Определение № 398 от 17.09.2026, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 398 гр. Бургас, 17.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20262000500307 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс.

Постъпила е частна жалба от Т. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.

Бургас, ж.к. М. р., бл. ***, вх. *, ет. *, ап. *, срещу определение № 2153/21.07.2026 год. по в.гр.д. № 1168/ 2026 год. по описа на Окръжен съд Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата на Т. Д. Д., от гр. Бургас, ж.к. М. р., бл. ***,вх. *, ет. *, ап. * против действията на ДСИ при БРС Мая Синкова по изпълнително дело № 92/2025 г., изразяващи се в налагане на запор върху лек автомобил „Опел Астра“, с регистрационен *********.

В частната жалба се твърди, че определението е неправилно, като необосновано и постановено при неправилно възприета фактическа обстановка относно становището на административния ръководител на Районен съд - Бургас, според което изпълнителният лист по който е образувано изпълнителното дело, е издаден въз основа на присъда, която е влязла в законна сила на 19.11.2024 г. Оспорено е това твърдение, като неотговарящо на действителното правно положение. Твърди се, че производството по наказателното дело е висящо, което било видно от заверен препис на присъдата, издаден от деловодството на Районен съд - Бургас, в който има отбелязване, че присъдата не е влязла в законна сила към 19.11.2024 г. Сочи се, че вместо да обсъди този официален документ, съдът е възприел единствено твърденията на административния ръководител на РС-Бургас, без да извърши необходимата служебна проверка, при която, според жалбоподателя, ще бъде констатирано, че решението на Окръжен съд - Бургас е било обжалвано в срок пред Върховния касационен съд, като и към момента ВКС не се е произнесъл по съществото на спора. Според жалбоподателя, по делото не е представено удостоверение или друг официален документ, удостоверяващ влизането в сила на присъдата, поради което липсва сигурно 1 установено правно основание за продължаване на изпълнителното производство и за наложения запор върху лекия ми автомобил „Опел Астра“ с peг. № А5096ВК. Твърди се, че запорът е тежка и неоправдана намеса в правото на лична собственост, като причинява за жалбоподателя значителни психологически и лични вреди, без да е доказано по несъмнен начин съществуването на годно изпълнително основание за започналия запор.

Направено е искане за отмяна на обжалваното определение, като се разпореди незабавното вдигане на наложения запор върху автомобила на жалбоподателя и разпореждане на служебна проверка в деловодството на Районен съд - Бургас и Върховния касационен съд относно действителното процесуално състояние на наказателното производство и наличието или липсата на влязъл в сила съдебен акт.

Взискателят по изпълнителното дело Районен съд - Бургас, не е изразил становище по частната жалба.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на въззивно обжалване пред настоящия съд акт на окръжния съд, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред Бургаския окръжен съд е образувано по жалба на Т. Д. Д. - длъжник по изпълнително дело № 92/25 год. на ДСИ при РС Бургас, подадена на осн. чл. 435 и сл. от ГПК, като в жалбата е посочено, че се обжалва „наложения запор върху лек автомобил „Опел Астра“ с peг.

*********“, собствен на жалбоподателя.

На базата на приложената преписка по изпълнителното дело, окръжният съд е констатирал, че изпълнително дело № 92/2025 г. е образувано на 30.01.2025 г. по описа на ДСИ при РС - Бургас, въз основа на възлагателно писмо от РС-Бургас с входящ № 961/30.01.2025 г. и изпълнителен лист № 615/06.12.2024 г., издаден на основание присъда № 54 по НОХД № 5047/2023 г. по описа на БРС, с която въззивникът е осъден да заплати сумата от 2000 лева, представляваща наказание глоба, сумата от 20 лева, представляваща присъдени разноски, както и 5 лева - държавна такса за издаване на изпълнителен лист. Констатирано е и се установява от приложената преписка по изпълнителното дело, че съдебният изпълнител е изпратил ПДИ до длъжника, която е получена на 04.02.2025 г. от неговата майка. На 17.04.2026 г. е входирана молба от взискателя за извършване проучване на имуществото на длъжника и предприемане на изпълнение спрямо откритото имущество. ДСИ е наложил запор върху процесния лек автомобил на длъжника на 22.04.2026 г., като съобщението за наложения запор му е връчено на 18.05.2026 г.

За да приеме жалбата за недопустима, окръжният съд, след като е обсъдил действията по чл. 435 и сл. от ГПК, срещу които на жалбоподателя е предоставена от закона активна процесуална легитимация за обжалване и е констатирал, че посоченото в жалбата действие не е сред предвидените 2 действия, които той би могъл да обжалва, е приел, че не са налице предпоставки за разглеждане на жалбата по същество, поради което е оставил жалбата без разглеждане.

Настоящият съд намира изводите на окръжния съд за недопустимост на подадената до него жалба за правилни и ги споделя, като намира възраженията по подадената частна жалба за неоснователни и неотносими.

Преди всичко следва да се посочи, че правомощията на настоящия съд включват единствено преценка за допустимост на подадената до окръжния съд жалба срещу действия на съдебния изпълнител по налагане на запор върху лек автомобил. Това означава, че на проверка от въззивния съд в настоящото производство подлежат единствено процесуалните предпоставки относно възможностите на жалбоподателя-длъжник в изпълнително производство, за надлежно упражняване на правото на жалба срещу действия и/или бездействия на съдебния изпълнител. Настоящият съд няма правомощия да разглежда подадената до окръжния съд жалба по същество, поради при каквото и да е развитие на производството, не би могъл да даде отговор на въпросите поставени от жалбоподателя в сезиращата окръжния съд жалба. В случай, че настоящият съд приеме частната жалба за основателна, законова последица е връщане на жалбата за разглеждане по същество от окръжния съд. В случая обаче, предпоставки за връщане на жалбата за разглеждане по същество от окръжния съд не са налице, тъй като подадената до този съд жалба по чл. 435, ал. 2 и сл. от ГПК, действително е недопустима, поради липсата на предвидена в закона възможност за длъжника да обжалва действията на съдебния изпълнител по налагане на запор на лек автомобил.

Процесуалната защита по чл. 435 и сл. от ГПК, която може да бъде инициирана от длъжника по изпълнителното дело чрез сезиране на окръжния съд е ограничена, като обхваща само изрично посочените в закона действия и/или бездействия на съдебния изпълнител, в какъвто смисъл в обжалваното определение са изложени подробни мотиви, кореспондиращи с възможностите по закон, а извън тези действия и/или бездействия, между които е и налагане на запор върху лек автомобил на длъжника по висящото изпълнително производство, процесуалната защита е недопустима. Ето защо изводите на окръжния съд по обжалваното определение, като изцяло съобразени със закона, са правилни, а възраженията за противнотонеоснователни.

Изложените от частния жалбоподател възражения в жалбата до настоящия съд всъщност са възражения срещу валидността на изпълнителното основание, въз основа на което е образувано изпълнителното производство - издаден в полза на взискателя изпълнителен лист срещу длъжника, относно парично вземане. Частният жалбоподател се опитва в настоящото производство да проведе защита против издадения срещу него изпълнителен лист, което е недопустимо. Такава защита би могла да се осъществи по предвидения в закона специален ред за обжалване на изпълнителното основание, какъвто по делото няма данни да е своевременно проведен от жалбоподателя. В случая жалбоподателят не твърди и не представя доказателства, че издадения в полза на взискателя по делото 3 изпълнителен лист е обезсилен след надлежно проведено от негова страна обжалване, поради което възраженията му за недопустимо изпълнение по отношение на него, не могат да бъдат разгледани и споделени от настоящия съд. Ето защо и при налично по изпълнителното дело редовно изпълнително основание, за което не се твърди и не са представени доказателства да е обезсилено, окръжният съд сезиран с жалба по чл. 435 и сл. от ГПК, не е имал задължения и правомощия да проверява дали съдебният акт, въз основа на който е издадено изпълнителното основание, е влязъл в сила. Горното сочи неоснователност и на възраженията на частния жалбоподател, че като не е извършил такава проверка, окръжният съд е допуснал процесуално нарушение.

Предвид горното и при извършената служебна проверка на обжалвания съдебен акт, настоящият съд намира, че постановеното определение от окръжния съд е валидно, допустимо и правилно, поради което подадената частна жалба, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд, ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба подадена от Т. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к. М. р., бл. ***, вх. *, ет. *, ап. *, срещу определение № 2153/21.07.2026 год. по в.гр.д. № 1168/ 2026 год. по описа на Окръжен съд - Бургас.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4