Определение № 1807 от 09.07.2021, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1807 гр. С. , 09.07.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ в закрито заседание на девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Д.К.Х. като разгледа докладваното от Д.К.Х. Гражданско дело № 20211***134838 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано, след като с Решение № 260513/25.1.2021 година, влязло в сила на 6.3.2021 година, постановено по в.гр.дело № 11395/2019 година по описа на Софийски градски съд е обезсилено изцяло на основание чл.270, ал.3, изречение трето от ГПК – Решение № 141264/13.6.2019 година, постановено по гр.дело № 44039/2017 година по описа на Софийски районен съд и е върнато делото на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг състав на съда за произнасяне по предявения иск.

С исковата молба е заявена искова претенция от Б. Г. Г., ЕГН **********, с адрес за призоваване в гр. С., ул. “Д.Х.” № (АДРЕС) против „ПИБ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул.„Д.Ц.“ № **, представлявано заедно от всеки двама от изпълнителните директори – С.А.П., Ч.Г.З., Н.Х.Б.и Р.И.Б.

След проверка съдът приема, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК и доколкото по делото е приключила размяната на съдебни книжа и е постъпил отговор на исковата молба, както и във връзка с указанията на въззивния съд, задължителни за първоинстанционния съд с настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото е заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че между него и банката е бил налице спор по гр.дело № 21112/2015г. по описа на 45 с-в на СРС.

1

Твърди се, че предмет на иска пред съда по гр.дело № 21112/2015 година е връщането на неоснователно инкасирани от банката суми, постъпили по сметката ми след изтичане срока на договора за кредит с „ПИБ“ във връзка с неравноправни клаузи на договор за банков кредит за 25000 от 07.07.2008г. сключен между страните.

Твърди се, че в хода на производството по гр.дело № 21112/2015 година банката е предявила насрещен иск, с който е претендирала сума в размер на 909.14 лева по сключения договор за банков кредит от 07.07.2008година, от които 639,17лв. просрочена главница и 269,97 лихва за периода от 07.06.201 Зг. до 16.06.2015г.

Твърди се, че гр.дело № 21112/2015 година е било обявено за решаване.

Ищецът твърди, че на 03.11.2016 година, в качеството си на продавач, заедно със съпругата си е сключил предварителен договор за покупко- продажба на съсобствения им недвижим имот с купувача по предварителния договор - Н.П.Н. за сумата от 75 000,00 евро.

Твърди се, че по смисъла на чл.4 от предварителния договор за покупко- продажба на недвижимия имот е била уговорена цена и начин на плащане, а именно: задатък в размер на 5000 /пет хиляди/ евро, платими при подписване на договора и остатък в размер на 70 000,00 евро - в деня на сключване на договора в нотариална форма. Твърди се, че страните по предварителния договор за покупко – продажба са постигнали съгласие сделката по прехвърлянето да се реализира не по-късно от 03.02.2017г.

Описва се от ищеца, че на 07.12.2016 година, „ПЛГ“ АДСИЦ като трето задължено лице, в което дружество се твърди, че ищецът е член на Съвета на директорите, е получено запорно съобщение по изп. дело № 963/2016г. на ЧСИ С.Я. по издаден ИЛ по гр.д. № 46334/2016г. на 35 с-в на СРС на основание чл. 417 от Г'ПК, за налагане на запор върху възнаграждението на ищеца като член на СД.

Твърди се, че след справка по изпълнителното делото, че ищецът е установил, че банката-кредитор е предприела реализиране на правата си в заповедно производство, за същите суми, които са били предмет на предявения насрещен иск, приет за разглеждане по гр.д. № 21 1 12/15г. на 45 с-в по описа на Софийски районен съд.

Сочи се, че заявлението по чл. 417 е депозирано на 18.08.2016 година, с 4-ри месеца по-късно от предявяването на насрещния иск и се твърди, че на 14.09.2016 година е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение - за главница в размер на 639,17 лева по договор за кредит от 07.07.2008 година, ведно със законната лихва от 17.08.2016г., а също и за останалите акцесорни искове - законна лихва, договорна лихва, наказателна лихва и разноски.

Ищецът твърди, че на 08.12.2016 година е депозирал молба СРС за издаване на съдебно удостоверение за да установи идентичността на двете претенции на банката по две различни 2 дела, а също и във връзка с искане пред заповедния съд за спиране на делото при наличие на предпоставките по чл. 126, ал.1 от ГПК.

Твърди се, че на 19.12.2016 година, лично на ищеца е била връчена покана за доброволно изпълнение /с приложената заповед за изпълнение на парично задължение/ по образуваното при ЧСИ С.Я. изпълнително дело, с наложен запор и в дружествените дялове в капитала на „Е ****“ ЕООД.

Твърди се, че ищецът е депозирал пред заповедния съд възражение и частна жалба по издадената Заповед по чл. 417 от ГПК.

Описва се, че на 13.01.2017 година по искане на ЧСИ С.Я. по посоченото ИД е била вписана на възбрана върху поземлен имот в местността Саманли баир, област Кюстендил и върху 1/2/една втора/ идеална част от апартамент, находящ се в гр. С., ул. Д.Х. ***, предмет на сключения предварителен договор за покупко продажба от 03.11.2016г.

Твърди се, че ищецът е започнал преговори с купувача по предварителния договор за отлагане на уговорената дата за изповядване на сделката, с обещания, че е станало недоразумение, и че случилото се е поради проява на група небрежност от страна на банката.

Ищецът сочи, че с влязло в сила Определение от 23.01.2017г. по гр.д. № 46334/2016г. на 35 с-в на СРС, получено на 13.02.2017г., молбата му за спиране на незабавното изпълнение е била оставена без уважение. Описва се, че с влязло в сила Определение от 10.03.2017г. по ч.гр.д. № 2622/2017г. на СГС частната жалба срещу Разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист също е била оставена без уважение.

Твърди се от ищеца, че на 22.02.2017 година му е била връчена Нотариална покана чрез Нотариус С.К., с peг. № 526 и р-н на действие СРС, с която купувачът по предварителния договор и на основание чл. 12.2. е развалил същия. Твърди се, че със същата покана купувачът е претендирал заплащането на неустойка в двоен размер на заплатеното капаро, а именно 10 000 /десет хиляди/ евро.

Твърди се, че банката е предявила и иск на основание чл. 415 от ГПК, като се сочи, че на 09.05.2017 година ищецът, чрез процесуален представител е получил Определение от 20.04.2017г. на 35 с-в на СРС, с което съда на основание чл.232 от ГПК е прекратил производството по гр.д. 12280/2017г. на 35 с-в и е обезсилил издадената заповед за изпълнение, станала основание за налагането на възбраната на имота предмет на предварителния договор.

Твърди се, че поради извършените неправомерни действия от страна на банката и наложената върху предмета на предварителния договор възбрана, предварителният договор е бил прекратен и за да се избегне допълнително натоварване със съдебни такси и разноски 3 ищецът е заплатил договорената неустойка в двоен размер, с платежно нареждане от 11.05.2017 година.

Твърди се, че платената договорна неустойка минус полученото капаро представлява претърпяна загуба от ищеца и се твърди, че същата е пряка и непосредствена последица от недобросъвестността на банката.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди „ПИБ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул.„Д.Ц.“ № **, представлявано заедно от всеки двама от изпълнителните директори – С.А.П., Ч.Г.З., Н.Х.Б.и Р.И.Б.да заплати на Б. Г. Г., ЕГН **********, с адрес за призоваване в гр. С., ул. “Д.Х.” № (АДРЕС) сумата от 5000 евро /пет хиляди/ или левовата им равностойност в размер на 9780,00 лева (девет хиляди седемстотин и осемдесет лева), представляваща обезщетение за действително претърпените имуществени вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица от недобросъвестността на банката, а именно - платена договорна неустойка по предварителен договор за покупко продажба на недвижим имот между ищеца Б. Г. Г., ЕГН **********, и Н.П.Н. от 03.11.2016 година, в едно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 3.7.2017 година до окончателното плащане на присъдените суми, както и направените по делото разноски.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва заявения иск, като твърди, че същият е неоснователен.

Ответникът оспорва достоверността на датата на предварителния договор за покупко – продажба и твърди, че същият е подписан след образуване на изпълнителното дело и след налагане на възбраната на имота.

Оспорва се от ответника претендираната като платена неустойка да е била дължима по смисъла на сочения от ищеца предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот.

Твърди се от ответника, че образуваното изпълнително дело при ЧСИ Якимов е образувано надлежно такова, а ищецът е могъл да заяви възраженията си пред претендиращия неустойка купувач, като и в този смисъл се оспорва дължимостта на претендираната неустойка.

С оглед на заявените възражения с отговора на исковата молба се иска от съда да отхвърли заявения иск и присъди на отвентика разноски за производството по делото.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

В настоящето производство е заявен осъдителен кондикционнен иск с правно основание чл.49 във връзка с чл.45 от Закона за задълженията и договорите, като се твърдят 4 настъпили имуществени вреди от действия на банката ответник в патримониума на ищеца.

3.Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.

4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.

5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

За ищеца е тежестта в условията на чл.154 от ГПК:

- да установи, че ответникът е осъществил противоправното действие или бездействие, настъпилите вреди и причинната връзка между поведението на ответника и вредите, като следва да докаже увреждащото деяние, вредите и причинно-следствената връзка между тях така, че от анализа на доказателствата съдът да може да изведе еднозначен извод за наличието им.

За ответника е тежестта да докаже точно изпълнение, като същият не дължи доказване на липсата на противоправно поведение.

По доказателствените искания

Ищецът е представил и сочи доказателства, които съдът приема, че са относими към предмета на спора и следва да бъдат допуснати като писмени доказателства по делото.

По доказателствените искания на ответника – за изискване на изпълнително дело, гражданско дело – съдът следва да обяви, че ще се произнесе в съдебно заседание. Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото.

Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА И ПРИЕМА, като доказателства по делото, приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда – по аргумент от чл.159, ал.1 от ГПК.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ, че по заявените с отговора на исковата молба

5 доказателствени искания за изискване на дела – ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание, като указва на ответника, доколкото същите са приложени в кориците на гр.дело № 44039/2017 година по описа на Софийски районен съд – да конкретизира исканията си.