Решение № 4157 от 24.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4157 гр. София, 24.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Стоева при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Гражданско дело № 20221100110339 по описа за 2022 година

Предмет на производството са предявени от Т. А. З. против Т. И. Т. осъдителни искове по чл. 535 ТЗ за сумата 104 500лв., представляваща вземане по запис на заповед от 25.04.2018г. и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 31 843.17лв., представляваща обезщетение за забава за периода 30.09.2019г.-29.09.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до изплащането.

Твърденията на ищеца са, че на 25.04.2018г. ответникът издал в негова полза запис на заповед без протест за сумата 104 500лв. с падеж за плащане 30.09.2019г., което плащане не е било изпълнено на падежа на ценната книга.

Ответникът не оспорва да е издател на записа на заповед и не твърди да изпълнение на задължението, а релевира възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:

Не е предмет на спор съставен запис на заповед от 25.04.2018г. с издател ответника и поемател ищеца за сума в размер от 104 500лв. с падеж 30.09.2019г. и място на плащане гр. Бургас, ул. „*******. Върху записа е обективирано изявлението на издателя, че му е бил предявен за плащане на датата на падежа.

Менителничният ефект е издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички предвидени в чл.535 ТЗ реквизити, обуславящи неговата действителност.

1

Възражението на ответника за настъпила погасителна давност е неоснователно.

Съгласно чл.537 ТЗ вр. чл. 531, ал. 1 ТЗ исковете по запис на заповед срещу издателя се погасяват с тригодишна давност от падежа. В случая падежът е настъпил на 30.09.2019г., а исковата молба е подадена по пощата на 30.09.2022г., т.е. в последния ден от давностния срок /арг. от чл.62, ал.2 ГПК/. Възражението на ответника, че пратката с исковата молба е подадена от лице различно от ищеца е без правно значение. Следователно вземането по записа не е погасено по давност и при липса на твърдения за извършено плащане искът за главницата следва да се уважи, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.

Длъжникът по парично задължение дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86 ЗЗД от деня на забавата. Съгласно т. 3 от ТР № 1/2005г., ОСТК на ВКС, по своята правна същност предявяването на записа на заповед представлява покана за изпълнение на менителничното задължение и се явява предпоставка за поставянето на длъжника в забава. В случая записът е предявен на издателя на 30.09.2019г., поради което същият е изпаднал в забава и дължи мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД. По тази причина предявеният срещу него иск за периода 30.09.2019г.- 29.09.2022г. е основателен и следва да се уважи в предявения размер 31 843.17лв.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото от 8453.74лв., от които 5453.74лв. за платена държавна такса и 3000лв. платено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира за неоснователно, тъй като размерът му е определен в рамките на минимума по Наредба № 1/2004 г. ВАдвС.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Т. И. Т., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. *******, да заплати на Т. А. З., ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ******* и съдебен адрес гр.*******, на основание чл. 535 ТЗ сумата от 104 500 лв., представляваща задължение по запис на заповед от 25.04.2018г., с падеж 30.09.2019г., и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 31 843.17лв., представляваща обезщетение за забава за периода 30.09.2019г.29.09.2022г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба-30.09.2022г. до изплащането, както и разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 8453.74лв.

2

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3