Решение № 89 от 09.09.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. М., 15.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Кузманова

Членове:

Костадин Живков

Димитрина Николова при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева в присъствието на прокурора О. Ив. Д. като разгледа докладваното от Костадин Живков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241600600043 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.

С присъда № 56 , постановена на 30.11.2023 г. по НОХД № 1163 по описа му за 2023 г. Районен съд-гр.М. е признал подсъдимия Т. Н. Т. за ВИНОВЕН в това, че:

На 23.06.2022 г. около 22,10 ч. по път III - 101 преди с. Р., обл.В. с посока от гр. К. към селскостопански път с координати (43*23*49*N 23*22*41*Е), находящ се в землището на с.

Л., обл. М., е управлявал МПС марка „ХХХ“, модел ,,ХХХ“ с номер на рамата ***, без поставени регистрационни табели, което не е регистрирано по надлежния ред съгласно чл.140, ал.1 от Закона движение по пътищата „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места“ и Наредба I 45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, поради което и на основание чл.345, ал.2 вр. с ал.

1 от НК във връзка с чл. 54,ал. 1 от НК го осъдил на наказание „ГЛОБА“ в размер на 600,00 лева

Както и за това, че:

На 23.06.2022 г. около 22,10 ч. по път III - 101 преди с. Р., обл.В. с посока от гр. К. към селскостопански път с координати (43*23*49*N 23*22*41*Е), находящ се в землището на с.

Л., обл. М. (като водач на МПС марка „ХХХ“, модел ,,ХХХ“ с номер на рамата ***, без поставени регистрационни табели), противозаконно попречил на орган на властта (служители на сектор ПП при ОДМВР В. младши автоконтрольори Д.Д. и Р.И.) да изпълнят задълженията си по контрол на пътното движение - не спрял управляваното от него МПС 1 след подадени светлинни и звукови сигнали, за да извършат проверка по Закона за движението по пътищата, което и на основание чл. 270, ал. 1 от НК във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК го осъдил на наказание „ГЛОБА“ в размер на 1300,00 лева.

Със същата присъда на основание чл.23,ал.1 НК съдът е определил едно общо наказание,а именно „ГЛОБА“ в размер на 1300,00 лева.

Против така постановената присъда е подадена жалба от подсъдимия Т. с оплаквания за незаконосъобразност . Жалбоподателят чрез своя защитник поддържа,че посочените престъпни деяние не са осъществени както от обективна, така и от субективна страна,като е изложил подробни съображения в тази насока . Предвид гореизложените съображения моли атакуваната присъда да бъде отменена изцяло, като постанови нова, с което да признае подсъдимия за невиновен .

Постъпил е протест и от РП-М., в който се твърди,че в случая наложеното наказание на подсъдимия Т. е несъразмерно ниско с оглед степента на обществена опасност на деянието.

Представителята на Окръжна прокуратура-М. взема становище за неоснователност на жалбата.По отношение на протеста заявява,че не поддържа същия ,поради което и атакуваната присъда следва да бъде потвърдена .

В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез своя процесуален представител поддържа жалбата .

В производството пред настоящата инстанция не са представени нови писмени доказателства .

Окръжният съд, след като прецени оплакванията в жалбата във връзка с доводите и становищата на страните и събраните по делото доказателства и след като провери правилността на обжалваната присъда по реда на чл. 313 от НПК, приема следното:

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА :

Въззивната жалба е подадена в срок, в съответствие с изискуемото от закона съдържание, от страна, имаща правен интерес от атакуване на присъдата пред по-горна инстанция и е допустима.

Разгледана по същество ,жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения :

Фактическата обстановка е подробно изяснена от РС М. .П о делото са събрани в съответствие с процесуалния ред във възможния обем и пълнота доказателства,имащи съществено значение за правилното му решаване. Доказателственият материал по делото,събран в хода на съдебното следствие и този на досъдебното производство проверен и приобщен от съда по реда на НПК е анализиран от първоинстанционния съд, задълбочено, поотделно и в своята съвкупност.Той изяснява по несъмнен начин всички обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото по същество-фактът на извършване на деянието , авторството ,механизмът на осъществяването му , субективното отношение на дееца към извършеното и личността на подсъдимия.

Твърдението на жалбоподателя ,което се поддържа и в първата инстанция е в насока,че извършените деяния не са осъществени от обективна и от субективна страна, освен това в случая е налице хипотезата на чл.9,ал.2 НК , а именно малозначителност на извършените деяния.

Настоящата инстанция намира тези възражения за неоснователни по следните съображения:

От доказателствата по делото се установява безспорно,че на 23.06.2022г. вечерта 2 подсъдимият Т. шофирал лек автомобил „ХХХ“, модел ,,ХХХ“, без регистрационни табели в землището на село Р., обл. В., като пътувал към село С., обл. М.. Около 22.10ч. свидетелите Д.Д. Р.И. - мл. автоконтрольори към сектор „ПП“ при ОДМВР - В., които били на смяна, с работно време от 19.00ч. до 07.00ч. на 24.06.2022г. се намирали със служебния патрулен автомобил на път Ш-101, преди с. Р., обл. В., с посока гр. К.. Двамата забелязали, че пред тях има насрещно движещ се лек автомобил, който криволичил по пътното платно и частично навлизал в тяхната лента. Разминавайки се установили, че това е лек автомобил „ХХХ“, модел „ХХХ“, като същият нямал регистрационни табели. Виждайки това, св. Д. и св. И. привели служебния автомобил в специален режим на движение, чрез светлинен и звуков сигнал, и последвали въпросното МПС. При многократни опити от тяхна страна да спрат въпросния автомобил, водачът отказвал да спре колата. Последвали го до земен път в землището на с. Л., обл. М., където преследваният автомобил спрял. Подсъдимият Т., който бил на шофьорската седалка отказал да изпълни разпорежданията на двамата свидетели да слезе от него и поради тази причина спрямо него били използвани физическа сила и помощни средства.

Тази фактическа обстановка е безспорно установена от показанията на св.Н.Д., Др.Д. и Р.И..

Първият свидетел установява/това е последният собственик на автомобила/ ,че процесният автомобил е бил продаден за скраб ,като той лично свалил регистрационните табели на автомобила, които били с рег. № ***, след което ги предал в КАТ - В., заедно с талоните, за да го бракува.Тези показания се потвърждават и от представената служебна бележка ,установяваща , че лек автомобил „ХХХ“, модел ,,ХХХ“, с рама ***, е с прекратена регистрация от 15.03.2022г., след което няма данни да е регистриран.Другите двама свидетели установяват факта,че подсъдимият е управлявал именно това МПС,като техните показания се потвърждават и от приложените писмени доказателства.

Предвид горното настоящата инстанция намира,че обвинението по чл.145,ал.2 НК е безспорно доказано .

Деянието е осъществено от обективна страна и от субективна страна .

Подсъдимият е съзнавал , че управлява нерегистрирано по съответния ред МПС, което обосновава извода, че е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните му последици и е искал тяхното настъпване.

Неоснователно е поддържаното от защитника на подсъдимия становище,че подсъдимият не е управлявал автомобила по натоварени пътища и едва ли не само еднократно поради необходимост .На първо място,законът никъде не въвежда като условие за реализиране на наказателна отговорност управление на МПС по първостепенни пътища.Достатъчно е МПС да не е регистрирано по надлежния ред,което в настоящата хипотеза е безспорно установено.Неоснователна е и тезата на жалбоподателя,че този автомобил е каран еднократно и по необходимост.В тази насока не са представени никакви доказателства.

За да е приложима разпоредбата на чл.9,ал.2 НК е необходимо деянието, макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначително. В настоящата хипотеза не е налице такава малозначителност. Това е така защото транспортните престъпления по принцип се отличават с висока степен на обществена опасност, а видно от гореустановената фактическа обстановка подсъдимият е 3 управлявал автомобила републикански път.

,който очевидно е бил и технически неизправен , по

Безспорно е установено и престъплението по чл.270,ал.1 НК.

Районният съд е изложил подробни мотиви в тази насока, която настоящата инстанция споделя напълно и не намира необходимост същите да бъдат приповтаряни.

Неоснователно е твърдението,че подсъдимият не е спрял единствено поради техническите проблеми на автомобила . Свидетелите Др.Д. и Р.И. описват подробно действията на подсъдимия, опитите му да избяга от полицейския автомобил,съпротивата при изваждането му от колата.Предвид горното направеното от жалбоподателя твърдение съдът разглежда единствено като защитна позиция.

При безспорно установена фактическа обстановка и обосновани правни изводи първоинстанционният съд е признал Т. за виновен по повдигнатите обвинения и е наложил съответните наказания . Същите са определени при условията на чл.54 НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и са съобразени напълно с разпоредбата на чл.36 НК.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРОТЕСТА

Протестът е допустим – подаден от надлежна страна в законоустановения срок , но същият се явява неоснователен по следните съображения.Както бе изложено по-горе, протестът не е поддържан в съдебно заседание пред настоящата инстанция .

Както бе изложено по-горе,районният съд е определил наказания,които съответстват на обществената опасност както на деянието, така и на подсъдимия.

Настоящият въвзивен състав изцяло споделя становището на първоистанционният съд както относно вида на наложените наказания,така и размера на същите.

Предвид гореизложеното Окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 56 /30.11.2023 г. на Районен съд-М. ,постановена по НОХД № 1163 /23 г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4