Решение № 756 от 10.06.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 756 гр. Пазарджик, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20265220100405 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен e установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.19, ал.5 ЗПК и чл.26, ал.1 ЗЗД.

Ищецът Г. Д. Д., ЕГН: **********, настоящ адрес: гр. * твърди, че е сключил договор за потребителски кредит №2564287 от 03.05.2022 г. във връзка с който е получил от „к“ ЕАД потребителски кредит в размер на 500 лв.

Твърди, че на основание чл.4, ал.1 от договора за кредит е задължен да обезпечи кредита чрез банкова гаранция или поръчителство от одобрено от кредитора дружество-гарант. Твърди още, че на 03.05.2022 г. е сключил договора за предоставяне на поръчителство с ответника „А*“ ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление: гр. *, по който следва да заплати възнаграждение на дружеството-гарант в размер на 213.33 лв.

Ищецът поддържа, че двата договора са недействителни.

Недействителността се претендира на основание чл.19, ал.5 и чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като дължимото от потребителя възнаграждение на дружеството-гарант е свързано с кредита и представлява допълнителен разход по кредита, който е част от годишния процент на разходите по чл.19, ал.1 ЗПК, но въпреки това не е включен в него. Твърди, че ако възнаграждението се 1 вземе предвид при определянето на ГПР, това ще увеличи неговия размер над пределно допустимия по чл.19, ал.4 ЗПК. Твърди, че чрез договора за предоставяне на поръчителство се цели заобикаляне на забраната по чл.19, ал.4 ЗЗП, както и че той противоречи на добрите нрави. Иска от съда да обяви за недействителен договора за предоставяне на гаранция с ответника „А*“ ЕООД. Претендира и присъждане на съдебни разноски.

Ответникът „А*“ ЕООД не оспорва сключването на договора за предоставяне на поръчителство. Оспорва иска при твърдение, че договорът е действителен. Твърди, че дейността на дружеството се изразява в това да предоставя гаранции за чужд дълг срещу възнаграждение, каквито са и сключените с ищеца договори, и не представлява заблуждаваща търговска практика. Поддържа, че размерът на уговореното в тях възнаграждение съответства на поетия риск, както и на размера на обезпечения дълг и намалява с намаляването на дълга. Твърди, че между договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство няма пряка зависимост, тъй като потребителят не е задължен да обезпечи кредита. Поради този избор разходите за обезпечението не са абсолютно задължителни за потребителя и не са част от елементите на ГПР по §1, т.1 ДРЗПК. Моли съда да отхвърли иска и претендира съдебни разноски.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства и закона достигна до следните правни и фактически изводи:

Искът е допустим, тъй като е предявен между страните по едно договорно правоотношение и при наличие на правен интерес от търсената защита, доколкото при положително съдебно решение неговите правни последици ще рефлектират благоприятно върху патримониума на ищеца.

За основателността на иска ищецът следва да докаже недействителността на договора, като установи фактите, които го опорочават.

Когато договорът е сключен с потребител, съдът е длъжен служебно да извърши проверка за неговата действителност.

Сключването на договорите за кредит и за предоставяне на поръчителство не се оспорва от страните. Представен е договор за потребителски кредит №2564287 от 03.05.2022 г. и приложение №1 към него.

Със същия ответникът „к“ ЕАД се е задължил да предостави на ищеца финансова услуга от разстояние под формата на потребителски кредит в 2 размер на 500 лв. за срок от 4 месеца. ГЛП по кредита е 40 %, а посоченият ГПР е 48.23 %. Общата дължима сума по кредита е 542.83 лв., платима разсрочено на четири месечни вноски. Съгласно чл.4, ал.1 от договора за кредит, ако в искането за кредит потребителят е посочил, че ще обезпечи кредита, той следва в срок до 48 часа от подаване на заявлението да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „к“ ЕАД юридическо лице. В този случай срокът за одобряване на искането за кредит е 24 часа, но ако потребителят не представи обезпечението, то ще се счита за неодобрено, а договорът за кредит няма да породи действие между страните – чл.4, ал.2.

Когато в заявлението потребителят е посочил, че няма да представи обезпечение на кредита, срокът за разглеждане на искането е 14 – дневен, в който, ако същото не бъде одобрено, договорът не поражда действие - чл.4, ал.3.

Представен е договор за предоставяне на поръчителство, сключен между ищеца и ответника „А*“ ЕООД на 03.05.2022 г., както и приложение №1 към него. Със същия ищецът е възложил на дружеството, а последното се е задължило да отговаря като поръчител за изпълнението на неговите задължения, произтичащи от договора за кредит. Срещу това ищецът се е задължил да заплати на дружеството-гаранта възнаграждение в размер на 213.33 лв.

Спорният въпрос е дали дължимото от потребителя възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство е разход, който трябва да бъде включен в годишния процент на разходите по кредита по чл.19, ал.1 ЗПК.

Съгласно цитираната разпоредба, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, общи разходи по кредита за потребителя това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в 3 случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

От гореизложеното е видно, че годишният процент на разходите включва всички разходи по кредита, които са били предвидими при сключването на договора за кредит, независимо дали потребителят дължи същите на кредитодателя или ги дължи на трети лица, напр. кредитни посредници, застрахователи или дружества, които по занятие предоставят обезпечения по кредитни сделки срещу възнаграждение. Изискването е сключването на договора за допълнителна услуга /напр. за предоставяне на поръчителство по кредита/ да бъде задължително условие за получаването на кредита.

Настоящият случай е точно такъв. Макар в процесния договор за кредит формално да е предвидена възможност за потребителя да избере дали да обезпечи кредита или не, този избор не е реален, тъй като при втората хипотеза срокът за разглеждане на заявлението е драстично по-дълъг от хипотезата, при която потребителят е избрал да обезпечи кредита. Следва да се има предвид, че финансовата услуга е от категорията на т. нар. „бързи кредити“, които се предоставят от разстояние именно с тази цел – да се обезпечи бърз отговор на запитването на потребителя за отпускане на кредит.

Предвидения в договора 14 –дневен срок за отговор от страна на кредитора по заявление за отпускане на необезпечен кредит не съответства на целта на ЗПФУР и на практика лишава потребителя от реален избор дали да представи обезпечението. Ето защо следва да се приеме, че по начина, по който е уговорена разпоредбата на чл.4 от договора тя въвежда задължително изискване пред потребителя да обезпечи кредита, като сключи договор за предоставяне на поръчителство с посочено от кредитора дружество-гарант.

Следователно разходите за тази допълнителна услуга са напълно предвидими към момента на сключване на договора за кредит и са част от ГПР. Хипотезата е идентична с тази, при която потребителят дължи застрахователна премия, когато застраховката е задължително условие за получаване на кредита.

С оглед на гореизложеното предвидимите разходи за потребителя по процесния кредит се изразяват в заплащането на възнаградителна лихва и на възнаграждение за предоставяне на поръчителство. Като се имат предвид тези разходи годишният процент на разходите /изчислен от съда с калкулатора за 4

ГПР по бързи кредити от електронната страница calculator.bg/ е в размер на 696.30 %.

Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно чл.1, ал.1 от Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е равен на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Процесният договор за кредит е сключен на 03.05.2022 г. Към 1 януари 2022 г. ОЛП е 0.00 %, респ. размерът на законната лихва е 10.00 %, а максимално допустимият размер на ГПР по потребителски кредити е 50.00 %. Следователно действителният ГПР за процесния потребителски кредит значително превишава максимално допустимия размер по чл.19, ал.4 ЗПК и не съответства на посочения в договора за кредит.

Посредством така описаната поредица от сделки е преодоляна законовата забрана за прекомерно оскъпяване на финансовата услуга.

Договорите, които водят до постигането на забранена от закона цел са недействителни на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. Ето защо иска следва да се уважи, като се обяви за недействителен процесния договор за предоставяне на поръчителство, който задължава потребителя да заплати възнаграждение на поръчителя.

По разноските:

При този изхода на делото на основание чл.87, ал.1 ГПК ответникът дължи съдебни разноски на ищеца. Същите са в размер на 25.56 евро – държавна такса.

Освен това ищецът е представляван безплатно при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА от адвокат А. А. А. от АК – Пазарджик, с адв. номер *, адрес: *. На основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатът има право на адвокатско възнаграждение в размер, не по-нисък от предвидения в Наредба №1 от 09.07.2001г. за възнаграждения за адвокатска работа. Съдът счита, че делото не е с висока правна и фактическа сложност, поради което възнаграждението следва да се 5 определи под минималния размер по наредбата, което е допустимо с оглед практиката на СЕС, формирана с решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22, съгласно което при направено искане за намаляване поради прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от минималните размери по наредбата.

С оглед на тази практика, сложността на делото и извършените от адвоката процесуални действия, които се изразяват в изготвянето на исковата молба и едно писмено становище за първото заседание възнаграждението следва да е в размер на 150 евро.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПО ИСКА на Г. Д. Д., ЕГН: **********, настоящ адрес: гр. * против „А*“ ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление: гр. *, ОБЯВЯВА за нищожен, на основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.19, ал.5 ЗПК и чл.26, ал.1 ЗЗД – поради противоречие и заобикаляне на закона, сключения между страните договор за предоставяне на поръчителство от 03.05.2022 г.

ОСЪЖДА ответника „А*“ ЕООД да заплати на ищеца Г. Д. Д. съдебни разноски в размер на 25.56 евро.

ОСЪЖДА ответника „А*“ ЕООД да заплати на адвокат А. А. А. от АК – Пазарджик, с адв. номер *, адрес: гр. *, на основание чл.38, ал.2 ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 150 евро.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-седмичен срок от неговото връчване на страните.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 6