Решение № 5115 от 24.07.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5115 гр. София, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

ВАСИЛЕНА П. МИДОВА при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20251100504425 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Същото е образувано по въззивна жалба на О. А. Н. и М. А. Н., о т в е т н и ц и в първоинстанционното производство, чрез процесуален представител – адв. К. С. срещу решение № 301/08.01.2025 г. на СРС, 177 състав, постановено по гр.д. 30 548/2024 г.

С решението е допуснато да бъде извършена делба между В. Й. Й., Ж.

Й. Й., З. К. Й., О. А. Н. и М. А. Н. на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по

КККР на гр. София, одобрени със Заповед РД-18-27/03.04.2012 г. на изп.директор на АГКК, с адрес на самостоятелния обект: гр. София, ж.к.

„********, ап.103, с площ по документ за собственост 93,28 кв.м. с прилежащи части избено помещение 18 с площ от 4,10 кв.м. и идеални части от общите части на сградата, който самостоятелен обект в титула за собственост – договор за продажба на държавен имот по реда на НДИ /отм./ от 09.04.1993 г. е описан като ап. 103 на ет.4 в жилищна сграда – бл. 83, вх. Д, комплекс „Дружба“, гр. София, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ 93, 28 кв.м. с прилежащите 1 избено помещение 18 с площ от 4,10 кв.м, с идеални части от общите части на сградата и 1,163% идеални части от правото на строеж при квоти: 2/24 идеални части за В. Й. Й., 2/24 идеални части за Ж. Й. Й., 2/24 идеални части за З. К. Й., 9/24 идеални части за О. А. Н. и 9/24 идеални части за М. А. Н..

Във въззивната жалба са наведени твърдения, че постановеното съдебно решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Твърди се, че е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

В жалбата са изложени съображения, че изводът на СРС, че заявеният отказ на ищците от наследството на прекия им наследодател е недействителен, е неправилен. Заявени са съображения, че не са ангажирани доказателства, лекия автомобил, предмет на разпоредителна сделка между ищците действително да е бил собственост на починалия им наследодател респ. че същият е бил имущество, включено в наследствената маса, с което те са се разпоредили. Твърди се, че тези обстоятелства са надлежно оспорени, поради което и предвид правилата на чл. 154 ал.1 от ГПК тежестта на доказване е на ищците, които не провели доказване.

Заявени са съображения, че не следва да се кредитират показанията на свидетелката К. Й. в тази им част, доколкото същата била в брачно правоотношение с ищеца Й.. Заявени са твърдения, че отказът от наследство бил действителен и е породил действие, поради което същите не се легитимират като съсобственици на имота.

Твърди се, че СРС е допуснал съществено процесуално нарушение доколкото не е обсъдил останалите събрани гласни доказателствени средства, съпоставяйки ги в тяхната взаимна връзка и зависимост. Изложени са съображения, че при извършване на такава съвкупна преценка на тези доказателства се установявало, че ответниците – въззивници и техните наследодатели владеели апартамента повече от 25 години като владението било явно и необезпокоявано, поради което Л. Й. била придобила правото на собственост на основание чл. 79 от ЗС респ. след нейната смърт същият по наследствено правоприемство преминал към нейните наследници – ответници в производството.

Иска се отмяна на решението като бъде постановено друго, с което искът за делба бъде отхвърлен.

2

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ищците в първоинстанционното производство В. Й. Й., Ж. Й. Й., З. К. Й..

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма.

Искът е предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което решението на първоинстанционния съд е валидно и процесуално допустимо.

Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни материалноправни норми.

Предмет на производството е иск за делба във фазата на нейното допускане.

Страните не спорят, че процесният по делото недвижим имот е бил съсобствен приживе на лицата К. Й. Н. и О.Д. Н.а, притежаващи ½ идеална част от същия и на Л. К. Й., притежаваща другата ½ идеална част от същия, а това се установява и от представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ /отм./, сключен на 09.04.1993 г., при спазване на процедурата и формата, предвидени в чл. 121 ал.1 от НДИ /отм./.

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници изх. № РИС24-УГ51-3008/17.04.2024 г. на СО – район „Искър“ К. Й. Н. е починал на 09.08.2001 г. като е оставил за свои наследници по закон О.Д. Н.а /преживяла съпруга/, починала в последствие на 18.02.2013 г., Й.К. Й. /син/ и Л. К. Й.

/дъщеря/.

Видно от удостоверението за наследници, синът Й. Й. е починал на 04.11.2016 г. и на свой ред е оставил наследници по закон преживялата си съпруга З. К. Й. и низходящите си от първи ред Ж. Й. Й. и В. Й. Й., ищци по делото.

От удостоверението за наследници се установява и факта на смъртта на Л. К. Й. на 20.06.2018 г., която е оставила за свои наследници по закон низходящите си от първи ред М. А. Н. и О. А. Н., ответници по делото, настоящи въззивници.

С оглед факта на смъртта на К. Н. и О. Н.а и предвид нормата на чл. 5 ал.1 от ЗН притежаваната от тях ½ идеална част от имота е преминала по 3 силата на наследствено правоприемство при равни квоти /от по ¼ идеална част/ на техните наследници по закон – децата им Й. Й. и Л. Й..

С факта на смъртта на Й. Й. притежаваната от него ¼ идеална част от имота по силата на наследствено правоприемство по арг. на чл. 5 ал.1 от ЗН и чл. 9 ал.1 от ЗН е преминала в патримониума на неговите наследници – ищци по делото при равни квоти т.е. от по 1/12 идеална част за всеки един от тримата.

Приживе Л. Й. се е легитимирала като съсобственик на ¾ идеални части от имота /1/2 идеална част по силата на разпоредителния договор + ¼ идеална част по наследствено правоприемство от нейните родители/. С факта на нейната смърт и по наследствено правоприемство като съсобственици на притежаваната от наследодателката идеална част, същата при равни квоти е преминала в патримониума на наследниците й по закон – настоящи въззивници като всеки един от двамата е получил по 9/24 идеални части.

Следва да бъде отбелязано, че математическият израз на всяка вещ, предмет на делбата е единица, а правата на съделителите в съсобствеността на тази вещ се изразяват с обикновени дроби /съставляващи математически начин за разделяне на нещо цяло на части/, чийто сбор е равен на единица.

Следователно, ако делбените квоти на съсобствениците са определени чрез дроби с различен знаменател, който няма общ делител и сборът от тези дроби е по-голям или по-малък от единица, то съдебното решение е неправилно, тъй като неправилно е преценено какви права е придобил всеки съделител с оглед придобивното си основание / решение 25/26.02.2015 г. по гр.д. 5232/2014 г. на Второ ГО на ВКС, решение 60139/08.11.2021 г. по гр. д. 1849/2021 г. на Първо ГО на ВКС, решение 191/02.04.2025 г. по гр.д. 1356/2024 г. на Първо ГО на ВКС и др./. Поради което и предвид нуждата от изравняване на знаменателя при посочените обикновени дроби, следва да бъде прието, че ищците по делото притежават всеки един от тримата по 2/24 идеални части по силата на наследствено правоприемство, до какъвто извод е стигнал и състава на СРС.

В обстоятелствената част на исковата молба се съдържа изрично съдебно признание от страна на ищците – въззиваема страна, че през 2019 г. същите са вписали отказ от наследството на прекия им наследодател Й. Й. като са заявили твърдения, че същият е недействителен доколкото преди този отказ се били разпоредили с притежавания от наследодателя им приживе лек 4 автомобил. В тази връзка е представен договор за покупко-продажба на МПС от 18.12.2017 г. с нотариална заверка на подписите, от съдържанието на който се установява, че З. Й. и В. Й., като наследници на Й. Й., съгласно удостоверение за наследници РВТ16-УГ01-11426/10.11.2016 г., са продали на Ж. Й. лек автомобил „Тойота Авенсис“ с рег. № С ********. При сключване на договора е посочено, че е представено свидетелство за регистрация на МПС ********. Този договор предхожда като дата на неговото сключване заявените впоследствие откази от наследство.

Съобразно правилото на чл. 49 ал.2 от ЗН, приемане има и когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството. Разпореждане с вещ, включена в наследствената маса е действие, попадащо в приложното поле на сочената разпоредба. Константната практика на ВС и ВКС безпротиворечиво приема, че отказът от наследство, което преди това е било прието е недействителен / в този смисъл решение 13 7 /20.02.1984 г. по гр. д. № 84/84 г. , н а ОСГК на , решение 991/21.11.1990 г. по гр. д. № 1048/90 г. на Първо ГО на ВС , решение 429/22.04.1991 г. по гр. д. № 227/91 г. на Първо ГО на ВС , решение 17 /19.01.1994 г. по гр. д. № 594/93 г. на Първо ГО на ВС , решение 535/02.09.2011 г. по гр. д. № 92/2010 г. на Второ ГО на ВКС , решение 108/14.05.2016 г. по гр. д. № 5913/2015 г. на Първо ГО на ВКС и др./. Възражението за недействителност може да се заяви от самото лице, което се е отказало от наследството и същото е допустимо/ в този смисъл с а решение 17 /19.01.1994 г. по гр. д. № 594/93 г. на Първо ГО на ВС и решение 108/ 14.05.2016 г. по гр. д. № 5913/2015 г. на Първо ГО на ВКС /.

В рамките на първоинстанционното производство ответниците са заявили своевременно възражение, че МПС-то, предмет на разпоредителния договор от 2017 г. няма данни да е бил собствен за Й. Й. към момента на неговата смърт. Това възражение се поддържа и в рамките на въззивната жалба.

В разпоредителния договор се съдържа изрично изявление на продавача, въззиваемата страна – двама от ищците в първоинстанционното производство, че същите са собственици на лекия автомобил като наследници на Й. Й. и като такива са продали същия на третия наследник, също ищец по делото. Обстоятелството, че предмет на продажба е целият автомобил, а не 5 притежаваните от продавачите идеални части от правото на собственост върху същия, касае вещно-транслативния ефект на несобствената част за продавачите, но не се отразява на действителността на сключения договор.

При сключване на самия договор е посочено, че е представено свидетелство за регистрация на МПС № ********.

При тези данни по делото е видно, че договорът е сключен в изискуемата от чл. 144 ал. 2 от ЗДвП форма за действителност – писмена с нотариална заверка на подписите. Съобразно чл. 590 ал.1 от ГПК при удостоверяването на датата, съдържанието и подписите на частен документ се извършва надпис върху документа. Изречение 2 на сочената разпоредба посочва, че в случая се прилага чл. 580 от ГПК, доколкото няма особени правила. Нормата на чл. 580 т.5 от ГПК предвижда, че частният документ следва да съдържа кратко обозначение на документите, удостоверяващи наличността на изискванията по чл. 586 ал.1 от ГПК, съгласно който е вменено задължение на нотариуса да провери дали праводателят е собственик и дали са спазени особените изисквания на закона т.е. това е част от дължимата проверка на нотариуса при извършване на нотариалното удостоверяване от същия. В тази връзка описаното като представено пред нотариуса свидетелството за регистрация на МПС е част от дължимата от същия проверка с оглед задълженията му, посочени по-горе да установи право на собственост у праводателя.

Самото свидетелство е официален удостоверителен документ, съставен от длъжностно лице в кръга на службата и функциите му. Съгласно чл. 33 от Наредба № I- 45/24.03. 2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, свидетелството за регистрация е по образец и съдържа данни за превозното средство и собственика. Част първа на свидетелството за регистрация служи за идентифицирането му и удостоверява правото на разпореждане на собственика. Свидетелството се издава от МВР по ред и условия, определени в посочената наредба. Следователно, свидетелството за регистрация на ППС, на основание чл. 179 ал.1 от ГПК е официален удостоверителен документ. Той е доказателство относно съдържащите се в него изявления, включително относно собственика и основанието на придобиване /решение 60029/15.06.2021 г. по търг.д. 2946/2019 г. на Второ ТО на ВКС, решение 874/18.11.2009 г. по гр.д. 4074/2008 г. на Пето ГО на ВКС/. В този смисъл 6 доказателства, които да разколебават нотариалното удостоверяване на нотариуса, че праводателите като наследници на Й. Й. са собственици на МПС-то, предмет на договора, по делото не са ангажирани. Не е оспорен и самия договор за покупко-продажба на МПС, поради което заявените възражения във въззивната жалба се възприемат като неоснователни от съда в неговия решаващ състав.