Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 10574 от 14.05.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 3535/2026
Вид
Определение № 10574
Подписан
14.05.2026
В сила
14.05.2026
Състав
Стела Кацарова, Боян Георгиев Бояджиев, Гергана Великова Недева

Цитирани разпоредби

  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 61, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 61, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 61, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 62 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10574 гр. София, 14.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно частно гражданско дело № 20261100503535 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищеца „Главпроект-07“ ЕООД срещу разпореждане № 135911 от 30.08.2025 г., СРС, 31 с-в, с което се връща неговата искова молба и се обезсилва заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 56022/2024 г.

Релевират се оплаквания, че няма несъответствие в обстоятелствената част и искането, заявени в заявлението и исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК.

Въз основа на тях, съдът следва да определи правната квалификация, а не според правната терминология, използвана от страната. В случая в заявлението и исковата молба са изложени твърдения, че ищецът изплаща дължимите от ответника вноски за поддръжка за пожарогасителна система, което води до извод за наличие на гестия, като чуждата работа е водена и в собствен интерес, със съгласието на ответника по смисъла на чл. 61, ал. 2 вр. чл. 62 ЗЗД.

Софийският градски съд при извършената служебна проверка за допустимост на частната жалба, намира следното:

Частната жалба е допустима като депозирана в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и против съдебен акт от категорията на обжалваемите, а разгледана по същество е основателна.

1

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на „Главпроект-07“ ЕООД срещу длъжник „Главпроект 2006“ ЕООД за сумата 186,73 лв. – заплатена от кредитора за поддръжка на системата за пожароизвестяване на Административна сграда с адрес: гр. София, ул. „********, високо тяло, през периода 01.01.2024 г. – 31.12.2024 г., която се дължи пропорционално на притежаваните от длъжника 27 % идеални части от общите части на сградата. Изложени са твърдения, че страните са единствени етажни собственици в 11-етажната Административна сграда, като кредиторът заплаща общия дълг от 684 лв., без ДДС поради отказ за участие от длъжника, поради което е налице неоснователно обогатяване.

За да постанови обжалваното разпореждане за връщане на исковата молба, първоинстанционният съд се мотивира с различие между твърденията в заявлението за неоснователно обогатяване, което обосновавало извод за вземане по на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, в сравнение с тези в исковата молба и уточнението към нея, в които ищецът твърди, че е управлявал чужда работа без пълномощие.

Въззивният съд намира, че в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК са формулирани обстоятелствена част и петитум в същата насока. Внесено е уточнение за налично споразумение във връзка с изплащането на разходите за управление и поддръжка на сградата, включително и процесните. С молба от 24.04.2025 г., ищецът „Главпроект-07“ ЕООД уточнява, че начинът за изплащане на спорното вземане е уреден в чл. 21 от Правилник за вътрешния ред в сградата, приет с решение № 4 по протокол № 5/22.07.2020 г. от ОС на ЕС, поради което е приложим чл. 61, ал. 2 ЗЗД за правния институт на гестията.

При съобразяване на съдебната практика, обективирана в т. 8 и т. 9 ППВС № 1/28.05.1979 г. и решение № 238/19.08.2013 г., гр. д. № 1012/2012 г., ВКС, ІV Г.О., недопустимостта на неоснователното обогатяване е не само източник на задължения, но и принцип на гражданското право, развит в редица текстове на закона. Уреждането на тези фактически състави на основата на неоснователно обогатяване, не означава приложимост на правилата на чл. 59 ЗЗД. Когато е налице хипотезата на съответната правна норма, прилагат се уредените в нея правни последици. Правното основание на предявения иск не е чл. 59 ЗЗД и когато законодателят урежда приложимостта 2 на неговите правни последици в други хипотези (напр. в чл. 61, ал. 3 ЗЗД).

Правото на субсидиарния иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити. Чрез него се осуетява неоснователното преминаване на блага от едно имущество в друго, макар да не съществува конкретно уредена възможност в други текстове на закона.

В случая при извършена проверка за допустимост на производството по реда на чл. 130 ГПК, правилната правна квалификация на иска, предявен в съответствие с търсената защита по заявлението и исковата молба, следва да се подведе под нормата на чл. 61, ал. 2 ГПК за водене на чужда работа без пълномощие. Ищецът навежда достатъчно ясни твърдения в смисъл, че заплаща цялата сума за поддръжа на системата за пожароизвестяване, дължима от двамата етажни собственици, който разход прави със съзнанието, че плаща освен своя дълг и този на другия етажен собственик, с негово знание и съгласие, като работата е водена уместно и в собствен интерес.

Твърди се, че плащането е извършено при наличие на правно основание – чл.

21 от Правилник за вътрешния ред в сградата, приет с решение от ОС на ЕС, като при вземане на решението, ответникът предварително дава съгласие за плащане. Няма твърдение плащането да е извършено от етажната собственост, т.е. не се предявяват чужди права. Претенцията за разпределение на разходите между отделните собственици на обекти в етажната собственост касае хипотезата на управител на чуждата работа (гестор), действал не само в полза на чужд интерес, но и в полза на свой интерес. При наличието на одобрение от лицето, в чийто интерес е предприетата работа (предварително по решение на общото събрание или последващо), отношенията следва да се уредят съгласно чл. 62 ЗЗД.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат. Обжалваното определение следва да се отмени и делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 135911 от 30.08.2025 г., СРС, 31 с-в, с което 3 се връща искова молба на „Главпроект-07“ ЕООД и се обезсилва заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 56022/2024 г.

ВРЪЩА делото на Софийския районен съд, 31 с-в за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4