Решение № 154 от 21.02.2024, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Горна Оряховица, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Николова-Петрова при участието на секретаря Милена Гр. Димитрова като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Гражданско дело № 20234120100300 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. чл.430 и сл. от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от изпълнителните директори Д.Ш. и П.Д., чрез пълномощник – адв. Д.Е. от САК, твърди в исковата си молба, че въз основа на заявление по чл.417 от ГПК, подадено от “Юробанк България " АД, ГОРС е издал заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ЧГД № 1299/2022г. срещу Д. В. Я.; въз основа на издадения ИЛ е образувано изпълнително дело срещу длъжника, а на 18.01.2023г. ищецът бил уведомен, че заповедта за незабавно изпълнение на парично задължение е връчена при условията на чл.47,ал.5 от ГПК, като съдът му е дал указания за предявяване на иск относно съществуване вземането на банката. Поради това сочи, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за установяване на съществуване на вземането срещу Д. Я..

Твърди, че Д. В. Я. е ползвал банков кредит, съгласно сключен с „Юробанк България" АД договор за банков кредит с № FL 1032707 от 04.12.2019г., с разрешен кредитен лимит в размер на 20 100 лева, с краен срок за ползване и погасяване - 04.12.2026г. Заявява, че на 04.06.2021г. кредитополучателят е преустановил плащане на дължимите вноски за главница и лихва, като е изпаднал в забава. Твърди, че е допуснато просрочие на дължимите по кредита вноски за главница и лихва, считано от датата на изпадане в забава - 04.06.2021г., 1 като с оглед на формираното просрочие Банката е направила кредита изцяло и предсрочно изискуем на 29.03.2022г. с връчена покана до длъжника; с поканата е даден срок и възможност на длъжника за доброволно изпълнение на задължението по кредита. Посочва, че към настоящия момент длъжникът не е изплатил дължимите суми за лихви и главница по сключения договор с „Юробанк България", като към датата на депозиране на процесното заявление пред съда, размерът на задължението по договора е: а) главница в размер на 17152.91 лв., дължима за периода от 04.06.2021г. до 24.07.2022г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението до окончателно плащане на сумата; б) договорна лихва в размер на 1453.24 лв., дължима за периода от 04.06.2021г. до 29.03.2022г.; в) мораторна лихва в размер на 1462.55 лв., дължима за периода от 04.06.2021г. до 24.07.2022г. Заявява, че посочените суми се претендират от „Юробанк България” АД като изцяло и предсрочно изискуеми, а ищецът счита вземането за предсрочно изискуемо от 29.03.2022 г. - датата на връчване на поканата до длъжника.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че „Юробанк България" АД има срещу Д. В. Я. валидно и изискуемо вземане, както следва: главница в размер на 17152.91 лв., дължима за периода от 04.06.2021г. до 24.07.2022г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението до окончателно плащане на сумата; договорна лихва в размер на 1453.24 лв., дължима за периода от 04.06.2021г. до 29.03.2022г.; мораторна лихва в размер на 1462.55 лв., дължима за периода от 04.06.2021г. до 24.07.2022г.

Моли съда да се произнесе с осъдителен диспозитив относно разноските в заповедното производство. Моли съда да му присъди направените разходи за съдебни разноски в настоящото производство, съгласно списък по чл.80 от ГПК.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се представлява. Депозира писмена молба, с която моли съда да разгледа делото в негово отсъствие. Поддържа исковата молба.

Извършва изменение на размерите на исковите претенции, както следва: исковата претенция за главница да се счита предявена за сумата 17070,70 лв. за периода 04.06.2021г. – 24.07.2022г., вместо за сумата 17152,91 лв.; искът за договорна лихва да се счита за сумата 928,35 лв. за периода 04.06.2021г. – 29.03.2022г., а искът за мораторна лихва да се счита предявен за сумата 1972,61 лв. вместо за сумата 1462,55 лв. за периода 04.06.2021г. до 24.07.2022г. Излага съображения. Моли съда да уважи предявените искове и да му присъди направените разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът Д. В. Я. с ЕГН **********, с адрес: село П...ул..., призован чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК, не депозира отговор на исковата молба.

В рамките на едномесечния срок е постъпил писмен отговор от адв. Р. К. В. от ВТАК, назначена за особен представител по чл.47,ал.6 от ГПК на ответника. Счита, че предявените искове са допустими, доколкото ищецът твърди, че има вземане от ответника по облигационно отношение. По същество оспорва подадената искова молба и твърдените в нея факти и обстоятелства, въз основа на които ищецът претендира вземания от ответника, тъй като няма връзка с ответника. При това положение оспорва позоваването от страна на 2 ищеца за предсрочна изискуемост на кредита, която би следвала да е налице към момента на образуване на заповедното производство по ч.гр.д. 1299/2022 г. на ГОРС, а не след това.

Оспорва по прекомерност адвокатското възнаграждение, в случай че то е над минималния размер съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

В съдебно заседание, ответникът, призован по реда на чл.47 от ГПК, не се явява и не изразява становище по предявените искове. Особеният процесуален представител – адв. Р.

В. от ВТАК, първоначално поддържа отговора на исковата молба. В хода на устните състезания изразява становище, че приетите в съдебно производство доказателства обосновават основателност и доказаност на предявените искове. Излага съображения.

Счита, че искът следва да бъде уважен в размера, съобразно изменението, направено в съдебно заседание.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приетите писмени доказателства: заверени преписи от договор за потребителски кредит № FL1032707 от 04.12.2019г., методология за определяне на референтен лихвен процент (прайм) по потребителски и жилищно-ипотечни кредити, погасителен план по кредит от 12.06.2018г. - 30.09.2022г.”, се установява, че на 04.12.2019г. между „Юробанк България” АД (кредитор) и Д. В. Я. (кредитополучател) е сключен цитирания договор за кредит, по силата на който банката – кредитор се е задължила да предостави на ответника Д. Я. потребителски кредит в размер на 20100 лева, а кредитополучателят се е задължил да върне размера на кредита, съгласно условията в договора и погасителния план към него; на 84 месечни погасителни вноски, с падеж на първата погасителна вноска – 04.01.2020г. и падеж на последната погасителна вноска – 04.12.2026г. Съгласно чл.3 от договора, кредитополучателят се е задължил да заплаща на банката годишна лихва в размер на 6.550% при прилагане на фиксиран годишен лихвен процент за първите дванадесет месеца (чл.3,ал.1,т.1 от договора), а от тринадесетия месец до окончателното издължаване на кредита – в размер на 6.550 %, но при условията, уговорени с чл.3,ал.1,т.2 от договора, като общата сума, дължима от кредитополучателя, възлиза на 27546 лв. към датата на сключване на договора.

С покана за изпълнение (л.14 от делото), банката – ищец е уведомила ответника, че поради забава в плащанията по договор за кредит № FL1032707, вземанията й по цитирания договор се обявяват за изцяло и предсрочно изискуеми, като задължението е общо в размер на 17728,95 лв., от които: главница – 16881,41 лв., договорни лихви – 794,54 лв., такси – 53 лв., както и е поканила същия да погаси доброволно задълженията в 7-дневен срок от получаване на поканата по посочената в нея банкова сметка. Приетите писмени доказателства – молба от „Юробанк България“ АД до ЧСИ Виктор Георгиев с рег. № 725, район на действие ВТОС, с вх. № 21318/08.12.2021г., разписка изх. № 26041/08.12.2021г. по преписка № 20217250401765 на ЧСИ В.Георгиев и покана за изпълнение (листи 72 – 75 от делото), удостоверяват, че поканата е редовно връчена лично на ответника на 29.03.2022г.

3

Видно от писмените материали по ч.гр.дело № 1299/2022г. по описа на ГОРС, въз основа на заявление, подадено от „Юробанк България” АД по реда на чл.417,т.2 от ГПК на 29.07.2022г., съдът е издал Заповед за изпълнение № 589/02.08.2022г. и изпълнителен лист № 577/02.08.2022г., като е постановил длъжникът Д. В. Я., ЕГН **********, да заплати на кредитора "Юробанк България" АД, ЕИК 000694749, сумата 17 152,91 лв., представляваща дължима главница по Договор за кредит FL1032707 от 04.12.2019г. за периода 04.06.2021г. – 24.07.2022г.; възнаградителна лихва в размер на 1 453,24 лв. за периода 04.06.2021 г. 29.03.2022 г.; мораторна лихва в размер на 1 462,55 лв. за периода 04.06.2021 г. – 24.07.2022 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 1 398,61 лв. разноски по делото. Данните по заповедното производство сочат, че издадените заповез за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист са връчени на длъжника по реда на чл.47 от ГПК, поради което на ищеца е указано да предяви искове за установяване на вземанията си.

Видно от заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, одобреният кредит в размер от 20100 лв. е преведен по банкова сметка на Д. Я. еднократно и в пълен размер в деня на подписване на договора за кредит – 04.12.2019г. От заключението на СИЕ се установява, че кредитополучателят е погасявал дължими вноски по процесния договор до 30.06.2021г., като кредитът е бил обслужван нередовно и към сочената дата длъжникът е внесъл общата сума от 5670 лв. Видно от заключението на СИЕ, първата изцяло неплатена вноска по кредита е с падеж на 04.06.2021г., а с вноската от 30.06.2021г. са погасени предходни падежирали и неплатени месечни вноски. Видно от заключението на СИЕ, размерът на неплатената главница по договора е 17070,70 лв.; размерът на неплатената договорна лихва за периода от 04.06.2021г. до 29.03.2022г. е 928,35 лв.; размерът на законната лихва за забава върху неплатената главница, считано за периода от 04.06.2021г. до 24.07.2022г., възлиза на 1972,61 лв. Експертизата установява също, че след 24.07.2022г. не са извършвани погасявания по процесния договор за кредит. Съдът кредитира изцяло заключението на СИЕ, като обосновано, кореспондиращо на приетите писмени доказателства и неоспорено от страните.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявените искове с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. чл.430 и сл. от ТЗ са допустими. За ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове за установяване съществуването на присъдените в негова полза парични вземания със Заповед за изпълнение № 589/02.08.2022г. и изпълнителен лист № 577/02.08.2022г. по ч. гр. дело № 1299/2022г. по описа на ГОРС, връчена на длъжника по реда на чл.47 от ГПК, като исковете са предявени надлежно в срока по чл.415,ал.1 от ГПК.

Разгледани по същество, същите се явяват основателни и доказани досежно претендираните вземания след изменението на размерите на същите по реда на чл.214,ал.1 от ГПК, по изложените по-долу съображения.

Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдът приема за доказани твърденията на ищеца, че между „Юробанк България” АД (кредитор) и Д. В. Я.

4

(кредитополучател) е възникнало облигационно отношение по силата на валидно сключен между тях и действителен договор за потребителски кредит № FL1032707 от 04.12.2019г., по силата на който банката – кредитор е предоставила на ответника Я. – като кредитополучател, потребителски кредит в размер на 20100 лева, а кредитополучателят се е задължил да върне кредита, съгласно условията в договора, в т.ч. да заплати на кредитора договорената чл.3 годишна лихва, с краен срок на издължаване – 04.12.2026г., падежна дата – 4-то число на всеки текущ месец, като кредитополучателят е поел задължение да погасява кредита на договорените с ищеца 84 броя месечни погасителни вноски, съгласно погасителния план, съставляващ неразделна част от договора.