Решение № 480 от 12.12.2023, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Административно наказателно дело 326/2023
- Вид
- Решение № 480
- Подписан
- 12.12.2023
- В сила
- 25.03.2024
- Състав
- КАЛИНА КРЪСТЕВА ФИЛИПОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 143 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 47, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 139 · Закон за движението по пътищата
- чл. 139, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 177, ал. 3, пр. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 177, ал. 3, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 26, ал. 2, т. 1, буква а) · Закон за пътищата
- чл. 53, ал.1, т.2 · Закон за пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 480 гр. Перник, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря Наташа Т. Динева като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Административно наказателно дело № 20231720200326 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е Наказателно постановление № 8016 от 18.01.2023 г., издадено от началник на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ)гр.София, с което на А. А. К., ЕГН ********** за извършено нарушение по чл. 26, ал.2, т.1, б„а”, предл. 2-ро от Закона за пътищата (ЗП), вр. чл.8 ал.1 и ал.2 и чл. 37, ал.1, т.1, предл.1-во от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството (Наредба № 11 от 03.07.2001 г.) е наложено на основание чл. 53, ал.1, т.2, предл. 2-ро ЗП административно наказание глоба в размер на 4000 лв. (четири хиляди лева).
Жалбоподателят А. А. К. моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че не е налице съответствие на правната квалификация, дадена на описаното нарушение в АУАН и в обжалваното наказателно постановление, както и че описаната фактическа обстановка е неправилно подведена под материалноправната норма, което е основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Лично не участва в хода на съдебното производство, като се явява и упълномощения му защитник адв. Я. С.а от АК-Перник, която поддържа жалбата.
1
Допълнително излага доводи за процесуална незаконосъобразност на проведеното административнонаказателно производство, свързано с описанието на нарушението в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП, като твърди, че е налице несъответствие между дадената правна квалификация на нарушението и приложената санкционна разпоредба. Твърди, че нарушението не е доказано по безспорен и категоричен начин. Излага алтернативни доводи за маловажен случай, както и за несправедливост на наложеното наказание. Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление, алтернативно–да го измени, като намали размера на административното наказание глоба до предвидения в закона минимален такъв. Претендира за присъждане на разноски по делото, с оглед представения договор за правна помощ и съдействие.
Административнонаказващият орган - началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при АПИ-гр.София, чрез процесуалния си представител ю.к. С.Т., изразява становище за неоснователност на жалбата, като моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното наказателно постановление намира за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 ЗАНН, пред компетентния съд, и в предвидения преклузивен срок, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява основателна.
От фактическа страна:
На 04.01.2023г. в 15:43 часа на АМ Струма, км. 35, на разклон за с.Старо село, намиращ се на територията на община Перник, свидетелите А. М. А. и Е. Л. С. – инспектори в АПИ, гр. София, спрели за проверка движещото се в посока с.Студенас.Старо село МПС с четири оси с две управляеми оси марка „Ивеко“ с рег.№********.
Същото се управлявало от А. А. К. и превозвало взривена фракция. Контролните органи извършили измерване чрез електронна мобилна везна за измерване на маса и по осово натоварване на пътно превозно средство модел DFW-KR № 118844 и ролетка № 1302/18/5м. и установили, че при измерено разстояние между осите 1.38 м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 33.765 т., при максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл. 7, ал.1,т.5, б. „в” от Наредба № 11 от 03.07.2001г., като превишаването е с 14,765 т. Съгласно чл. 3, ал.2 от Наредба № 11 от 2
03.07.2001г., при превишаване на максимално допустимите норми по чл. 7, пътното превозно средство е тежко. Св. А. М. А. на място съставил АУАН № 0009446 от 04.01.2023 г., в който приел, че установения факт досежно констатираното превишаване на стойностите по 7, ал.1,т.5, б.„в” вр. чл.8 ал.1 и ал.2 от Наредба № 11 от 03.07.2001г., осъществява състава на административно нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.
„а” от ЗП, вр. чл. 8, ал.1 и ал.2 и чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., като посочил, че водачът не представя документ за платена пътна такса за специалното ползване на пътищата. Актът бил предявен на жалбоподателя за запознаване, който не заявил възражения, като получил препис от него. Въз основа на представените материали, административно-наказващият орган извел извод, че се извършва движение с тежко пътно превозно средство (ППС), без разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата /разрешително/ и издал атакуваното НП, с което на основание чл. 53, ал.1, т.2, пр.2-ро от ЗП наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 4000 лв. Процесното НП е връчено на А. А. К. на 26.01.2023г., видно от представеното известие за доставяне ИД PS 1040 096UY9 2.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно: АУАН № 0009446 от 04.01.2023 г., разписка за връчване на препис от него на жалбоподателя, удостоверение за одобрение на тип средство за измерване №06.07.4603, заявление за последваща периодична проверка №000029-21852/21.04.2022г. и Приложение №1 към него, сертификат за съответствие на ролетката № 1302/18/5м., декларация за съответствие на ролетка № 1302/18/5м., електронно извлечение, протокол за проведено обучение от 30.08.2019г. и 15.04.2020 г., свидетелство за регистрация част ІІ на товарен автомобил „Ивеко Тракер”, с рег. № ********, Заповеди №№ РД-11-246 от 31.03.2022г. и РД-11247 от 31.03.2022 г. на председателя на Управителния съвет на АПИ, които кореспондират и със свидетелските показания на Е. Л. С. и А. М. А.. Последните, разпитани в хода на съдебното следствие, потвърждават изцяло отразените в обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение фактически обстоятелства.
От правна страна:
НП е издадено от компетентен орган, с оглед чл. 56, ал.3, т.1 от ЗП и приложената заповед № РД11-246/31.03.2022г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ, с която са делегирани права на административнонаказващия орган (АНО) по смисъла на чл. 47, ал.2 от ЗАНН. АУАН също е издаден от длъжностно лице с доказана материална компетентност съгласно чл. 56, ал.2 от ЗП, предвид приложената заповед № РД-11-247/31.03.2022г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ.
Видно е от обжалваното наказателно постановление, че управляваното от 3 жалбоподателя ППС е определено от административно-наказващия орган като тежко в хипотезата на чл. 3 от Наредба № 11/2011 г. и по-конкретно т. 4, б.“а“ и т.3, б.“в“ натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7. Данните показват, че при измерено разстояние между осите 1.38 м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 33.765 т., при максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл. 7, ал.1,т.5, б. „в” от Наредба № 11 от 03.07.2001г., като превишаването е с 14,765 т. Движението на тежки ППС по пътищата, отворени за обществено ползване, е принципно допустимо в условията на разрешителен режим. При него са възможни две хипотези – или издаване на разрешително от орган по чл. 14, ал. 2 от Наредбата като самостоятелен административен акт – чл. 8, ал. 2 от Наредбата и заплатена пътна такса – чл. 8, ал. 4 от Наредбата, или документ за заплащане на такса по чл. 14, ал. 3 от Наредбата. Контролът за спазване на горните правила във вътрешността на страната, целящ предотвратяването на повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура, е възложен на Агенция "Пътна инфраструктура" – чл. 37, ал. 1 от Наредбата, чл. 53, ал. 1, т. 2, вр. чл. 26, ал. 2, т. 1, буква а) от Закона за пътищата.
В АУАН е посочено, че водачът не представя документ за платени пътни такси за дейности от специалното ползване на пътищата. В НП наказващият орган е приел, че превозът се извършва без разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата (разрешително). Действително, така формулираното обстоятелствено е формално неидентично, но не и в степен, ограничаваща правото на наказаното лице да разбере, какво му се вменява да е извършил, съставляващо основание за ангажиране на административнонаказателната му отговорност. Както снабдяването с разрешително, така и издаването само на квитанция за заплатени пътни такси, представляват разрешение за движение на извънгабаритното ППС по пътищата отворени за обществено ползване, в рамките на специалното ползване на пътищата. На следващо място, движението и в двата случая се разрешава след заплащането на пътни такси.
Такова обстоятелство – без разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата, е част от фактическото обвинение както в АУАН, така и в НП, независимо от непрецизната формулировка. /така и решение № 78 от 10.04.2023 г. на АдмС Перник по к. а. н. д. № 50/2023 г./.
В същото време за осигуряване безопасността на участниците в движението, разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3 от ЗДвП въвежда задължение движещите се по пътя пътни превозни средства да са с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството – регламентираните в чл. 5 – чл. 7 от Наредба № 11/03.07.2001 г., неизпълнението на което се санкционира по чл. 177, ал. 3, пр. 2 ЗДвП.
По делото е безспорно установено, че с процесното ППС е превозван товар – 4 взривена фракция, с който именно същото е било претоварено, т. е. тежко, по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г., във вр. с чл. 3, във чл. 7, ал. 1, т. 5, б "в" от Наредба № 11/03.07.2001 г. тъй като в резултат на надлежно извършените измервания е установено, че също е с натоварване на ос на двойната задвижваща ос – 33. 765 т., при максимално допустимо натоварване 19 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б "в" от Наредба № 11/03.07.2001 г.
Така установеното от фактическа страна не изпълва приложения административнонаказателен състав на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", предл. второ във вр. с чл. 53, ал. 1, т. 2, от ЗП, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б "в", чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. първо от Наредба № 11/03.07.2001 г.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г., движението на извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт, или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата. В ал. 2 на с. чл. е указано как се осъществява движението на извънгабаритни и/или тежки ППС в рамките на общественото ползване на пътищата в случаите, когато са налице пречките по ал. 1 за осъществяване на превоза по посочените начини – с разрешително за преминаване, в рамките на специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя.
Според § 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11/03.07.2001 г., "неделим товар" e товар, който не може да се дели на две и повече части с оглед на неговото превозване, тъй като това деление би довело до излишни разходи или би породило риск от нанасяне на вреди, и който поради своите размери или маса не може да бъде превозван от моторно превозно средство, ремарке, автовлак или съчленено ППС, което да отговаря изцяло на изискванията на Наредбата.
Разпечатката съдържа 33 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9ea394d2-d0c6-4c49-88a9-06b26078d960