че с определение на Софийски районен съд постановено по гр.д.№03235/2001г., е осъден, на основание чл.237 буква“в“ от ГПК, да заплати на ДФ“Земеделие“ София, сумата 15 470 лева - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 27.04.2001г,, до окночателното и изплащане, както и сумата от 415 лв., представляваща мораторна лихва, за периода от 20.02.2001 г. до 27.04.2001 г.

За целта, с оглед влязлото в закона сила определение, в полза на ДФ“Земеделие“ бе издаден ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ от 04.07.2001г. за горните суми, по силата на който едва през 2006г., по молба от 14.07.2006г., на тогавашната Агенция за държавни веземания, било образувано изпълнително дело №1103/2006г., по описа на ДСИ при РС-Пазарджик, за събиране на това вземане.

Първото изпълнително действие по изпълнително дело №1103/2006г., по описа на ДСИ при РС-Пазарджик било по молба на АДВ едва на 13.06.2008г., с искане принудителното изпълнение да бъде насочено върху ремарке за лек автомобил, с рег,№*******, собственост на доверителят ми, с налагане на запор върху същото, опис и оценка. След което с молба от 07.07.2008г., взискателят по изпълнителното дело поискал на основание чл.512 от ГПК налагане запор на трудовото възнаграждение. Освен това с молба от 15.08.2008г. поиска и принудително изпълнение и върху притежавания от него земеделски имот - НИВА, находящ се в с.Ветрен, с площ от 1.5740дка. в местност „Под селото“ имот с ПЛ №296.

Всички тези искания били изпълнени от ДСИ само по отношение на притежаваното ремарке за лек автомобил, с рег.№*******, трудовото му възнаграждение и запор на банковата му сметка в „Уни Кредит Булбанк“АД.

Последното изпълнително действие предприето от страна на ДСИ е извършения на 20.08.2008г. - опис на притежаваното от ищеца ремарке.

Последната удържана сума била на 15.06.2015г., за сумата - 137лв., като цялата сума изплатена от ищеца от 2008г. до 2015г. била в размер на 27667,14лв.Според взискателя това било единствено дължимата лихва.

4

Поради настъпила още през 2018г перемция с постановление на Държавен съдебен изпълнител при РС-Пазарджик на 08.06.2021г. било прекратено на основание чл.433 ал. 1, т.8 от ГПК образуваното изпълнително дело №1103/2006г., по описа на ДСИ при РС-Пазарджик, като били вдигнати всички наложени запори и бил върнат на взискателя оригиналния изпълнителен лист .

Въз основа на същия изпълнителен лист по молба на НАП от 04.06.2025г. било образувано ново изпълнително дело №20255220400207г., по описа пак на ДСИ при РС-Пазарджик, като на ищеца била изпратена покана за доброволно изпълнение изх.№5832/23.06.2025г.

Твърди ,че вземането е погасено по давност.

Съгласно чл. 117 ЗЗД давността за съдебно признатите вземания е винаги 5 години. В чл. 116, б. "в" ЗЗД е предвидено, че погасителната давност се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение.

Съгласно разясненията, дадени с т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК давността се прекъсва с предприемането на изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Като примерни такива изпълнителни действия са посочени: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Указано е още, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ също прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, а по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

След всяко прекъсване започва да тече нова давност, тъй като чл. 115 ЗЗД не предвижда възможност за спиране на давността в изпълнителния процес за разлика от исковия.

Съгласно разясненията в решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, IV г. о., указанията в ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК имат действие и се прилагат от момента на обявяване на тълкувателното решение /26.06.2015 г. / и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това. До датата на обявяване на ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК приложение намира ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно което погасителната давност спира да тече входа на изпълнителното производство.